С обвинителен акт на Районна прокуратура
– гр. Перник са повдигнати обвинения на:
С.С.П. за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от Наказателния кодекс за това, че на 16.06.2020г. в гр.
Перник, кв. „***“, от частен имот находящ се на ул. “****“№***,
като извършител в съучастие с И.Г.Р. отнел чужди движими вещи, както следва:
парична сума в размер на 2500 лева и 1 бр. стъклена чаша съдържаща сумата от 20
лева /на монети/, собственост на Ю.И.Л. и Л.Б.Р.; 1 бр. часовник „****“ ; 1 бр.
златна верижка ; 1 бр. имитационна висулка и 1 бр. имитационна верижка,
собственост на Л.Б.Р. и 1 бр. парфюм марка „****“, собственост на Ю.И.Л., като
всички вещи са на обща стойност 4157.00 лева /четири хиляди сто петдесет и
седем лева/, от владението на Ю.И.Л. и Л.Б.Р., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б“ НК след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, и на
И.Г.Р. за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от Наказателния кодекс за това, че на 16.06.2020г. в гр. Перник, кв. „***“, от частен имот находящ
се на ул. “****“№***, като извършител в съучастие със С.С.П.
отнел чужди движими вещи, както следва: парична сума в размер на 2500 лева и 1
бр. стъклена чаша съдържаща сумата от 20 лева /на монети/, собственост на Ю.И.Л.
и Л.Б.Р.; 1 бр. часовник „****“ ; 1 бр. златна верижка ; 1 бр. имитационна
висулка и 1 бр. имитационна верижка, собственост на Л.Б.Р. и 1 бр. парфюм марка
„****“, собственост на Ю.И.Л., като всички вещи са на обща стойност 4157.00
лева /четири хиляди сто петдесет и седем лева/, от владението на Ю.И.Л. и Л.Б.Р.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б“ НК след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Приета е молбата на пострадалите за
участие в съдебното производство като частни обвинители.
Ю.И.Л. и Л.Б.Р. са
конституирани като частни обвинители по делото.
В съдебните прения прокурорът
поддържа повдигнатите обвинения и предлага подсъдимите да бъде признати за
виновни в извършване на престъплението
по-горе, да им бъде наложено наказание лишаване от свобода над минималния, предвиден в закона размер, а
именно четири години за всеки от двамата, като се постанови ефективно
изтърпяване при първоначален строг режим. Предлага
да се приложи разпоредбата на чл.59 от НК, като от срока на наказанието
лишаване от свобода се приспадне времето, през което подсъдимите са били задържани, както и в
тяхна тежест да се възложат направените по делото разноски. По веществените доказателства предлага
оптичният носител да се остави към делото, а останалите вещи да бъдат върнати на
правоимащите лица.
Частните обвинители, лично и чрез повереника
си, участвал в съдебните прения - адв. Х., се
солидаризират с представителя на държавното обвинение по отношение искането му
за признаване на подсъдимите за виновни по обвинението, като по отношение
наказването пледират за определяне на наказания в максимален размер. В тази
насока се излагат съображения за изключително висока степен на обществена
опасност на дейците и на деянието от гледна точка обстоятелствата, при които
последното е извършено. Претендира се
присъждане на направените от двамата разноски в наказателното производство .
Подсъдимият С.П. не се признава за виновен по обвинението и е упражнил правото си да не
дава обяснения. В правото си на последна
дума изразява съжаление за случая.
Защитникът му, участвал в съдебните прения – адв. Л.С., пледира за оправдаване на подсъдимия по обвинението
като излага съображения, че не е доказано по несъмнен начин същият да е
участвал в извършване на престъплението. Релевира възражения, че събраните по
делото годни доказателства и доказателствени средства не са достатъчни за
формиране на единствено възможен извод за авторство на вменената му престъпна
деятелност. Излага съображения, че по делото липсват доказателства, пряко
свързващи П. с престъплението. Алтернативно, в случай че съдът приеме
обвинението за доказано и подсъдимият бъде признат за виновен, защитникът
пледира наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като изтъква процесуалното му поведение, оказаното от същия
съдействие за разкриване на обективната истина, както и здравословното му състояние.
Подсъдимият И.Р. дава обяснения, в които отрича участието
си в престъплението, за което е предаден на съд. Завява, че към инкриминираната
дата е бил в конфликтни отношения с подсъдимия П., не са се срещали и не са
разговаряли по телефон. Отрича да се е укривал от органите на реда като заявява,че
не е намерен на постоянния си адрес в гр. Р. по причина, че от април – май
2020г. заживял в гр. Перник с приятелка.
В правото си на последна дума изразява съжаление за постъпката си, но
заявява, че не се чувства виновен, не е извършил престъплението и моли да бъде
оправдан.
Защитникът му - адв. Н.Ц.,
пледира подзащитният му да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението като излага доводи, че събраните в производството
доказателства не са достатъчни за формиране на несъмнен извод за доказаност на същото. Обосновава тезата, че обвинителните
доказателства, на които е построено обвинението - показанията на свид. А.Д., видеотехническата експертиза и събраните трафични данни от мобилните оператори по своя обем и
съдържание не са достатъчни за формиране на несъмнен извод относно участие на Р.
в инкриминираното деяние. Според защитника, постигнатите чрез тях
доказателствени резултати извеждат само едно предположение, на което осъдителна
присъда не може да почива съгласно чл. 303, ал.1 от НПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на
страните, намери за установено следното:
Подсъдимият С.С.П. е роден на ***г***. Постоянният му и настоящ адрес ***.
С основно образование е. Не е женен. Понастоящем
е в Затвора – Бобов дол с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
настоящото производство. Осъждан е.
От приетата справка за
съдимост се установява, че към датата на процесното престъпление е осъждан многократно, преимуществено за тежки умишлени престъпления
против собствеността, за които са му налагани наказания лишаване от свобода,
изтърпени ефективно.
С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 968/2015г. по описа на PC-Петрич, влязло
в сила на 15.09.2015г., му е определено наказание лишаване
от свобода в размер на 11 /единадесет/ месеца, при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип за престъпление по чл.195 ал.1
т.3, пр.2,вр. вр.чл.194,
ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.20
ал.2 НК. Наказанието е изтърпяно в затвора – Бобов дол на 21.05.2016г., съгласно отбелязване в бюлетина за съдимост, извършено
въз основа получено писмо на началник затвора Бобов дол.
С определение за одобряване на
споразумение НОХД № 180/2019г. по описа на РС-Р., влязло в сила на 19.09.2019г. му е
определено наказание наказание лишаване от свобода за
срок от 6 /шест/ месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл.343б
ал.3 НК, . наказанието Това наказание е
било изтърпяно от обв.П. на 26.03.2020г.
съгласно отбелязване в бюлетина за съдимост, извършено въз основа получено
писмо на началник затвора Бобов дол.
На 21.01.2021г. /след процесното деяние/ е влязъл в сила още един осъдителен
съдебен акт - определение за одобряване на споразумение от 21.01.2021г. по нохд
№15232/2020г. на Софийски районен съд, с което му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца за престъпление по чл.170, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.18 от НК, извършено на 12.09.2020г.
Наказанието е изтърпяно на 22.03.2021г., съгласно отбелязване в бюлетина за
съдимост, извършено въз основа получено писмо на началник затвора Бобов дол.
Тези данни
сочат, че престъплението предмет на настоящото обвинение е извършено в
условията на опасен рецидив съгласно чл.29, ал.1, б. б от НК и в рамките на
петгодишния срок, установен в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК, и се намира в
отношение на съвкупност с осъждането по нохд
№15232/2020г. на Софийски районен съд.
Подсъдимият И.Г.Р. е роден на ***г***. Постоянният му и настоящ
адрес ***. С начално образование е. Не е женен. Понастоящем е в Затвора – Бобов дол с взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по настоящото производство. Осъждан е.
Към датата на процесното
престъпление е осъждан многократно
преимуществено за тежки умишлени престъпления против собствеността, за които са
му налагани наказания лишаване от свобода, изтърпени ефективно.
С протоколно определение по чнд №01096/2017. по описа на РС – Перник, влязло в сила на 11.07.2017г.,
наказанията по последните към този момент три осъждания на Р. са
кумулирани като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено и наложено едно общо най-тежко
наказание за деянията по НОХД №00087/2017г. по описа на
РС - Р. /чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК/; НОХД
№00201/2017г. по описа на РС – Дупница /чл.343в, ал.2 НК/ и НОХД №01039/2017г.
по описа на РС – Перник /чл.216, ал.1 НК/, а именно лишаване от свобода за срок
4 /четири/ месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване. Видно от отбелязванията
в справката за съдимост, общото наказание Р. е изтърпял в затвора Бобов дол в периода от
23.02.2017 до 19.06.2017г.
Последно е осъждането по нохд №00035/2018г.
по описа на РС – Р.. С одобрено споразумение от 15.03.2018 г., влязло в
сила на същата дата, му е определено и наложено наказание за престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1
от НК, а именно лишаване от свобода за срок 6 месеца, при първоначален
строг режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на 21.09.2018г., съгласно
отбелязване в бюлетина за съдимост, извършено въз основа получено писмо на
началник затвора Бобов дол.
На 22.02.2021г. /след процесното деяние/ е влязъл в сила още един осъдителен
съдебен акт - определение за одобряване на споразумение от 22.02.2021г. по нохд №00028/2019г. на Районен съд - Р., с което му е
определено наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. б, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено
на 03.03.2018г.
С протоколно определение по чнд №00068/2021. по описа на РС – Р., влязло в сила на 15.04.2021г., наказанията
по нохд №00035/2018г. и нохд
№00028/2019г., двете по описа на РС – Р. са кумулирани,
като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
му е определено и
наложено едно общо най-тежко наказание за
деянията,
установени с двата съдебни акта, а именно лишаване от свобода за срок 10
/десет/ месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.24 от НК общото наказание е
увеличено с два месеца лишаване от свобода. Видно от приетите справки за правното положение на подсъдимия
И.Р., издадени от администрацията на затвора - Бобов дол, общото наказание 1 година лишаване от свобода е изтърпяно в
периода от 01.03.2021г. до
30.07.2021г.
Тези данни сочат, че престъплението, предмет на
настоящото обвинение, е извършено в условията на опасен рецидив съгласно чл.29,
ал.1, б. б от НК и в рамките на петгодишния срок, установен в разпоредбата на
чл.30, ал.1 от НК, и се намира в отношение на съвкупност с осъждането по нохд №00028/2019г. на РС – р..
От
фактическа страна, съдът намира за установено по делото следното:
Подсъдимите С.П. и И.Р. се познават, като предвид многократните
им осъждания за различни престъпления двамата били известни на полицейските
органи, действащи на територията на гр.Перник и гр.Р.. На служителите на МВР
било известно още, че П. е наричан с
прякора „***“, а Р. - с „***“.
Към 16.06.2020г. С.П. ползвал мобилен телефон с поставена
в него СИМ карта с № ***, а Р. ползвал мобилен телефон със СИМ карта с № ***.
Тази СИМ-карта била активирана и ползвана от Р. за периода от 14.05.2019г. до
14,12ч. на 22.06.2020г. Чрез посочените по-горе СИМ-карти двамата разговаряли
помежду си в периода от 15.06.2020г. до 18.06.2020г.
През деня на 15.06.2020г. двамата провели помежду си 7
телефонни разговора, последният от които в 17,29ч. Привечер на 15.06.2020г. П. и
Р. се срещнали в централната част на гр. Перник и решили заедно да се придвижат
до кв.“***“, с намерението да извършат кражба от дома на свидетелите Ю.И.Л. и Л.Б.Р..
В 02,44ч. на 16.06.2020г. ползваният от подс. Р.
телефонен номер бил регистриран в обхвата на клетка №*** на един от мобилните
оператори, с местонахождение кв.“***“, гр.Перник.
Около 04.20ч. на 16.06.2020г. двамата се придвижили до
ул.“****“ № *** в същия квартал, където в самостоятелно обособен и заграден
недвижим имот се намирали заведение за обществено хранене „***“ и двуетажна
жилищна сграда, собственост на частните обвинители Ю.Л. и Л.Р.. На този адрес
двамата живеели във фактическо
съжителство на семейни начала с трите си малолетни деца /близначки на 5 години
и момче на 3години/. Заедно двамата работели и в стопанисвания търговския
обект, изграден в дворното място.
Около полунощ на 15.06.2020г. срещу 16.06.2020г. Л. и Р. приключили работата с клиенти в заведението,
затворили го, след което се прибрали в жилищната сграда и си легнали в спално
помещение на втория етаж на къщата. С цел охрана на имота им била монтирана
охранителна система, с разположени на различни места видеокамери, като в
периметъра на две от тях попадали тротоара пред имота и пътното платно в
района. В къщата били монтирани и датчици за движение, които обаче същата вечер
не били активирани коректно.
Около 04.20ч. подсъдимите се приближили до оградата на имота на частните обвинители, прескочили
я и проникнали в него. Действията им попадали в обхвата на полезрението на една
от камерите за видеонаблюдение, като според вкопираната в
кадрите информация за дата и час, проникването в имота по горепосочения начин двамата осъществили за
няколко секунди – за времето от 04:22:39 ч. до 04:22.44ч. Веднага след това се насочили
към жилищната сграда. През прозореца на кухнята, намираща се на приземния етаж
на тази сграда, двамата подсъдими проникнали в помещението. Стъпвайки на
перваза от вътрешната страна на прозореца оставили отпечатъци от обувките, с
които били обути. На този етаж се
намирали кухнята и хола на пострадалите. П. и Р. обходили двете помещения, проверили съдържанието на всички шкафове,
както и съдържанието на оставената на стол в кухненското помещение дамска чанта
на Р., при което намерили и взели: парични суми общо в размер 2500 лева, 1 бр.
стъклена чаша с монети на обща стойност 20,00 лева, обща собственост пострадалите;
бижута, собственост на Л.Б.Р. - 1 бр. дамски часовник „****“, 1 бр. златна
верижка с плетка модел „бобена" от 13 гр., 1 бр. имитационна висулка марка
„***“ и 1 бр. имитационна верижка с тема „***“, както и 1 бр. мъжки парфюм
марка „****“ модел „***“, 100 мл, принадлежащ на Ю.Л.. След като взели
посочените вещи, подсъдимите напуснали сградата през прозореца на кухнята, откъдето
влезли, и се оттеглили от имота така, както проникнали в него, а именно прескачайки
оградата на същото място към улицата. Излизането им на тротоара на ул. **** пред имота на Л. и Р.
било регистрирано отново на записите от видеоохранителната
система, като според вкопираната в кадрите
информация, това се случило между
04:39:35ч. и 04:39:41 часа.
В същия момент по тротоара покрай къщата на пострадалите вървял
свид. А.К.Д., който се прибирал към дома си в с.***, обл.
Перник. Свидетелят А.Д. ясно видял начина, по който двамата подсъдими се
озовали на тротоара, прескачайки оградата, и при разминаването с тях успял да ги огледа и да запомни някои техни отличителни белези, по
специално във външния вид, облеклото и
походката на Р.. Свидетелят забелязал и
видимото притеснение на двамата от неочакваната среща, както и бързото
им отдалечаване в посока противоположна на неговата. Свидетелят Д. знаел, че в
дворното място, от което излезли непознатите има заведение и предвид начина, по
който сторили това с основание предположил, че е извършено престъпление. Малко
по-късно споделил видяното със свой приятел, живеещ в същия квартал, който
затвърдил подозренията му като казал, че описаните му от свидетеля две лица не
живеят там.
Рано сутринта на 16.06.2020г. свид. Л.Р. станала първа,
за да приготви децата за детската градина. Слизайки на първия етаж в къщата
веднага констатирала, че в дома им е извършена кражба - в помещенията било
разхвърляно, всички шкафове били отворени,
портфейла й бил изваден от дамаската чанта и оставен на масата, като от него
липсвала наличната парична сума от 1200лв., на масата се намирал и портфейла на
свид. Л., както и извадена от него стара банкнота от 200 лв., извън обърщение. Р. веднага повикала съпруга си и заедно огледали помещенията за други липси. Възприели
прозореца на кухнята отворен, като на перваза
ясно личала оставена следа от обувка. Установили липсата и на парична
сума от 1300 лева, оставена в шкаф в секцията на хола, както и на
останалите посочени вещи, след което сигнализирали
на тел. 112.
Местопроизшествието незабавно било посетено от дежурна оперативна група при
02 РУ-Перник, която извършила оглед на местопроизшествието. Със съставения протокол за оглед на местопроизшествие
в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК било
започнато досъдебно производство. Протокола за извършеното за времето от 08.05
часа до 09.19 часа на 16.06.2020 г. действие и
изготвения към него фотоалбум, закрепили обективното състояние на
жилището, от което били отнети описаните
вещи. С протокола като веществено доказателство била иззета описаната
банкнота, извън обръщение.
По време на огледа били фиксирани и приобщени по надлежния ред като следи
от местопроизшествието отпечатъците от обувки, които двамата обвиняеми оставили
на перваза от вътрешната страна на прозореца на кухнята. В протокола за
извършеното действие по разследването и изготвения към него албум били
фиксирани два различни по форма и размер отпечатъка от стъпки.
С протокол за доброволно предаване от същата дата частният обвинител Ю.Л.
предал на разследващия орган компактдиск със записите от охранителните камери,
монтирани в имота. При извършените оперативно- издирвателни
мероприятия, записите от камерите за видеонаблюдение,
предадени от Л., били прегледани от всички служители от група „Криминална
полиция“ при 02 РУ-Перник, сред които и свидетелите П.Д.П. и Л.В.С.. При
прегледа на записите двамата, а и останалите им колеги, без колебание
разпознали двете лица, наблюдавани на кадрите, които им били добре известни във връзка с работата им по линия на
противодействие на престъпността.
Въз основа на тези данни още същия ден в
14:20ч. подсъдимият С.П. бил установен и задържан от
полицейските органи за срок до 24 часа със
Заповед за задържане на лице, рег.№3796з-276.
Същият бил облечен с оранжев на цвят суичър, като специфичното за дрехата бил тъмният на цвят
надпис, намиращ се вертикално по гърба. Носел обувки, тип маратонки, № **, с
надпис върху езика „***“ и с надпис ,,***“ от външната страна. Носената дреха с описания отличителен надпис
била твърде сходна с дрехата, с която било облечено едното от лицата, заснето и
наблюдавано на записите от видеоохранителната система.
По тази причина, по искане на разследващия орган, подс.
С.П. доброволно предал за нуждите на разследването връхната си дреха, с която
бил облечен и маратонките, с които бил обут при установяването и задържането му
на 16.06.2020 г, за което бил съставен протокол за доброволно предаване /л.190/.
Така предадените от П. вещи незабавно били огледани и фотографирани, за което
се изготвили протокол за оглед на веществени
доказателства от 17.06.2020г. и албум към него /л.183/.
Извършената трасологична експертиза, обективирана
в протокол №215/23.06.2020г. /л.107/ установява,
че едната от двете фиксирани чрез фотографиране при огледа на местопроизшествие
следи /отпечатъци от обувки, оставени на перваза от вътрешната страна на
прозореца на кухнята в дома на пострадалите, най-вероятно е оставена от обувка
с рисунък на подметка, идентичен с този на дясната маратонка от чифта, предаден
доброволно от подс. П.. Експертът е отбелязал, че
следата от обувка – обект на изследване не притежава частни идентификационни признаци, поради
което не може по категоричен начин да бъде
идентифицирана конкретната обувка, която е оставила следата.
Подсъдимият И.Р. не бил установен на постоянния си адрес в гр. Р.. Събрани
били сведения, че живее на различни адреси в гр. Перник, неизвестни на органите
на МВР. Поради това бил обявен за ОДИ с телеграма №14092/24.06.2020г. Още на следващия ден бил установен на
територията на град Перник и задържан от полицейските органи за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице,
рег.№3796з-294/25.006.2020г. .
При извършено на 20.08.2020г. разпознаване на лица
/л.62/, свидетелят А.Д. категорично разпознал и посочил
подсъдимия И.Р. като едно от двете лица, които срещнал на ул.
****, кв.***, гр.Перник при инкриминираните обстоятелства. Обяснил, че разпознава мъжа по цвета на очите и погледа, по
телосложението и ръста, посочил особености
на косата и веждите му. По искане
на свидетеля подсъдимият, подреден под номер 2 сред представените за
разпознаване лица, направил няколко крачки, в резултат на което Д. отбелязал,
че установява и посочената при разпита му особеност в походката на същото лице.
Предаденият от частния обвинител Л. оптичен носител,
върху който били презаписани видеофайловете, бил експертно изследван. Според извършената видеотехническа експертиза върху
записаната на диска информация не са установени следи от манипулация/намеса. В
извлечените цветни снимкови кадри е проследено хронологично движението на три
лица за времето от 04:21:51 часа до 04:40:35 на 16.06.2020г., както и
действията им в същия часови интервал - прескачането на
оградата към имота и обратно към улицата от две от тях, разминаването им с
третото - свид. Д.. При съпоставяне на кадрите от камерата с предоставения сравнителен материал
– цветни снимки на подсъдимите, направени за целите на експертизата от младши
експерт в ОДМВР – Перник в сградата на 02 РУ – Перник - на С.С.П., заснет при задържането му на 16.06.2020г., и на И.Г.Р.,
заснет на 25.06.2020г., експертизата приема, че ниската резолюция на
изследваните изображения, отдалечеността на обектите от камерата, ракурса на
заснемане осветеността и тъмната част на денонощието, водят до загуба на детайли
в изображението, което не дава възможност за извличане на устойчиво различими,
частни идентификационни признаци за категорично разпознаване на лицата,
наблюдавани на записа. Посочено е, че компютърното увеличение на видеоизображения,
заснети с ниска резолюция, не води до
подобряване и повишаване на информационната им стойност, както и че
компютърната обработка не е в състояние да възстанови незаписана от камерата
информация. Разграничени били обаче общи
признаци, поради което експертизата сочи, че макар извлечените изображения да
не отговарят на изискванията за категорична лицева идентификация, те са
годни за изследване по общи признаци
и разпознаване, базирано на общи белези
от свидетели и очевидци.
При сравнителен анализ на връхната дреха, предадена от подсъдимия П., с която същият бил облечен при
задържането му и заснемането му на 16.06.2020г. и тази, която носело лицето, условно
обозначеното в експертизата като лице №1, вещото лице е установило наличие на
множество съвпадащи общи признаци, а именно вид и цвят на дрехата, цвят на
качулка, черни връзки, висящи от нея,
цвят , вид и разположение на надписа, намиращ се на гърба и наличието на
светлоотразителен
правоъгълен елемент, разположени в долната част на надписа. Частни признаци на са установени. Въз основа на това експертизата приема, че
предметите, обект на сравнителен анализ, съвпадат по множество общи
признаци, но поради липсата на частни такива не може да се извърши еднозначна
идентификация. Предвид установените съвпадащи общи признаци според експерта е
възможно да е заснет предоставения от П. суичър ,
както и всеки друг такъв със същите външни общи признаци. Съвпадения в общите
признаци /цвят и вид/ били установени и
в долнището и обувките, носени от лице №1 и тези, носени от подс. С.П. при
заснемането му за целите на експертизата.
При сравнително
идентификационно изследване експертизата
установила, че лице №2, както условно е означено
в експертизата, е със сходни на
подсъдимия И.Р. телосложение, ръст, както и със сходни общи лицеви признаци
като форма и охраненост на главата и лицето, лицево
окосмяване, контур на ушните миди, цвят и характер на косата. Поради липсата на установени частни признаци и тук
сравнително лицево-идентификационно изследване не е било възможно,
но извлечените фотокопия на същото лице, снети от изследваните
видеозаписи са годни за изследване по общи признаци и разпознаване от свидетели
и очевидци
В обобщение, от проведеното
сравнително изследване заключението на експерта е, че на
изследваните изображения на лице 1, извлечени от видеозаписите е възможно да е бил заснет С.С.П., а на изследваните
изображения на лице 2, извлечени
от изследваните видеозаписи е възможно
да е бил заснет И.Г.Р. .
От заключението на извършената оценителна експертиза
се установява, че стойността на вещите - предмет на престъплението, към момента
на извършване на деянието възлиза общо на
4157,00 лв. /в т.ч. парични суми общо в размер 2500 лева,
1 бр. стъклена чаша на стойност 3,00 лв., в която се съдържали монети на обща
стойност 20,00 лева; 1 бр. дамски часовник „****“ на стойност 487,00 лв., 1 бр.
златна верижка с плетка модел „бобена" от 13 гр. на стойност 887 ,00 лв.,
1 бр. имитационна висулка марка „***“ на стойност 40,00 лв. и 1 бр. имитационна
верижка с тема „***“ на стойност 5,00 лв.; 1 бр. парфюм марка „****“ модел „***“,
мъжки от 100 мл на стойност 175, 00 лв.
В доказателствен и правен аспект:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на частните
обвинители Ю.И.Л., Л.Б.Р., на свидетелите А.К.Д., П. Д. П., дадени в съдебното следствие, а отчасти и пред орган
на досъдебното производство за първите трима, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК
/т.1 т.2 за Р., т.2 за Д./, за Ю.Л. - при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.2, предл.2 от НПК; показанията на свид. Л.В.С.,
дадени пред орган на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им
при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК; писмените
доказателства, съдържащи се в досъдебно производство №240/2020г. по описа на 02
РУ при ОДМВР – Перник / протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум,
протокол за оглед на ВД и фотоалбум, протокол за разпознаване на лица, протоколи
за доброволно предаване, справки за съдимост, справки с трафични
данни, предоставени от мобилните
оператори, телеграма за обявяване за
ОДИ, заповеди за задържане на лице по реда на ЗМВР с приложения, писмо от ГД ИН; приетите в съдебното следствие: справки за съдимост,
рег. №1093/04.06.2021г. и рег. №232/07.06.2021г., издадени съответно от бюрата
за съдимост при РС - Перник и РС – Р., справки за правното положение на подсъдимите,
издадени от администрацията на затвора – гр. Бобов дол, извършените и приети по
делото съдебни оценителна, видеотехническа и трасологическа
експертизи, както и веществените доказателства по делото
Въз основа на доказателствените материали по делото,
събрани и проверени непосредствено от
съда, преценени в тяхната взаимовръзка и логическа последователност, съдът прие
за доказано по несъмнен начин, че подсъдимите С.П. и И.Р. са извършили
престъплението, за което им е повдигнато обвинение.
Част от фактическите обстоятелства
относими към предмета на доказване са безспорни по делото и следва да бъдат
отграничени като такива. Свеждат се до следното:
Между страните не се спори, че на
инкриминираната дата противозаконно са отнети движими вещи от дома на частните
обвинители Ю.Л. и Л.Р.. Престъплението е
извършено от помещения на първия етаж в
къщата им докато двамата заедно с трите им малолетни деца спели в спалните
на втория етаж.
Начинът на проникване в имота е
обстоятелство, което безпротиворечиво изясняват различни доказателствени източници
– показанията на двамата пострадали, протоколът за оглед на местопроизшествие и
изготвения албум към него, показанията на очевидеца А.Д., както и извършената видеотехническа
експертиза.
Отнетите вещи, техният вид и стойност също
не са спорни. Констатираните по тези въпроси неточности в показанията на
пострадалите са несъществени, обясними са с
отдалечеността на установяваните събития, а и са отстранени с приобщаването
на показанията им в съответните части, дадени в досъдебното производство, непосредствено след случая. Относно
остойностяването на вещите - предмет на
престъплението, по делото е извършена оценителна експертиза, приета от страните без възражения. Изявленията
на частните
обвинители се кредитират изцяло като достоверни, за което съдът намира основание
в логичното, последователно и уверено възпроизвеждане на възприетите фактически данни, в
неизменчивостта на твърденията им за тях в хода на производството и корелацията им със събраните други
доказателства. Качеството им на пострадали
от престъплението не компрометира показанията им.
Относно горните факти са събрани
достатъчно по брой писмени и гласни доказателства, които са еднозначни по
съдържанието си, поради което и предвид позицията на страните по-горе, съдът ги
приема за установени и не намира за необходимо подробно обсъждане, анализ и
оценка на същите.
Позицията на оспорване несъмнената доказаност на обвинението от страна на защитата е концентрирана
в авторството на престъплението.
В тази насока защитниците излагат доводи
за липса на достатъчно и убедителни по съдържание доказателства за участието на
всеки от двамата в извършването на
престъплението, действайки като съизвършители
в условията на съучастие, при общност на умисъла, каквато е правната рамка на
обвинението. Излага се тезата, че обвинението почива на предположения, на логически
и житейски съждения, неподкрепени с доказателства. Защитниците аргументират
позицията си с това, че доказателствените материали, събрани по делото, са недостатъчни
по обем, неубедителни са по съдържание и не могат да бъдат основа за формиране
на единствен, несъмнен и безспорен извод, че двамата подсъдими, действайки с
общ умисъл, са извършили престъпното посегателство. Навеждат доводи, че липсват
годни преки доказателства срещу П. и Р., тъй като изображенията, извлечени от приобщените видеозаписи не са
годни за категорична идентификация на всяко от лицата.
