№ 20
гр. Нови пазар, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20223620200022 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Н. Г. Н. от гр. ш. оспорва издаденото от Началника на РУ К. НП №
21-0280-000452/17.12.2021 г., с което му е наложена глоба по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в акта и в НП дата е управлявал
посоченото МПС.
Жалбоподателят твърди, че АУАН и НП са съставени при допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи, че били нарушени чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи, че има
разминаване между описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, тъй като в акта било
записано, че се движи с несъобразена скорост с други условия, а в НП било записано, че е
осъществил движението си с несъобразена скорост с характера и интензивността на
движение, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, блъска с предната си лява част пресичащо пътното платно диво
животно.
Сочи, че в НП не било посочено нито едно доказателство.
Според жалбоподателя непълното описание на нарушението, непосочването на
всички факти и липсата на доказателства, представляват съществено процесуално
нарушение, тъй като ограничава правото му на защита и води до отмяна на НП.
Сочи, че внезапната поява на елен на пътното платно не може да бъде предвидимо
препятствие, поради което го прави невиновен.
Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло издаденото НП
1
като незаконосъобразно, издадено при противоречие с материалния закон и
несъставомерност на деянието.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно
заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и
следва да се потвърди.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от
легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно
постановление и се явява процесуално допустима.
На 02.12.2021 г. е бил съставен АУАН серия GA № 531717, който е приложен на л. 7
от делото. Съгласно АУАН, на 02.12.2021 г. в 09,35 ч. в община Н., на път В.-П.- Н.,
жалбоподателят Н. Г. Н. управлява л.а „Тойота Ланд круизер“ с рег. № ****, собственост на
ЗКПУ „***“ с. П., като се движи в посока от с. Н. към с. П. и на път *** на км.10+*** като
се движи с несъобразена скорост с други условия, блъска с предната си лява част пресичащо
пътното платно диво животно, с което причинява ПТП с материални щети.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Иззети са като доказателство контролен талон № **********.
Акта е връчен на жалбоподателя на 02.12.2021 г. Жалбоподателят е подписал акта,
като е посочил, че няма възражения.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 21-
0280-000452/17.12.2021 г. на Началника на РУ К., с което само за нарушение на чл. 20, ал.2
от ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр.1 от
ЗДвП е наложена глоба от 200лв.
В НП е посочено, че водачът управлява описания в акт лек автомобил, се движи от с.
Н. към с. П. и на път *** на км.10+***, като се движи с несъобразена скорост с „характера и
интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвимо препятствие, блъска с предната си лява част пресичащо пътното
платно диво животно, с което причинява ПТП с материални щети“.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.12.2021 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи. В тях има описание на всички изискуеми към съдържанието на АУАН и НП
данни.
2
Всичко гореизложено сочи, че АУАН и НП са издадени от компетни органи,
съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в
съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на
валидност до 18.02.2031 г. за категориите В АМ.
Описаното в АУАН и НП МПС, л.а „Мерцедес ГЛК 250 ЦДИ 4Матик“ с рег. №
В6646ВР е сообстевност на жалбоподателя, което се установява от приложената справка,
приложена по делото.
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС валидно до
12.03.2030 г. за категории В АМ.
На 02.12.2021 г. жалбоподателят управлявал л.а „Тойота Ланд круизер“ с рег. №
****, собственост на ЗКПУ „***“ с. П. по път В.-П.- Н., конкретно в посока от с. Н. към с.
П. и на път ***, когато в 09,35 ч.на км.10+***, пътят му бил пресечен от внезапно излязъл
от гората дивеч – елен. Дивото животно се блъснало в предната лява част на автомобила и
причинил ПТП с материални щети – ляв калник, броня, фар и преден капак. На самия път и
в конкретния пътен участък е нямало поставен пътен знак, предупреждаващ за всезапна
поява на диви животни.
По делото е приложен Протокол за ПТП от 02.12.2021 г., описващ причиненото ПТП,
неговия механизъм и участници.
По делото е изискана информация от ОПУ ш. и от Община Н. относно наличието и
мястото на поставяне на предупредителни пътни знази А22 – възможна поява на диви
животни.
От Община Н. е посочено, че посочения пътен участък не е общинска собственост,
поради което и общината няма информация за поставен знак А22.
От ОПУ ш. е посочено, че в посочения пътен участък няма поставен пътен знак А22 –
възможна поява на диви животни.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелите С.С. и Д. Х..
Свидетелите сочат, че пътят в този участък бил сигнализиран с пътен знак за излизащи диви
животни. Според св. Д.Х., предишната вечер пътния знак за предупреждение за внезапно
излизащи животни бил на мястото си, но когато пристигнали на мястото на инцидента той
установил, че такъв няма. Свидетелят сочи, че и сега няма пътен знак и трябва да се изготви
докладна за постанявенот му.
3
Съдът намира, че пътният участък в който се е движел жалбоподателят не е бил
сигнализиран с пътен знак, който да предупреждава участниците в движенето, за
възможната внезапна поява на диви животни.
От горното следва, че в пътният участък за движение, важи правилото на чл. 21, ал.1
от ЗДвП относно допустимата скорост за движение от 90 км/ч, доколкото пътният участък е
междуселищен.
Съдът намира, че предвид на безспорно установения факт на отсъстваща
сигнализация на пътя с предупредителни пътни знаци, А22 – възможна поява на диви
животни, препятства възможността водачът на МПС да бъде предупреден и да съобрази
скоростта си на движение така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
Съдът намира, че не е налице твърдяното в АУАН и в НП нарушение, движение с
несъобразена скорост, доколкото липсва измерване на скоростта на движение на водача на
л.а „Тойота Ланд круизер“ с рег. № ****, а и не се твърди тя да е била превишена, над
допустимите по чл. 21 от ЗДвП граници.
Съдът намира, че липсват доказателства за това скоростта да е била несъобразена с
„характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвимо препятствие“, така както сочи НП, поради което
жалбоподателят блъснал с предната си лява част пресичащо пътното платно диво животно, с
което причинява ПТП с материални щети. Както от АУАН, така и от събраните по делото
доказателства – писмени и гласни не се установи специфичност на интензивността на
движение или видимостта. Пътят е междуселски, преминаващ през горски терен, граничещ с
ловно стопансто „Паламара“ и вероятността да излязат диви животни е напълно реална, но
въпреки това, пътят не е бил надлежно сигнализиран. Необходимостта от поставянето на
пътни знаци А22 е безспорно налице, но въпреки това такива е нямало. Относно
интензивността на пътя, то самите свидетели не сочат да е имало каквито и да е други
участници в движението по пътя. Същите не сочат и да е имало затруднена видимост.
Съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради това, че посоченото в
него нарушение не отговаря на действително установените факти по делото. То не отговаря
и на установеното в АУАН относно обстоятелствата, характеризиращи самото нарушение.
За съставомерността на нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП е необходимо водачите
на пътни превозни средства да са нарушили задължението си при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Нарушението на чл. 20, ал.2 от
4
ЗДвП е винаги умишлено, при пряк или евентуален умисъл, изразяващ се на първо място в
съзнаване на наличието на вероятност от внезапна поява на диви животни. Такава
информация и предупреждение дават единствено надлежно поставените предупредителни
пътни знаци, какъвто е знак А22 – възможна поява на диви животни. При безспорно
установеното отсътвие на такъв знак, то водачите на МПС-та не биха могли да знаят и дори
да предполагат внезапната поява на животни, което да ги обвързва със задължението да
съобразяват скоростта си на движение с тях. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото не се
предвижда друго. В настоящия случай е налице обстотялество, изключващо
административната отговорност на жалбоподателя, представляващо случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК, доколкото жалбоподателят не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди настъпването на ПТП, поради това, че не е могъл да спре, когато възникне
опасност за движението.
Съдът намира, че жалбоподателят не е извършил умишлено нарушение на чл. 20, ал.2
от ЗДвП, поради което съставения АУАН и издадено НП се явяват незаконосъобразни,
поради липса на съставомерно виновно поведение.
