Решение по дело №435/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. Д. Д., [ЕГН], срещу разпоредбите на т. 2.1, т. 2.1.1, т. 2.1.2, т. 2.1.5, т. 2.1.9, т. 2.1.10, т. 2.2.1, т. 2.2.1, т. 2.2.2, т. 2.2.5, т. 2.2.9, т. 2.2.10 и т. 2.2.11 от Раздел ІV на Приложение № 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас.

С определение № 5096/04.06.2025 г. по административно дело № 1037/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас към делото е съединена и жалба на П. Т. З., [ЕГН], с която се оспорват разпоредбите на т. 2.1.1, т. 2.1.2, т. 2.2.1 и т. 2.2.2 от Раздел ІV на Приложение № 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (Наредбата).

В подадената жалба и уточненията към нея К. Д. твърди, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни, тъй като мотивите на кмета не съдържат задълбочен анализ за съответствие с правото на ЕС. Изложеният в докладната записка анализ бил бланкетен и в противоречие с трайната съдебна практика на Върховния административен съд, което представлявало съществено процесуално нарушение. Излага твърдения, че липсвал анализ на финансовите последици от прилагането на наредбата. Позовава се на съдебната практика на ВАС, съгласно която всеки нормативен акт, който има пряко въздействие върху финансовото положение на гражданите, предприятията и местния бюджет, трябва да съдържа не само правен анализ, но и анализ на финансовите последици от прилагането му. Прилагането на наредбата ще доведе до увеличени финансови задължения за гражданите и бизнеса, а също така може да има отражение върху общинския бюджет, което е неясно и несъобразено с изискването на закона. Липсата на подробен анализ и прогнозиране на ефекта върху бюджета поставял под въпрос цялостната законосъобразност на акта. Жалбоподателя, обосновава правния си интерес от това, че настоящият му адрес е в [населено място] и притежава лек автомобил регистриран на територията на [населено място]. Представя копие на СУМПС издадено от МВР – Бургас и Свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС).

Оспорващият П. Т. З. твърди, че има пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК да обжалва оспорената част от Наредбата, предвид че многократно заплащал цени за платено паркиране на общинските паркинги и паркоместа на територията на [населено място], както и че ще бъде засегнат и занапред. Живеел в [населено място], но често идвал в [населено място], където посещавал морската градина, експозициите на множеството музеи и галерии, пазарувал в магазини на територията на [населено място], при което неминуемо заплащал порочната цена за паркиране с вкл. ДДС. Имал валидно СУМПС и личен автомобил. С жалбата представя копие от СУМПС и СРМПС, фактури издадени от ОП „Транспорт“ и касови бележки за заплатено от него паркиране в синя и зелена зона на [населено място].

По съществото на спора твърди, че обжалваната част от Наредбата била незаконосъобразна, защото в определения размер на цените за паркиране и абонамент за паркомясто ответникът противозаконно включил и 20 % ДДС, който налог бил недължим по аргумент на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Счита, че в тези случаи Община Бургас имала правото по чл. 129 ДОПК да поиска от НАП връщане на недължимо платения налог и да го използва за благото на общината. На следващо място се навеждат доводи, че не били спазени предвидените в чл. 26 и чл. 28 ЗНА правила. Ответникът бил нарушил принципите на съгласуваност, предвидимост, откритост, стабилност и пропорционалност като не е предоставил 30-дневен срок и възможност на заинтересованите лица да изразят становища и възражения по проекта. Липсвал доклад и анализ за съответствието й с правото на ЕС. П. Н. в оспорената част не била разгласена по трите кумулативни способа: в местния печат, на интернет-страницата на общината и по друг подходящ начин, разписани в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, а само била обявена на интернет – страницата на Община Бургас. По изложените съображения се претендира отмяната й в оспорената част и присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът - Общински съвет Бургас, чрез процесуален представител, представя административната преписка и излага становище за недопустимост на жалбата на К. Д., тъй като жалбата била насочена срещу решение по т. 1 от Протокол № 20/25.02.2025 г. на Общински съвет Бургас, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, което не подлежало на самостоятелен съдебен контрол. Предмет на съдебно оспорване следвало да бъдат разпоредбите на изменената и допълнена Наредба. Излагат се съображения, че К. Д. няма пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорване. По съществото на спора изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна – Община Бургас изразява идентично становище за недопустимост на подадената от К. Д. жалба. По същество намира, че жалбите са неоснователни.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита жалбите за неоснователни.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка (л.41 и сл.) рег. индекс: 61-0080/17.02.2025 г. на Община Бургас, кметът на Община Бургас е предложил на Общински съвет – Бургас на основание чл. 9 от ЗМДТ, чл. 21, ал. 1, т. 7, т. 23 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, да бъде приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, с която се предлага изменение на пар. 1 в Приложение № 6, раздел IV. В докладната записка е посочено, че с настоящия проект се предлага цените за ползване на паркомясто в зоните да се увеличат, като престоят за един астрономически час във всяка от зоните да струва 2 (два) лева с вкл. ДДС. Изменението касае Раздел IV ОП „Транспорт“ на приложение № 6 от Тарифа на цени и услуги и права по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ. В докладната записка са изложени причините за изменението, в т. ч. разчети за разходи и финансови обосновки, които налагат предлаганите изменения и допълнения; целите, които се поставят с предлаганите промени и очакваните резултати от прилагането вкл. финансовите.

Мотивите за приемане, включително проекта на изменението на Наредбата, са публикувани на официалната страница на Община Бургас, на 15.01.2025 г., видно от приложената разпечатка (л.60.) от същата, както и на Портала обществени консултации (л.70). Предоставен е 30-дневен срок за предложения и становища по предложения проект на заинтересованите организации и граждани.

По делото са представени постъпили становища и предложения от заинтересовани граждани и организации (л.45-61) във връзка с публикувания на 15.01.2025 г. проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас. На л. 62 от делото е представена обобщена справка съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗНА относно постъпили предложения към проекта. По проекта са изразени становищата на постоянните комисии към Общински съвет – Бургас, видно от приложения документ (л.76).

Видно от Протокол № 20 от 25.02.2025 г. (л.12-40), Докладната записка е разгледана като точка 1 от дневния ред на проведеното редовно заседание на Общински съвет – Бургас от същата дата, при което след проведени поименни гласувания са прието решение за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас.

В гласуването при приемане на решение по т. 1 от Протокол №20 от 25.02.2025 г. на заседанието на Общински съвет - Бургас са участвали 45 общински съветници от общо 51, от които 32 общински съветници са гласували „за”, 13 са гласували „против“, и „въздържал се” – 0 общински съветници.

С приетата Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас се правят следните изменения.

1. Раздел IV ОП „Транспорт“ се изменя и допълва и придобива следната редакция: |

	Раздел IV
	ОП „Транспорт“ (изм. Протокол №5/19.12.2023 г.. изм. Протокол №18/20.12.2024 г.)
2.	Кратковременно паркиране (изм. Протокол №36/19.12.2017 г., изм. Протокол №36/19.12.2017 г., изм. Протокол №5/19.12.2023 г.; изм. Протокол № 18/20.12,2024 г.)
2.1	Кратковременно паркиране в Синя зона (изм, Протокол №36/19.12.2017 г., изм. Протокол № 5/19.12.2023 г.; изм., Протокол № 18/20.12.2024 г.)
2.1.1	Ц. за услугата кратковременно паркиране по чл.5, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (изм. Протокол №5/19.12.2023 г.; изм., Протокол № 18/20.12.2024 г.)	вкл. ДДС	2 лв./час
2.1.2	Ц. за услугата кратковременно паркиране по чл.5, ал. 2, т. 3 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас за 30 минути (нова, Протокол №5/19.12.2023 г.)	вкл. ДДС	1 лв./ за 30 мин.
2.1.5	Карта за паркинг автомати „Синя зона“ съгласно чл. 6, ал.2 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (изм. Протокол №5/19.12.2023 г.)	вкл. ДДС	100 лв./ 100 часа
2.1.9	Ц. за електронен талон за паркиране, във всички зони, по чл. 5, ал,2, т.8 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (изм., Протокол №5/19.12.2023 г.)	вкл. ДДС	15 лв.
2.1.10	Ц. за електронен талон за паркиране, във всички зони, по чл, 5, ал.2, т.9 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (изм. Протокол №5/19.12.2023 г.)	вкл. ДДС	1 лв.
2.2	Кратковременно паркиране в Зелена зона
2.2.1	Ц. за услугата кратковременно паркиране по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (изм., Протокол № 18/20.12.2024 г.)	вкл. ДДС	2 лв./час
2.2.2	Ц. за услугата кратковременно паркиране по чл.5, ал. 2, т. 3 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас за 30 минути (нова, Протокол № 18/20.12.2024 г.)	вкл, Д ДС	1 лв./ за 30 мин.
2.2.5	Карта за паркинг автомати „Зелена зона“ съгласно чл. 6, ал.2 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на	вкл. ДДС	100 лв./ 100 часа
	моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (изм. Протокол №5/19.12.2023 г.)
2.2.9	Ц. за електронен талон за паркиране, във всички зони, по чл. 5, ал. 2, т. 8 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (изм. Протокол №5/19.12.2023 г.)	вкл. ДДС	15 лв.
2.2.10	Ц. за електронен талон за паркиране, във всички зони, по чл. 5, ал. 2, т. 9 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (изм. Протокол №5/19.12.2023 г.; изм., Протокол № 18/20.12.2024 г.)	вкл. ДДС	1 лв.
2.2.11	„Уикенд пакет“ по чл. 5, ал.2, т.4 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (нова, Протокол №20/23 и 24.02.2021 г.; изм., Протокол № 18/20.12.2024 г.)	вкл. ДДС	40,00 лв.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Жалбите са допустими.

Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Бургас. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове.

Настоящият съдебен състав намира, че и двамата жалбоподатели имат правен интерес от оспорване на изменените разпоредби на Наредбата. К. Д. Д. е с постоянен адрес на територията на [населено място], представил е СУМПС издадено от МВР [населено място], както и притежава лек автомобил, поради което може да се направи извод, че същият ползва услугата по платено паркиране в синя и зелен зона на територията на [населено място]. В тази връзка съдът намира, че с изменението на цената за паркиране в посочените зони безспорно са засегнати негови интереси или могат да бъдат засегнати поради което същият притежава пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване.

По отношение на жалбоподателя П. Т. З., съдът намира, че също е налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване. Макар и същият да не живее в [населено място], от представените доказателства – СУМПС, СРМПС, издадени фактури и касови бележки от ОП „Транспорт“ при Община Бургас се установява, че същият ползва автомобил и съответно се движи на територията на [населено място], като безспорно ползва услугата по платено паркиране в синя и зелен зона на територията на [населено място] В този смисъл е налице засягане на правната сфера на оспорващия и за същия е налице правен интерес от оспорване на процесните разпоредби, които регламентират размера на таксите за кратковременно паркиране или престой на МПС на терените общинска собственост.

Разгледани по същество, жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ Наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 9 от ЗМДТ „Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги“, каквито правила създава оспорените разпоредби. Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗДвП „В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието“, а нормата на ал. 3 от с.з. гласи, че „ Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите…“. Анализът на тези разпоредби във връзка с чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби от местно значение, и в частност да приеме наредба, с която да определи местните такси и цени на услуги, каквато е процесната Наредба. Следователно оспорените разпоредби са изменени от материално и териториално компетентен орган – Общински съвет – Бургас, съобразно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 9 от ЗМДТ, вр. чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.

При приемане на оспорените разпоредби от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас частично са спазени изискванията на чл. 26 от ЗНА. Във връзка с приетото изменение са изготвени мотиви и проект, които са публикувани на интернет страниците на Община Бургас и на Портала за обществени консултации. Предоставен е 30-дневен срок на граждани и юридически лица за изразяване на становище и предложения като такива са били депозирани видно от материалите по преписката. След изтичане на горепосочения срок и преди приемането в съответствие с чл. 26, ал. 3 от ЗНА на страницата на Община Бургас са публикувани постъпилите предложения и както и обосновка кои се приемат и защо както и кои не са приети. Докладната записка е обсъдена от постоянните комисии към Общински съвет – Бургас. След извършването на тези действия при спазване на изискванията за кворум на редовно заседание на Общински съвет – Бургас проведено на 25.02.2025 г., от присъствалите 47 общински съветници, с поименно гласуване отразено в протокола с 32 гласа „ЗА“, 13 гл. „Против“ и 0 гласа „Въздържали се“ е взето процесното решение за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас.

Настоящият съдебен състав намира, че при приемане на оспорения подзаконов нормативен акт е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване на конкретни причини както и финансови резултати от прилагане на изменението. На първо място съгласно чл.28, ал.2, т.1 от ЗНА мотивите трябва да сочат причините, обосноваващи изменението на акта. Очакваните резултати от прилагането на изменението, включително финансовите, ако има такива, следва също да са част от обосновката при изменение на нормативен акт според предвиденото в чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА. В приложения по делото мотиви и докладна записка изготвени по повод изменението не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че тези изисквания са спазени.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. В ал. 2 на същия член е посочено, че мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Видно от мотивите за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, формално са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗНА като са посочени целите които се поставят както и финансовите средства, необходими за прилагането на новата уредба. Извършен е и формален анализ за съответствието с правото на Европейския съюз. Видно от мотивите обаче, като очакван резултат е посочено единствено подобряване нивото на предоставяните услуги по паркиране в града и осигуряване на съвременни решения във връзка с организацията на движението, паркирането и осъвременяване на методите за разплащане. Нито в мотивите за приемане нито в докладната записка внесена от кмета в Общински съвет - Бургас са посочени какви ще бъдат финансовите резултати от предложеното увеличение. Липсва анализ на приходите и разходите за предоставените услуги по кратковременно паркиране процесните зони (синя и зелена), както и от издадените карти за паркинг автомати и електронни талони за паркиране, при предишните цени на услугите, както и очакваният им размер след предложеното увеличение на цената им. Безпорно е, че след въвеждане на предложеното увеличение, ще бъдат увеличени и финансовите задължения за гражданите и организациите, които ползват съответните услуги, поради което за да бъде законосъобразно приетото изменение е следвало да бъдат подробно описани конкретните причини, които налагат увеличението както и очакваните финансови последици от същото. Обстоятелството, че капацитета на местата за паркиране е изчерпан, и че има трайно и агресивно увеличаване на търсенето на услугата, не води до извод, че цената следва автоматично да бъде увеличена без да бъдат посочени конкретни причини. В мотивите за приемане на изменението следва да бъде подробно посочено как чрез увеличението на цената, ще бъде подобрено нивото на предоставяните услуги по паркиране в града, какви конкретни съвременни решения ще бъдат осигурени във връзка с организацията на движението и паркирането както и как ще бъде осъвременени методите на плащане. Изложените в мотивите положения са общи, не са конкретизирани и не изпълняват целите на закона.

Законът за нормативните актове придава важно значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. Мотивите за изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища и те задължително следва да бъдат налице при обсъждането им и при запознаването на заинтересованите страни с проекта. Мотивите дават представа как е формирана волята на вносителя на акта, поради което те са от съществено значение за адресатите на акта, така че последните да могат да разберат фактите и причините, накарали вносителя на акта да възприеме съответния вариант на издаваната наредба.

С утвърждаването й от общинския съвет, той приема не само предложения вариант на подзаконовия нормативен акт, но и се съгласява с мотивите за него. В случая към наредбата липсва посоченото задължително съдържание на мотивите, което е равнозначно на липсата на такива. Липсата на мотиви към проекта на наредбата осуетява възможността да бъде извършен съдебен контрол за нейната законосъобразност. В конкретния случай не може да бъде проверено дали оспорените разпоредби от наредбата са приета при зачитане принципа на обоснованост според изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Законовото изискване към съдържанието на мотивите, респ. доклада към проекта за нормативен акт, не е самоцелно, а представлява гаранция за спазване принципите за законност, последователност, предвидимост, пропорционалност, публичност и прозрачност по Глава втора от АПК. Следва да се има предвид и новата разпоредба на чл. 28, ал. 4 от ЗНА в съответствие с Глава втора и чл. 20, ал. 4 от ЗНА.

Подзаконовото нормативно регулиране е конституционно призната функция на висшите органи на изпълнителната власт, осъществявана в публичен интерес - чл. 115 от Конституцията на Република България. Дейността по издаване на нормативни административни актове, като същностен белег на държавното управление и основен правен регулатор, се подчинява на общите принципи на чл. 4, на чл. 8 и чл. 12 АПК - законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Спазването на предвидената процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. Нормотворческият процес се основава и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност – чл. 26, ал. 1 от ЗНА. В тази връзка, ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират горепосочените принципи, които формулират и целите на изискването. Мотивировката с дефинираното от законодателя съдържание трябва да е налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да е публикувана и да е станала достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта.

В случая, формално към решението на общинския съвет за приемането на оспоренитее текстове от Наредбата присъстват мотиви, но по същество те нямат изискуемото съдържание и не изпълняват целта на закона. С оглед императивния характер, неизпълнението на посочените процедурни правила представлява съществено нарушение, което в настоящия случай е допуснато при издаването на оспорените разпоредби от Наредбата.

На следващо място съдът намира, че оспорените разпоредби противоречат и на материалния закон, по следните съображения:

Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас е била приета на основание чл. 9 от ЗМДТ.

Общият принцип, регламентиран в чл.15, ал. 1 от ЗНА предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Това означава, че съдебният контрол за законосъобразност на оспорените разпоредби на Наредбата, следва да обхване преценката дали регулираните с него обществени отношения са в съответствие с нормативните актове от по-висока степен.

В случая нормативен акт от по-висока степен е ЗМДТ и ЗДДС.

С оспорените разпоредбите на т. 2.1, т. 2.1.1, т. 2.1.2, т. 2.1.5, т. 2.1.9, т. 2.1.10, т. 2.2.1, т. 2.2.1, т. 2.2.2, т. 2.2.5, т. 2.2.9, т. 2.2.10 и т. 2.2.11 от Раздел ІV на Приложение № 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, се определят цени за предоставените от Община Бургас услуги по Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас, като оспорването е насочено срещу включената в така определените цени ставка от 20 % ДДС.

От фактическа страна между страните няма спор, че така определените цени са с включен в тях 20 % ДДС, а последното обстоятелство се установява и от събраните в производството писмени доказателства. Спорът между страните се свежда до това дали за съответните услуги, които по естеството си представляват предоставяне на платена възможност на гражданите да паркират, в изрично определени за това зони в [населено място], Община Бургас следва да начислява ДДС върху определената за услугата цена или такова не следва да се дължи от ползващите услугата лица.

За да се отговори на този въпрос, следва да се обсъди в какво качество Община Бургас предоставя съответните услуги.

Според чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на изчерпателно изброени дейности в две точки.

Според разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, "Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато: а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон; б) е установена такса с нормативен акт.

Дейността на общината във връзка с организирането на паркоместа в конкретно определените зони е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, предвид което същата следва да се счита за такава в обществен интерес. Обстоятелството, че предоставянето на услугите е основание за заплащане на определена цена, не е основание за приемане на тези дейности като икономически. Видно от докладна записка по приемане на процесната наредба цените за предоставяните от Община Бургас услуги се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата. Независимо от това обаче, върху тези цени, с изключение на наемите за общински обекти и терени, е предвидено заплащане от гражданите и на ДДС в размер на 20%. Последното обстоятелство е в разрез с нормата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Предвид, че дейностите на общината, за които се заплаща съответната цена за ползване на паркоместа, се осъществяват от нея в качеството й на орган на местната власт, същите дейности попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Т. тълкуване е дадено с решение по дело С-446/98 г. на СЕС, където се приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В т. 2 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са посочени - позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на позволеното време (времетраенето) за спиране.

Местата, които се предоставят от общината за ползване срещу определена цена на места за паркиране/или престой са ясно определени с решение на компетентния общински съвет или съгласно приета от него наредба по чл. 9, ал. 1 ЗМДТ. Заплащаната от гражданите цена не е наем по смисъла на ЗЗД и на чл.14 и сл. от Закона за общинската собственост и не представлява икономическа дейност на общината. Събираната цена се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата и не е свързана с търсене на печалба, каквато икономическата дейност предполага. При отдаването под наем се прилагат други специфични правила, които са уредени от ЗОС и местните наредби, но в тези отношения общината не участва като орган на власт. За разлика от отдаването под наем при събирането на определена цена за извършена от общината услуга, последната изпълнява функциите си на публично правен субект и не е в равнопоставени отношения с ползвателите на предоставяните услуги.

Обстоятелството, че само общината разполага с правомощие да предоставя срещу заплащане паркоместа изключва възникването на конкуренция между нея и регистрираните по ТЗ лица. Дейността на общината във връзка с организиране ползването на паркоместа е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, т. е. в обществен интерес. Ето защо тези дейности се осъществява от общината, именно, в качеството й на орган на власт и не може да бъде осъществявана от други субекти. (В този смисъл виж. Решение 4166/17.04.2025 г. по адм. д. № 1831/2025 г. по описа на ВАС, I отделение; Решение № 5386/22.05.2025 г. по адм. д. № 2817/2025 г. по описа на ВАС, VIII отделение)

По изложените съображения дейностите, за които са определени цени в оспорените части на Раздел ІV на Приложение № 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, са такива освободени от начисляване на ДДС по смисъла на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Включването на 20% ДДС в цената на услугите е в противоречие с материалния закон. Ето защо разпоредбите на т. 2.1, т. 2.1.1, т. 2.1.2, т. 2.1.5, т. 2.1.9, т. 2.1.10, т. 2.2.1, т. 2.2.1, т. 2.2.2, т. 2.2.5, т. 2.2.9, т. 2.2.10 и т. 2.2.11 от Раздел ІV на Приложение № 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

При този изход на спора, право на разноски имат и двамата жалбоподатели. Видно от материалите по делото от К. Д. не е поискано своевременно присъждане на разноски, поради което такива не му се следват. На жалбоподателя П. Т. З. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 540 лева, от които 1 500 заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие, 10 лева държавна такса за подаване на жалбата и 30 лева държавна такса за обнародване на оспорването.

Водим от горното и на основание чл. 193 ал. 1 от АПК, Административен съд – Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на К. Д. Д., [ЕГН] и П. Т. З., [ЕГН], разпоредбите на т. 2.1, т. 2.1.1, т. 2.1.2, т. 2.1.5, т. 2.1.9, т. 2.1.10, т. 2.2.1, т. 2.2.1, т. 2.2.2, т. 2.2.5, т. 2.2.9, т. 2.2.10 и т. 2.2.11 от Раздел ІV на Приложение № 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас.

ОСЪЖДА Общински съвет - Бургас да заплати на П. Т. З., [ЕГН], сумата от 1 530 ( хиляда петстотин и тридесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се обнародва по реда на чл.194 от АПК – по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.