РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. ХАСКОВО, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. Д.
Членове:КРАСИМИР Д. Д.
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.А
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. Д. Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20255600600247 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 4/10.02.2025 год. по нчхд № 396/2024 г. РС – Харманли е признал
подсъдимия Г. Д. М. от с.Б., община Х., област Х. за невиновен в това, на 7.08.2024 г. в
същото село да е нанесъл публична обида на А. Х. П. от същото село, поради което го
оправдал по предявеното му обвинение в престъпление от частен характер по чл.148ал.1т.1
вр. чл.146 ал.1 от НК.
В съответствие с така постановеното отхвърлил предявения от тъжителя против
подсъдимия граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от
престъпление и възложил в тежест на тъжителя направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал адв.И. А. И. от АК – Хасково като повереник на
тъжителя А. Х. П., който от името на същия в законния срок я обжалва както неправилна,
постановена в противоречие със събраните доказателства и закона и с искане да бъде
отменена, вместо което да се постанови нова – оправдателна, като се уважи предявения
граждански иск в пълен размер ведно със законните последици от това. По жалбата се
поддържа, че са били игнорирани от съда убедителни гласни доказателства затова, че
подсъдимият обидил тъжителя на публично място със словесни изрази, които несъмнено
съставляват обида по смисъла на чл.146 ал.1 от НК, които показанията на ангажираните от
подсъдимия свидетели не могли да опровергаят. Навежда се оплакване, че районният съд
1
неоснователно отказал приобщаване на доказателство – видеофайл с видеозапис от мястото
на събитието, в който ясно се установявало извършването на престъплението. Отправя се
искане въззивният съд да приобщи същото доказателство.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
В с.з. пред въззивния съд тъжителят и неговият нов повереник адв.П. К. от САК
поддържат жалбата по изложените оплаквания и исканията си.
Подс.М. – ответник по въззивната жалба не се явява, а неговият защитник адв.И. Н.
И. от АК - Хасково оспорва жалбата. Изтъква доводи, че дори да се приеме за доказано
изричането на инкриминираните изрази от подсъдимия, същите не следва да се
квалифицират като „обида“, тъй като подсъдимият го нарекъл „контингент на МВР“, а
тъжителят действително бил *****. Пледира да се потвърди изцяло обжалваната присъда
във всичките части и се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, след като прецени оплакванията по жалбата, взе предвид
становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и
материалите по делото с оглед разпоредбата на чл. 313 от НПК, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, от страна с процесуална легитимация и правен интерес. Предвид изложеното е
допустима.
Въззивната инстанция намира, че обсъждане на спора по същество не се налага, тъй
като при разглеждането на делото и изготвянето на мотивите към постановената присъда
първоинстанционният съд е допуснал многобройни, твърде съществени нарушения на
процесуалните правила, не само засегнали процесуалните права и на двете страни, но и
опорочили процеса на формиране на вътрешно убеждение на съда.
Очевидно районният съд се отнася пренебрежително към задължението си да
установи без никакво съмнение самоличността на подсъдимия. Важността на този въпрос
едва ли е необходимо да се обсъжда, достатъчно е само да се припомни, че разпоредбата на
чл.272 ал.1 от НК изчерпателно посочва кои обстоятелства, свързани с личността на
подсъдимия следва да бъдат установени и то като бъде запитан за тях лично. Това съдът
следва да направи непосредствено след като реши въпроса с даване ход на делото.
По настоящото дело самоличността на подсъдимия изобщо не е снета, нито веднага
след даване ход на делото, нито по-нататък в хода на съдебното следствие. В присъдата
подсъдимият е индивидуализиран само с три имена, местожителство и ЕГН.
Едва ли при излагане на мотиви към присъдата би могло пълноценно да се обсъди
личността на дееца, респ. нейната степен на обществена опасност, без да е било установено
дали е семеен /полага ли грижи на други лица извън себе си/, грамотен /полагал ли е през
живота си усилия да придобие някаква квалификация, чрез която да бъде полезен на
обществото/, дали работи /полага ли обществено полезен труд и как се сдобива с
материални средства за издръжка/.
2
Този пропуск на съда би могъл да се преглътне, но се констатира следващо
нарушение: веднага след даване ход на съдебното следствие, когато е мястото да се докладва
делото, съдът е длъжен да запита подсъдимия дали разбира обвинението и го приканва да
даде обяснения. Обичайно в съдебната практика подсъдимите лица предпочитат да дадат
обяснения в края на съдебното следствие, което съдът не бива да забравя да им припомни.
Настоящото дело е протекло и завършило, без подсъдимият нито веднъж да е бил
приканен на даде обяснения и без да е дал такива, макар да е участвал лично във всички
проведени с.з.
Обясненията на подсъдимия са мощно средство за защита, един от най-важните
елементи от правото му на защита. Лишаването му от това право винаги засяга съществено
неговите процесуални права и е едно от най-тежките съществени процесуални нарушения.
Отделен е въпросът, че без да се приобщят обяснения на подсъдимия /в случаите, когато той
желае да даде такива/ фактическата обстановка не се изяснява пълноценно.
В конкретния случай постановената присъда е оправдателна и би могло да се приеме,
че и това съществено процесуално нарушение в крайна сметка не е рефлектирало върху
правото на защита на подсъдимия. Но и то не е последното.
Във второто проведено с.з. от 16.01.2025 год. съдът е преценил, че следва да се
разпитат полицейски служители, охранявали събитие на публично място и е поискал с
писмо от РУ – Харманли да посочи кои са били те. Бил му е изпратен списък на същите, след
което съдът е разпоредил за бъдат призовани за следващото насрочено с.з. на 10.02.2025 год.
В същото съдът е пристъпил към техния разпит, без преди това да се произнесе с надлежно
определение, че допуска разпита им като свидетели, по силата на което същите придобиват
това качество.
Това процесуално нарушение принципно е отстранимо от въззивната инстанция,
която би могла да допусне тези свидетели и ги разпита. Но и то не е последното.
Последното процесуално нарушение, допуснато от съда е най-същественото и е
опорочило съдебния акт до степен, налагаща пълната му отмяна и връщането на делото за
ново разглеждане от друг състав.
Отнася се за изготвените мотиви и отразения в тях процес на формиране на
вътрешното убеждение на съда по релевантните за правилното решаване на делото въпроси.
В мотивите си съдът е изложил, че по делото ясно се разграничават две групи
свидетели – ангажираните от тъжителя и ангажираните от подсъдимия, чиито показания си
противоречат напълно и се изключват взаимно. По-нататък е приел, че в с.Б. е налице
обществен конфликт, който е разделил жителите му на две групи и всяка група от свидетели
представлява всяка от групите от населението на селото. Оттук е извел, че и двете групи
свидетели са заинтересовани и имат интерес да повлияят на изхода на делото, вкл. чрез
даване на неверни показания, а това му е дало основание да откаже да кредитира
показанията и на двете групи.
3
В заключение е констатирал, че показанията на третата група свидетели –
полицейските служители, които несъмнено са незаинтересовани от изхода на делото, не
подкрепят частното обвинение, което поради това не е категорично доказано.
Подобен подход при анализа на доказателствата от страна на съда е неприемлив,
недопустим и има за последица в крайна сметка пълна липса на мотиви.
Едната група свидетели установява, че подсъдимият е изрекъл на публично място
инкриминираните по тъжбата изрази, а другата – че не го е сторил. Едното от двете е вярно
и представлява обективната истина по делото. Позицията, изразена от съда в така
изложените мотиви на практика се свежда до това, че предвид възможната заинтересованост
на всички свидетели, отказва да установи обективната истина по делото. Това съдът не може
да направи, защото представлява отказ от правосъдие.
Съдът е длъжен да обсъди показанията на всички свидетели, като отчита тяхната
възможна заинтересованост. Възможното наличие на такава не му дава процесуална
възможност с лека ръка да откаже да кредитира всички показания. В този случай той следва
да ги провери, като ги съпостави помежду им, след това с други, събрани по делото
доказателства, като разсъждава, анализира и изложи мотиви, вкл. за житейската им
достоверност и логичност. След този анализ е длъжен да даде израз на свое решение кои
показания кредитира и защо, съответно кои отказва да кредитира и защо. Всичко това
впрочем ясно е посочено в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК. По този начин съдът е
длъжен ясно да манифестира по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение и да
посочи коя е обективната истина.
Като е подходил по гореизложения начин, първоинстанционният съд практически не
е изложил мотиви, които да дадат възможност да се провери как е формирал вътрешното си
убеждение. Нещо повече – изобщо не е изложил такова.
Въззивният съд не може да замести вътрешното убеждение на първоинстанционния.
Нарушението на процесуалните правила е съществено и неотстранимо.
Ето защо присъдата следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 4 от 10.02.2025 год. по нчхд № 396/2024 год. по описа
на РС – Харманли и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Харманли
за отстраняване на указаните съществени процесуални нарушения.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5