Р Е Ш Е Н И Е
№ 261698
15.12.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5032 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Румен транс“ ЕООД
срещу „Чез разпределение България“ ЕАД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 5079.31
лева, представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия по фактура
от 25.03.2020г.
Ищецът твърди, че не купува ел. енергия от ответника. Въз
основа на съставен констативен протокол дружеството коригирало сметката му като
начислило допълнително количество електрическа енергия. Оспорва дължимостта на
сумата.
С оглед изложеното, се моли предявеният иск да бъде
уважен, като се признае недължимостта на сумата. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на
исковата молба, с който взема становище за неоснователност на претенцията.
Твърди, че сумата е начислена правомерно на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
във вр. с чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Съобразно правилата била извършена проверка на
обекта на ищеца в присъствието на свидетел, като била констатирана промяна в
схемата на свързване, чрез кабел присъединен преди СТИ и водещ до обекта на
ищеца. Ел. енергия по допълнителния кабел не се измервала от СТИ. Схемата на
свързване била възстановена, а съставения протокол изпратен на клиента. След
това сметката му била коригирана с оспорената сума за период от три месеца
преди проверката. Сита, че има правомощия за начисляването, съгласно ПИКЕЕ и
предвид задължението ми по закон да закупува ел. енергия за балансиране на
мрежата при технологични загуби.
С оглед изложеното се моли да се отхвърли искът, като
неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът не оспорва, че процесният обект е присъединен към мрежата
на ответника, поради което се явява негов клиент и ползва услуги по пренос и
разпределение на ел. енергия. Оспорванията са по отношение, съществуването на
правоотношение за продажба на ел. енергия, но те са неотносими към предмета на
спора, защото ответникът не въвежда твърдения за реална продажба на такава.
Съгласно отговора на исковата молба ел. енергия, за която е издадена фактурата
е начислена поради констатирано неизмерване по реда на раздел IX от ПИКЕЕ.
В раздел IX от приетите нови ПИКЕЕ се
урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия,
като в сравнение с отменените Правила се разкрива по-детайлна правна регламентация.
Съгласно чл. 49 за извършената проверка се съставя констативен протокол. Констативният протокол се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя
или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ
от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите
на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв. В последните случаи в седемдневен срок от датата
на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща
на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие
с предоставените от ползвателя данни за контакт.
В настоящия
случай, за констатирането неправомерното присъединяване, довело до промяната на
схемата на свързване е представен протокол, подписан от свидетел, служител на
„Федерация на потребителите”. Представител на ищеца не е присъствал на
проверката, въпреки, че се установява такъв да е осигурил достъп до обекта на
ищеца. Поради това, за законосъобразното извършване на процедурата и
съставянето на протокола е необходимо участието на свидетел, който не е
служител на ответното дружество. Участието на такъв обаче се установява да е само
формално. Протоколът е подписан от Д.Т. от „Федерация на потребителите”, чиито
служители се използват периодично от ответника за свидетели в такива хипотези,
но не се доказва дали той реално е присъствал на всички извършени от
служителите на ответника действия. При разпита му в о.с.з., проведено на
24.09.2020г., свидетелят не излага никакви обстоятелства във връзка с
проверката. Заявява единствено, че била извършена проверка, което представлява
извод, като след задаването на допълнителни въпроси и уточнения от страна на
съда, се затруднява да даде отговори и заявява, че не си спомня. Така дадените
показания не могат да бъдат кредитирани, защото не свидетелстват за нито едно
действие, което се твърди да е извършено при проверката. След като свидетелят
не си спомня абсолютно никакви обстоятелства, не може да се приеме, че реално е
взел участие и е присъствал на всички действия удостоверени в протокола,
каквото е изискването на ПИКЕЕ. С подписването му, той само се е съгласил с
неговото съдържание, с което формалното е изпълнена процедурата разписана в чл.
49 ПИКЕЕ, но не и целта на нормата- защита интересите на проверявания
потребител, като се осигури трето независимо
лице, което да присъства при извършването на всички действията.
Показанията на
свидетеля Б. С.не са достатъчни за санирането на този порок, защото той е
служител на ответника, а регламентацията в ПИКЕЕ изисква присъствието на трето
независимо лице.
На следващо
място, не се установява да са спазени и изискванията на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, за
изпращането на протокола на ищеца, обстоятелство посочено още в исковата молба.
Към отговора са приложени писма в тази насока, но няма никакви данни те да са
били изпращани до дружеството. Това нарушение е съществено, защото препятства
защитата на потребителя, като го поставя в пълно неведение относно причините за
начисляването на допълнителни количества ел. енергия. Същевременно,
игнорирането и несанкционирането на такова нарушение би довело до осигуряването
на възможност за злоупотреби, заради монополното положение на ответника по
отношение на предоставяните от него услуги и дадените му с раздел IX от ПИКЕЕ правомощия
да изчислява и претендира плащането на допълнителни количества ел. енергия.
В решение №
111 от 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 118 от
18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че
с изменението в Закона за енергетиката с ДВ 54/12г. съществува законово
основание да се коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а, ал.2,
т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
В настоящия случай, не се установява общите
условия, действащи между страните за процесния период, да е предвиден ред за
уведомяване на клиента, съгласно чл. чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ. Общите условия, не са съобразени с новите законови
изисквания, който предвиждат задължително да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, като не е налице и последващо съобщаване за коригираната
сметка. Това изискване не се покрива от клаузата на чл. 25 от ОУ, където е
разписано само задължение за уведомяване, но не и реда за това. Следователно
ответникът не е изпълнил задълженията си
по чл. 98а ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. В този смисъл: Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 3262/2014 г., II т. о. постановено по жалба на „Енерго-Про продажби“ АД
с предишно наименование „ЕОН България продажби“ АД, както и Определение № 338
от 28.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2463/2015 г., II т. о., ТК и
практиката на ОС-Пловдив, обективирана в Решения по в.гр.д. № 1957/2020,
в.гр.д. № 1476/2020г., в.гр.д. № 522/2020г., в.гр.д. № 1874/2020г., в.гр.д. №
69/2020г. и в.гр.д. № 39/2020г.
Описаните нарушения опорочават проведената процедура по
начисляване на допълнителни количества ел. енергия до такава степен, че тя не
може да бъде приета за годно основание за дължимост на процесната сума. В действителност
в закона за енергетиката и в ПИКЕЕ са разписани конкретни правила за обективна
отговорност на потребителите на електрическа енергия, при които не се изисква
установяването на неизпълнение на договорното правоотношение и дори на конкретните
вреди за оператора на мрежата, настъпили от неизпълнението. За да бъде
реализирана тази отговорност, обаче се изисква спазването на предвидената формална процедура. Не може да се
приеме, че ответното дружество може да си запази правото да ангажира
обективната отговорност на ищеца като спазва само на част от изискванията на
нормативния акт. Всяко поставено в разпоредбите изискване- за участие на
свидетел, за изпращане на протокола, за ред за уведомяване, съответно за
спазването на такъв, представлява елементи от фактическия състав предвиден за
възникване възможността за коригиране на сметката и неспазването му опорочава
това право.
Ето защо не се установява твърдяното от
ответника основание за дължимост на сумата и предявеният иск следва да бъде
уважен.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в производството в размер на 203.17 лева за държавна такса и 600
лева за адв. възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е
неоснователно предвид НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Румен транс” ЕООД, ЕИК *********, НЕ ДЪЛЖИ на „Чез разпределение
България” АД, ЕИК *********, сумата от
5079.31 лева за допълнително начислена ел. енергия, съгласно констативен
протокол по фактура № *****.
ОСЪЖДА „Чез
разпределение България” АД, ЕИК ********* да
заплати на „Румен транс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 803.17 лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.