Решение по дело №6767/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3299
Дата: 19 ноември 2022 г. (в сила от 19 ноември 2022 г.)
Съдия: Стела Кацарова
Дело: 20221100506767
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3299
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100506767 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 07.09.2021 г., гр.д. 40305/2015 г., СРС, 59 с-в признава за
установено спрямо Н. Т. Л., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 245, 78 лева -
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
м.10.2011 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва за периода м. 12.2010
г. – м. 04.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 22.01.2014 г. до
изплащане на вземането и сумата 261, 95 лева - мораторна лихва за периода
м. 12.2010 г. – 07.01.2014 г., съгласно заповед от 2015 г. по ч.гр. д. № 3209 по
описа за 2014 г. на СРС, отхвърля иска за сумата 115,91 лв. за доставена
топлинна енергия през периода м. 05.2010 г. – м. 11.2010г., ведно със законна
лихва от 22.01.2014 г., признава за установено спрямо Т. С. Л., че дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата 4 780,55 лева - главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода м. 12.2010 г. – м. 04.2013 г., ведно със
законната лихва за периода от 22.01.2014 г. до изплащане на вземането и
сумата 785,87 лева - мораторна лихва за периода м. 12.2010 г. – 07.01.2014 г.,
съгласно заповед от 2015 г. по ч.гр. д. № 3209 по описа за 2014 г. на СРС,
1
отхвърля иска за сумата 347,74 лв. за доставена топлинна енергиа през
периода м. 05.2010 г. – м. 11.2010г., ведно със законна лихва от 22.01.2014 г.,
като осъжда Н. Т. Л. да заплати на ищеца сумата 273,84 лв. – разноски и Т. С.
Л. да заплати на ищеца сумата 821,50 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответниците по тях Н. Т. Л. и Т. С. Л.. Считат, че не се
установява насрещните страни да са обвързани от облигационно
правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е
количеството на доставена топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответниците по исковете Н. Т. Л. и Т. С. Л. са
2
потребители на топлинна енергия се установява с притежаваното от тях право
на собственост върху топлоснабдения обект. В тази насока е нот. акт №
109/19.12.1997 г., т. IX, д.1709/1978 г., н-с при СРС, с който ответникът Т. С.
Л. и Ц.П. Л.а са признати за собственици на топлоснабдения имот –
апартамент № 134 в гр. София, ж.к. „*******, данен им като обезщетение за
отчужден техен имот при условията на чл. 134, ал. 4 ЗТСУ /отм./. С договор
от 28.09.2004 г., обективиран в нот. акт № 12, т. VIII, д. 10018/2004 г., н-с рег.
№ 040 НК, предоставеният кредит от „ОББ“ АД е обезпечен с ипотека върху
същия имот, собственост към този момент на ответниците Н. Т. Л. и Т. С. Л..
Налагането на възбрана върху имота до размер на 1/4 ид.ч., притежавани от
ответницата Н. Т. Л., се установява чрез съобщение от 30.05.2012г., изп.д.
20128410405077 на ЧСИ рег. № 841 КЧСИ до АВ-СВ-гр. София. В
представения списък на етажните собственици на сградата, където се намира
имотът, фигурира името на ответника Т. С. Л..
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба,
насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно
правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди,
както и от Общите условия на ищеца.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на
едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството
на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица
проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител
документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В
съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на
ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на
3
изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното
решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от от 07.09.2021 г., гр.д. 40305/2015 г., СРС,
59 с-в в частта, с която се признава за установено спрямо Н. Т. Л., че дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 245, 78 лева - главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода м.10.2011 г. до м.04.2014 г., ведно със
законната лихва за периода м. 12.2010 г. – м. 04.2013 г., ведно със законна
лихва за периода от 22.01.2014 г. до изплащане на вземането и сумата 261, 95
лева - мораторна лихва за периода м. 12.2010 г. – 07.01.2014 г., съгласно
заповед от 2015 г. по ч.гр. д. № 3209 по описа за 2014 г. на СРС и се признава
за установено спрямо Т. С. Л., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 4 780,55 лева
- главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.
12.2010 г. – м. 04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 22.01.2014
г. до изплащане на вземането и сумата 785,87 лева - мораторна лихва за
периода м. 12.2010 г. – 07.01.2014 г., съгласно заповед от 2015 г. по ч.гр. д. №
4
3209 по описа за 2014 г. на СРС.
ОСЪЖДА Н. Т. Л., ЕГН ********** и Т. С. Л., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, със
седалище: гр. София, ул. „******* сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5