Решение по дело №17815/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1275
Дата: 3 април 2025 г. (в сила от 8 май 2025 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20241110217815
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110217815 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на М. Й. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С.
в жилищен квартал Х. С. в блок **** във вход ***** на етаж ****** в
апартамент********по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат П. А. В. от Софийската адвокатска
колегия, срещу наказателно постановление №*******, издадено на 07. ХI. 2024 година от
Началничка на група в СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по
БУЛСТАТ******* със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „А.“ №*******– Отдел
„Пътна полиция“ в частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ на основание чл. 174, ал. 3, предложение II от Закона за движението по
пътищата за нарушение на чл. 174, ал. 3 от същия закон в размер на 2 000.00 лева, като е
лишен и от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Процесуалната представителка оспорва от името на жалбоподателя процесното
наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно
издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят
извършил едно нарушение, а в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление били описани две нарушения. Било наложено обаче едно
наказание, затова не ставало ясно за кое от двете нарушения се налага. Мястото на
извършване на нарушението не било посочено достатъчно ясно.
1
Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание, нито се представлява.
Надлежно упълномощената процесуална представителка на жалбоподателя – адвокат П. А.
В. от Софийската адвокатска колегия, представя писмено становище, в което поддържа
жалбата.
Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
отдел „Пътна полиция“, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание от
надлежно упълномощения процесуален представител – юрисконсулт Владимир Василев
Пашунов, който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Жалбоподателят е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц350“ с
регистрационен №СВ2154РЕ, видно от представена по делото справка.
09
На 20. Х. 2024 година около 12 часа жалбоподателят управлява моторното превозно
средство в гр. София по бул. „Околовръстен път“ с посока на движение бул. „Братя Бъкстон“
към пътния възел на бул. „България“. По време на движението си жалбоподателят
изпреварва служебен автомобил на Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи, с който се движат свидетелите К. С. Ч. с ЕГН********** и Т. К. К. с
ЕГН**********. Свидетелите забелязват, че предният десен фар на автомобила, управляван
от жалбоподателя, липсва, а самият жалбоподател не е с поставен предпазен колан.
Мотивирани от горното, свидетелите спират жалбоподателя за проверка. При проверката
свидетелите установяват в автомобила единствено жалбоподателя. Самоличността му е
снета от представени документи. На въпрос употребявал ли е наркотични вещества или
техни аналози жалбоподателят отговаря отрицателно и отказва да бъде изпробван с
техническо средство. Свидетелите издават на жалбоподателя талон за изследване,
представен по делото, и му указват къде и в какъв срок следва да се яви за изследване, след
което жалбоподателят си тръгва.
Жалбоподателят не се явява да даде кръв за изследване в посочения в медицинския
талон срок. Съдът установява обстоятелството от писмо на Университетската
многопрофилна болница „Света Анна“ – София АД, постъпило в съда на 11. III. 2025
година.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства:
показанията на свидетелите К. С. Ч. с ЕГН********** и Т.К.К. с ЕГН**********,
2
които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лица, даващи показания за
непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения,
без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото;
приобщените по делото писмени доказателства:
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
справка за собственост на автомобил,
талон за изследване,
справка,
справка-картон на водача,
писмо от Университетската многопрофилна болница „Света Анна“ – София АД,
заповеди за компетентност.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата
обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават
фактите, свързани с време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, както и
съставянето на акта. От показанията на разпитаните свидетели съдът установи и отказът на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В тази им част събраните гласни доказателства намират
потвърждение в издадения талон за медицинско изследване.
Гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в акта за установяване на
административно нарушение, затова същият може и следва да се ползва от съда като
писмено доказателство, относно дата, място и време на съставянето му, съответно
отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете още, че обстоятелствата, отразени в
акта, съвпадат отразеното в талон за медицинско изследване и в справка-извлечение за
нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
За описаните по-горе обстоятелства свидетелят К. С. Ч. с ЕГН********** съставя
представен по делото акт за установяване на административно нарушение, в който описва
фактическите си констатации и дава съответна правна квалификация на соченото
административно нарушение – чл. 174, ал. 3, предложение II от Закона за движението по
пътищата. В съставения акт е отразено и обстоятелството, че водачът на превозното
средство е бил сам в автомобила.
На 07. XI. 2024 година Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ отдел „Пътна полиция“ издава въз основа на акта за установяване
на административно нарушение представено по делото Наказателно постановление
№********, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000.00 (две хиляди) лева на основание чл. 174, ал. 3, предложение II от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл. 174, ал. 3 от същия закон, както и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.
3
Началничката на сектор в ответната Дирекция, издала процесното наказателното
постановление, е преназначена на длъжността на 12. IХ. 2024 година, видно от представена
по делото Заповед №********, издадена на същата дата от Министъра на вътрешните
работи на Република България. Същата е определена да осъществява контрол по Закона за
движението по пътищата със Заповед №********* на Министъра на вътрешните работи на
Република България от 02. XII. 2021 година, представена по делото. Същата заповед е
посочена и в обжалваното наказателно постановление.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 19. XI. 2024 година, а жалбата е подадена чрез „Система за сигурно
електронно връчване“ на административно-наказващия орган по-малко от 14 дни по-късно –
на 03. ХII. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Видно от приобщената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи на
Република България актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на
акта и на обжалваното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила относно описано в постановлението нарушение. Съгласно чл. 42, ал.
1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, както в
акта, така и в постановлението следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и
ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място,
моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят, както и отказът да бъде
изпробван с техническо средство и неизпълнение на предписание да даде кръв за изследване.
По силата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000.00 лева. Съдът не приема
4
тълкуването на процесуалната представителка на жалбоподателя, според което разпоредбата
урежда два състава на административното нарушение, чието общо прилагане е
несъвместимо. Съдът тълкува разпоредбата в смисъл, че водачите на моторни превозни
средства могат да откажат да им бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, но в такъв случай са
длъжни да се подложат на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, и в случай, че не направят никое от двете носят
административна отговорност. По такъв начин е описано административното нарушение и в
акта за установяването му, и в наказателното постановление – жалбоподателят е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство от свидетелите, като не се е подложил и
на медицинско изследване, макар да са му били издадени талони за такова.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата не взема предвид
обстоятелството дали водачът на моторното превозно средство е управлявал същото след
употреба на наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е:
жалбоподателят да е водач на моторно превозно средство;
покана да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества;
отказ на жалбоподателя да му бъде направена проверка, съответно неизпълнение на
предписанието за изследване.
С оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, без значение за решаването
на делото е обстоятелството дали жалбоподателят действително е употребил наркотични
вещества. Отказвайки да бъде изпробван за употреба с техническо средство (независимо
дали преди това е употребил такива) и неизпълнявайки даденото предписание за медицинско
изследване, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, предложение II от Закона за
движението по пътищата, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е, че жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство, както и отказът му да бъде изпробван с техническо
средство за наличие за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Заради отказа
му е издаден талон за медицинско изследване, каквото не е било извършено. Това нарушение
отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача концентрирано в липсата на
активно поведение, когато такова се изисква – да бъде изпробван с техническо средство или
да даде кръв за извършване на изследване по дадено предписание за това. Като не е дал кръв
за изследване е осъществил и соченото административно нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и
общественоопасните му последици.
5
Наложеното му административно наказание – глоба и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство е в рамките на законоустановеното, отговаря на вида
и тежестта на нарушението, затова и не следва да бъде намалявано.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от Закона за административните
нарушения и наказания.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на Столичната дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100.00
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена чрез явяване в
открито съдебно заседание на надлежно упълномощен процесуален представител.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 9 и с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №********** издадено на 07. ХI. 2024 година от Началничка на група
в СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по БУЛСТАТ*********
със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „Антим I“ №5 – Отдел „Пътна
полиция“ в частта му, с която на жалбоподателя М. Й. К. с ЕГН**********, живеещ в
гр. С. в жилищен квартал Х.о С. в блок ****** във вход *** на етаж I****** в
апартамент ********, по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат П. А. В. от Софийската адвокатска
колегия, е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 174, ал. 3,
предложение II от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
същия закон в размер на 2 000.00 лева, като е лишен и от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА М. Й. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. в жилищен квартал Х. С. в
блок ***** във вход *******на етаж ****** в апартамент ********* по силата на чл.
61, ал. 1, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от
6
адвокат П. А. В. от Софийската адвокатска колегия, да заплати на СТОЛИЧНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ сумата от 100.00 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

7

Съдържание на мотивите


Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на М. Й. К. с ЕГН**********, живеещ в гр.
а
София в жилищен квартал **** ****. в блок II във вход В на етаж I в апартамент ХLVI, по
силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представляван от адвокат П. А. В. от Софийската адвокатска колегия, срещу наказателно
постановление №********** издадено на 07. ХI. 2024 година от Началничка на група в
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по БУЛСТАТ*********със
седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „А.“ №****** – Отдел „Пътна полиция“ в
частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ на
основание чл. 174, ал. 3, предложение II от Закона за движението по пътищата за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от същия закон в размер на 2 000.00 лева, като е лишен и от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Процесуалната представителка оспорва от името на жалбоподателя процесното
наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно
издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят
извършил едно нарушение, а в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление били описани две нарушения. Било наложено обаче едно
наказание, затова не ставало ясно за кое от двете нарушения се налага. Мястото на
извършване на нарушението не било посочено достатъчно ясно.
Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание, нито се представлява.
Надлежно упълномощената процесуална представителка на жалбоподателя – адвокат П. А.
В. от Софийската адвокатска колегия, представя писмено становище, в което поддържа
жалбата.
Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
отдел „Пътна полиция“, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание от
надлежно упълномощения процесуален представител – юрисконсулт Владимир Василев
Пашунов, който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Жалбоподателят е собственик на лек автомобил марка „М.“ модел „********“ с
регистрационен №********, видно от представена по делото справка.
09
На 20. Х. 2024 година около 12 часа жалбоподателят управлява моторното превозно
средство в гр. София по бул. „Околовръстен път“ с посока на движение бул. „Братя Бъкстон“
към пътния възел на бул. „България“. По време на движението си жалбоподателят
изпреварва служебен автомобил на Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи, с който се движат свидетелите К.С. Ч. с ЕГН********** и Т. К. К. с
ЕГН**********. Свидетелите забелязват, че предният десен фар на автомобила, управляван
от жалбоподателя, липсва, а самият жалбоподател не е с поставен предпазен колан.
Мотивирани от горното, свидетелите спират жалбоподателя за проверка. При проверката
1
свидетелите установяват в автомобила единствено жалбоподателя. Самоличността му е
снета от представени документи. На въпрос употребявал ли е наркотични вещества или
техни аналози жалбоподателят отговаря отрицателно и отказва да бъде изпробван с
техническо средство. Свидетелите издават на жалбоподателя талон за изследване,
представен по делото, и му указват къде и в какъв срок следва да се яви за изследване, след
което жалбоподателят си тръгва.
Жалбоподателят не се явява да даде кръв за изследване в посочения в медицинския
талон срок. Съдът установява обстоятелството от писмо на Университетската
многопрофилна болница „Света Анна“ – София АД, постъпило в съда на 11. III. 2025
година.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства:
показанията на свидетелите К. С. Ч. с ЕГН********** и Т. К. К. с ЕГН**********,
които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лица, даващи показания за
непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения,
без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото;
приобщените по делото писмени доказателства:
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
справка за собственост на автомобил,
талон за изследване,
справка,
справка-картон на водача,
писмо от Университетската многопрофилна болница „Света Анна“ – София АД,
заповеди за компетентност.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата
обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават
фактите, свързани с време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, както и
съставянето на акта. От показанията на разпитаните свидетели съдът установи и отказът на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В тази им част събраните гласни доказателства намират
потвърждение в издадения талон за медицинско изследване.
Гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в акта за установяване на
административно нарушение, затова същият може и следва да се ползва от съда като
писмено доказателство, относно дата, място и време на съставянето му, съответно
отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете още, че обстоятелствата, отразени в
акта, съвпадат отразеното в талон за медицинско изследване и в справка-извлечение за
нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
За описаните по-горе обстоятелства свидетелят К. С. Ч. с ЕГН********** съставя
представен по делото акт за установяване на административно нарушение, в който описва
фактическите си констатации и дава съответна правна квалификация на соченото
административно нарушение – чл. 174, ал. 3, предложение II от Закона за движението по
пътищата. В съставения акт е отразено и обстоятелството, че водачът на превозното
средство е бил сам в автомобила.
На 07. XI. 2024 година Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ отдел „Пътна полиция“ издава въз основа на акта за установяване
на административно нарушение представено по делото Наказателно постановление
№******** с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
2
размер на 2 000.00 (две хиляди) лева на основание чл. 174, ал. 3, предложение II от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл. 174, ал. 3 от същия закон, както и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.
Началничката на сектор в ответната Дирекция, издала процесното наказателното
постановление, е преназначена на длъжността на 12. IХ. 2024 година, видно от представена
по делото Заповед №********, издадена на същата дата от Министъра на вътрешните
работи на Република България. Същата е определена да осъществява контрол по Закона за
движението по пътищата със Заповед №********** на Министъра на вътрешните работи на
Република България от 02. XII. 2021 година, представена по делото. Същата заповед е
посочена и в обжалваното наказателно постановление.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 19. XI. 2024 година, а жалбата е подадена чрез „Система за сигурно
електронно връчване“ на административно-наказващия орган по-малко от 14 дни по-късно –
на 03. ХII. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Видно от приобщената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи на
Република България актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на
акта и на обжалваното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила относно описано в постановлението нарушение. Съгласно чл. 42, ал.
1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, както в
акта, така и в постановлението следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и
ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място,
моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят, както и отказът да бъде
изпробван с техническо средство и неизпълнение на предписание да даде кръв за изследване.
По силата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000.00 лева. Съдът не приема
тълкуването на процесуалната представителка на жалбоподателя, според което разпоредбата
урежда два състава на административното нарушение, чието общо прилагане е
несъвместимо. Съдът тълкува разпоредбата в смисъл, че водачите на моторни превозни
средства могат да откажат да им бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, но в такъв случай са
длъжни да се подложат на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на на употребата на наркотични
3
вещества или техни аналози, и в случай, че не направят никое от двете носят
административна отговорност. По такъв начин е описано административното нарушение и в
акта за установяването му, и в наказателното постановление – жалбоподателят е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство от свидетелите, като не се е подложил и
на медицинско изследване, макар да са му били издадени талони за такова.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата не взема предвид
обстоятелството дали водачът на моторното превозно средство е управлявал същото след
употреба на наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е:
жалбоподателят да е водач на моторно превозно средство;
покана да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества;
отказ на жалбоподателя да му бъде направена проверка, съответно неизпълнение на
предписанието за изследване.
С оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, без значение за решаването
на делото е обстоятелството дали жалбоподателят действително е употребил наркотични
вещества. Отказвайки да бъде изпробван за употреба с техническо средство (независимо
дали преди това е употребил такива) и неизпълнявайки даденото предписание за медицинско
изследване, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, предложение II от Закона за
движението по пътищата, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е, че жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство, както и отказът му да бъде изпробван с техническо
средство за наличие за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Заради отказа
му е издаден талон за медицинско изследване, каквото не е било извършено. Това нарушение
отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача концентрирано в липсата на
активно поведение, когато такова се изисква – да бъде изпробван с техническо средство или
да даде кръв за извършване на изследване по дадено предписание за това. Като не е дал кръв
за изследване е осъществил и соченото административно нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и
общественоопасните му последици.
Наложеното му административно наказание – глоба и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство е в рамките на законоустановеното, отговаря на вида
и тежестта на нарушението, затова и не следва да бъде намалявано.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от Закона за административните
нарушения и наказания.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на Столичната дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100.00
4
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена чрез явяване в
открито съдебно заседание на надлежно упълномощен процесуален представител.
Водим от горните мотиви, съдът
5