Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260626
В ИМЕТО
НА НАРОДА
01.09.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На тридесет и първи май две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД №
7121 по описа за 2020година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 20-6207-000761/07.10.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на
МВР - гр. Пловдив, РУ Труд с което на Н.А.М., ЕГН:**********, с адрес: *** на
основание чл.175 ал.1 т.3, от Закон за движение по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 / петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец
за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, РУ
Труд да заплати на Н.А.М., ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща съдебни
разноски пред Районен съд гр.Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
М О Т
И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ /НП/ № 20-6207-000761/07.10.2020г.
на ВПД Началник РУ към ОД на МВР - гр. Пловдив, РУ Труд с което на Н.А.М., ЕГН:**********,
с адрес: *** на основание чл.175 ал.1 т.3, от Закон за движение по пътищата е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 / петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец за нарушение на чл.103 от Закона за движение
по пътищата.
Жалбоподателят Н.А.М.,
не се явява в съдебно заседание, редовно уведомен, явява се процесуалният му
представител, адв. Л.. По изложени в
жалбата и в съдебно заседание, моли Съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление. Претендира разноски
Въззиваемата
страна, РПУ Труд - Пловдив, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ с бланков номер 938336/27.06.2020г. е
издаден от служител на РУ на МВР –
гр.Пловдив за това, че на 04.06.2020г. около 15:30ч. в на път I-8 216 km между гр.Пловдив и гр. Пазарджик, Н.А.М. управлява
л.а. БМВ 325 с рег.№****, негова собственост 1. Водачът отказва да предостави
документи за проверка на служители на БГ ТОЛ. Нарушението е определено според
правната квалификация на чл.103 от ЗДвП.
Актът бил подписан без възражения от жалбоподателя. Въз основа на
така съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.Н.В. -
актосъставител. По данни на свидетеля процесния АУАН е съставен на база
докладна записка от свидетелите – Т. и К..
В съдебно заседание
от 01.02.21г. разпитаният свидетел Х.К.Т. потвърждава, че за процесния случай
бил писал докладна записка. Жалбоподателят отказал да си предаде документите и
да му бъде съставен акт по съответния ред. Влязъл в колата и запалил с „мръсна
газ“ и направил завой на Пазарджишко шосе. Автомобилът, с който упражнявали
контрол бил ситуиран на една отбивка на с. Костиево, на разклона, която отбивка
била определена за правоприлагане. Въпросният л.а. идвал от Пазарджик, когато
бил спрян. На първокласен път 1-8. Сигналът за подаване за спиране не бил подал
от свидетел, не знаел кой подал същия. Основанието за спиране било, че л.а.
нямал заплатена винетна такса, в специализирания автомобил имало камера и така
установили този факт. Свидетелят видял л.а, когато вече бил спрян от неговия
колега, като последният казал: “Господине,
моля дайте си документите.“ Момчето се ядосало и тръгнало кум автомобила. Документите, които
били се изисквали били лична карта, талон на л.а. и св. за управление на МПС. В системата на
ТОЛ била извършена ръчна проверка, която показала, че л.а. няма винетка.
Изискали на момента документ, че жалбоподателят е платил винетната такса.
В съдебно заседание
на 31.05.21г е разпитан св. Л.М.К.. Същият потвърждава, че именно той е спрял
водача, въз основа на информация, получена от камерата на служебния л.а. Лицето
спряло и попитало за какво е спрян. Обяснил му. Свидетелят сочи, че жалбоподателят
бил слязъл от л.а. без да е поканен, те му казали да си вземе документите и да
ги представи. Жалбоподателят се качил в колата и си тръгнал. Свидетелят уточнява,
че при подаване на палката, жалбоподателят е спрял зад сл. автомобил, поискали
му талона и документ, че е заплатил винетна такса, в последствие сочи, че не са
искали документ за платена винетна такса,
а само талона на лекия автомобил
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че безспорно за установени два
факта – единият, е че след подаден сигнал от служителите за контрол
жалбоподателят е отбил и спрял управлявания от него л.а., както и че е напуснал
купето на МПС-то. Не е установено и е налице спорност какви документи са били
изискани от М.. В тази връзка е налице непоследователност в показанията на
двамата свидетели очевидци – К. и Т.. Първият сочи, че са изискани всички
документи – лична карта, СУМПС, талон и винетка, а втория – талон, като по
отношения на винетката сочи, че такава е изискана, но впоследствие отрича.
Безспорно е, че М.
е напуснал проверката като е привел л.а. в движение обратно посока Пазарджик.
Съпоставката
между показанията на свидетелите и
отразеното в приложените писмени материали води до заключение, че по делото са
установени обстоятелства, които могат да бъдат приети за безспорни от
фактическа страна. Те се отнасят не само до гореизложеното но и за това,
че описаният в акта и НП автомобил с
Рег. № ****е бил управляван от жалбоподателя на на 04.06.20г по трасе път 1-8 км 216 между гр.Пловдив и гр. Пазарджик
без заплатена винетна такса.
Въпреки
гореизложеното в резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата
съдебна инстанция констатира, че в хода на административно наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност.
Релевантните за
наличие на съставомерно от обективна страна деяние по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП
обстоятелства, са: 1. Отказ да се предадат документите на орган за контрол
и 2. Осуетяване на извършване на
проверката.
Действително съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП /ДВ бр.105
от 2018г., в сила от 01.01.2019г./, Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, като
при изпълнение на функциите си по този
закон определените от председателя на
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица
имат право да спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със
стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг, да проверяват документите за
самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство /чл.167а, ал.2, т.1 от ЗДвП/.
Няма данни по делото лицето подало сигнал/св,К./ със
сто-палка имало ли е качество на определено от Председателя на
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностно лице
с контролни функции по см. на чл.167а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, съответно
че има качеството на контролен орган на „Национално ТОЛ управление“. Липсват
каквито и да е било данни дори и като индиция, че посочените в АУАН като
свидетели на нарушението лица, са служители на Агенция „Пътна инфраструктура“
или на „Национално ТОЛ управление“ и че с оглед на заеманите от тях длъжности
се явяват оправомощени /определени/ от Председателя на УС на АПИ да
осъществяват контролни функции във връзка със заплащането на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси, с
правата по чл.167а, ал.2, т.1 от ЗДвП. С оглед на което недоказано се
явява обстоятелството, че точно тези служители са имали вменен задължения по
контрол за заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Доколкото задължението
по чл.103 от ЗДвП се свързва с наличието на надлежно подаден от
контролните органи сигнал за спиране, това обстоятелството, като обективен елемент от
правната норма е следвало да бъде отразено, както в АУАН и НП, което липсва в
обстоятелствената част на двата акта, а че жалбоподателят е спрял в процесния
случай след подаден сигнал - това е безспорно доказано. Не е ясно,
какви са били указанията на длъжностните лица, които следва да бъдат
изпълнени. Ако това е представяне на конкретен документ, то същият не е отразен
в АУАН и НП, а е недопустимо по тълкувателен път и за първи път в с.з. да се
установява факти свързани с обективната страна на възведеното нарушение по
чл.103 от ЗДВП. Изискването за описание на обстоятелствата по чл.57 т.5 и чл.42
т.4 от ЗАНН е императивно задължение по силата на закона.
В случая в
съставения АУАН № 938336/ 27.06.2020г. и в издаденото въз основа на
него НП № 20-6207-000761 от 07.10.2020г. на ВПД Началник РУ Труд при ОД на МВР, гр.Пловдив,
административно наказателното обвинение за извършено от санкционираното
лице нарушение по чл. 175, ал.1, т.3 във вр. с чл. 103 от ЗДвП, от
фактическа страна се основава на това, че на посочените дата, час и място Н.М.
управлявал собствения си лек автомоби като отказва да предостави документ за
проверка на служители на БГ ТОЛ.
Липсват изложени факти и за това
жалбоподателят да не е изпълнил указания на органите за контрол, с
което виновно да е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Съдебната практика е
без противоречива, че за да е налице съответствие между фактическите и правни
рамки на НП при вменено нарушение на тази разпоредба от ЗДвП, е необходимо в
обстоятелствената част на същото да бъдат описани конкретни нареждания на
контролните органи и тяхното неизпълнение от страна на санкционираното лице.
Твърдения
за дадено от контролните органи разпореждане за представяне от страна на
жалбоподателя на СУМПС и КТ с оглед съставянето на АУАН за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗП се съдържат в депозираните
по делото свидетелски показания. Попълване на празнотите в наказателното
постановление чрез тълкуване на фактите, установени от гласните доказателства
по делото обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено
процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган.
Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция
за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказан, съответно за
упражняване правото му на защита. Процесуалното нарушение от страна на
административно-наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното
производство по проверка законосъобразността на издаденото наказателно
постановление.
Не на
последно място, налице е и несъответствие между посочената в НП нарушена
материално-правна норма на чл.103 от ЗДвП и приложената санкционна разпоредба
на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Както вече бе посочено, чл.103 от ЗДвП предвижда
задължение на водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните
органи да спрат в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания,
докато чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда наказание за лице, което откаже да
предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин
осуети извършването на проверка от органите за контрол. Съдът намира, че административно наказателната
квалификация е неправилна и неправилно е приложен материалния закон, при
вменено нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП водачът следва да бъде
санкциониран по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно който се наказва водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Посочените
нарушения на процесуалните и материални правила са от категорията на
съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на
наказаното лице и са основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, а именно сумата от 300 лв., представляващо изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Доколкото се прилага чл.205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив РУ Труд да заплати сторените в настоящото
производство разноски, в размер на 300 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
М.М.