Присъда по дело №124/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 10
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20225600200124
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 10
гр. ХАСКОВО, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
СъдебниЛЮБОМИР ЖЕКОВ ЖЕКОВ
заседатели:МИЛКА СТОЯНОВА
ЖЕЛЯЗКОВА
при участието на секретаря Р. М. К.
и прокурора Н. С. Тр.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20225600200124 по описа за 2022
година
и прецени събраните по делото доказателства:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Г. /M.C./, роден на ********** г. в ***,
област ***, ***, живущ в ***, ***, ***, гражданин на ***, притежаващ паспорт № ***,
издаден на *** и *** лична карта с № ***, както и личен персонален номер ***, женен,
неосъждан, с *** образование, *** в предприятието на дружество с фирма „***“, ***, ***,
ЗА ВИНОВЕН в това, на 24.12.2021 година на автомагистрала „Марица“ при километър
94+600 в землището на гр.Свиленград, област Хасково, управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Волво“ с *** рег.№ *** с прикачено към него
полуремарке марка „Фруехауф“ с *** рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 2,25 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен/фабричен № ARBA 0093, поради което и на
основание чл.343б ал.1 вр. чл.54 и чл.58а ал.1 от НК му налага наказание „лишаване от
свобода за срок от осем месеца“ и „глоба в размер на двеста лева“.
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия М. Г. от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от една година.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Г., със снета самоличност, за ВИНОВЕН и в
това, че на 24.12.2021 г. на автомагистрала „Марица, при километър 94+600 в землището на
1
гр.Свиленград, Област Хасково, дал дар– парична сума от 50 евро с левова равностойност
97,79 лева /една банкнота с номинал от 50 евро и сериен номер ***/, на длъжностно лице,
имащо качеството „***“, а именно на Д.Г. Г. – *** *** *** в *** „***“, *** „***“ към ***
при ***, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на
административно нарушение по Закона за движението по пътищата и да не уведоми
компетентните органи за констатирано престъпление, поради което и на основание чл.304а
вр. чл.304 ал.1 вр. чл.54 и чл.58а ал.1 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода за
срок от осем месеца“, както и „глоба в размер на осемстотин лева”.
На основание чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия М. Г. едно
общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда в размера на най-тежкото от
тях, а именно „лишаване от свобода за срок от осем месеца“ и „глоба в размер на
осемстотин лева“.
На основание чл.23 ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното
общо наказание наказанието „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство
за срок от една година“, от който срок на основание чл.59 ал.4 от НК приспада времето,
пред което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 24.12.2021 г.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от „три години“, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно: една банкнота с номинал от 50 евро и сериен номер ***.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ: Срещу подсъдимия М. Г., роден на ********** г., в гр.
С.,обл.Х.,******* *****, ***** гражданин, притежаващ *****паспорт № *******,
издаден на ***** г., притежаващ ****** лична карта №******, с личен персонален №
*****, *****, неосъждан, ********* образование, ***** към ***** фирма ‘‘*****‘‘ – гр.
*****, ***** ******, живущ в гр. ******, кв. ‘‘******‘‘, ул. ‘‘*****‘‘, № *, ***** ****, е
предявено обвинение за това, че на 24.12.2021 г. на магистрала ‘‘Марица‘‘, при километър
94+600 в землището на гр. Свиленград, обл. Хасково, управлявал МПС – товарен автомобил:
влекач, марка ,,Волво‘‘ с ******* рег. № ****** с прикачено към него полуремарке, марка
,,Фруехаус‘‘, с ***** рег. №******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно – 2,25 /две цяло двадесет и пет/ на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство ,,Алкотест Дрегер 7510‘‘ с инвентарен/фабр. № ARBA 0093 –
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Предявено е против същия обвинение и за това, че
на 24.12.2021 г. на магистрала ‘‘Марица‘‘, при километър 94+600 в землището на гр.
Свиленград, обл. Хасково дал дар – парична сума в размер на 50 евро с левова
равностойност 97,79 лева (една банкнота с номинал от 50 евро) на длъжностно лице – *****
*****, а именно на Д.Г.Г. – ***** ***** ***** *****,****** **** **** **** ***, за да не
извърши действия по служба – да не му състави акт за установяване на административно
нарушение по ЗДвП и да не уведоми компетентните органи за констатирано престъпление
по НК – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. В хода на
проведеното предварително изслушване той изрично заявява, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не бъдат
разпитвани свидетелите, в чиито показания се съдържат гласните доказателства, както и да
не бъдат събирани други доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Тези изявления на
подсъдимия в съчетание с установената от съда кореспонденция между самопризнанието и
доказателствата в досъдебното дело, съдът прие за запълващи хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК и удовлетворяващи изискванията за провеждане на съдебното следствие при условията
на този диференциран ред.
След преценка на доказателствата, събрани в досъдебната фаза на производството в
аспекта на приетите в обвинителния документ фактически положения, се прие за установено
следното:
От 20:30 часа на 24.12.2021 г. до 08:30 часа на 25.12.2021 г. свидетелят Г.Б.Д. -
****** ***** ***** **** ***** изпълнявал служебните си задължения по график. На
автомагистрала „Марица” на територията, обслужвана от РУ-Свиленград, бил организиран
пропускателен режим на тежкотоварни автомобили, пътуващи към ГКПП ,,Капитан
Андреево‘‘. Към 22:00ч. на 24.12.2021г. полицейският служител Д. се намирал на
автомагистрала „Марица” при километър 94+600 в посока от гр. Свиленград към ГКПП
,,Капитан Андреево‘‘ в землището на гр.Свиленград и регулирал движението на товарните
автомобили, пътуващи в тази посока. Около 22:20 часа, на посоченото място имало колона
от бавно движещи се товарни автомобили, измежду които бил управляваният от подсъдимия
М. Г. влекач марка ,,Волво‘‘ с *****рег. № *-***** с прикачено към него полуремарке марка
,,Фруехаус‘‘ с ******рег. № ******. Свидетелят Д. забелязал побитости по задната част на
полуремаркето на този товарен автомобил, поради което го спрял и разпоредил на водача да
го отклони встрани. Когато подсъдимият преустановил движението на автомобила, у
свидетеля Д. се породило съмнение, че водачът е употребил алкохол. Затова Д. поискал
поискал съдействие от оперативен дежурен при РУ – Свиленград за изпращане на служител
от звено ,,Пътен контрол‘‘, който да тества водача М. Г. с техническо средство. На място
пристигнал свидетелят Д.Г.Г. - **** ********** ******* ******* към ***********. Г.
1
установил служебния автомобил марка „Кия Сийд”, с peг. № ****** в аварийната лента на
автомагистрала „Марица” успоредно на товарния автомобил, управляван от подсъдимия.
Полицейският служител Г. владеел ***** език и след като се легитимирал пред водача, го
поканил на ***** език да слезе от кабината и да представи съответните документи, както и
да се приближи до служебния автомобил, за да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство. Подсъдимият Г., седейки на шофьорската седалка в
кабината, подал през отворения преден ляв прозорец банкнота с номинал от 50 евро. *****Г.
видял това и отново го поканил да слезе от кабината, след което подсъдимият слязъл от
товарния автомобил и отишъл до служебната кола. Свидетелят Г. пристъпил към проверката
на документите на подсъдимия и на тези за управлявания от него товарен автомобил-
влекач, марка „Волво”, рег. № *-*****, с прикачено към него полуремарке, марка
„Фруехауф”, рег. №********, при която се установило, че подсъдимият притежава
свидетелство за управление на MПC, издадено в Република *****, а товарният автомобил и
полуремаркето са собственост на дружество с фирма ************ След проверката на
документите, свидетелят Г. на ***** език поканил подсъдимия да бъде тестван за наличие
па алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен/фабр. №
ARBA 0093. Поведението на подсъдимия М. Г. в този момент било видимо повлияно от
употребата на алкохол - същият миришел силно на алкохол, държал се неадекватно на
обстановката, при която протичала проверката. При проведения разговор със свидетеля Г.
подсъдимият заявил, че е изпил две ракии и пътува за ***.
Освен че съзнавал употребата на значително количество алкохол, М. Г. и подозирал,
че концентрацията в кръвта му надвишава допустимата и затова съществува реална
опасност да бъде лишен от правото да управлява моторно превозно средство, респ. от
възможността да отпътува към ***. Подсъдимият разбирал, че ако полицейският служител
Г. довърши проверката, ще бъде констатирано, че е управлявал товарния автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, за което ще бъде наказан, а при
наличие на концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда го застрашава и по-
тежко от административното наказание. За да не бъде установено това негово
противоправно поведение, подсъдимият Г. решил да даде дар „парична сума” на
************— св. Д. Г. с цел да го мотивира да не извърши действия по служба — да не
му състави акт за установяване на административно нарушение по Закона за движението по
пътищата и да не уведоми компетентните органи за констатирано престъпление по HK.
Свидетелят Г. подал техническото средство на водача Г. и той започнал да издишва въздух в
апарата за отчитане на алкохол. Така на 24.12.2021 г. в 22:39 часа подс. Г. бил тестван с
техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен/фабр. № ARBA 0093. В
изпълнение на взетото вече решение, в момента докато уредът отчитал показанията на
пробата му, подсъдимият М. Г. извадил от десния джоб на панталона си банкнота с номинал
от 50 евро и я поставил в предния десен джоб на служебната светлоотразителна жилетка на
св. Г., казвайки му на ***** език „Яж с тези пари чорба”. Забелязвайки това, свидетелят Г.
поставил помощни средства /белезници/ на ръцете на подсъдимия, който се ядосал и
разгневено казал на ***** език „Дай си ми петдесетте евро”, като добавил още „Нали ти
дадох парите, за да ме пуснеш”. Полицейският служител Г. определил действията на М. Г.
като даване на подкуп, за да не изпълни служебните си задължения. През цялото време на
гореописаните събития другият *** – свидетелят Д., бил в непосредствено близост и
възприел думите и действията на подсъдимия. Междувременно алкотестът отчел наличие на
2,25 промила алкохол в кръвта на Г.. С тези показания той се съгласил. Бил издаден и талон
за изследване с № 082398/24.12.2021г., а след това Г. бил отведен в Център за спешна
медицинска помощ - Свиленград, където същият отказал да даде кръвна проба за изследване,
за което бил изготвен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Свидетелят Г. в
присъствието на свидетеля Д. съставил на подсъдимия М. Г. AУAH серия ***** за
2
констатираното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който акт бил подписан от подсъдимия
Г. без възражения. За случая свидетелят Г. уведомил незабавно и оперативния дежурен при
РУ-Свиленград. Издадена била и заповед за налагане на принудителна административна
мярка, по силата на която било временно отнето притежаваното от Г. свидетелство за
управление на МПС. С протокол за доброволно предаване полицейският служител Д.Г.Г.
предал на разследващ *** в РУ-Свиленград банкнотата с номинал от 50 евро и сериен номер
********.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приложените по делото
писмени доказателствени средства и приобщените веществени доказателства.
Информацията, съдържаща се в тези доказателствени източници, напълно кореспондира с
направените от подсъдимия М. Г. самопризнания и с приетите за установени от обвинението
фактически положения. В този смисъл признанието на фактите в хода на проведеното
предварително изслушване не е изолирано от цялостния доказателствен материал, а
напротив изцяло съответстващо е на изложените по-горе фактически положения.
Показанията на свидетелите Г. и Д. са конкретни и ясни относно времето, мястото и начина,
при които те са изпълнявали вменените им функции, като несъмнено именно във връзка с
произтичащите от службата им задължение св. Д. е спрял товарния автомобил, а
впоследствие св. Г. е извършил проверката на подсъдимия в качеството му на водач на
това МПС. Точен е разказът на свидетелите относно причините, заради които е била
предприета проверката за употреба на алкохол и условията, при която тя е протекла. И
двамата свидетели са еднопосочни за това, че подсъдимият видимо е бил в нетрезво
състояние – излъчвал мирис на алкохол, държал се неадекватно, и че именно това
провокирало тестването му с техническото средство. Обстоятелствено е изложеното от Г. и
Д. относно поведението на водача от пристигането на полицейския служител Г. до отчитане
на резултата от извършената с техническото средство проверка, като описаната от тях
последователност в предприетите от подсъдимия действия и тяхното естество не пораждат
противоречиви, а напълно еднопосочни и взаимно допълващи се фактически заключения. И
двамата свидетели излагат данни за действието на подсъдимия, предприето още при
пристигането на Г. на място, с което Г. е подал банкнота от 50 евро през прозореца на
товарния автомобил на Г., което предизвикало полицейският служител повторно да
разпореди напускането на товарния и приближаването до служебния автомобил, за да бъде
извършена проверката с техническо средство. Точен е разказът на свидетелите и относно
механизма, по който подсъдимият се е опитал да даде дар, поставяйки 50 евро в предния
десен джоб на служебната жилетка на полицая Г. и съпътстващата това действие реплика
/,,Яж с тези пари една чорба‘‘/. Именно съчетанието между изреченото и стореното от
подсъдимия обективира и преследваната от него цел – да даде дар, за да не бъде
санкциониран. Отправените от Г. реплики към свидетелят Г. след поставянето на
белезниците: „Дай си ми петдесетте евро!” и „Нали ти дадох парите, за да ме пуснеш!”
допълват този извод и красноречиво обосновават резултата, към който подсъдимият се е
стремял – полицейският служител да не изпълни задълженията си по служба, които
съгласно представената по делото длъжностна характеристика и издадената от директора на
ОД на МВР - Хасково Заповед № 272з-388/24.02.2016 г. са му били възложени, а именно да
не състави акт, с който да констатира допуснатото административно нарушение и да не
уведоми компетентните органи за констатирано престъпление по НК.
На следващо място, установяването на алкохол в кръвта на водача и неговата
концентрация е станало по надлежния ред – в съответствие с правилата, регламентирани в
Наредба № 1/19.07.2017 год. Чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 3510“ с
инвентарен/фабр. № ARBA-0093 е отчетена 2,25 промила алкохол в кръвта на подсъдимия,
като същият е бил отведен до ЦСМП, където е отказал да даде кръвна проба за изследване на
количеството алкохол в кръвта. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от
3
Наредба №1/19.07.2017 г. показателите от техническото средство са достатъчни за
измерването на алкохолното съдържание и представляващи надлежната по смисъла на
наказателната норма доказателствена основа за неговото установяване. От друга страна,
техническото средство - дрегер, с което е извършен тестът, към момента на използването му
е преминал проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери“ и следователно е бил технически годен измервателен уред /л. 111 ДП/,
гарантиращ надеждността на отчетения резултат, който всъщност е бил съответен и на
представената от самия проверяван информация относно вида и количеството на изпития
преди управлението на автомобила алкохол – две чаши ракия. Така съвкупната преценка на
доказателствата аргументира еднозначния и безспорен извод, че регламентираните в
Наредба № 1/19.01.2017 г. правила са били съблюдавани, а установената чрез техническото
средство алкохолна концентрация е била съответна на действителната. Ето защо, съдът
призна подсъдимия М. Г. за виновен в това да е извършил престъплението по чл.343б ал.1 от
НК.
Безспорно е на следващо място, че свидетелят Д. Г., на когото подсъдимият е
предоставил паричната сума, е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК,
тъй като той е изпълнявал служба в държавно учреждение - **** при ОД на МВР –
Хасково, като е бил назначен на длъжността „***** *****“ ***** , в *****,,**** *****
***** ‘‘, на сектор „****** ****“. Качество на ,,длъжностно лице‘‘, видно от Заповед №
272з-341 / 15.02.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково и длъжностната
характеристика, е имал и свидетелят Г. Д., който е бил назначен на длъжността ,,******
*****‘‘ в **** ,,****** *****‘‘, Група ,,***** на ***** ****‘‘ към **на ***на ****– ****. В
този смисъл обективните признаци на престъплението по чл.304, ал. 1 от НК следва да се
приемат за установени. Същото се отнася и за квалифициращия деянието белег по чл. 304а
от НК, а именно – подкупът да е даден на „полицейски орган”. Свидетелят Г. е притежавал
това качество и то също произтичаща от работата, с която е бил натоварен по силата на
служебното назначение и която е изпълнявал към инкриминирания момент. Както вече се
посочи, Г. е бил назначен на длъжността „**** ****“ в Група ,,**** * ******ред‘‘, на
******„***** ***** “ към ** -*****. От друга страна, той е бил в работна смяна от 20:30 на
24.12.2021 г. до 08:30ч. на 25.12.2021 г., с предоставен служебен автомобил с рег. № ******,
съобразно утвърден график рег. № 351p-30990/26.11.2021 г. , като е осъществявал
охранителна дейност, а по силата на специалния закон /ЗМВР/, горецитираната заповед и
одобрена длъжностна характеристика и контролна дейност по ЗДвП. Тези две функции
според разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и 2, както и чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР се
извършват само от полицейски органи. Дефиниция на понятието „полицейски орган” се
съдържа в разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, в която чрез метода на изброяването
законодателят е идентифицирал лимитативно кръга от лицата, имащи това качество, както
чрез конкретно посочване, така и с оглед вида и обема на служебната компетентност, като
препратката е към разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1-3, т. 7 и т. 8 от същия закон, включващи
охранителната и контролната функция, каквито са били възложени на свидетелят Г.. А те,
заради носеното облекло с характерни обозначителни знаци, а и естеството на предприетата
проверка, несъмнено са станали достояние на подсъдимия.
Последното, като кореспондиращо и обуславящо субективната страна на
престъплението по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК, е показател за формираното отношение на
подсъдимия към обективните параметри на поведението му, т.е. същият е имал представа
както за длъжностното качество на лицето, към което е насочил имотния дар, така и за
характера на извършваната от него служебна работа. Освен това, подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е противоправните им
последици и е искал тяхното настъпване. Ето защо, съдът прие, че престъплението „подкуп“
е реализирано в условията на пряк умисъл като форма на вината, а в допълнение на
казаното по-горе, следва да се има предвид, че направеното от подсъдимия вербално
4
заявление в контекста на извършваната полицейска проверка илюстрира осъзната връзка
между даваната сума и преследваното неизпълнение на служебните ангажименти от страна
на полицейския служител. При същата форма на вината е извършено и деянието, засегнало
обществените отношения по безопасност на транспорта. Както вече се посочи, подсъдимият
е осъзнавал, че предприема управлението на товарен автомобил след като е употребил
алкохол – това той е признал пред полицейските служители в хода на проверката, като е
описал вида и количеството на употребения концентрат.
Изложеното мотивира съда да признае подсъдимия за виновен и за двете
престъпления, за които му е повдигнато обвинение – по чл.343б ал.1 от НК и чл.304а вр.
чл.304 ал.1 от НК. Относно второто от тях е необходимо да се отбележи, че независимо от
неприемането на имотния дар от страна на полицейския служител, то не е останал във
фазата на опита, защото фактическата власт на дееца върху предмета на подкупа е била
прекъсната, т.е. имотният дар е излязъл от неговия патримониума и е бил предоставен в
разположение на длъжностното лице, към което е бил адресиран /ТР № 1/2021 г. на ОСНК
на ВКС/.
При определяне на наказанието съдът отчете обществената опасност на
извършеното и сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства. Подсъдимият Г. е с чисто съдебно минало и положителни
характеристични данни. ****е, има ***деца, работи като *****. За достоверни следва да
бъдат приети и останалите сведения за имотния му и социален статус, които се съдържат в
попълнената от него Декларация за материално положение и имотно състояние. Съгласно
последните Г. няма свое имущество, а с получаваните от него доходи осигурява издръжката
на петчленното си семейство. Обществената опасност и на двете деяния следва да се приеме
за попадаща в обхвата на обичайната за този род прояви, като е наложително да се
отбележи, че установената алкохолна концентрация е сравнително висока, а следователно и
сериозно застрашаваща безопасното управление на автомобила. Към смекчаващите
отговорността обстоятелства следва да бъде добавено и процесуалното поведение на
подсъдимия, като в тази връзка съдът отчете оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина още в хода на досъдебното производство и направеното самопризнание
в този стадий на наказателния процес, разкриващо своевременно проявената
самокритичност към извършеното, която се поддържа и в етапа на съдебното следствие. А
съвкупната преценка на всички фактори, влияещи върху наказателната отговорност, сочи
превес, и то значителен, на първата група – смекчаващите. Ето защо, съдът прие, че
наказания „лишаване от свобода за срок от една година“ за престъплението по чл.343б, ал.1
от НК и наказание „лишаване от свобода за срок от една година“ за престъплението по
чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК са адекватни на извършеното и подходящи за постигането на
преследваните от закона индивидуални и превантивни цели. След редукция на посочените
размери по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи срок от осем месеца
„лишаване от свобода” за всяко от престъпленията. При налагане на кумулативно
предвиденото по-леко наказание „глоба“ се прецениха сведенията за имотното състояние на
подсъдимия – тези, отразени в приложената по делото декларация и тези, които самият той
съобщи. При тези данни беше направен извода, че подходящата имуществена санкция
следва да бъде съответно в размер на 200 лева и 800 лева – размери, съобразени с доходите
на подсъдимия, с имотното му и семейно състояние. На основание чл.343г от НК съдът
наложи и кумулативното предвидено за престъплението по чл.343б ал.1 от НК наказание
„лишаване от права“, като отчете необходимост от по-голяма продължителност за постигане
на целените от закона превантивни резултати, най-вече заради сравнително високата
алкохолна концентрация, която в съчетание с типа на управлявания автомобил, както вече се
посочи, е поставила в сериозен риск защитения от наказателната норма обект. На основание
чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание измежду наложените в размера на по-
тежкото от тях – „лишаване от свобода за срок от осем месеца“ и „глоба в размер на 800
5
лева“, към което на основание чл.23, ал.2 от НК се присъедини наказанието „лишаване от
правото да се управлява моторно превозно средство за срок от една година“, от който срок
съдът на основание чл. 59, ал. 4 НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
24.12.2021 год. Като се отчете, че в случая са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК,
включително липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът
отложи изтърпяването на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно: 1 брой банкнота с номинал от 50 евро със сериен номер *******.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател:

6
Съобщи за изтекли лични данни