Тази теза за П. се допълва и с резултата
от сравнителния анализ на изображенията от записа и доброволно предадените от
него вещи – дреха и обувки, обект на изследване от трасологическата
и видеотехническата експретизи.
Защитникът му акцентира и на обстоятелството, че при задържането на подсъдимия
няколко часа след деянието у него не са намерени вещи, свързващи го пряко или
косвено с посегателството осъществено от дома на пострадалите.
По отношение участието на Р. в деянието
защитата поставя под съмнение доказателствената стойност на показанията на
свид. А.Д. като отбелязва, че същата нощ се е прибирал от заведение, в което е консумирал
алкохол. Оспорва и доказателствените резултати
от извършеното разпознаване с аргумент, че даденото описание на единия от
мъжете, които свид. Д. видял да прескачат оградата на имота, намиращ се на ул. ****, № ***, гр. Перник съвсем не отговаря на особеностите във вида на подсъдимия И.Р., а и с изявлението на Д. в съдебното
следствие, че не помни да е виждал друг път /извън съдебното заседание/ двамата
подсъдими.
Защитниците изтъкват, че към инкриминираната
дата подсъдимите са били в конфликтни взаимоотношения, не са
поддържали връзка помежду си и няма основание да се предполага, че по време на
извършване на престъплението са били
заедно, още по-малко в района на горепосочения адрес.
Преценявайки направените възражения и
доводите, изложени в тяхна подкрепа съдът
ги отхвърля като неоснователни.
Следва най-напред да се отбележи, че за
съда не съществува задължение да изгражда вътрешното си убеждение относно
фактите на деянието единствено върху преки доказателства. Въпросът за
авторството може да се изяснява и чрез косвени доказателства, включително само
въз основа на такива, стига при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност, да
е възможно достигане до единствен несъмнен извод.
В настоящия казус съдът установява както преки, така и
косвени доказателства, проверката и оценката на които мотивира несъмнен извод и
по отношение авторството на престъплението.
Отправна точка за очертаване на приетата
от съда фактическа обстановка и направените изводи е съдържащата се обективна
информация в приобщения като веществено доказателство оптичен носител, обект на
експертно видеотехническо изследване, а именно
видеофайлове, записани от 2 броя статични камери на частна видео-охранителната
система, монтирана за охрана на недвижимия имот на частните обвинители. Вкопираните в кадър данни установяват часовото време, в
което са се развили събитията /между 04.20 часа и 04.40 часа/, които се приемат
за относително точни, предвид
неустановено от експерта разминаване с действителното време, а и предвид
данните, съобщени от свид. Д. за приблизителното
време, в което е преминал покарай заведение „***“ в кв. ***, гр. Перник,
прибирайки се към дома си /след 04.00
часа/.
Вярно е, че при изследване на видеофайловете,
записани
върху твърдия диск на компютъра на видеоохранителната
система, и извлечените от тях снимкови
кадри експертът не е установил частни признаци, необходими за еднозначна
идентификация на двете лица. Установени са обаче множеството съвпадащи общи признаци, които според вещото лице правят извлечените изображения годни за изследване по общи признаци и за разпознаване
базирано на общи белези от свидетели и очевидци. Този извод утвърждава
доказателствената стойност на показанията на свид. П.П. и Л.С. –
полицаи в група „Криминална престъпност“ при 02 РУ – ОДМВР - Перник, които при разпит, независимо един
от друг, заявяват, че при преглед на записа,
съдържащ се на предадения от частният обвинител Ю.Л. оптичен носител, без колебание са идентифицирали наблюдаваните две лица, като поясняват,
че ги познават добре във връзка с работата си. Изтъкват техни особености, по
които са ги разпознали, ясно различими на видеоизображенията,
съобщават, че механизма на извършената кражба съответства на известния им
характерен почерк на П. в осъществяването на домови
кражби, за каквито е осъждан /чрез проникване през прозорци и тераси
включително, когато собствениците са в дома си, намиращо потвърждение в
отразените в справката му за съдимост осъждания/, изтъкват и факта, че в деня на престъплението, няколко
часа по-късно, в хода на възложените им оперативно-издирвателни мероприятия лично са установили и
задържали П. ***, облечен със същите дрехи,
с които е бил по време на заснемането в района на чуждия имот. Възраженията
на защитника на подс. Р., че означеното в експертизата
лице 2 изобщо не може да бъде оприличено с подзащитния
му заради виждащото се на кадрите силно оплешивяване, каквото при него изобщо
липсва, е фактологически неточно. Извлечените цветни
изображения от записа /стр.15 от експертизата/ давят ясна информация за това,
че същото лице е носело бейзболна шапка с козирка, под която се наблюдава тъмна/черна къса коса. Изображенията
в близък план на стр.16 от експертизата са на лице номер 3, идентифицирано от събраните
доказателства като А.Д..
По-нататък, обсъдените доказателствени резултати от
експертното сравнително изследване на фиксираната чрез
фотографиране при огледа на местопроизшествие следа от обувка върху перваза на
прозореца на кухнята в дома на пострадалите и отпечатъка от дясната обувка, носена
от подс. П. при задържането му, макар да не са достатъчни за извеждане на
пряка връзка на този
подсъдим с инкриминираната деятелност, имат съществено косвено значение
в насока съпричастност към нея.
Особено значими за обвинението и за оспорваното авторство
безспорно са показанията на свид. А.Д., станал неволен
очевидец на действията на двете лица, заснети от видеоохранителната
система да напускат имота на частните обвинители, прескачайки оградата му. Инкорпорираните
чрез разказа на този свидетел данни определят показанията му от досъдебното
производство, приобщени чрез цялостно
прочитане по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1,
пр.2 НПК, като източник на преки първични доказателства, доколкото отразяват и
пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното деяние и за участващите
в него лица. Поради това те имат съществена процесуална стойност за разкриване
на обективната истина.
Показанията на свидетеля напълно кореспондират на
времето, мястото и проследената хронология
в действията на двете лица, наблюдавани на извлечените изображения от видеофайловете, заснети от
камерите и свалени от записващото устройство на охранителната система,
разположена в имота на частните обвинители.
Въз основа на това може да се
направи категорично заключение, че
свидетелят е възприел извършителите на престъпното посегателство в момент на
оттеглянето им .
Демонстрираното от Д. в съдебното следствие нежелание
да свидетелства за същите факти с обяснението, че изобщо не помни
случая очевидно е мотивирано от причини, несвързани с възможността му да
запаметява и възпроизвежда обстоятелствата от значение за делото, а от
влиянието на други субективни подбуди или външни фактори, мотивиращи по
съответен начин поведението му. Независимо от това, свидетелят потвърждава приобщените чрез прочитане свои показания от
досъдебното производство и потвърждава, че е разпознал едното от двете лица при
извършеното в досъдебното производство процесуалното действие разпознаване.
Заявлението му на този етап от производството, че не помни да е виждал подсъдимите
по-рано съдът не кредитира и приема, че е продължение на възприетата понастоящем
линия на поведение. Процесуалната годност на разпознаването по некакъв начин не е разколебана, тъй като
действието е извършено в съответствие с процесуалните правила и
доказателствените резултати, целени чрез него са постигнати – установена е идентичността на едното от лицата, възприети
от свидетеля Д. да напускат имота на частните обвинители при изложените
необичайни обстоятелства, за което лице същият дава подробни сведения в показанията си, тъй като сред
предявените му за разпознаване е посочил категорично подсъдимия И.Р.,
като е обяснил по какво го е разпознал. Както
се посочи, действието по
разследването е проведено при спазване на правилата на чл.169
- 171 от НПК
- непосредствено преди разпознаването е проведен разпит на свидетеля за
обстоятелствата по чл.170 от НПК, в който е дал подробно описание на мъжа и е
посочил характерни особености, които е запомнил, включително в походката му.
Видно от съставения протокол за разпознаване, действието е извършено в
присъствието на поемни лица, съгласно изискването в
чл.171, ал.1 от НПК, а подсъдимият е представен за разпознаване заедно с три
други лица близки по възраст, като липсват всякакви данни останалите изисквания
в нормата на чл.171, ал.2 от НПК да не са били спазени. При разпита на свид. А.Д. в съдебното следствие се изясни смисъла,
вложен от него в изявлението му за осъществено съдействие от страна на
„следователя“ при разпознаването, тъй като пояснява: „…имах предвид, че ме заведе в стаята за разпознаване. За друго не
ми е оказвал съдействие. Сам посочих
лицето след като поисках да направи и няколко крачки … това , което прочетохте
от протокола …/частта за особеностите, по които лицето под №* е разпознато/ са
мои думи. Аз съм ги казал.“
Идентификационният
извод от това действие, съпоставен с останалите доказателства, има съществено
значение за обстоятелства от предмета на доказването, както и за проверка
версията на подсъдимия Р.. Несъмнено, показанията на свид. Д. са пряк
доказателствени източник относно самоличността на този деец . Като първични
доказателства особена значимост има и останалата информация, която носят, свързана
с предмета на доказване по делото - за
това, че лицата са били две, за времето и мястото, на които ги е възприел, за
действията им в същия момент. Съпоставката на
изявленията на свидетеля в тези части с
извършената видеотехническа експертиза и корелацията
им с всички други доказателствени източници мотивира заключение, че свидетелят пресъздава
случая обективно и достоверно, и изявленията му могат да бъдат ценени като надеждна
доказателствена основа. По тази причина, въпреки процесуалното основание, на
което показанията са приобщени към доказателствения материал, установената от законодателя
забрана в разпоредбата на чл.
281, ал.8 от НПК не се нарушава.
Предвид горното, показанията на този
свидетел доказват не само участието на И.Р. в извършване на престъплението, в
което е обвинен, но и че го е извършил именно при очертаната от прокурора
фактическа и правна рамка на обвинението – действайки като съизвършител
при общност на умисъла с друго лице, което
доказателствата убедително сочат, че е подсъдимия С.П..
Съзряното от защитата основание за дискредитиране
показанията на свид. Д. - че в ранните часове на 16.06.2020г. същият се
прибирал от заведение, в което
консумирал алкохол, е напълно произволно и неподкрепено с доказателства.
Действително свидетелят сам установява, че след полунощ се е срещнал със свои
приятели в нон-стоп в района на кв. **, но изобщо не
споменава да е употребявал алкохол, поради което обратното заключение е само
предположение. Отделно от това, начинът, по който свидетелят възпроизвежда
релевантните факти относно случая – уверено, логично, в детайли и в пълно
съответствие със сведенията, които дават останалите относими източници, то
съдът не намира основания да не цени
показанията му в цялост като надеждно доказателствено средство.
Обвинителните доказателства относно авторството се
допълват и от събраните по делото трафични данни за
локацията на телефонните апарати на подсъдимите и сим-картите,
с които са ползвани, в деня на извършване на кражбата.
Видно е от писмените доказателства /заповед за
задържане и протокол за личен обиск по реда на ЗМВР, л.206-207/, че у подс. П. е намерен
мобилен апарат „Нокиа 3310“ с IMEI ***** със сим-карта.
От
предоставените от “Теленор България“ ЕАД на електронен носител данни /л.175/ се
установява, че в инкриминирания период телефонът е ползван със сим карта с телефонен номер *****. При проведения на 30.12.2020г. разпит в качеството
на обвиняем подсъдимият П. сам посочва този телефонен номер като свой, с
уточнението, че вече не го ползва.
При задържането
на подсъдимия И.Р. със заповед за задържане на
лице от 25.06.2020г. и извършен личен обиск на същия по реда на ЗМВР
/л.208-209/ у него е намерен мобилен апарат „Нокиа
2730“ с IMEI *****
със сим карта, за която е установено че е регистрирана
на негово име и с телефонен номер ***** . От
предоставените от “БТК“ ЕАД на електронен носител данни /л.173/ се установява,
че в инкриминирания период телефонът е ползван със същата сим
кара с телефонен номер *****.
Според данните, предоставени от мобилния оператор в
периода от 11.06. до 20.06.2020 г. са регистрирани общо 18 броя разговори между
ползвателите на телефонните номера по-горе /двамата подсъдими/, като седем от
разговорите са проведени на 15.06.2020г..
Информацията за адресите на клетките на оператора, регистрирали обажданията
дават възможност и за проследяване местонахождението и движението на лицата на
същата дата. Видно е, че първоначално С.П. се е намирал на територията на град
Р., а Р. ***. При проведения в 17.29 часа на 15.06.2020г. разговор между
двамата телефонът на С.П. с №***** вече е регистриран в района на клетка, находяща се на улица
**** в гр. Перник, малко след това от друга, находяща
се на ул. ***** №**, а този на Р. - в района на клетка, намираща се на ул. *****№**.
За времето от 00.10 часа на 16.06. до
08.09ч на 16.06.2020г.
телефонът на П. не е ползван.
В 02.44 на 16.06.2020
телефонът на Р. с ***** е регистриран в кв. ***, клетка №***.
На 16.06.2020г. в 08.09ч. и в 09.02ч. от него са
регистрирани две повиквания към телефона на П.,
като и още едно на 17.06.2020г.
Анализът на тези данни сочи, че вечерта на 15.06.2020г. С.П. ***, където се е намирал подс. И.Р.. Регистрираното местоположение на телефона, ползван
от последния в 02.44 часа на 16.06.2020г. дава информация и за това, че малко пред извършване на престъпното
посегателство от дома на частните обвинители, намиращ се в кв. *** /**/, гр. Перник,
той се е намирал в същия район. От полунощ до сутринта на 16.06.2020г. между
подсъдимите разговори не са водени, което логично се вписва с установеното от
всички други доказателства, че са били заедно и не е имало необходимост да
водят комуникация по телефон. Безспорното идентифициране на подс.
Р. като едни от двамата мъже, засети да
прескачат оградата на дворното място /с
извършеното от свид. Д. разпознаване,
с показанията на свид. П. и С., безспорно
установеното негово присъствие в същия район чрез събраните трафични
данни, изводите на видеотехническата експертиза/ не
оставят съмнение за участието на този подсъдим в престъплението. Всестранната
оценка на доказателствата /показанията на свид. Д., П. и С., трафичните данни, протоколите за оглед и за доброволно
предаване, изводите на видеотехническата експертиза и
на трасологическата експертизи/ мотивира съдебния
състав да приеме, че несъмнено установена е и самоличността на втория деец –
подсъдимия П. .
Съвкупността от
събраните по делото и анализирани преки и косвени доказателства и
доказателствени средства напълно удовлетворяват процесуалните изисквания за
годност, относимост и надеждност да послужат за решаване на спорния в казуса
въпрос относно авторството на престъплението.
На практика всички
доказателствени материали по делото, ценени във взаимовръзка помежду си, се
допълват и без противоречия помежду си изграждат една хармонична картина, разкриваща
обективната истина относно
инкриминираното престъпление и неговото авторство.
В тази аспект
обясненията на подс. Р., в които отрича каквато и да
е съпричастност с престъпното деяние, са напълно изолирани и откъснати от разобличаващата
го доказателствена съвкупност, истинността им категорично се отхвърля и се приемат
като неубедителен израз на защита. Достатъчно е
само да се отбележи, че твърдението
му, че към инкриминираната дата не е поддържал връзка със съпроцесника
си, тъй като били в конфликт, е опровергано напълно от анализираните по-горе данни за трафика,
сочещи интензивна комуникация между двамата по телефон не само на датата на
престъплението, но и преди и след нея в различни моменти от денонощието. Многобройните
регистрирани разговори от между телефона на подсъдимия Р. и този на подсъдимия П.
мотивират отхвърляне като несериозно и обяснението предложено от първия за тях
- че сестрата на П. „два-три…четири“ пъти идвала при него, за да ползва телефона
му за връзка с нейния брат.
Въз основа на установената
фактическа обстановка и изложените съображения съдебният състав прие от правна
страна, че деянията на подсъдимите са съставомерни,
съобразно повдигнатите им обвинения.
При безспорното наличие на
предпоставките на чл.29, ал.1 б. „б“ и
30 от НК, които обосновават цитираните по-горе осъждания по отношение на всеки
от двамата, доказан и осъществен е по- тежко квалифицирания състав на престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 от НК.
Обоснована и доказана е и
квалификацията на извършеното престъпление касателно формата им на съучастие в
задружната престъпна дейност. Видно е от протокола за оглед на
местопроизшествие и албума към него, че върху перваза на прозореца, през който
е осъществено проникване във вътрешността на дома на частните обвинители, от
вътрешната страна, са оставени две следи от обувки, различни по форма и размер,
фиксирани чрез заснемане. При направения категоричен извод за авторството на
деянието, това означава, че всеки от двамата подсъдими е участвал в самото
изпълнение на престъплението, което съответства на правната квалификация за
участието им в престъплението като извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
С оглед установеното от фактическа страна
и съображенията по-горе, настоящият състав на ПРС прие, че
с деянието си подсъдимият С.С.П. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29,
ал.1, б.“б“ от Наказателния
кодекс, тъй като на на 16.06.2020г., в гр. Перник, кв. „***“, от частен
имот, находящ се на ул. “****“№***, като извършител в
съучастие с И.Г.Р. отнел чужди движими вещи, както следва: парична сума в
размер на 2500 лева и 1 бр. стъклена чаша, съдържаща сумата от 20 лева /на
монети/, собственост на Ю.И.Л. и Л.Б.Р.; 1 бр. часовник „****“ ; 1 бр. златна
верижка; 1 бр. имитационна висулка и 1 бр. имитационна верижка, собственост на Л.Б.Р.
и 1 бр. парфюм марка „****“, собственост на Ю.И.Л., като всички вещи са на обща
стойност 4157.00 лева /четири хиляди сто петдесет и седем лева/, от владението
на Ю.И.Л. и Л.Б.Р., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29 ал.1 б.“б“ НК - след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК /нохд
№ 968/2015г. по описа на РС – Петрич и нохд №00180/2019г.
по описа на РС – Р./.
С оглед установеното от фактическа страна
и съображенията по-горе, настоящият състав на ПРС прие, че
с деянието си подсъдимият И.Г.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическият състав на
чл.196,
ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20,
ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.“б“ от Наказателния кодекс, тъй като на 16.06.2020г. в гр. Перник,
кв. „***“, от частен имот находящ се на ул. “****“№***,
като извършител в съучастие със С.С.П. отнел чужди
движими вещи, както следва: парична сума в размер на 2500 лева и 1 бр. стъклена
чаша съдържаща сумата от 20 лева /на монети/, собственост на Ю.И.Л. и Л.Б.Р.; 1
бр. часовник „****“; 1 бр. златна верижка; 1 бр. имитационна висулка и 1 бр.
имитационна верижка, собственост на Л.Б.Р. и 1 бр. парфюм марка „****“,
собственост на Ю.И.Л., като всички вещи са на обща стойност 4157.00 лева
/четири хиляди сто петдесет и седем лева/, от владението на Ю.И.Л. и Л.Б.Р.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б“ НК -
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК /чнд
№01096/2017г. по описа на РС – Перник и нохд
№35/2018г. по описа на РС – Р./.
От обективна страна
престъплението е извършено чрез действие – отнемане на чужди движими вещи от
владението на частните обвинители Л.Р. и Ю.
Л., без тяхно съгласие, в условията на съучастие във форма на извършителство и в условията на опасен рецидив.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са целели настъпването им /възнамерявали са да
присвоят отнетото, разпореждайки се с него като със свое/.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът съобрази
многобройните предходни осъждания на П.
и Р., преимуществено за тежки умишлени престъпления против собствеността /извън
осъжданията взети предвид от закона при определяне на конкретното престъпление
като осъществено в условията на опасен рецидив/, за които са изтърпявали многократно
ефективно наказания лишаване от свобода. В същия аспект взе предвид обстоятелствата,
при които престъплението е извършено – в
съучастие помежду им, нощем, чрез преодоляване на висока ограда на дворното място
и прозорец напървия етаж в къщата на пострадалите и
проникване в нея в момент, в който двамата, заедно с трите си невръстни деца са
спели в спалните на втория етаж. Взе предвид и относително високия размер на
причинените от престъплението имуществени вреди, останали невъзстановени.
Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не
установи. Дадените от Р. обяснения в съдебното следствие са изцяло защитни, а
декларативното му изявление, че съжалява за станалото, респ. извинението от П. не се ценят
като израз на критичност, тъй
като са в явно противоречие с изразената от всеки от тях позиция по обвинението.
Съдът не
установява и основания да приеме, че подс. С.П. е
съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Вярно е, че в хода на
разследването, непосредствено след задържането му от органите на МВР, същият
доброволно е предал свои вещи /дреха и обувки/, послужили за експертен
сравнителен анализ. След привличането му в качеството на обвиняем обаче процесуалното му поведение е с изцяло защитна
насоченост, каквото остава и до приключване на съдебното производство пред
първата съдебна инстанция, тъй като е отказал да даде обяснения и е заявил, че
не се признава за виновен, упражнявайки
гарантираното му от закона процесуално право на защита. Материалите по
делото не установяват и наличието на
доказани, изразени по тежест заболявания,
които да бъдат ценени като обстоятелство, смекчаващо отговорността на
подсъдимия. Спорадичните заболявания на
същия, изтъквани като причина за неявяване в съдебни заседания не се отличават
от други обичайни такива състояния.
Причина за извършване на престъпленията е намерението
за противозаконно облагодетелстване.
С оглед формираните правни изводи, съдът призна С.П. и И.Р. за виновни по повдигнатото им
обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.29, ал.1,б. „б“ от Наказателния кодекс. При индивидуализация на
наказателната им отговорност, след като взе предвид всички изисквания на чл.54
от НК, като отчете отегчаващите вината обстоятелства и липсата на смекчаващи такива,
съдът намери, че целите на наказанието по чл.36 от НК са постижими с налагане
на наказания лишаване от свобода над предвидения минимален размер, съответно 2
години 6 месеца за С.П. и 3 години за И.Р.. За по-високия размер на наказанието
на Р. съдът е мотивиран от убеждението, основано на обективни данни по делото,
че именно той е инициатор на престъпното посегателство. Според предоставените
от мобилните оператори трафични данни, анализирани
по-горе, в периода 15.06. - 16.06.2020г. между подсъдимите са проведени общо
осем телефонни разговори, инициатор на които във всеки от случаите е Р..
Съдът счита, че така определените наказания са
съответни на високата степен на обществената опасност на престъплението, на
особеностите в извършването му, както и на високата степен на обществена опасност
на извършителите, отговарят на целите п по чл.36 от НК и са необходими за
успешното им постигане. Същевременно
счита, че налагане на наказания в по-висок размер, за което пледират представителят на държавното обвинение и повереникът на частните обвинители, би нарушило търсеният
справедлив баланс между генералната и индивидуалната превенция.
Преценявайки цялостната престъпна дейност на
подсъдимия С.П. към настоящия момент, съдът намери, че престъплението, за което
е постановена присъдата по настоящото дело се намира в отношение на съвкупност
с престъплението по нохд
№15232/2020г. по описа на СРС, за което П. е осъден.
Настоящото престъпление е извършено преди влизане в
сила на съдебния акт по нохд №015232/2020 г. по описа
на СРС /21.01.2021 г./, поради което съдът намери, че помежду им са налице
предпоставките на чл.25, вр. чл.23 от НК. При това
положение, решавайки въпросите по чл.301, ал.1, т.3 от НПК, съдът определи на
подсъдимия С.П. едно общо наказание по настоящото н.о.х. дело №00467/2021г. по
описа на РС – Перник и по нохд №015232/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, налагайки най-тежкото от тях, каквото се явява
наказанието 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, наложено му
със съдебния акт по настоящото дело .
На основание чл.25, ал.4 от
Наказателния кодекс, вр. чл.57, ал.1, т.2, б. “б“ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за престъпленията по формираната съвкупност, тъй като се касае за умишлени престъпления и
не са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на предходно ефективно наказание лишаване от свобода. Установената
личностна и съдебна характеристика на подсъдимия, определящи степента и на обществена опасност,
категорично не обуславят приложимост на чл.57, ал.3 от с.з.
На основание чл.25, ал.2, вр. ал.1 от НК от срока на определеното общо най-тежко
наказание, а именно 2 /две/ години и 6
/шест/ месеца лишаване
от свобода съдът приспадна изтърпяното изцяло наказание 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода, определено на подсъдимия със съдебния акт по нохд №015232/2020 г. по описа на Софийски районен съд. Видно от
събраните данни за правното положение на подсъдимия това наказание
същият е изтърпял в затвора Бобов дол на 22.03.2021г..
На основание чл.59, ал.1, т.1,
вр. ал.2 от НК от срока на определеното общо
най-тежко наказание, а именно 2 /две/
години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода съдът приспадна и времето, през което подсъдимият е бил
задържан по настоящето НОХД №00467/2021г. по описа на РС - Перник, както
следва: на 16.06.2020г. - за 24 часа по реда на чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР, и от
23.11.2021г. - с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ при зачитане на един ден задържане за един ден
лишаване от свобода.
По отношение наказанието
наложено на подсъдимия И.Р. на основание чл.57, ал.1, т.2, б. “б“ от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът определи първоначален строг
режим на изтърпяване, тъй като се касае
за умишлено престъпление и не са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно ефективно наказание
лишаване от свобода. И тук установената личностна и съдебна характеристика на
подсъдимия, определящи степента му на
обществена опасност, не обуславят приложимост на чл.57, ал.3 от с.з.
На основание чл.59, ал.1, т.1,
вр. ал.2 от НК от срока на наказанието 3 /три/ години
лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият И.Р. е бил
задържан, както следва: на 25.06.2020г. – за 24 часа по реда на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР; от 12.01.2021г. до 13.01.2021г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК;
от 13.01.2021г. до 01.03.2021г. и от 30.07.2021г. – с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ при зачитане на
един ден задържане за един ден лишаване от свобода.
По отношение този подсъдим съдът не прилага
разпоредбите на чл.25, вр. чл.23 от НК въпреки че престъплението, за което е постановена присъдата по настоящото дело се
намира в отношение на съвкупност с престъплението по нохд
№00028/2019г. на РС – Р., тъй като наказанието наложено по него вече е кумулирано /чнд №00068/2021. по
описа на РС – Р./ и на фона на наличните
предходни осъждания е необходимо събиране на допълнителни данни за преценка
цялостно групиране в съответствие с принципа за най-благоприятното за осъдения
съчетание, което може да се извърши в
отделно производство.
По веществените доказателства
и разноските.
На основание чл.111, ал.1 от НПК съдът постанови веществените доказателства по делото, намиращи се на
съхранение във Второ РУ при ОДМВР-Перник, след влизане в сила на присъдата, да
се върнат на правоимащите лица, както следва:
- 1 бр. банкнота от 200 лв.
/извън обръщение/ - на частния обвинител Ю.
И.Л..
- 1 брой парфюм с надпис на
етикета „*****“ – на подсъдимия И.Г.Р..
- 1 бр. оранжев суичър; 1 чифт обувки с надпис от външната страна „***“; 1
бр. черна маска - на подсъдимия С.С.П..
На основание чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. диск със запис от
охранителна камера, приложен в плик на л.216 от досъдебното производство, обект
на видео-техническата експертиза по делото, както и 3 бр. дискове, съдържащи
информация за трафични данни, предоставена от
мобилните оператори, да се оставят по делото до изтичане срока на съхранението
му, след което да се унищожат с него.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК направените в производството разноски следва да бъдат понесени от подсъдимите
С.П. и И.Р. и съдът ги осъди да заплатят:
в полза на бюджета, по сметка
на ОД МВР – Перник - сума от по 298,09лв., представляваща съответната част от
направените в досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица,
възлизащи общо на 596,18 лв.;
в полза на Националното бюро
за правна помощ сумите: 200,00лв. за С.С.П. и
180,00лв. за И.Г.Р., представляващи направени разноски за заплатено
възнаграждение на адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, за
осъществена правна помощ в досъдебната фаза спрямо всеки от двамата, предвид решения
№ПК-413-10624/2021/14.06.2021г. и № ПК -337-7899/2021/29.06.2021г. на
Национално бюро за правна помощ /л.250 и 252 от делото/;
в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Перник - сума от по 125,00лв. представляваща
съответната част от направените разноски в съдебното производство за
възнаграждения на вещи лица.
в полза на частния обвинител Л.Б.Р.
- сума от по 500,00лв. за направени от нея разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на упълномощения повереник в съдебното
производство - адв. Й.Л. - П. /общо 1000 лв., л.77 от
делото/, чието присъждане е поискано. Страната
не е доказала договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство
в досъдебното производство, поради което такива разноски не се присъждат.
в полза на частния обвинител Ю.И.Л.
- сума от по 500,00лв. за направени от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на упълномощения повереник -адв. Г.Х. в съдебното производство /общо 1000 лв., л.78 от
делото/, чието присъждане е поискано. Страната е не е доказала договорено и заплатено възнаграждение за
процесуално представителство в досъдебното производство, поради което такива
разноски не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала