РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12703
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е.Р. М.против ЗД ЕИГ Ре АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.).
Ищцата Е.Р. М.твърди, че на
01.05.2012 г. е пътувала като пътник в лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № *********.
На път ІІІ-1413 с посока от с. Тополовец към с. Каленик, насрещтно движещият се
лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № *********навлязъл в лентата за движение на
лек автомобил Фолксваген Поло и причинил ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП получила:
многопрофилно счупване с раздробяване на дясната бедрена кост, фрактури в
левите ребра и увреждания в гръдния кош, фрактура на лява гривнена става,
увреждане на хоризонтална кост на лявата тазова кост, раздробяване костите на
лявата пета, черепно-мозъчна травма, охлузвания по тялото. Вината на водача на
увреждащият автомобил Юлиян Нинков била установена с Присъда № 60/16.12.2013 г.
по н.о.х.д. № 174/2013 г., ОС Видин. Твърди, че по гр.д. № 1632/2013 г., СГС, І
– 15 състав било определено първоначално
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, а по гр. дело № и по гр. дело
№ 4752/2016 г., СГС, І -21 състав било определено обезщетение за допълнително
преживените от нея болки и страдания във връзка с получените травми. Твърди, че
в периода от 10.04.2018 г. (необхванат от решенията по цитираните дела)
преживяла нови болки, страдания и се подложила на медицинско лечение. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25 001 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 10.04.2018 г. (датата на първото
й постъпване в болница) до окончателното плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът ЗД ЕИГ Р.ЕАД оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че за посоченото увреждане –
раздробяване на лявата пета, диагностицирано още през 2012 г., е настъпила
погасителна давност. Пак по повод на това увреждане сочи, че операцията от
10.04.2018 г. е планиран етап от лечението й (посочено в Епикриза № 13191/2018
г.). Поддържа липса на болки и страдания доколкото такива не са сочени в исковата
молба. Твърди, че за периода 16.04.2018 г. – 14.05.2018 г. ищцата е работила на
длъжност „опаковчик“, позиция, която изисквала стоене в изправено състояние,
което се счита от ответника за индиция, че тя е с подобрено здраве. От друга
страна настъпилите вреди се обхващат от полученото обезщетение, тъй като в
мотивите си съдебните инстанции са посочили, че раздробяването на петата е
състояние, което не предполагало пълно възстановяване. Моли предявения иск да
бъде отхвърлен като претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Присъда № 60/16.12.2013
г. по нохд № 174/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Видин, изменена с
Решение №229/25.06.2014 г. по ВНОХД № 343/2014 г. по описа на САС и Решение №
467/21.01.2015 г. по нд№ 1487/2014 г. по описа на ВКС Ю.В.Н.е признат за виновен в това, че на 01.05.2012
г. около 11.55 часа по пътя за с. Тополовец – с. Каленик, Видинска област, край
с. Тополовец при управление на лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № *********е
нарушил правилата за движение, като е причинил на Е.Р. М.следните телесни
повреди: контузия на гръден кош, счупване на лява лъчева кост в областта на
лява гривнена става, счупване на лява петна кост, раздробяващо счупване на
дясно бедро.
С Решение от 27.11.2013 г. по гр.д. № 1632/2013
г. по описа на СГС, І-15 състав „ХДИ Застраховане“ (с ново наименование ЗД ЕИГ
Ре ЕАД) е осъдено да заплати на Е.Р. М.– Е.сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 01.05.2012
г. от водач на лек автомобил „Опел
Вектра“, рег. № *********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В мотивите на постановеното решение при определяне на размера на
неимуществени вреди съдът е взел предвид характера на увреждането, причинените
интензивни болки и страдания за около година, както и че по отношение на
травмата на бедрената кост лечението не е приключило, продължилият до
20.06.2012 г. болничен престой с множество оперативни интервенции. Посочено е,
че от значение по отношение на счупената бедрена кост е, че травмата на бедрото
не е приключило лечението, поради раздробяване
на костта и не е постигната анатомична репозиция, а по отношение на
останалите кости е прието, че те са възстановени. Отразено е обстоятелството,
че на ищцата е определен процент на трайна неработоспособност, както и че се
придвижва с помощни средства. Решението е влязло в сила на 19.06.2015 г.
С Решение от
21.09.2017 г. по гр.д. № 4752/2016 г. по описа на СГС, І-21 състав ЗД ЕИГ Ре
ЕАД е осъдено да заплати на ищцата сумата от 20000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от
ексцес на травматични увреждания, настъпили от ПТП, реализирано на 01.05.2012
г. по вина на Ю.В.Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № *********към
посочената дата е била застрахована при ответника и който ексцес се изразява в
артроза на субталарната сатва, за лечението на което са проведени две оперативни
интервенции, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г. В мотивите на постановеното решение за
определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е посочил, че е настъпило
усложнение от полученото травматично увреждане – вътреставно счупване на
петната кост на лявото ходило, а именно получено е артрозно изменение на
субталарната става, във връзка с което се е наложило извършване на 29.10.2103
г. на операция за трайно обездвижване на ставата чрез остеопластика и метална
остеосинтеза. При определяне на обезщетението е взета предвид и последваща медицинска
интервенция за отстраняване на остесинтезния материал. Решението е влязло в
сила на 10.11.2017 г.
Не е спорно между страните, че с
Полица № 09111890376617 ХДИ Застраховане
АД (с ново наименование ЗД ЕИГ Ре ЕАД) е сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, по силата на който застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица
при управлението и ползването на лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № *********.
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, че в
периода от 10.04.2018 – 13.04.2018 г. Е. М.е провела болнично и оперативно
лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ с приемна диагноза – „Остатъчно чуждо тяло (част от
синтеза) в сублатералната става“ като оперативно бил изваден останал от преди
част от метален имплант, който не е
можел да бъде изваден при предишно оперативно лечение. Вещото лице посочва,
че причина да бъде проведено ново оперативно лечение били болките и
затрудненията, които ищцата изпитвала при движение на лявото ходило.
Установява, че изваждането на металната остеосинтеза е било силно затруднено
при предходната операция през 2015 г., тъй като костна тъкан е покрила импланта
в тази зона, поради което отстраняването е станало на три етапа. Дава
заключение, че изваждането на металните остеосинтези се осъществява с нова
операция и представлява продължение на
лечението на претърпените фрактури. Установява се, че възстановителния
период на опериран пациент след изваждане на остеосинтеза или част от нея
продължава около 1-2 месеца, в който период влиза постоперативния период,
свалянето на конците от раната и провеждане на рехабилитация.
Във връзка с установяване на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля А.Ф.Б.. В показанията си свидетелката установява, че познава ищцата
от 2013 г. Знаела, че през 2012 г. е претърпяла катастрофа. Пролетта на 2018 г.
й казала, че има още проблеми, свързани с някаква пластина в тялото й. Тя
казала че има усложнение и трябва пак да я оперират, за да извадят нещо от нея
и да сложат ново. През този период ищцата започнала да куца. Преди куцала, но
имала период, през който била възстановена. Придвижването й било затруднено. Отказала
да се качи със свидетелката до 3 етаж, където бил офисът й. Казала, че не може
да се качи по стълбите. Преди се била качвала. Свидетелката виждала ищцата и
след операцията. Казвала, че я боли, че било като във времето след
катастрофата. Имала проблем със съня и работата, тъй като стояла на крака. От
март месец 2018 г. не можела да се справя добре сама. Казала дори, че много я
боли и вероятно това няма да е последната операция. През този период синът й
започнал да й помага.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Отговорността
на застрахователя може да бъде ангажирана и в случаите, когато след плащане на
застрахователно обезщетение е настъпило усложнение в състоянието на
пострадалия, което е в
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие – състояние на
ексцес.
Основателността на предявения
иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на
непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние,
извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите. Отговорността
на ответника може да бъде ангажирана и в случаите, когато след първоначално
обезщетяване на вредите е настъпило усложнение в състоянието на пострадалия, което е в причинно-следствена връзка с
настъпилото вредоносно събитие – състояние на ексцес. При ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от ново страдание или съществено усложнява старите страдания.
От
събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че с Решение по
гр.д. № 1632/2013 г. по описа на СГС, І-15 състав е прието за установено, че на
посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие,
причинено от Ю.В.Н., в резултат на което на ищцата Е.Р. М.са причинени
описаните в исковата молба телесни увреждания, както и че настъпилото ПТП е
покрит застрахователен риск при действието на застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното дружество. Установява се, че с решение по
гр.д. № 4752/2016 г. по описа на СГС, І-21 състав е определено допълнително
обезщетение за усложнение от причинените телесни увреждания.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се
установява при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
устните състезания по гр.д. № 1632/2013 г. по описа на СГС, І-15 състав и гр.д. № 4752/2016 г. по описа на СГС, І-21
състав и постановените съдебни решения, с което е определен размерът на
неимуществените вреди, причинени на Е.Р. М.. В мотивите на решенията, които
обвързват съда, е прието, че към момента на приключване на устните състезания макар и с усложнения, травмите са възстановени
и металните остеосинтези са извадени, т.е. не са предвидени бъдещи оперативни
интервенции. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че изваждането на част от остеосинтеза, постанена при предишна операция,
представлява продължаване на лечението на травматичните увреждания, получени
при процесното ПТП. Следователно болките и страданията, изпитвани от ищцата при
извършената операция в периода от 10.04.2018 – 13.04.2018 г. представляват допълнителни
непредвидени в предходните съдебни решения неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от Закона за задълженията и договорите съдът следва да определи по
справедливост размерът на неимуществените вреди, за които е установено, че са
настъпили след първоначалното обезщетяване и които се намират в причинна връзка
с вредоносния резултат. Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира
с вече присъденото за първоначалното страдание (чл. 51, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите). При определяне на този
размер съдът приема, че той е 5000 лева, като се взима предвид болките и
страданията, съпътстващи извършването на
нова оперативна интервенция и периода на възстановяване, който според
вещото лице е около месец – два, включително и рехабилитация (за която не се
установява да е провеждана след тази операция).
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК и с оглед направеното искане от ответника ищцата следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 162 лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 200 лева, представляваща
дължима държавна такса, както и сумата от 200 лева, представляваща платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Й. Г.Д. сумата от 580 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) „З.Д.Е.Р.“ АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.Р. М., ЕГН-**********,***, сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Е.Р. М.- болки и страдания в
резултат на влошаване на здравословното състояние, наложили оперативно лечение
в периода 10.04.2018 – 13.04.2018 г., в
резултат на ПТП, настъпило на 01.05.2012 г., по вина на Ю.В.Н., водач на автомобил „Опел Вектра“, рег. № *********,
застрахован със полица за застраховка “Гражданска отговорност” № 09111890376617, ведно със законната лихва от датата на усложнението – 10.04.2018
г. до окончателното им плащане като
отхвърля иска за разликата над сумата от 5000 лева до предявения размер от 25001
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Е.Р. М., ЕГН-**********,***
да заплати на „З.Д.Е.Р.“ АД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 162
(сто шестдесет и два) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „З.Д.Е.Р.“ АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 400 лева, представляващи дължима
държавна такса и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „З.Д.Е.Р.“ АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адв. Й. Г.Д., ЕГН**********,***,
партер, сумата от 580 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: