Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
19 състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и осемдесета година
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Поля
Георгиева, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 7 073 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.45
ал.1 от ЗЗД за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на Е.Б.Н. се твърди, че
със споразумение по нохд 534/2017 г. на СГС, 13 състав, влязло в сила на
31.03.2017 г. В.М.Ч. бил признат за виновен затова, че на 11.06.2014 г., около
20.30 ч., в гр. София, като съизвършител с Г.А.и с две неустановени лица, също
като съизвършители, са го отвлекли пред ресторант „Чергите”, закарали го с лек
автомобил „Фолксваген Туаран” с рег. № *******, управляван от Ч.,*** близост до
„Симеоновско шосе”, ж.к. „Студентски град” като деянието било извършено от
четири лица, по опасен за живота му начин – чрез нанасяне на удари, причинили
счупване на девето и десето леви ребра, травматично разкъсване на тъпанчевата
мембрана, кръвоизлив под конюктивитата на дясната очна ябълка, оток и
кръвонасядане на клепачите на дясното око с притваряне на очната цепка,
кръвонасядане на левия долен клепач, три кръвонасядания в областта на гръдния
кош, кръвонасядане в лявата поясна област, кръвонасядане на лявата подмишница,
две кръвонасядания на лявата седалищна област, едното от които двуивиционно,
престъпление по чл. 142 ал.3 т.4 пр.2 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК. Твърди
се, че същият е търпял неимуществени вреди под формата на болки и страдания,
стрес и уплаха за живота и здравето си.
Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
11.06.2014 г. Претендира разноски.
Ответникът В.М.Ч., редовно уведомен,
оспорва предявения иск и фактическите твърдения в исковата молба. Подробни
съображения са развити в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор.
Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото протокол от 31.03.2017 г. на СГС, НО, 13
състав, по нохд 534/2017 г. е одобрено споразумение, съгласно, което В.М.Ч. е
признат за виновен в това, че на 11.06.2014 г., около 20.30 ч., в гр. София,
като съизвършител с Г.А.и с две неустановени лица, също като съизвършители, са
го отвлекли пред ресторант „Чергите”, закарали го с лек автомобил „Фолксваген
Туаран” с рег. № *******, управляван от Ч.,*** близост до „Симеоновско шосе”,
ж.к. „Студентски град” като деянието било извършено от четири лица, по опасен
за живота му начин – чрез нанасяне на удари, причинили счупване на девето и
десето леви ребра, травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана, кръвоизлив
под конюктивитата на дясната очна ябълка, оток и кръвонасядане на клепачите на
дясното око с притваряне на очната цепка, кръвонасядане на левия долен клепач,
три кръвонасядания в областта на гръдния кош, кръвонасядане в лявата поясна
област, кръвонасядане на лявата подмишница, две кръвонасядания на лявата
седалищна област, едното от които двуивиционно, престъпление по чл. 142 ал.3
т.4 пр.2 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание от 05.02.2018 година е изслушана съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.А., която установява, че при ищеца е
налице състояние след травматична роптура на лява тъпанчева мембрана.
Пимпаносклерозис син. Посочено в заключението е, че лечението е проведено
симптоматично в амбулаторни условия в рамките на 5-7 дни, а в конкретния случай
две седмици след травмата. Посочено е, че в началото е била налична силна
режеща болка, която при адекватна терапия намалява до седмица след появата,
намаление на слуха и субективен шум като при ищеца са налице трайни последици,
получени в следствие на процесните увреждания – намаление на слуха в лявото ухо
със слухова загуба до 25 дБ.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.С., който е
посочил в заключението си, че получените от ищеца при инцидента на 11.06.2014
г. увреди при нормално протичане на лечебния процес срока за възстановяване на
счупените ребра е около 2-3 месеца, а срока за възстановяване на останалите
увреди е около 20-30 дни. Посочено е, че през периода на лечение, ищецът е
търпял болки и страдания, като първите 20 дни, болките са били с по-голям
интензитет.
По делото са събрани и други гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката С.Д.Н., съпруга на ищеца, разпитана в съдебно заседание на
05.02.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.
45 ал.1 от ЗЗД и присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: деяние;
противоправност; вина на дееца като за същата е налице оборима презумпция по
чл. 45 ал.2 от ГПК; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между
деянието и настъпилите вреди. В настоящия случай съдът намира, че са налице
всички необходими предпоставки, за да се ангажира деликтната отговорност на
ответника.
Извършването
на деянието, съставомерността му и вината на дееца са установени със сключеното споразумение пред наказателния съд, което е
задължително за настоящия граждански състав с оглед повелителната норма на чл.
300 от ГПК.
Поради това следва да се приеме, че с представеното споразумение
на СГС, НО, 13
състав ищецът е доказал, че нанесените му телесни
повреди
са причинени от
противоправното и виновно деяние на ответника.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от двете съдебно-медицински експертизи, установяващи характера на получените увреждания
от ищеца респ. последвалите болки и страдания за същата. Понесените
неблагоприятни за ищеца последици се установяват и от събраните свидетелски
показания, ценени от състава на съда при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищеца, периода от време, през който той е търпял болки,
негативни преживявания, промяна в стереотипа си на живот, емоционален и
психологически стрес, трайните последици, изразяващи се в загуба на слуха на
ляво ухо от 25 децибела, справедливо би било да се присъди сума от 30 000
лв., която би репарирала неговия душевен и физически дискомфорт т.е. искът като
основателен и доказан следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2700 лв.
– разноски, съобразно списъкът по чл. 80 от ГПК и липсата на възражение по чл.
78 ал.5 от ГПК, заявено от ответната страна.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1450 лв.- държавна
такса и депозит за СМЕ.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД да
заплати на Е.Б.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв. К.К. сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на нанесени травматични увреди на 11.06.2014 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2014 год., както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 700
лв. – разноски.
ОСЪЖДА В.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на СГС сумата от 1 450
лв. – дължима държавна такса и депозит за СМЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: