О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1243 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда чл. 437, вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК
Образувано е по подадена жалба от „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 /партер/, представлявано от управителя Р.М.,
срещу отказ на ЧСИ Станимира К.-Данова,
рег. № 718, за конституиране на жалбоподателя като взискател
по изп.д. № 20197180400219, обективиран в Постановление № 8261/13.05.2019 г.
Жалбоподателят твърди, че отказът
на ЧСИ да го конституира в качеството му на взискател на мястото на „ПИ МАРКЕТ“
ЕООД е незаконосъобразен и е постановен в нарушение на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Излага, че е придобил вземането срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД на 26.10.2014
г., която дата съвпада с уведомяването на длъжника за цесията и предхожда
уведомяването от страна на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, което е достигнало до адресата на
20.01.2015 г. Сочи, че прехвърлянето има действие за трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор,
поради което факта, че взискателят по изпълнителното дело „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД е
сключил договор за цесия с по-ранна дата, е без значение. В заключение твърди,
че „ИНТЕЙК“ ЕООД надлежно е придобило вземането от „КНМ ГРУП“ ЕООД по Договор
за цесия от 23.10.2014 г. и следва да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело на мястото на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД. Моли за отмяна на
постановлението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД в писмено възражение оспорва допустимостта на
жалбата с доводи за липса на активна процесуалноправна легитимация на
жалбоподателя, който спрямо изпълнението има качеството на трето лице.
Допълнително сочи, че не са налице процесуалните предпоставки за правоприемство
в изпълнителния лист по чл. 429, ал. 1 ГПК, както и че постановлението на ЧСИ,
с което е отказано конституирането на жалбоподателя, е неподлежащ на обжалване
акт. Излага също, че договорите за цесия, от които „ИНТЕЙК“ ЕООД претендира
права, са развалени. По същество твърди, че уведомяването на длъжника за
цесията не е условие за възникване на правоотношение между страните по договора
и не е елемент от фактическия състав. Излага, че доколкото сключеният между
него и цедента договор за цесия предхожда по време договорът за цесия на
жалбоподателя, то „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД е носител на вземането, независимо, че
длъжникът е уведомен по-късно. Моли за оставяне без разглеждане на жалбата,
евентуално за отхвърлянето и́.
Длъжникът по изпълнението „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД не е изразил
становище по жалбата.
В писмените си мотиви ЧСИ Станимира К.-Данова е описал извършените процесуални действия,
като изразил становище за неоснователност жалбата.
СЪДЪТ,
след
като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на молба на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД от 15.04.2019 г., в качеството му на частен
правоприемник на „КНМ ГРУП“ ЕООД на основание договор за цесия от 28.07.2014 г.
и издаден изпълнителен лист от 15.11.2018 г. по гр.д. № 9764/2014 г. по описа
на ВРС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на „КНМ
Груп“ ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за парично вземане. С уведомление, входирано в деловодството на „Енерго-Про Продажби“ АД на 15.04.2019
г., „КНМ Груп“ ЕООД е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД. ПДИ до длъжника е редовно връчена на 25.04.2019 г.
На 09.05.2019 г. по делото е постъпила молба от „ИНТЕЙК“
ЕООД с искане на основание чл. 429 ГПК да бъде конституирано като взискател по
изпълнителното дело на мястото на първоначалния взискател „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, в
качеството му на частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД по силата на договор
за цесия от 23.10.2014 г. С Постановление от 13.05.2019 г. ЧСИ постановил отказ
по така направеното искане с аргумент, че при формално съобразяване на
писмените доказателства следва да се зачетат правата на цесионера по по-рано
сключения договор за цесия.
Във връзка с допустимостта на жалбата, СЪДЪТ
съобрази следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, тъй като съобщението за постановлението за отказ е връчено на
жалбоподателя на 20.05.2019 г., а жалбата е депозирана в деловодството на ЧСИ
на 27.05.2019 г. Същата изхожда от „ИНТЕЙК“ ЕООД - трето за изпълнението лице и е насочена срещу отказ на ЧСИ
дружеството да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело.
В действащия ГПК за разлика от отменения,
законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на СИ, свеждайки
я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на лимитативно
посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите
относно обжалването. В уредените от законодателя хипотези с чл. 435 ГПК са
изчерпателно изброени случаите, в които взискателят, длъжникът и трети за
изпълнението лица могат да обжалват незаконосъобразните действия на СИ. Липсата
на оплаквания в посочените от нормата аспекти, води до извода за недопустимост на защитата срещу
незаконосъобразност на атакуваните понастоящем действия на ЧСИ. Това е така,
защото жалбоподателят не е взискател
по изпълнителното дело, а претендира да бъде конституиран като такъв вместо
лицето, което е конституирано като взискател при образуване на изпълнителното
дело. Обжалваният отказ не попада в
хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК и поради това, че същият не представлява
отказ да се извърши искано изпълнително действие.
Действително с нормата на чл. 429 ГПК са уредени
хипотезите на разширяване на субективните предели на изпълнителния лист спрямо
субектите, които изрично са посочени в същия като носители на субективните
материални права и задължения. В ал. 1 на посочения текст от ГПК са уредени
хипотезите на разпростиране действието на изпълнителния лист спрямо
наследниците и частните правоприемници на взискателя. С изр. 2 на ал. 1 от чл.
429 ГПК законодателят е предоставил в правомощията на СИ да преценява приемството в хода на изпълнителния процес въз основа на
писмени доказателства /формална проверка от външна страна/. Възникнал спор в
тази насока обаче /който се състои в това кой от претендиращите е носител на
субективните материални права и задължения поради настъпило правоприемство/
винаги се разрешава от съда.
В настоящия случай обаче не се твърди настъпило
правоприемство в лицето на взискателя /който е „ПИ МАРКЕТ ЕООД/ в хода на
изпълнителното дело, а на кредитора на вземането /който е „КНМ Груп“ ЕООД/ в
хода на исковия съдебен процес. Поради това и на по-силно основание,
извършеният отказ не подлежи на проверка
чрез обжалване действията на СИ.
В този смисъл е и Определение № 441 от
20.06.2019 г. по в.ч.гр.д. № 309/2019 г. на ВАпС,
както и Решение № 369 от 26.03.2019 г. по в.гр.д. № 378/2019 г. на ВОС, Определение
№ 1777 от 04.07.2017
г. по в.гр.д. № 1335/2017 г. на ВОС, Определение № 3207 от 06.12.2018 г. по
в.гр.д. № 2532/2018 г. и др., постановени по идентични спорове.
В заключение, жалбата на „ИНТЕЙК“ ЕООД е
процесуално недопустима, доколкото
изхожда от лице неразполагащо с активна процесуална легитимация да обжалва
действията на ЧСИ по отказ за заместване на взискател по принудителното
изпълнение. Ето защо жалбата следва да се остави без разглеждане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на
делото пред ВОС право на разноски има взискателят, който не е отправил такова
искане, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 6505/27.05.2019 г., подадена
от „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 /партер/,
представлявано от управителя Р.М., срещу отказ
на ЧСИ Станимира К.-Данова, рег. № 718, за конституиране на жалбоподателя като взискател по изп.д. №
20197180400219, обективиран в Постановление
№ 8261/13.05.2019 г., като
процесуално недопустима, на основание чл. 437, вр.
чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1243/2019 г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването на страните на препис от настоящия съдебен акт.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.