РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Елин Пелин, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20221820100589 по описа за 2022 година
С исковата молба се твърди, че каузалната сделка, за обезпечението на която е
издадена запис на заповед от 12.04.2018г., гр. С. е Договор за кредит № 003979/13.04.2018г./
Договора/. Твърди се, че съгласно цитирания договор ищецът е предоставил на ответника
потребителски кредит за текущи нужди, който в размер на 15 000.00 лева. От своя страна
кредитополучателят се съгласил да погаси кредита , заедно с възнаградителна лихва в
размер съгласно Договора, на месечни вноски установени в погасителен план, а при забава
и да плати законна лихва върху просрочените суми за периода на забавата.. Договорен бил и
ГЛП в размер на 10.49 %. Твърди се, че кредитът е бил усвоен от ответника, а последното
плащане на дължимите суми по погасителния плат било извършено от кредитополучателя
на 06.12.2018г..Датата на най- старото просрочено плащане ищецът сочи 13.01.2019 година.,
като поради продължаващото неизпълнение от страна на ответника, на 13.07.2019г. била
настъпила договорената между страните предсрочна изискуемост, за което длъжникът бил
уведомен с покана, с която била предявена за плащане и ценната книга - запис на заповед.
След настъпване на предсрочната изискуемост остатъкът от кредита се олихвявал с
договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10% пункта.
Твърди се, че размерът на непогасените задължения на ответника по процесния
Договор за в общ размер на 14 265.30 лева, от които главница 12 559.63 лева, просрочено
договорно възнаграждение - 595.81 лева, дължимо за периода 13.01.19 до 17.07.19г., лихва за
забавено плащане до настъпване на предсрочната изискуемост - 72.05 лева за периода
13.01.19г. до 17.07.19r., законна лихва върху главницата, считано от 13.07.19 до 13.03.20г. в
размер на 895.30 лева, както и законна лихва за периода 14.07.20 г. до 21.08.20 г. в размер на
142.51 лева.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че по Договор за кредит № 003979/13.04.2018г. дължи на ищеца:
главница 12 559.63 лева, просрочено договорно възнаграждение - 595.81 лева , дължимо за
периода 13.01.19 до 17.07.19г., лихва за забавено плащане до настъпване на предсрочната
изискуемост - 72.05 лева за периода 13.01.19г. до 17.07.19г., законна лихва върху
1
главницата, считано от 13.07.19 до 13.03.20г. в размер на 895.30 лева, както и законна лихва
за периода 14.07.20 г. до 21.08.20 г. в размер на 142.51 лева.
Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.417 ГПК до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност, ищецът прави искане да бъде осъден ответника да
му заплати сума в общ размер на 14 290.83 лева – главница и 1 731.20 лева - възнаграждение
по Договор за кредит № 003979/13.04.2018г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.06.22г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по заповедното производство, както и сторените в
производството по чл.422 ГПК, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. С отговора си от 11.01.23г.
развива подробни съображения в такава насока. Прави възражение и за изтекла погасителна
давност по чл.531, ал. 1 от ТЗ.
По същество прави искане съдът да се произнесе с решение, че ответникът не
дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми, поради ненастъпила изискуемост
на вземането.
При условията на евентуалност и в случай, че съдът намери, че вземането е
изискуемо, да приеме за установено , че не дължи на дружеството претендираните суми
поради настъпила погасителна давност.
За първото по делото съдебно заседание проведено на 02.03.2023 г., страните са
били редовно призовани. За същото с.з. своевременно са били постъпили и докладвани /
след допусната поправка в съдебния протокол в производство по чл.151 ГПК/ молба от
02.03.23г. от ответника и молба от 27.02.23г. от назначеното по делото вещо лице. С
молбата си до съда ответникът е направил изрично искане, на основаниe чл.238, ал.2,пр.2
ГПК.
Предявените искове от „О. К.“ АД са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, алтернативно осъдителни такива.
За съдебно заседание страните са редовно призовани, като в същото не се явяват
и не изпращат представители. Ищецът не е заявил становище по отговора на исковата
молба, като постъпилото такова в съда е с част, следващ часа на провеждане на съдебното
заседание.
Ответната страна е депозирала своевременно молба на 02.03.23г., докладвана в
проведеното на същата дата с.з., с която молба ответникът е направил искане съдът да
приложи чл. 238, ал. 2 от ГПК с постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
По делото са приобщени представените с исковата молба доказателства, както и
копие от ИД № 20229280400181 на ЧСИ М.Стоянова.
Изложените по- горе съображения дават основание на съда да приеме, че са
налице предпоставките на чл.238, ал.2, предл.2-ро от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. Това е така, тъй като е направено изрично искане за това от страна
на ответника, ищецът не се явява в първото по делото заседание, не е заявил становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. От
друга страна налице е редовно връчване на призовка по отношение на ищеца, с която са
указани законните последици от неявяването му.
С оглед доказателствената тежест, която лежи върху ищеца и предвид
направените възражения и изложени съображения с отговора на исковата молба настоящият
2
състав приема, че предявените искове са вероятно неоснователен, в какъвто смисъл следва
да се постанови неприсъствено решение при предпоставките по чл. 238, ал.2, предл.2-ро от
ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора по делото, но при липса на изрично искане за
присъждане на разноски в полза на ответника, съдът не дължи произнасяне в тази част.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Д. от с. М., Община Е. П. , обл. С., с ЕГН
**********, НЕ ДЪЛЖИ на „О. К.“ АД-С., с ЕИК....., следните суми по Договор за кредит
№ 003979/13.04.2018г.: по предявените установителни искове за главница 12 559.63 лева,
просрочено договорно възнаграждение - 595.81 лева, дължимо за периода 13.01.19 до
17.07.19г., лихва за забавено плащане до настъпване на предсрочната изискуемост - 72.05
лева за периода 13.01.19г. до 17.07.19г., законна лихва върху главницата, считано от 13.07.19
до 13.03.20г. в размер на 895.30 лева, за законна лихва за периода 14.07.20 г. до 21.08.20 г. в
размер на 142.51 лева, както и суми по предявения алтернативно осъдителен иск, както
следва: 14 290.83 лева – главница и 1 731.20 лева - възнаграждение по Договор за кредит №
003979/13.04.2018г., заедно със законната лихва върху главницата , считано от 09.06.22г. до
окончателното изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
3