Р Е
Ш Е Н
И Е № 695
гр.Пловдив, 29. 05. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в
закритото заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Анна
Дъбова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
гр.д.№ 749/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.433 ал.1 т.2 и т.8 от ГПК.
Постъпила е жалба от И.Н.Н., ЕГН – **********,***, в
качеството на длъжник, чрез адв. Г.К., против Разпореждане от 20.02.2019г. по
изп.д.№ 20128290400290 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег.№ 829, с което е
оставено без уважение заявлението с вх.№ 2121/13.02.2019г. с искане за
прекратяване на изпълнителното дело. Моли
да бъде отменено и вместо това да се постанови връщане на преписката със
задължителни указания за прекратяване на изпълнителното производство по отношение
на него.
Въззиваемата страна „ОББ“ АД, ЕИК
– *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“,
бул.“Витоша“ № 89-Б, чрез юрк. Е.А., депозира писмено възражение, че жалбата е
неоснователна. Позовава се на подадена Молба от дружеството с вх. №
11805/17.12.2013г., с която изрично е заявено искане изпълнителното дело да се
прекрати едва след като длъжникът заплати дължимите такси и разноски на
съдебния изпълнител, в какъвто смисъл е нормата на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК Поддържа,
че по делото няма твърдения да са били заплатени дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
От
страна на ЧСИ Зорница
Добринова, рег. № 829 по реда на чл.436
ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено:
С жалбата на И.Н.Н. се възразява
основно, че изпълнителното дело дори и да не следва да е прекратено на
основание подадената молба на взискателя от 17.12.2013г., то се явява
прекратено и на друго основание - по силата на закона, като е без значение дали
са налице дължими държавни такси към съдебния изпълнител. За тяхното
претендиране за заплащане от ЧСИ била предвидена процедура по ЗЧСИ.
ПдОС, в настоящия съдебен състав,
намира, че жалбата е неоснователна. Съгл. чл.433 ал.1 от ГПК - Изпълнителното
производство се прекратява, когато: т.2 – взискателят е поискал това писмено. От
приложената преписка се констатира, че взискателят е подал Молба с вх. № 11805/17.12.2013г.
/на л.102/, с която е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът Н. е погасила
изцяло задължението си към дружеството, поради което прави искане след заплащане на всички разноски
по изпълнителното дело производството да бъде прекратено. От съдържанието на
изявлението се достига до извод, че волята на взискателя за прекратяване на
делото не е безусловна, поради което и правилно съдебния изпълнител не е предприел
незабавни действия по прекратяване на производството.
Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК предвижда, че – Изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Жалбоподателката
счита, че е изтекъл двегодишния срок в периода 17.12.2013г. – 17.12.2015г. От прегледа на материалите по изпълнителното
дело обаче се констатира, че Н. е извършила доброволни плащания на 26.02.2014г.
/на л.130/ и на 01.07.2014г. /на л.131/.
С осъществяване на доброволните плащания за такси или разноски, дължими на осн.
чл.79 ал.1 и ал.2 от ГПК /разноски по изпълнението/, длъжникът е осъществил
признаване на задължението за съответната погасена част от общо дължимите суми,
поради което и давността е прекъсната на осн. чл.116 б.“б“ от ЗЗД, след което е
започнала да тече нова давност на осн. чл.117 ал.1 от ЗЗД.
На следващо място, взискателят не
е имал правен интерес да поиска извършването на нови изпълнителни действия, още
повече, че процесните 2 бр. плащания са осъществени след постигнато
извънсъдебно Споразумение от 13.12.2013г. между „ОББ“АД и И.Н., което е
приложено по преписката /на л.99/ и съгласно което страните са договорили: т.6
– Изпълнителното производство се прекратява след окончателното изплащане на
задължението по договора за предоставяне на потребителски кредит и по
посоченото изпълнително дело, като длъжникът се задължава да заплати на
съдебния изпълнител дължимите такси за прекратяване на делото. В тази насока е
подадената Молба от 08.01.2014г. /на л.125/ от длъжника Н. до ЧСИ, с която
прави искане да бъде вдигнат запора върху трудовото й възнаграждение, като се
задължава относно таксите за съдебния изпълнител да ги погаси чрез плащане на
12 броя вноски, начиная от 08.02.2014г. Ето
защо, не може да се приеме, че взискателят неправомерно е бездействал в
продължение на две години, а отделно от това съгл. алинея 2 на чл.433 от ГПК –
Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране
на разноските по изпълнението. Или, казано с други думи, съобразно волята на
законодателя не е достатъчно основание длъжникът да е погасил само задължението
си към взискателя по изпълнителния лист, за да се приключи производството, а е необходимо
и да е погасил изцяло дълга, вкл. и за
дължимите такси и разноски. В тази връзка е и регламентацията за разноски по
изпълнението, уредена подробно чл.79 ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК.
Обжалваното Разпореждане от 20.02.2019г.
се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да
се остави без уважение.
По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение подадената жалба от И.Н.Н., ЕГН
– **********,***, в качеството на длъжник по изп.д.№ 20128290400290 по описа на
ЧСИ Зорница Добринова, рег.№ 829, против Разпореждане от 20.02.2019г., с което
е оставено без уважение заявлението й с вх.№ 2121/13.02.2019г. с искане за
прекратяване на изпълнителното дело.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :