Р
Е Ш Е Н И Е
№…………….........
***, 16.11.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г.К., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5781 по
описа за 2016г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от „Топлофикация Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изп.Директор *** против Длъжникът С.А.Г., като наследник на ***, б.ж. на ***,
видно от удостоверение за наследници изх. № *** г. с правно основание чл.422 ГПК. В
исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за следните суми: сумата от 2264,58 лева, представляваща
1/3 част от главница по задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода 01.02.2008г. – 29.02.2016г. ;
сумата от 1029,84 лева, представляваща
1/3 част от припадащата се лихва начислена за периода 02.04.2008г. – 30.03.2016г.
върху задължението, считано от датата на подаване на молбата -11.04.2016г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от
65,53 лева, представляваща 1/3
идеална част от припадащата се държавна такса за образуване на делото и
сумата от 60 лева, представляваща
пропорционална част от съдебните
разноски за юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на заповедното
производство. Ищецът твърди, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот, апартамент, находящ се в ***. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в ***, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е
определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението
на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден
от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31
ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума.
Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция,
от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „ТЕРМОСТИЛ
СИСТЕМ“ ЕООД ***. Твърди, че сумите за
топлинна енергия са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по изготвените
отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата „ТЕРМОСТИЛ СИСТЕМ“ ЕООД *** на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването. В
заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищцовото дружество претендираните суми в размер на 417,72 лева, от
които главница в размер на 344,09 лева за периода 01.02.2013г. до 30.03.2014г.
и лихва за забава в размер на 73,63 лева за периода 02.04.2013г. до
30.03.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
2492/2016г. по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства. Моли съда да
конституира като трето лице „ТЕРМОСТИЛ СИСТЕМ“ ЕООД ***. Прави искане за
допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба. Ответницата
представя писмен отговор, в който не оспорва исковете и разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото
дружество чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответницата чрез процесуалния си представител признава исковете по основание и
размер. Прави възражение по отношение на определеното юрисконсултско
възнаграждение.
С определение от същото съдебно
заседание от 14.11.2016г. съдът е приел, че е налице валидно извършено
признание на исковете от страна на ответницата, поради което е прекратил
съдебното дирене и предвид направено от ищеца искане е обявил, че ще се
произнесе с решение съобразно
признанието на исковете.
Следва да се посочи, че предявените искове са
допустими, внесена е дължимата държавна
такса, исковете са предявени пред надлежния съд съобразно правилата за родовата
и местната подсъдност.
По същество, като се има предвид признанието на иска, направено
от ответницата, следва да се приеме, че исковете са основателни, без при това
да се налага да се обсъждат събраните по делото доказателства, касаещи наличието
на облигационни отношения между ответницата и ищцовото дружество, доставяне на
топлоенергия през процесния период, както и неплащане на главницата в
претендирания размер и задълженията за заплащане на лихва за забава. Заявеното
признание означава, че всички обстоятелства на които ищецът основава
претенцията си, са безспорни между страните по делото, което води и до
съвпадане на становищата им относно заявеното като спорно с исковата молба право. Заедно с това, съдът счита, че не са налице пречките по
чл.237, ал.3, т.1 и 2 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Поради това предявените два иска
следва да бъдат уважени, като решението
се основава на признанието на иска – чл.237, ал.2 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78
ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
в заповедното производство деловодни
разноски в размер на 16,21 лв. Отделно от това ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените в хода на исковото производство
деловодни разноски. Ответницата е направила възражение за прекомерност на
определеното по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Разпоредбата
на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 /
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв.
възнаграждението е 300 лв. Видно е, че в случая двата иска са с цена под 1000
лева. С оглед направеното от ответницата възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищеца съдът приема, че са
налице условията на чл.78 ал.5 от ГПК и размерът на това възнаграждение следва
да бъде намален от 360 лв. на 300 лв. При така изложеното, съдът приема, че
общият размер на разноските в исковото производство, които следва да се присъдят
на ищцовото дружество е 375,00 лв.
Воден от горното и на основание чл.237,
ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на длъжника С.А.Г. с
ЕГН **********,***, че дължи на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата 344,09 лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2013г. до 30.03.2014г.,
сумата 73,63 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2013г. до 30.03.2014г.,
както и законната лихва върху главницата от 344,09 лв., считано от 11.04.2016г.
до изплащане на вземането, за част които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 2709/09.06.2016г. по ч.гр.дело № 2492/2016г. по описа
на ПлРС.
ОСЪЖДА С.А.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата 375 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.А.Г. с ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата 16,21 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 2492/2016г. по описа на ПлРС.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач „ТЕРМОСТИЛ СИСТЕМ“ ЕООД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: