Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 986
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 492997/21.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 57161/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 49 състав, са отхвърлени предявените
от М.С.М. и С.С.М. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за сумата от 12 048, 33 лв. - недължимо получена главница по
изпълнително дело № 709/2008 по описа на ЧСИ С.Я., образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003г. по гр.дело № 09063/2003, СРС, 68
състав и мораторна лихва в размер на 1 428, 57 лв. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща сторени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищците М.С.М. и С.С.М., с която го обжалват изцяло. Излагат
съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
процесуалния закон. Считат, че изводът на решаващия съд, че не е доказано
получаване на процесните суми, е необоснован, тъй като не кореспондира със събраните
по делото доказателства. С влязло в сила съдебно решение е установено, че не
дължат на ответника исковите суми. Същевременно същите са събрани принудително
по изп. д. № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я.. По делото е представено
удостоверение относно събраните в изпълнителното производство суми. На
основание чл.455, ал.1 ГПК постъпилите в изпълнителното дело суми от длъжника
да преведени по сметка на съдебния изпълнител. В чл.455, ал.2 ГПК е предвидено,
че изплащането на дължимите суми на взискателя и на присъединените кредитори
става в 7 – дневен срок от влизане в сила на разпределението на събраните суми
или от изтичане на срока по чл.191 ДОПК, ако няма законова пречка за това. За
периода м.06.2015 г. – м.02.2016 г. не са били налице законови пречки за
превеждане на събраните суми по сметка на взискателя. С молбата за образуване
на изпълнителното производство взискателят е посочил номера на банковата му
сметка, по която да се преведат събраните в изпълнителното производство суми.
Твърди, че същите са преведени по сметка на взискателя и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1 ГПК с постановление от
10.02.2016 г. молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло
предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД. Преди провеждане на
съдебното заседание във въззивното производство е депозирана молба, с която е
оспорена въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищците твърдят, че с решение № 51115/01.03.2017 г., постановено по гр. д. І
51192/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав, е признато за установено по
искове с правно основание чл.439 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК, предявени от М.С.М.
и С.С.М., срещу „Т.С.“ ЕАД, че ищците, в качеството им на наследници по закон
на С.С.М., починал на 23.02.2011 г., не дължат на ответника следните суми:
3 756, 24 лв. – главница за топлинна енергия за периода м.11.1998 г. –
м.07.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2003
г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 261, 38 лв. – мораторна лихва
и 50, 18 лв. – разноски по делото, които са принудително сбрани в
производството по изп. д. № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я. , с район на
действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003
г. по гр. д. № 09063/2003 г., поради изтекла погасителна давност. Молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че последният им дължи горепосочените суми, както и да осъди ответника да им
заплати сторените по делото разноски.
С молба – уточнение от 10.10.2017 г. ищците са
уточнили, че предявеният от тях иск е за осъждане на ответника на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от 12 048, 33 лв. - главница, представляваща
недължимо получена от ответника сума в изп. д. № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003 г. по гр. д.
№ 09063/2003 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 68 състав, както и лихва за забава в
размер на 1 428, 57 лв. за периода 09.02.2016 г. – 09.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото
до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
В проведеното на 20.06.2018 г. открито съдебно
заседание ищците са уточнили, че исковите суми се претендират в условията на
солидарност от ищците.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Счита, че не е
налице неоснователно обогатяване за сметка на ищците, тъй като сумите са
събрани в исковото производство въз основа на издаден изпълнителен лист
съобразно действащия за периода м.11.1998 г. – в.07.2003 г. ЗЕЕЕ (отм.). при
първоначално образуваното изпълнително производство вземането не е погасено и
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК същото е било прекратено. Въз основа на
молба на ответника е образувано изп. д. № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 на КЧСИ с район на действие СГС. С подаването на молбата за
образуване на изпълнително производство счита, че е прекъснат давностния срок.
Същевременно към момента на прекъсване на давността 3 – годишният срок не е бил
изтекъл. В случай, че изпълнителното производство е прекратено, счита, че за
ищците не е налице правен интерес от предявяване на иска, поради което смита,
че производството по делото следва да бъде прекратено. Твърди, че цялата сума
не е постъпила по сметка на ответното дружество. От представената по делото
служебна бележка счита, че не се установява, че процесните суми са преведени по
негова сметка. По делото не е установено как събраните в изпълнителното
производство суми са разпределени, не е посочен и начина, по който същите са
събрани – доброволно или чрез принудително изпълнение, както и кога са били
събрани. Прави възражение за изтекла 5 – годишна давност към момента на
завеждане на делото. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
С решение № 5115/01.03.2017 г., постановено по гр. д.
№ 51192/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав е признато за установено по
искове с правно основание чл.439 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК, предявени от М.С.М.
и С.С.М., срещу „Т.С.“ ЕАД, че ищците не дължат на ответника следните суми:
3 756, 24 лв. – главница за топлинна енергия за периода м.11.1998 г. –
м.07.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2003 г. до
окончателното й изплащане; 1 261, 38 лв. – мораторна лихва върху
главницата и 50, 18 лв. – разноски по делото, принудително събрани в
производството по изп. д. № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я., с район на
действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003
г. по гр. д. № 09063/2003 г. по описа на СРС, 68 състав, поради изтекла
погасителна давност. Ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от
1 362, 71 лв. – сторени по делото разноски
Видно от представеното по делото удостоверение,
издадено на 25.04.2017 г. от ЧСИ С.Я. по изп. д. № 20088440400709, посоченото
изпълнително дело е образувано по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист, издаден от СРС на 27.11.2003 г. по гр. д. № 09063/2003 г.,
по което са постъпили описани в удостоверението суми: от М.С.М. – 5 251,
23 лв. за взискателя и 274, 84 лв. – такси, а от С.С.М. – 5 267 лв. за
взискателя и 164, 40 лв. – такси.
Във въззивното производство е представено
удостоверение от 13.06.2018 г., издадено по изп. д. № 20088440400709 по описа
на ЧСИ С.Я., съгласно по горепосоченото изпълнително дело задължението е изцяло
погасено, включително главница, лихви и разноски. С постановление от 10.02.2016
г. изпълнителното производство е прекратено.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно.
По допустимостта на решението въззивният съд приема
следното:
В ГПК (отм.) е
предвидена възможност за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на
длъжника срещу взискателя за сумите, получени от него въз основа на
изпълнението, проведено преди обезсилването на изпълнителния лист, издаден на
основание чл.237 б.“к“ ГПК (отм.) вр. с чл.242 ГПК (отм.). Този ред е
аналогичен на установения в нормата на чл.245, ал.3 ГПК, в каквато насока е и
трайната, непротиворечива съдебна практика – решение № 97/10.07.2015 г. по т.
д. № 1534/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК;
определение № 11/08.01.2010 г.по ч. гр. д. № 520/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
определение № 459/12.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3985/2015 г. на ВКС, ГК, І ГО и
др.).
Правно
релевантно обаче за допустимостта на обжалвания съдебен акт е наличието на
задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.
д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.6, както и ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.13. С първото посочено тълкувателно решение е
разяснено, че ищецът по неоснователния осъдителен иск ще дължи връщане на
недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното
принудително изпълнение. По този начин е улеснена защитата срещу кредитор,
който в действителност няма вземане. Длъжникът
е освободен от необходимостта да води искове. За всички вземания на
длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител,
защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен
лист. Така длъжникът трябва да води иск само за останалите настъпили вреди,
които трябва да докаже. При отмяната на решение, по което е постановено
предварително изпълнение и отхвърляне на иска, в полза на длъжника следва да се
издаде обратен изпълнителен лист както за връщане на сумите или вещите,
получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото
решение, така и за събраните разноски в полза на взискателя в рамките на
проведеното до момента изпълнително производство. В противен случай длъжникът
би се поставил в по - неблагоприятно положение от това преди започване на
принудителното изпълнение, въпреки че изпълнителният титул въз основа на който
е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила. Взискателят отделно би
получил разноски, които не му се полагат, именно поради отпадане на
основанието, въз основа на което е било постановено предварително изпълнение. В
този случай защитата на длъжника би била в отделно производство, което
противоречи на идеята на разпоредбата на чл.245, ал.3, изр. второ ГПК, а именно:
че на същия следва да се възстанови всичко, което е дадено от него в
изпълнителното производство.
В т.13 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК са дадени задължителни разяснения относно хипотезите, при които се издава обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3, изр. второ ГПК. 13
обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр.2 ГПК се издава за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото
предварително изпълнение, в случая - получени въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е
от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от
които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на
връщане, предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск
или на определението за прекратяване на производството по делото.
Тези
задължителни разяснения, дадени с горепосочените тълкувателни решения, следва
да намерят приложение и в разглеждания случай, макар предварителното изпълнение
да е допуснато с издаден по реда на чл.242 ГПК (отм.) изпълнителен лист, а
липсата на задължение да е установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК. Трайната и
непротиворечива съдебна практика предвижда и в
тази хипотеза приложение да намери чл.245, ал.3 ГПК – определение №
633/28.07.2014 г., по ч. т. д. № 1835/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; определение №
11/08.01.2010 г. по ч. т. д. № 520/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
искът, който е предявен и който решаващият съд е разгледал по същество с
обжалваното решение, се явява процесуално недопустим. Ето защо и на основание
чл.270, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили и да се прекрати
производството по предявения недопустим иск.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника следва да се присъдят сторените разноски. В хода на
първоинстанционното производство ответникът е защитаван по делото от
юрисконсулт, който е депозирал писмен отговор на исковата молба и се е явил при
разглеждане на делото в проведеното открито съдебно заседание. Ето защо в
тежест на ищците следва да се възложи сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Във въззивното производство обаче ответникът по жалбата не е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното
открито съдебно заседание, а единствено е депозирал молба за присъждане на
сторените по делото разноски. С оглед на това съдът счита, че същият не е
защитаван в настоящото производство от юрисконсулт, поради което не следва да
му се присъжда юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 492997/21.09.2018 г., постановено по гр. д.
№ 57161/2017 г. по описа на СРС, І
ГО, 49 състав, като процесуално недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявените от
М.С.М., ЕГН ********** и С.С.М., ЕГН ********* и двамата със съдебен адрес ***
– адв. А.В., срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД – за
заплащане в условията на солидарност на сумата от 12 048, 33 (дванадесет хиляди и четиридесет и осем лева и
тридесет и три стотинки) лв. - недължимо събрана сума по изпълнително дело № 709/2008
по описа на ЧСИ С.Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
27.11.2003 г. по гр.дело № 09063/2003, СРС, ГО, 68 състав, както и с правно
основание чл.86 ЗЗД - за заплащане в условията на солидарност на сумата от 1428, 57 ( хиляда четиристотин двадесет
и осем лева и петдесет и седем стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за
периода 09.02.2016 г. – 09.04.2017 г., като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** и С.С.М., ЕГН ********* и
двамата със съдебен адрес *** – адв. А.В., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
с адрес ***, сумата от 100 (сто)
лв., на основание чл.78, ал.4 вр. с ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.