Решение по дело №895/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 25, ал. 3 от Закона за агрохранителната верига (ЗУАВ).

Образувано е по жалбата на „У. 84“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пазарджик, представлявано от управителя П. К. У., подадена чрез процесуален представител адвокат П. П., срещу Разпореждане за забрана № 2128/04.07.2024 г. на д-р В. Н., М. П. и Д. С. – инспектори в отдел „Контрол по храните“ при ОДБХ-Пазарджик. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на акта, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като актът бил издаден от три физически лица, а е подписан само от едно, поради което не ставало ясно кой е административният орган, издал акта, както и липсата на фактически и правни основания. Посочва, че не е налице нарушение на чл. 78а, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ). Претендира отмяна на акта, ведно с присъждане на разноски.

Ответниците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Х.-Д. изразяват становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на разноски по приложен списък.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Във връзка с Писмо вх.№ 3284/03.07.2024 г. на РЗИ-Пазарджик е извършена проверка от длъжностни лица при ОБДХ-Пазарджик на обект: Смесен магазин за търговия с няколко групи храни с приготвяне на място на сандвичи, хамбургери, топли напитки и сокове, стопанисван от „У. 84“ ЕООД. Резултатите от нея са обективирани в Констативен протокол № 002590/04.07.2024 г., за което е издадено процесното Разпореждане за забрана № 2128/04.07.2024 г. С него на посочено правно основание чл. 24, ал. 1 ЗУАВ и чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. е забранена търговията на подробно описан в акта диазотен оксид (Е942), намиращ се в обекта. Посочено е, че диазотният оксид е забранен за продажба, като обектът, стопанисван от „У. 84“ ЕООД не попада в категориите обекти, в които се допуска употреба на диазотен оксид като добавка в храни, с което е нарушен чл. 78а, ал. 1 ЗХ.

При така установеното от фактическа страна и след извършена проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, § 2 от Регламент (EС) 2017/625.

Според чл. 25, ал. 1, т. 2 от същия закон, мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат с разпореждане на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол - по чл. 138, § 2, букви „г“, „ж“ и „и“ от Регламент (EС) 2017/625.

В чл. 1 ЗУАВ е посочено, че този закон урежда органите, осъществяващи държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига – т. 1; органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига - т. 2; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България – т. 3; и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България - т. 4.

Съгласно § 2 от ДР на ЗУАВ за целите на този закон се прилагат определенията от Регламент (ЕС) № 2017/625. В чл. 2 от регламента е посочено, че „официален контрол“ означава дейностите, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, параграф 2 правила. Съгласно определението в чл. 3, т. 3 от регламента „компетентни органи“ са централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2.

По силата на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАВ Българската агенция за безопасност на храните е един от компетентните органи по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 по осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон, който се извършва чрез нейните централни и регионални структури съгласно чл. 4 от ЗБАБХ и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ.

От сравнителния анализ на посочената нормативна уредба се налага извода, че мерките по чл. 138, § 2 от Регламент (ЕС) 2017/625 могат да се налагат от всички длъжностни лица към Българската агенция по безопасност на храните, които изпълняват контролни функции по реда на ЗУАВ относно спазването на законодателството в областта на агрохранителната верига.

От приложените по делото доказателства, вкл. и длъжностна характеристика, е безспорно, че лицата, издали оспореното разпореждане са на длъжност главен и старши инспектори в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ-Пазарджик, поради което и разполагат с правомощията да осъществяват официален контрол по реда на ЗУАВ и Регламент (ЕС) 2017/625 и да прилагат ПАМ съгласно действащото законодателство. Следователно мярката по чл. 24, ал. 1 ЗУАВ е приложена от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗУАВ. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е ясно кое от трите посочени длъжностни лица е издало акта, доколкото разпореждането е подписано от тримата инспектори при ОДБХ-Пазарджик.

Противно на посоченото в жалбата, разпореждането е издадено в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за приложената принудителна административна мярка. В акта са описани подробно установените в обекта стоки, съдържащи диазотен оксид и са индивидуализирани с наименование, брой, вместимост и единична цена. Записано е, че диазотният оксид е забранен за продажба извън случаите, определени в чл. 78а, ал. 1 ЗХ.

В цитираната разпоредба е посочено, че употребата на диазотен оксид като добавка в храни се допуска в: 1) обекти за производство и преработка на храни и 2) заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни.

Съгласно чл. 54а от Закона за здравето (в приложимата редакция, обн., ДВ, бр. 80 от 2023 г.) се забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн: 1) на лица под 18 години; 2) на територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения; 3) на спортни прояви, организирани за деца и ученици; 4) на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици и 5) в закритите обществени места, с изключение продажбата за медицински цели и в случаите по чл. 78а от Закона за храните.

Не е спорно между страните, че провереният обект представлява смесен магазин за търговия с няколко групи храни с приготвяне на място на сандвичи, хамбургери, топли напитки и сокове. Същият попада в обхвата на определението за „обществено място“ по смисъла на § 1а от ДР на Закона за здравето, поради което за него е налице забрана за продажба на диазотен оксид освен за продажба за медицински цели и в случаите по чл. 78а ЗХ (чл. 54а, т. 5 ЗЗдр).

Съдът приема, че продажбата на диазотен оксид в конкретния случай, не попада в изключението на правната норма по чл. 78а, ал. 1 ЗХ. За да бъде предназначена една продажба за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, дейността на търговеца, следва да отговаря по предмет и обем на нуждата на производител на храни, като последният да задоволи нужда със значителен обем при извършването на определена производствена дейност. Наведените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател доводи в тази насока останаха недоказани. Както се посочи по-горе, търговският обект представлява такъв за търговия на дребно – смесен магазин, като не може да се приеме, че диазотният оксид е бил предназначен за производство на хранителни продукти в самия търговски обект, тъй като се установи, че същият самостоятелно е представлявал стока в магазина със съответните единични цени за всеки един артикул, а не е бил суровина за производството и преработка на храни, нито добавка за приготвянето на храни. В тази връзка съдът приема, че обектът, стопанисван от „У. 84“ ЕООД не попада в изключението по чл. 78а, ал. 1 ЗХ, поради което не може да употребява диазотен оксид,

Предвид изложеното, съдът намира, че разпореждането за забрана е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, следва „У. 84“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на Българската агенция по безопасност на храните такова в размер на 240 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и приложен списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жабата на „У. 84“ ЕООД срещу Разпореждане за забрана № 2128/04.07.2024 г. на д-р В. Н., М. П. и Д. С. – инспектори в отдел „Контрол по храните“ при ОДБХ-Пазарджик.

ОСЪЖДА „У. 84“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], представлявано от управителя П. К. У., да заплати на Българската агенция по безопасност на храните сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.