№ 3198
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203450 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 23-4332-002205 от 16.02.2023 година началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на С. С. И., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 250/двеста и петдесет/ лева на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, конкретно с оплакване
за допуснати при съставяне на АУАН процесуални нарушения, а именно липса на
отразяване в същия на длъжността на нарушителя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като
поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление със същите аргументи.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2023г., около 21:11 часа, в гр. София, жалбоподателят С. И. управлявала
собствения си лек автомобил марка "*****", с рег. № СА 0989 СН. При извършена от
полицейски патрул по реда на чл.165, ал. 2, т.1 от ЗДвП проверка, била направена справка
чрез служебен таблет, използван от контролните органи, съгласно която към посочените
дата и част за лекия автомобил не са въведени данни за валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Видно от представената от Гаранционен фонд справка за договорите по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", за лек автомобил с рег. №
******* на 14.06.2022г. в 18.51 часа е сключен застрахователен договор по полица
1
BG/02/122001752830, с начало на действие на застрахователното покритие 19.50 часа на
същата дата и край на покритието 13.06.2023г. Действието на застраховката обаче било
прекратено на 29.12.2022г., поради неплащане на дължимата вноска. Нов договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за посоченото
моторно превозно средство бил сключен на 28.01.2023г.
Във връзка с извършената проверка на 22.01.2023 година бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, серия GA, номер 771412 от страна на младши
автоконтрольор БВ, с който срещу С. С. И. било повдигнато административно-наказателно
обвинение за това, че като притежава моторно превозно средство- лек автомобил марка
„*****”, с рег. № *******, регистрирано на територията на Република България и не спряно
от движение не е сключил договор за задължителна застраховка гражданска отговорност,
квалифицирано като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Препис от акта бил връчен на нарушителя срещу подпис, веднага след съставянето му.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 23-4332-002205 от 16.02.2023 година началник сектор при отдел „Пътна полиция”
при СДВР е наложил на С. С. И., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 250/двеста
и петдесет/ лева на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането
за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни доказателства- показанията на свидетеля БВ, депозирани в хода на
съдебното следствие, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства - АУАН № GA771412/22.01.2023 година; наказателно постановление № 23-
4332-002205 от 16.02.2023 година, Заповед за компетентност на административно-
наказващия орган и актосъставителя и заповеди за назначаване на съответните длъжностни
лица, ЗППАМ № 350/22.01.2023г., ЗППАМ № 349/22.01.2023г., Справка от автоматизирана
информационна система на Гаранционен фонд за сключена застраховка, Справка–картон на
водача С. С. И..
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетеля
Василев, като намери същите за достоверни, а липсата на конкретен спомен у свидетеля,
съдът отдаде на вида и естеството на работата му, свързана с извършване на множество
аналогични проверки, а не на неговата недобросъвестност. Предвид на това и на същия по
реда на чл.284 НПК е предявен АУАН, като в хода на посоченото процесуално действие
свидетелят категорично потвърждава участието си при съставянето на акта и извършване на
проверката, както и дава допълнителни разяснения във връзка със същата. На следващо
място, в пълна степен съдът възприема представените по делото писмени доказателства,
приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, като ги намира за
автентични и достоверни. Същите са логични, последователни, съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Следва да се изтъкне, че именно събраните писмени доказателства са поставени в основата
на фактическите изводи на съда, като от същите по категоричен и безпротиворечив начин се
извежда описаната по-горе фактическа обстановка и обстоятелствата от значение за
отговорността, в частност собствеността на МПС и липсата на валидна и действаща към
датата на деянието застраховка "Гражданска отговорност". Доказателствените източници са
последователни и безпротиворечиви, между страните отсъства спор по фактите, предвид, на
което и по аргумент за обратното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК не се налага
допълнително обсъждане на всеки от доказателствените източници поотделно.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
2
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с право на
жалба, в рамките на преклузивния срок, като разгледана по същество е неоснователна в
искането за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
GA771412/22.01.2023 година, който е съставен от компетентен орган- младши
автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, произтичаща от чл.647, ал. 1 от КЗ. При съставянето на процесния АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, същият е съставен в рамките на сроковете
по чл.34, ал.1 ЗАНН, с участието на нарушителя и свидетел очевидец на установяване на
нарушението. На следващо място, актът съдържа минимално изискуемите от закона
реквизити, които да осигурят правото на защита на санкционираното лице. При описание на
нарушението, актосъставителят изрично е формулирал изпълнителното деяние на същото
като "управлява личния си лек автомобил, … автомобилът е без сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите", което напълно съответства на
нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, налице е достатъчно ясно, конкретно и
пълно изложение на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като
фактическите рамки на обвинението са съответни на дадената правна квалификация. Тук е
мястото да се отбележи, че независимо от наличието на графа „длъжност“ в образеца на
съставения АУАН, която в случая е останала празна, то в разпоредбата на чл.42, ал.1 ЗАНН,
определяща реквизитите на акта за установяване на административно нарушение, не
включва изискване за посочване на длъжността на нарушителя, като с изменение в ЗАНН,
влязло в сила още на 23.12.2021г., е премахване изискването за вписване на месторабота на
санкционираното лице. Предвид на това възражението на жалбоподателя за допуснати в
тази връзка нарушения на процесуалните правила се явява напълно несъстоятелно. Нещо
повече, предвид естеството на нарушението, което не е свързано с упражнявана от нея
трудово дейност, то и обстоятелството къде и на каква длъжност работи същата е напълно
ирелевантно за отговорността.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган. Съгласно Заповед № 4330з-143 от 15.02.2016г., на Директора на СДВР-
административно-наказващ орган, съгласно чл.647, ал.2 от КЗ, правомощия са делегирани и
на началник сектол "Административно обслужване" към отдел „Пътна полиция” при СДВР,
каквато именно длъжност заема лицето издало наказателното постановление, съгласно
Заповед № 9121к-13318/23.10.2019г.
Наказателното постановление, съдържа всички изискуеми от чл.57 от ЗАНН,
реквизити. Налице е конекситет между фактическите и правни рамки на обвинението,
очертани от наказващия орган, тъй като изрично е записано, че нарушителят управлява
МПС, за което като собственик не е изпълнила задължението си за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което
съответства на нарушаване не нормата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, регламентираща същото.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдиганато обвинение за осъществено от нейна страна административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като в качеството си на собственик на моторно превозно средство
– лек автомобил, марка „*****”, с рег. № *********, което е регистрирано в Република
България и не е спряно от движение, не е изпълнила задължението си за сключване на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Във
фактическите си рамки и в правните изводи, процесното НП съответсва на съставения
АУАН, като фактическите положения, приети за установени от АНО са установени в
рамките и на настоящото производство, като нарушението на посочената по-горе
3
императивна разпоредба се явява установено по безспорен начин. Видно от извлечението от
информационната система на Гаранционен фонд, то жалбоподателката е последният
регистриран собственик на МПС с рег. № *******, като за същото към дата 23.01.2023г. не е
била налична валидна застраховка, като действието на последния сключен договор, а
именно този по застрахователна полица № BG/02/122001752830 e прекратено на
28.12.2022г., а видно от констатациите в акта, на предното стъкло на автомобила е липсвал
поставен валиден стикер.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вина умисъл,
като жалбоподателят е съзнавала факта на незаплащане на дължимата по договора вноска,
водещо до прекратяването на същия, предвид, на което и не е издаден нов стикер,
удостоверяващ наличието на застраховка „Гражданска отговорност”, въпреки това не е
предприела действия по подновяване на застраховката, като пряко е целяла същото.
В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от К,З съгласно която на
лице, което не изпълни задължението по чл.483, ал1, т.1 КЗ се налага наказание глоба в
размер на 250 лева правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
С. С. И.. Санкцията е определена в абсолютен размер, с оглед, на което и предвид
правомощията на съда в настоящото производство не се налага допълнителното й
обсъждане. Следва единствено да се отбележи, че настоящият случай не може да се
определи като маловажен такъв по смисъла на чл.28 ЗАНН вр. §1, т.4 от ДР на ЗАНН, като
същият по нищо не се отличава от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
Срокът на действие на задължителната застраховка е изтекъл почти месец, преди
констатиране на нарушението като наред с това е предприето и управление на превозното
средство, което допълнително завишава тежестта на допуснатото от собственика на МПС
нарушение.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
От страните в производството не се претендират разноски, като съдът не дължи
служебно произнасяне.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-4332-002205 от 16.02.2023
година началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на С. С. И., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 250/двеста и петдесет/ лева на основание чл.638,
ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането за извършено нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4