№ 16417
гр. София , 14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20211110149650 по описа за 2021 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
П.к.Б. ЕООД ,ЕИК : ********* против длъжника П. Д. ТР.,ЕГН : ********** , и е подадено
за следните суми:
- сумата от 883,97 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ 30041659464 от 02.01.2020 г., ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на
вземането ;
- сумата от 307,05 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода от 10.06.2020год. до 03.07.2021 г.;
- лихва за забава в размер на 162,16 лв. за периода от 11.05.2020год. до
03.07.2021год.;
- законна лихва в размер на 21,61 лв. за периода от 03.07.2021год. до 26.08.2021 г.;
- сумата от 250 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст , ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на
вземането;
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
1
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги Фаст в размер на 250 лева е налице обоснована вероятност ,че е
неравноправна като евентуално противоречаща на разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ
и чл.10а, ал.З и ал.4 и чл.19 от Закона за потребителският кредит .
Видно от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на потребителя
при този "пакет", става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени като
негово задължение по силата на изискването за добросъвестност във взаимоотношения
между страните по един договор. Заплащането на тези допълнителни услуги води до
заобикаляне на закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, с които освен това заемополучателят разполага и без
изричното им уговаряне. За възможността да извършва тези действия потребителят не
следва да бъде обвързван със заплащането на допълнителни разходи и такси.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги Фаст от 300лв. се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона при предоставен заем в размер на 1000лв. Видно от съдържанието
на пакета, тази услуга е пряко свързана с договора за кредит и поради това
възнаграждението нея е и възнаграждение по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал.
1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. По този начин реално се оскъпява кредитът, чрез
въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора
годишен процент разходи – в случая 48, 39%, и води до значително, дори драстично
увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за заем. По този начин се
стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния
процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне
на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 250лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
26.08.2021 год. от П.к.Б. ЕООД ,ЕИК : ********* против П. Д. ТР.,ЕГН : ********** в
частта му за сумата в размер на 250лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга
Фаст, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането , както и за
разноски в размер на 28,10лв.,съобразно отхвърлената част от вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя
пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2