Решение по дело №334/2019 на Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ № ______

гр. Никопол, 29.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ  гр.д.№334 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

В НРС с вх.№1526/20.06.2019г. е постъпила искова молба от В.В.К., ЕГН********** ***, чрез адв.Б.К. от ЛАК с адрес *** срещу В.Л.К., ЕГН********** ***.

В исковата молба ищцата твърди, че е ответника й е баща, който с решение №52/23.04.2008г. по гр.д.№215/‘07г. на НРС бил осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 60лв., която й била изплащана от ответника докато навършила пълнолетие, а именно до 12.02.2019г. Твърди, че в момента е пълнолетна и живее при майка си в Република Кипър, като посочва, че е ученичка – 2 клас на професионално-техническо училище за образование и подготовка в гр.Паралимни, Република Кипър. Допълва, че към момента се нуждае от издръжка, тъй като нуждите й нараснали многократно с физическото й израстване за облекло и храна. Твърди, че не разполага с доходи, от които да се издържа сама, поради което счита, че са налице основания за издръжка от ответника, който според ищцата имал постоянна работа и редовен доход, като според ищцата ответника бил в състояние да й заплаща издръжка в размер на 150лв. месечно.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 150лв. от датата на завеждане на исковата молба.

Представят се писмени доказателства.

Направено е доказателствено искане съда да задължи ответника да представи доказателства за доходите си.

С разпореждане №430/20.06.2019г., съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати препис от ИМ и приложенията на ответника. За разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 25.06.2019г. С вх.№1727/05.07.2019г. е получен писмен отговор от ответника.

В отговора ответника сочи, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Допълва, че оспорва иска по основание и размер. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.144 от СК - Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Допълва, че за разлика от издръжката по чл.143, ал.1 от СК, издръжката по чл.144 нямала задължителен характер, а същата била обусловена от факта дали пълнолетното дете може да се издържа от доходите си, от използване на имуществото си и могат ли родителите без особени затруднения да дават издръжка на него.  

Ответникът взима становище по представеното копие на заверено удостоверение от професионално-техническо училище за образование и подготовка в гр.Паралимни, Република Кипър, като коментира, че този документ отразява обстоятелството, че периода, за който се издава удостоверението е от 10.09.2018г. до 15.04.2019г., от където прави извода, че към настоящият момент липсват доказателства за това, че ищцата продължава образованието си за учебната 2019г. – 2020г. Допълва, че с отговора си представя копие на удостоверение изх.№17/03.07.2019г. издадено от „СТАР ТРАНС 81“ЕООД за средно месечния доход реализиран от него за периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. в размер на 566,72лв., като коментира в тази връзка, че соченият размер е малко над размера на МРЗ за страната и по този начин не може да дава издръжка без особени затруднения за него.

В заключение ответника сочи, че не са налице условията на чл.144 от СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете и твърди, че в тежест на ищцата е да докаже исковата си претенция по основание и размер. В тази връзка моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прецени ги по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК по отделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено от фактическа и правна страна следното:

За да възникне правото на издръжка на пълнолетни учащи се е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно, невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по късно от 20 г. възраст за обучение в средно и на 25 г. възраст - при обучение в полувисше или висше учебно заведение, както и даването на издръжка да не съставлява за даващия я особено затруднение.

Издръжката по чл.144 СК от родител на пълнолетно дете докато учи, за разлика от тази, дължима по чл.143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Както е изяснено в Р-199/17.05.2011 г. на III ГО ВКС по гр. д. № 944/2010 г., постановено по чл. 290 ГПК, родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал. 2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими за развитието им. Поради това, дори наличието на лично имущество от детето, не освобождава родителя от грижи и от даване на издръжка, а се взема предвид само при определяне на размера й. Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Изключението е за тези, които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук законодателят е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя. Когато родителят обективно няма доходи, то съществува затруднение да осигури издръжка по чл.144 СК за пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в работоспособна възраст. / Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на Върховен касационен съд/.

От представените и описани по-горе писмени доказателства се установява, а и не се оспорва обстоятелството, че ищцата е пълнолетна и учи редовно, като е завършила обучението си за учебната 2018г./2019г. и е записана за ученичка в професионално-техническо училище за образование и подготовка в гр.Паралимни, Република Кипър за учебната 2019г./2020г. Това учебно заведение не е висше, а средно учебно заведение. Не се установи по делото ищцата да разполага с недвижимо имущество и МПС, както не се установи по делото, тя да получава доходи от стипендия или други, от които да може да се самоиздържа.

По делото беше указано на ищцата по делото, че носи доказателствената тежест да установи получаваните от ответника доходи и възможността на ответника да заплаща търсената издръжка в претендирания размер. Установи се, че ответника  реализира средно месечен брутен доход в размер на 566.72 лв., който съгласно Постановление на МС №320/20.12.2018г. за определяне на нов размер на МРС за страната е малко над установения размер на МРС, а именно 560лв. Останаха недоказани твърденията, че ответника реализира и други доходи. Установи се, че ответника разполага с движимо имущество, две МПС, за които остана недоказана годината на производството им и от които да реализира доход, който да му позволи да дава издръжка на ищеца.

Установи се, че ищцата е в трудоспособна възраст, без заболявания от естество, което да не й позволява да полага труд, като реализира доходи.

От друга страна, трудоспособността на ответника, обаче не следва да бъде вземана като обстоятелство имащо отношение към възможността да осигурява издръжка по реда на чл.144 СК. Както стана ясно, в случая от значение са обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а не възможността му да реализира такива. Поради изложеното съдът намира, че за ответника по делото съществува особено затруднение да осигури издръжка по чл.144 СК за пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в работоспособна възраст.

Съобразно гореизложеното, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направени разноски за един адвокат в размер на 300лв.

Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.В.К., ЕГН********** ***, чрез адв.Б.К. от ЛАК с адрес *** срещу В.Л.К., ЕГН********** *** иск с правно основание чл.144 СК за заплащане на 150лв. месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.06.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.В.К., ЕГН********** да заплати на В.Л.К., ЕГН********** направени разноски за един адвокат в размер на 300лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: