РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 07.12.2020 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 593 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба чрез адв. Н.Н. от ПлАК е постъпила искова молба от К.А.С., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** против Ц.И.О., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици, без съдът да се произнася относно вината.

Твърди, че ответника са сключили гр. брак на 07.06.2002 г. – първи брак и за двамата. Твърди, че отначало брака им протичал добре, но с течение на времето се появили и разправии помежду им. Твърд, че ответникът през 2007 г. влезнал в затвора, като след излизането му през 2019 г. не я е потърсил и не е пожелал да заживеят заедно. Твърди, че от своя страна намира, че през всичките тези повече от 12 години, през които  живяхме разделени, всякакви чувства на любов и взаимност помежду им са изчезнали и няма никаква възможност те да се възстановят. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан е от съдържание и няма никакъв смисъл и възможност до да бъде заздравен.

Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината. От брака страните нямат непълнолетни деца. Не желае лична издръжка от съпруга си. Страните нямат придобито семейно жилище и не желае произнасяне по този въпрос. Съпругата не е приемала фамилията на съпруга.

ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адвокат Н.Н. ***, който от името на доверителката си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ редовно призован се явява лично. Заявява, че от дълги години са разделени и не съществува връзка между тях, като всеки има свой живот. Нямат деца, нямат имущество и нищо не ги свързва. Желае прекратяване на брака.  Позовава се на писмени и гласни доказателства.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0038 от 07.06.2002 г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който нямат ненавършили пълнолетие деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 07.06.2002 г. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от 12 години в условията на фактическа раздяла.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и  процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася относно вината.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася относно вината.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата К.А.С., след сключване на граждански брак, не е приемала фамилията на съпруга си, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По разноските:

            Не следва съдът да се произнася относно разноските направени по делото, тъй като страните са се споразумели по този въпрос, те да останат в тежест на всяка от тях, така както са направени.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, като се приспадне внесената от ищцата сума в размерна 25,00 лв. при завеждане на делото.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 07.06.2002 г.  граждански брак с акт за граждански брак № 0038 от ***между К.А.С., с ЕГН ********** *** и Ц.И.О., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

          ОСЪЖДА Ц.И.О., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: