Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……………../……..07.2020 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през  2020 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ

                                                                мл.съдия  СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  6776   по    описа  за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 440190 от  28.06.2018 г., постановено по гр.д. № 17620/2017 г. на СРС, 36 състав, е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Д.Д.А. че Н.И.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** е титуляр на правото на ползване върху апартамент № 40 с местонахождение на VI етаж във вход „Б", блок № **, в ж. к. „******", район Илинден, гр. София, столична обпщна, целият с площ от 58,01 кв. м., състоящ се от две стаи и кухня, заедно с мазе № 40, както и припадащите се 0,5959% идеални части от обпщте части на сградата и от правото на строеж върху земята и е осъден Д.Д.А. да предаде на основание чл. 108 от ЗС на Н.И.Г. владението на този недвижим имот, както и е Д.Д.А. да заплати на Н.И.Г. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 10 925,00 лева - представляваща обезщетение за лишаване от ползване на посочения по- горе имот за периода от 25.09.2014г. до 21.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 22.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен исказа обезщетение за разликата от 7075,00 лева до пълния предявен размер от 18 000,00 лева. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответника да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 180,00 лева, разноски, и на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 301,82 лева - държавна такса по ревандикационния иск и 437,00 лева - държавна такса по иска за обезщетение за лишаване от ползване.

            Решението е  обжалвано от ответника Д.Д.А. чрез пълномощник адв.В.Т., в частите, в които исковете срещу него са били уважени, като с разпореждане от 01.03.2019 г. на СРС, влязло в сила, въззивната му жалба ебила върната в частта, в която се обжалва решението по иска по чл.108 от ЗС. Така предмет на въззивно обжалване е само решението по иска за обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗДД и обусловената от това отговорност за разноските.

С въззивната жалба срещу решението в тази част се излагат доводи за неправилност на решението тъй като ищцата не била искала да ползва имота като живее лично в него и така нямала право на обезщетение и не търпяла вреди, защото имала друго жилище, в което живеела, оспорва ответникът да ползва имота, предмет на иска, оспорва да е препятствал ищцата да ползва жилището през исковия период, като сочи и необоснованост на решението при кредитиране свидетелските показания на свидетеля на ищцата. Оспорва и да е ограничавал достъпа на ищцата до жилището.

Въззиваемите страни – ищец Н.И.Г. с писмен отговор чрез пълномощник адв.Е.С.-В., спорва въззивната жалба, оспорва да е налице необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част.  

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Предмет на въззивна проверка е само решението в частта, в която е уважен иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част  и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция с основание по чл.59, ал.1 от от ЗЗД, според изложените твърдения и петутим на исковата молба.

Не се спори по делото, че ищцата е титуляр на вещното право на ползване на описаното в исковата молба жилище, което е запазила за себе си доживот, когато е прехвърляла собствеността на жилището на М.В.Д.с н.а. от 27.05.2014 г.  като правото на ползване на Н.И.Г. е било запазено и при последващото прехвърляне на собствеността на ответика Д.Д.А. с н.а. от 25.09.2014 г.  

Събраните по делото гласни доказателства-показания на двама свидетели, установяват, че през исковия период ищцата не е ползвала жилището, последно е посетила жилището през 2014 г. според свид. А., с М./праводателка на ответника/ когато е правен ремонт в жилището,  като жилището е било ползвано и от трето лице-наемател. С решението на СРС по делото, което е влязло в частта, в която искът по чл.108 от ЗС е уважен спрямо ответника Д.А., е прието, че ответникът Д.А. упражнява фактическа власт върху имота лично или чрез други лица, като е отнел достъпа на ищцата до имота чрез смяната на един от патроните. Показанията на свид.И. не противоречат на тези на свид.А., а взаимно се допълват, като тези на свид.И. сочат, че ищцата е искала да ползва имота лично или да получава добиви от него като наем, но не е получавала наем, въпреки че в жилището е бил допуснат като наемател трето лице. Доколкото ответникът е придобил т.нар. гола собственост на 25.09.2014 г., няколко месеца след като ищцата е прехвърлила собствеността върху жилището на неговите праводатели-син и снаха, и приетото с влязлото в сила решение, че именно ответникът Д.А. упражнява фактическа власт върху жилището лично или чрез други лица, то следва логичният извод, че от датата на придобиване на собствеността 25.09.2014 г. до подаване на исковата молба именно ответникът Д.А. следва да отговаря по претенцията на ищцата за обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Ответникът не доказа да е предавал на ищцата и получавания от наемателя наем, с което съдът приема, че също е създал пречка на ищцата да упражнява правата си на вещен ползвател по чл.56 от ЗЗД като ползва имота чрез трето лице и извлича граждански плодове от него. Ето защо ответвикът дължи на ищцата обезщетение за лишаването й от ползването на жилището, върху което тя имча запазено вещно право на ползване, от датата на придобива не голата собственост върху жилището до подаване на исковата молба, като размерът се съизмерва с пропуснатата полза- средно месечния наем за жилището, установен от приетата СТЕ.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивното производството: С оглед изхода на спора, направените от въззивника -ответник разноски остават в негова тежест. Въззиваемата-ищца няма искане за разноски за тази инстанция.

Предвид цената на иска, решението ще подлежи на касационно обжалване.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 440190 от  28.06.2018 г., постановено по гр.д. № 17620/2017 г. на СРС, 36 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е уважен иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                       2.