РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Перник, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500509 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба с рег. №
2936/20.07.2022г. от П. В. П., чрез адв. Б. Т. – *** срещу Решение № 88 от 24.06.2022г.,
постановено по гр. дело № 184/2022г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, с което
упражняването на родителските права върху детето В.И. С. е предоставено на бащата
И. Е. С. от ***, при когото е определено и местоживеенето на детето. Определен е и
режим на лични контакти на майката П. В. П., както и ежемесечната издръжка,
дължима от майката П. П. на малолетното дете.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на съдебното решение, както и че последното е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се твърдения, че
обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като
основание за предоставяне упражняването на родителските права на малолетната В.И.
С. е социалният доклад на ДСП – Радомир, който няма обвързваща сила, а и не може
единствено въз основа на социален доклад да се предоставят родителските права на
едно малолетно дете. Акцентира се на обстоятелството, че в случая се касае за момиче,
което има изключителна нужда от близък контакт със своята биологична майка, както
и на ниската възраст на детето, в синхрон с обстоятелството, че още от раждането му
същото е живяло само с майка си. Освен това жалбоподателката счита, че решението
1
на първоинстанционния съд противоречи на най-добрия интерес на детето, доколкото
счита, че именно майката е родителят с по-голям родителски капацитет и тя е човекът,
който може да се грижи за децата наистина бранейки техния най-добър интерес. На
следващо място се посочва, че обстоятелството, че бащата не е имал информация
относно това къде е детето (доколкото през м. Януари и Февруари 2022г. майката на
детето не е била на адреса и не е имал информация къде е детето) не е основание да се
твърди, че майката не полага грижи за детето и няма родителски капацитет. В
заключение се посочва, че по делото липсват събрани доказателства, от които да се
установи основателна причина, поради която родителските права на детето да се
възложат за упражняване на бащата.
По делото е депозирана и въззивна жалба с рег. № 2917/18.07.2022г. от П. В. П.,
чрез адв. И. А. – ***, в която също се излагат подробни доводи за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното съдебно решение. Допълва се, че при бащата детето не
разполага със самостоятелна стая, не разполага със собствени вещи и е неясно от кого
се отглежда – от бащата, който няма свободно време, от бабата по бащина линия или
от някой друг. Изяснява се, че детето е принудено да споделя една стая с баба си, няма
собствена стая и легло, а спи на едно легло с баба си по бащина линия. Твърди се, че
детето е оставено на грижите и присъствието основно на бабата по бащина линия, с
която изкарва изцяло времето си. Освен тази комуникация, детето не поддържа други
социални контакти, не общува с други деца (извън тези от семейството на бащата), не
се извежда на разходка и изобщо е лишено от най-нормалните детски радости и
забавления. Изразява се несъгласие с методите и начина на възпитаване от страна на
бабата, като жалбоподателката счита, че с поведението си бабата застрашава
психичното и емоционално състояние на детето. По изложените подробни
съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Пернишкия окръжен съд намира, че въззивните жалби са процесуално
допустими, тъй като са подадени от легитимирана страна и в срока по чл. 259 ГПК,
поради което следва да се разгледат по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Радомир, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен
спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са
налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Радомир е бил сезиран с искова молба, депозирана от И. Е. С.,
действащ в качеството си на баща и законен представител на малолетната си дъщеря
В.И. С., с ЕГН: **********, с която при условията на чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 ал. 2 и
2
чл. 149 от СК е предявена претенция срещу П. В. П. за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете, за определяне местоживеенето
на детето при бащата, да бъде определен режим на лични контакти на детето с
майката, както и последната да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на
162,50 лева.
В срока за отговор, насрещната страна – П. В. П., е предявила насрещен иск, с
който иска упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
да бъде предоставена на нея, със свързаните от това последици (досежно определяне
местоживеенето на детето, дължимата издръжка и режим на лични контакти на детето
с неотглеждащия родител).
След анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че в най-добър
интерес на детето е то да бъде отглеждано от бащата, като на майката, като
неотглеждащ родител, е определен режим на лични контакти с детето.
С обжалваното Решение № 88/24.06.2022г., постановено по гр. дело №
184/2022г. по описа на Районен съд – Радомир, последният е предоставил
упражняването на родителските права върху детето В.И. С. на бащата И. Е. С. от ***.
Определил е местоживеенето на детето на адреса на бащата, а именно: *** и е
определил режим на лични контакти на детето с майката П. В. П.. С обжалваното
решение, първоинстанционния съд е осъдил майката П. В. П. да заплаща на дъщеря си
В.И. С., чрез нейния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на
177,50 лева, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
Настоящия съдебен състав, след като прецени събраните в хода на двете
производство (първоинстанционно и въззивно) доказателства намира извода на
първоинстанционния съд за неправилен.
По делото не е спорно, че страните са родители на малолетното дете В.И. С.. Не
е спорно и че между страните е било налице сключено между тях споразумение, с
което страните са били уредили отношенията си, досежно малолетното им дете, като
упражняването на родителските права са били предоставени на майката. Бащата е имал
право да взема детето от дома на майка му в периода от 17-25 август 2018г., както и
всяка втора и четвърта седмица от месеца, в петък от 17.00 часа до 17.00 часа в неделя.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите И. С., С.М., Н.С. П., М.
В. П. и В.Г.П..
Свидетелката И. С. – майка на ищеца, е заявила, че през м. Януари и м.
Февруари 2022г. е ходила в ***, като с ищеца не са успели да видят детето, тъй като то
било скрито. Майката на детето също не била там, като от комшии научила, че майката
била в чужбина. Свидетелката е заявила, че два пъти е ходила в *** през 2022г., но и
двата пъти детето го е нямало. След като с ищеца не успели да се свържат с майката,
сигнализирали в полицията и Отдел „Закрила на детето“ в *** . Свидетелката твърди,
че благодарение на социалните служби в ***, ищецът е успял да вземе детето си. По
отношение на битовите условия, при които живее детето, свидетелката е посочила, че
ищецът живее в тристаен апартамент в ***, заедно с майка му, съпругата му и другите
му две деца. Свидетелката е пояснила още, че работното време на бащата е от 08.00
часа до 17.00 часа и той води детето на детска градина. Вечер, детето се прибира от
3
градината от баба му. Пояснява, че малолетното дете В. има самостоятелна стая в
жилището на бащата, обзаведено като за всяко дете. Посочила е, че В. спи с баба си,
като спи с нея откакто е дошла в ***.
Разпитана, св. С.М. – живуща на семейни начала с ищеца, е посочила, че когато
отишли с ищеца да вземат детето през м. Февруари 2022г., били посрещнати със
секири. Майката на детето не било там, като от съседи научили, че същата е в чужбина
от няколко месеца, като е оставила грижите за детето на баба му и дядо му по майчина
линия. С помощта на социалните служби в ***, ищецът успял да си вземе детето.
Свидетелката е посочила, че живеят в тристайно жилище, като детето В. си има своя
собствена стая. Посочила е, че в жилището живеят и нейните две деца, като има и
трето, което се отглежда от родителите й. Посочила е, че тя и свекърва й се грижат за
малолетната В., като последното се чувствало много добре при тях. Свидетелката е
заявила, че ищецът излиза сутрин към 08.00 часа и се прибира вечер към 21.00 – 22.00
часа. Получава около 900 лева заплата.
В показанията си, св. Н.С. П. – *** в детската градина в ***, посещавана от
детето, е заявила, че майката на детето – П., е водела детето в детската градина
редовно, като сутрин тя я е оставяла и вечер я е прибирала. Самото дете винаги е било
спретнато и добре облечено. Добре облечена е била винаги и майката. Последната
редовно се интересувала дали на В. й е необходимо нещо, а когато е имало нужда – се
е отзовавала веднага. Посочва, че майката е работела в ***. Свидетелката посочва още,
че детето е било обгрижвано и от бабата и дядото по майчина линия. Заявява, че е
виждала детето на разходка в парка и като я е питала с кого е навън, детето е
отговаряло, че с майка си. Детето е споделяло и че всичко, което му се купува, е
купено от майка си. Не било споменавало подаръци, дарени му от бащата.
Свидетелката е изяснила, че майката П. живее в къща, с четири стаи и баня, като там
живеят две семейства – чичото и дядото на П.. Майката П. живее с майка си и баща си,
като използват две стаи и баня. Свидетелката заявява, че през 2022г. П. е пътувала до
***, при брат си, но се е прибрала, тъй като брат й бил болен. И тогава, обаче, по
месинджър се е интересувала за детето си.
Свидетелката М. П. – сестра на ответницата, при разпита си е заявила, че от
раждането на детето до 15.02.2022г. майката е полагала грижи за детето. Заявява, че
бащата не проявява заинтересованост към детето, като го е търсел най-много веднъж
годишно – за рождения му ден. Заявява, че бащата не е изплащал и никаква издръжка
за детето. В дома на майка си детето си имало детска стая, баня, играчки, дрехи и се
чувствало добре и спокойно. Детето било силно привързано към майка си, предвид, че
тя го е отгледала.
Свидетелят В.Г.П. – баща на ответницата е заявил, че през петте години, през
които страните са разделени, детето се отглежда от майката. Свидетелят твърди, обаче,
че винаги, когато бащата е пожелал да види детето, последното му е давано. Твърди, че
отношенията им били регулирани въз основа на подписано споразумение и не е имало
проблеми между тях. За процесния случай е заявил, че е бил на гости с детето, но му е
паднала батерията и поради това не е разбрал, че ищецът е дошъл в дома му.
По делото е бил приет социален доклад, изготвен от служители на отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ ***, от който се
установява, че ответницата П. П. към датата на изготвяне на доклада не съжителства с
4
лице от противоположния пол и няма родени други деца. Същата извършва трудова
дейност като ***, със сключен трудов договор в ***, с дневен режим на работа,
осемчасов работен ден, петдневна работна седмица и брутно трудово възнаграждение в
размер на 710 лева. Наличните доходи се разпределят рационално и се използват за
задоволяване на ежедневните потребности на семейството. Майката има избран
общопрактикуващ лекар, с адрес на медицинската практика в ***. За времето от
02.02.2022г. до 25.02.2022г. майката е пребивавала в *** при брат си, поради негов
здравословен проблем. В този период от време грижи за малолетното дете са полагали
бабата и дядото по майчина линия. Именно в този период от време в отдел „Закрила на
детето“ при Д“СП“ е регистриран сигнал от биологичния баща за възпрепятствани
лични контакти с малолетната му дъщеря. Непосредствено след завръщането на
майката в Р. България, последната е търсила съдействие от Отдел „Закрила на детето“
и е консултирана от служителите за процедурата по присъждане упражняването на
родителските права над малолетното дете, изплащане на издръжка и режим на лични
контакти с другия родител. От социалния доклад се установява, че майката напълно
осъзнава ежедневните потребности на малолетната си дъщеря, нуждата й от майчини
ласки и внимание, ролята на майката за подготовката на дъщерята за „съзряването и
трудната възраст пубертет“. Едновременно с това майката осъзнава и необходимостта
от контактите на дъщеря й с двамата родители, като е категорична, че при
упражняване на родителските права над детето по никакъв начин няма да
възпрепятства контактите му с другия родител. В социалния доклад е отразено, че на
10.05.2022г. е проведен телефонен разговор с Директора на ***, което е посещавано от
малолетното дете до 14.02.2022г. Същата е заявила, че детето посещава редовно
детската градина, отсъства само по извинителни здравословни причини, на детето са
осигурени необходимите учебни пособия и помагала. Заявила е още, че майката и
членовете на разширеното семейство по майчина линия са съдействали в максимална
степен за задоволяване на образователните потребности на детето, посещавали са
редовно провежданите родителски срещи, винаги са се отзовавали при възникнал
здравословен проблем на детето в детското заведение. Директорката на детското
заведение е заявила още, че малолетната В. е имала проблем със следобедния сън, но с
пълното съдействие на майката и членовете на разширеното семейство проблемът е
преодолян и детето е прибирано на обяд. В заключение, в социалния доклад е отразено,
че при осъщественото социално проучване не са констатирани фактори и
обстоятелства, които могат да окажат отрицателно влияние върху поведението и
родителския капацитет на биологичната майка П. П..
В производството пред районния съд е бил приет и социален доклад от Отдел
„Закрила на детето“ при Д „СП“ – ***, в който е отразено, че от 15.02.2022г. основните
грижи за детето са поети от ищеца И. С.. Бащата е сменил адресната регистрация на
детето и е избран нов личен лекар с практика в ***. Детето е записано в детска градина
в ***. Отразено е още, че жилището, в което живее детето, представлява тристаен
апартамент, с много добри хигиенно-битови условия, като детето разполага със
самостоятелна стая. В заключение се посочва, че детето се чувства добре при баща си и
неговото семейство.
Пред въззивната инстанция от страна на бащата е представена служебна
бележка, която удостоверява записването на детето като ученичка в *** клас на *** за
учебната 2022/2023г.
5
Във връзка с направено искане от страна на майката за постановяване на
привременни мерки, пред настоящата инстанция са били разпитани свидетелите
В.Г.П., М. В. П. и М.А.М.. Показанията свидетелите В.П. и М. П. установяват, че
майката майката предоставя необходимата на детето грижа, като на последното е
осигурена спокойна, позната и безопасна среда. Свидетелката М.М. – съсед на майката,
свидетелства, че майката се грижи добре за детето, същото е винаги добре облечено и
нахранено. Заявила е, че детето не е имало желание да замине за ***, където се чувства
притеснено от баба си и баща си. Свидетелката е заявила още, че намира майката на
детето за добра майка и почтена жена, а семейството й е много добро и трудолюбиво.
Нямат конфликти с другите жители на селото, а детето си играе както с децата на леля
си, така и с други деца в селото.
Изслушан, социалния работник от Д „СП“ – *** е заявил, че няма пречка детето
да бъде отглеждано при бащата, доколкото последния полага добри грижи за детето и
има подкрепяща среда за неговото отглеждане.
След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, Окръжен съд –
Перник се е произнесъл по искането за привременни мерки, като е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката,
определил е местоживеенето на детето при нея и е определил режим на лични
контакти с бащата. Последният е бил осъден и да заплаща месечна издръжка в размер
на 177,50 лева.
От въззивната инстанция са приети като писмени доказателства заверено копие
на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том. ***, рег. № ***,
дело № 497 от 2022г., от който се установява, че майката П. П. е придобила правото на
собственост върху къщата и дворното място, в които живее с детето и разширеното си
семейство. От приета по делото служебна бележка, издадена от ОУ *** – с. *** на
26.10.2022г. се установява, че детето е записано и учи в *** клас в ОУ *** – ***.
Приета е и характеристика от посоченото учебно заведение досежно малолетното дете,
в която се сочи, че от страна на майката се отделя много внимание на отглеждането и
развитието на детето. Майката се е интересувала всеки ден от успеха на детето,
посещава родителски срещи, участва активно в живота на класа, участва активно и във
възпитанието на детето. Самото дете е обезпечено с необходимите учебни помагала и
пособия, няма отсъствия по неизвинени причини и не закъснява за часовете. Детето се
отнася спокойно към критиките, изслушвайки внимателно учителя, а в
междуличностните отношения се характеризира с не голяма общителност, но е учтиво
и добронамерено към съучениците си.
Приети по делото са социални доклади, изготвени съответно от Д „СП“ *** и Д
„СП“ – ***, като този, изготвен от Д „СП“ – *** по същество преповтаря отразеното в
обсъдения по-горе социален доклад. В социалния доклад, изготвен от Д „СП“ – *** е
отразено, че майката работи като *** и помага в кухнята на местен ресторант в ***,
като получава брутно възнаграждение в размер на 710.00 лева. Отразено е, че в хода на
осъщественото актуално социално проучване биологичната майка говори с много
любов за дъщеря си, радостна е, че отново са заедно и прекарват всяка минута заедно.
Майката не препятства контактите на детето с бащата, като те често контактуват по
телефона. Детето поддържа по-чести контакти с бабата по бащина линия. В
заключение се сочи, че е установена силна емоционална връзка майка-дете.
6
В съдебно заседание, проведено на 27.10.2022г. въззиваемият И. Е. С. е заявил,
че предоставя родителските права на майката и иска да сключи споразумение, тъй като
е загрижен за психиката на детето си.
При така установените фактически положения, Окръжен съд – Перник намира,
че въззивната жалба се явява основателна, респ. следва да бъде уважена.
Най-напред въззивната инстанция съобрази изразената воля на бащата И. Е. С.
за предоставяне упражняването на родителските права относно малолетното дете на
майката П. С.. Настоящия съдебен състав също счита, че това разрешение на спора би
било в най-добър интерес на детето, за което съдът следи служебно.
За да достигне до този извод, настоящата съдебна инстанция приема, че по
делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават промяна в отношенията
между страните, регулирани по силата на сключено между тях споразумение. От
събраните по делото доказателство не се намира нито едно такова, което да подкрепя
твърденията на бащата, че майката е неглижирала грижата към детето си В. С..
Установи се, че майката е осигурила семейна, безопасна и любяща семейна среда, в
нейно лице и в лицето на бабата и дядото по майчина линия, както и е че е осигурила
всички необходими битови условия за отглеждането на детето. Установи се, че
жилището, в което живее детето, представлява едноетажна къща, състояща се от три
стаи. За детето е обособена самостоятелна стая, която е обзаведена с всичко
необходимо за задоволяване на потребностите му. Жилището е електрифицирано и
водоснабдено, с вътрешен санитарен възел. Майката е трудово ангажирана като
получава доход, който се разпределя рационално и се използва за задоволяване на
ежедневните нужди на детето.
За да достигне до изводите си, настоящия съдебен състав съобрази и полът и
възрастта на детето, поради което счита, че майката се явява по-пригодна от бащата да
отглежда и възпитава детето, с оглед физиологическите особености на детето, по-
близката емоционална близост между двете, привързаността им, доколкото майката е
била тази, която преимуществено е отглеждала детето. На следващо място съдът
съобрази и обстоятелството, че детето е свикнало с обкръжаващата го семейна и
социална среда и липсата на причини, които да налагат промяна на последните, не би
било в най-добър интерес на детето.
С оглед горните съображения и при липса на доказателства, които да внасят и
най-малко съмнение относно родителския капацитет на майката, съдът намира, че
именно последната е тази, на която следва да се предостави упражняването на
родителските права относно малолетното дете.
Същевременно, упражняването на родителските права от единия родител не
означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си
задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да
се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на
мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране
на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето,
а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно
общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът,
нито съдът, обаче, са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител -
дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични
7
контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. В тази
връзка съдът намира, че определеният с привременните мерки режим на лични
контакти с бащата е удачен и в най-добър интерес на детето, като същия бъде
допълнен, като бъдат включени християнските и лични празници, а именно Коледа,
Нова Година и Великден. Бащата ще има право да вижда и да взема детето при себе си
за Коледа, Великден и рождения ден на детето през всяка четна година, а за Нова
Година – през всяка нечетна година. Съдът намира, че така определения режим на
лични контакти обезпечава в най-висока степен правата и на двамата родители. По
взаимно съгласие на двамата родители всеки един от двамата родители може да
осъществява срещи и лични контакти с детето в дни и периоди, извън определените с
настоящото решение. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на
страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е
налице последващо изменение на обстоятелствата.
Доколкото упражняването на родителските права относно малолетното дете се
предоставят на майката, то неотглеждащия родител – бащата, следва да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето си. Настоящия съдебен състав намира, че
месечната издръжка следва да бъде определена в размер на 195,00 лева (предвид
увеличението на МРЗ за страната, възлизаща на 780,00 лева, считано от 01.01.2023г.), с
оглед събраните по делото доказателства относно трудовия статус и финансова
обезпеченост на бащата, както и обстоятелството, че същия се грижи и за останалите
си деца. Ежемесечната издръжка на детето се дължи от бащата считано от обявяване на
настоящото решение, с оглед възможността за предварително изпълнение на
решението в тази му част и предвид обстоятелството, че до настоящия момент в сила са
действали определените привременни мерки.
С оглед горното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение на основание чл. 271 ал. 1 изр. 1 пр. 2 ГПК
следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката, ведно със свързаните с
това последици.
По отговорността за разноски:
Настоящото производство по чл.127, ал.2 СК е с характер на спорна съдебна
администрация и за разлика от исковото производство, с него не се разрешава със сила
на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на правата на
страните, признати и гарантирани от закона, като липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното дете, ползва и двамата родители, поради което всеки
от тях следва да понесе разноските, които е направил в първоинстанционното
производство, независимо от изхода по спора. В тази насока е Определение
№385/25.08.015г. по ч.гр.д. №3423/2015г. на ВКС, Първо Г.О., както и Определение
№306/04.09.2017 по дело №2722/2017 на ВКС, ГК, III г.о. Горните основания касаят и
въззивното производство, като характерът на производството не се променя, предвид
предмета на въззивната проверка, очертан с въззивната жалба. Предвид това и
независимо от изхода на спора, разпоредбите на чл.78 ГПК не намират приложение.
Ето защо разноските, направени от страните пред въззивната инстанция, следва да
8
останат в тежест на всяка страна така, както са направени.
Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 88 от 24.06.2022г., постановено по гр. дело № 184/2022г. по
описа на Районен съд – гр. Радомир, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето В.И. С., с
ЕГН: ********** на майката П. В. П., с ЕГН: ********** и с адрес: с. ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.И. С., с ЕГН: ********** при майката
П. В. П., с ЕГН: ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти с бащата И. Е. С., с адрес: ***, с ЕГН:
**********, както следва: бащата И. Е. С. ще има право да взема детето В.И. С., с ЕГН:
********** при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с
преспиване, от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа в неделния ден, един месец
през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и в
почивните дни на Коледа, Великден и рождения ден на детето през всяка четна година,
а за Нова Година – през всяка нечетна година.
По взаимно съгласие на двамата родители, всеки един от двамата родители
може да осъществява срещи и лични контакти с детето в дни и периоди, извън
определените с настоящото решение.
ОСЪЖДА бащата И. Е. С., с адрес: ***, с ЕГН: ********** да заплаща на
детето В.И. С., с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 195,00 лева, с падеж
всяко първо число от месеца, за който се дължи, считано от датата на обявяване на
настоящото решение – 09.01.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на
издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9