НП е незаконосъобразно и поради това, че едва с него се установяват обстоятелства
от значение за съставомерността на вмененото нарушение. Съгласно посоченото в АУАН
водачът „се движи с несъобразена скорост с други условия“. Понятие „други условия“ в
закона не е посочено, както и актосъставителят не е конкретизирал неговото съдържание,
поради което посоченото в АУАН има абстрактен и несъставомерен характер. С НП от своя
страна е посочено, че жалбоподателят „се движи с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвимо препятствие“. Тук са привнесени елементи както от
посочените в чл. 20, ал.2, изр. 1-во от ЗДвП задължения на водачите на МПС-та, така и от
тези посочени в изр.2-ро, касаещ задължението за намаляване на скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Това несъответствие между посоченото в АУАН и в НП води до съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.
В самото НП от своя страна са изброени три отделни предпоставки за отговорността на
жалбоподателя, всяка от които не е установена в АУАН, както и всяка от които не се
доказва от събраните по делото доказателства. С това въведеното с АУАН несъставомерно
нарушение, че водачът „се движи с несъобразена скорост с други условия“, е недопустимо
разширено с това, че жалбоподателят „се движи с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвимо препятствие“. Наказващият орган не е обвързан с
правната квалификация на деянието, дадена от актосъставителя и има право да я прецизира,
но това не допуска добавянето на нови обстоятелства. Преписването на разпоредбата на
закона, като обстоятелство, коет е било установено не подменя необходимостта от точно
5
описание на действителните факти и обстоятелства, довели до нарушаването на закона. Чрез
преписване на закона, не може да се вменяват нарушения, а необходимо посочването на
факти, които го нарушават. Такива факти липсват и не се установиха от събраните по
делото доказателства. Това води необоснованост на вмененото нарушение.
Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради това, че
липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Всичко това сочи, че правото на защита на нарушителя е било съществено накърнено,
тъй като едва с издаването на наказателното постановление същият е узнал, конкретни
обстоятелства, несъдържащи се в акта, но водещи до неговата отговорност. Това препятства
възможността на жалбоподателя да се защити срещу посоченото нарушение.
Гореизложеното налага извода, че издаденото НП като незаконосъобразно следва да
се отмени.
Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН.
По делото жалбоподателят претендира разноски за адвокатска защита, в размер на
350лв.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвиджа, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
По делото е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита от
жалбопадателя, с което е упълномощил адв. С.Стоянов от АК Добрич и е заплатил
възнаграждение в размер на 350лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за
незаконосъобразност на издаденото НП и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН
за отмяната му, то искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да
се уважи. Определянето на конкретния размер на възнаграждението е по реда на чл. 18, ал.2
от Наредба № 1/2004 г. - по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията.
Платеото възнаграждение надвишава минималния размер от 300 лв., със сумата от 50лв.
Съгласно чл. 63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Искане от насрещната страна, за прекомерност на възнаграждението, съгласно
6
посоченото в съпроводителното писмо и постъпилото на 09.05.2020 г., л. 52 от делото,
писмо, няма. Следователно съдът не е длъжен да изчислява и да присъжда минимално
предвиденото в чл. 36 от Закона за адвокатурата, а платеното от жалбоподателя по делото
възнаграждение следва да му се присъди изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, на възстановяване от бюджета на органа,
издал отменения акт подлежат и всички направени разноски по делото, което включва и
разноските на съда. По делото съдът е наравил разноски в размер на 25,10 лв. на св.
Станислав Сефанов, поради което ОДМВР Шумен следва да бъде осъден да ги заплати на
РС Нови пазар.
От страна на въззиваемата страна се претендират разноски, но предвид приетото от
съда решение за отмяна на НП, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 21-0280-000452/17.12.2021 г., на Началника на
РУ К., с което на Н. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. ш., бул. „***" № **,ет*,ап.*, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН, ОД МВР ШУмен, ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Г.
Н. с ЕГН ********** от гр. ш., бул. „***" № **,ет*,ап.*, сумата от 350лв. (триста и петдесет
лева), разноски по делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН, ОД МВР ШУмен, ДА ЗАПЛАТИ на РС
Нови пазар, по бюджета на съдебната власт, направените по делото разноски в размер на
25,10 лв. (двадесет и пет лева и десет ст.).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд
Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7