№ 2554
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502627 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника му юрисконсулт
И., против разпореждане от 07.09.2022 г., обективирано в Заповед № 6279 от
07.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 12570 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., в частта му, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против З. С. Ш., ЕГН: **********, за сумата от
13,14 лв. – договорно възнаграждение за периода от 10.12.2021 г. до
10.03.2022 г.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на
разпореждането в посочената част. Поддържа се, че процесното договорно
възнаграждение не противоречи на добрите нрави, че същото е уговорено в
съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между
предоставения кредит и неговата цена и в съответствие със законовите
ограничения и изисквания. Искането към въззивния съд е за отмяна на
разпореждането в обжалваната му част, като вместо него се постанови
издаването на заповед за изпълнение за вземането за договорно
възнаграждение.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
1
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против З. С. Ш. с предмет следните вземания,
произтичащи от сключен между страните договор за потребителски кредит №
40006717514 от 22.11.2021 г.: 200 лв. – главница, 13,14 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода от 10.12.2021 г. до 10.03.2022 г., 60 лв.
– неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 72 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, 30 лв. –
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени на 25.12.2021 г., 14,34 лв. – лихва за забава за периода от
11.12.2021 г. до 10.03.2022 г., 16,58 лв. – законна лихва за забава за периода
от 10.03.2022 г. до до 30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението – 31.08.2022 г., до изплащане на
вземането.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение за
претендираната главница в размер на 200 лв., ведно със законната лихва
върху нея от датата на заявлението до окончателното плащане, за сумата от
14,34 лв. – лихва за забава за периода от 11.12.2021 г. до 10.03.2022 г., както и
за сумата от 16,58 лв. – законна лихва за забава за периода от 10.03.2022 г. до
до 30.08.2022 г. Съдът е отхвърлил подаденото заявление в останалата му
част, като е изложил мотиви, че клаузите в договора за потребителски кредит,
на които се основават вземанията, за които е отказано издаването на заповед
за изпълненение, са неравноправни и заобикалят правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК не може да се
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на
договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават
на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който
последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо заповедният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна
проверка на клаузите на договора.
Видно от приложения договор за потребителски кредит, сумата по
кредита възлиза на 200 лв. и следва да бъде върната на 4 месечни вноски,
всяка от по 53,29 лв. Клаузата на чл. 6 от процесния договор предвижда, че
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 45,30%, годишният
лихвен процент – 40,50%, а общата дължима от кредитополучателя сума е в
размер на 213,14 лв. В договора се предвижда възнаграждение по закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 60 лв. и по закупена допълнителна
2
услуга „Флекси“ в размер на 72 лв., дължимо разсрочено на 4 месечни вноски,
всяка от по 33 лв. Съдържанието на посочените допълнителни услуги се
установява от клаузите на т. 15.1 и т. 15.2 от приложените към заявлението
Общи условия, представляващи неразделна част от договора, според които
услугата „Флекси“ включва приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, а услугата „Флекси“ – възможност за едностранна
промяна на погасителния план при спазване на специфичните изисквания,
предвидени в Общите условия. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР. Процесният договор формално отговаря на това
изискване, тъй като в него е посочен ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, а в Общите условия са посочени и взетите предвид допускания
при изчисляването му. Размерите на посочените величини обаче не
съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя
задължения. Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението за
допълнителните услуги по договора се явява разход по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 1 от същия закон е следвало да бъде
включено в ГПР, доколкото посочените услуги с оглед тяхното съдържание
са тясно свързани с договора за кредит и в частност с неговото усвояване и
управление. По своето същество това допълнително възнаграждение
представлява едно скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на
заемната сума и ограничава възможността на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. С невключването му
в ГПР на практика е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР
по кредита. Горната разпоредба е създадена за защита на икономическите
интереси на потребителя като по-слабата страна в правоотношението при
сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да не се допусне
той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо
възнаграждение на кредитора. Това разминаване между посочения в договора
и действителния ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
което от своя страна на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност на
договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, поради което правилно като краен резултат първоинстанционният
съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за процесната сума.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
разпореждането следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.09.2022 г., обективирано в
Заповед № 6279 от 07.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12570 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., в
частта му, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против З. С. Ш., ЕГН: **********, за сумата от 13,14 лв. –
договорно възнаграждение за периода от 10.12.2021 г. до 10.03.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4