Р Е Ш
Е Н И Е №260 089
гр. Русе 13.XI. 2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски окръжен
съд
гражданска колегия в открито заседание на 13 октомври 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря
ЕВА Д. в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Гавраилова в.гр.д. №348 по описа за 2020 г. за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
чл.294 ГПК.
С решение № 36 от 29.06.2020 г. на Върховния касационен съд, постановено по гр.д.№1997/2019 г., е
отменено решение № 387 от 08.10.2018 г. по в.гр.д.№368/2018
г. на Русенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Г.Т.Х.
против Е.А.Ф., Т.З.В. и В.Ц.В. иск за обявяване на договор за нищожност на
договор за дарение, сключен между Е.А.Ф.
и Т.З.В. за 234/2160ид.ч от нива с площ от 45,273дка в м.»Е.», представляваща
поземлен имот № *** парцел 12 в масив 32 по КВС на с.Г. А. и нива с площ
1,206дка в м.»Г. – ОВ-ГР», представляваща имот № ***, парцел 232 в масив 97 по
КВС на с.Г.А., като привиден, прикриващ продажба на имота и иск за изкупуване
на 546/2160ид.ч от същите имоти на основание чл.33,ал.2 от ЗС, поради допуснато
нарушение на нормата на чл.266,ал.1 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав в отменената част.
След преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение, въззивният
съд приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г.Т. *** против
Е.А.Ф.,***, Т.З.В. и В.Ц.В.,***, с която са предявени искове за прогласяване на
нищожност на договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт №
45/08.11.2016 г., т.12, рег.№ 9185, нот.дело № 1414/2016 г. на нотариус № *** с
район на действие РС Бяла, вписан в СВ-Бяла като акт № 52, т.11, дело 2853/2016
г. сключен между Е.А.Ф. и Т.З.В., по силата на който първият дарил
притежаваните от него 234/2160 ид.ч. от два земеделски имота като сключен без
основание, като сключен с единствен мотив, противоречащ на добрите нрави, като
привиден - като се признае за установено, че прикритата сделка е за продажба,
както и иск за изкупуване с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС на 546/2160
ид.ч. от земеделските земи- предмет на договора за дарение и на договор за
продажба от 08.11.2016 г., сключен между ответниците. С решение №
239/07.12.2017 г., допълнено с решение №59/29.03.2018 г., постановени по гр.д.№
1044/2014 г. на Беленския районен съд, исковете са отхвърлени.Решенията са
потвърдени с решение №387 от 08.10.2018г. по в.гр.д.№368/18г. на на Русенския
окръжен съд.Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта
за отхвърляне на предявените от Г.Т.Х. против Е.А.Ф., Т.З.В. и В.Ц.В. искове за
обявяване нищожност на договор за дарение, сключен между Е.А.Ф. и Т.З.В. за 234/2160ид.ч от нива с площ
от 45,273дка в м.“Е.“, представляваща поземлен имот № *** парцел 12 в масив 32
по КВС на с.Г. А. и нива с площ 1,206дка в м.“Г.-ОВ-ГР“, представляваща имот №
***, парцел 232 в масив 97 по КВС на с.Г. А., като сключен без основание и в
противоречие на добрите нрави и в тези части е влязло в сила. Решението е допуснато до касационно обжалване и с решение № 36 от
29.06.2020г. на ВКС е отменено в
частта за отхвърляне на иска за обявяване нищожност на договор за дарение на
процесните имоти като привиден, прикриващ продажба на имота и отхвърляне на иска
за изкупуване на 546/2160ид.ч от същите имоти. С оглед указанията в мотивите на отменителното
решение, при новото разглеждане на делото е допуснат и разпитан като свидетел М.З.,
по отношение на който ищцата Г.Х. е заявила, че след приключване на първоинстанционното производство е разбрала,
че на същия са известни обстоятелства, относими към предмета на спора.
От представеното удостоверение за наследници
№12/14.02.2016г., издадено от Кметство Г.А., община Б., обл.Русе, се установява, че ищцата Г.Т.Х., е наследник на
Ц. К., поч. 1959г., б.ж.на с.Горно Абланово, обл.Русе. С решение №78 от
28.02.1997г. на ОСЗГ-Борово, по преписка №Г0726/92г., на основание чл.27
ППЗСПЗЗ /съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Горно Абланово/ на наследниците на К. е възстановена
собствеността върху нива от 45,273дка, пета категория, в м.“Е.“, представляваща
имот № *** и нива от 1,206дка, четвърта категория, в м.“Г.-ОВ.ГР“,
представляваща имот № ***.
С нотариален акт акт №45 от
8.11.2016г.за дарение на идеални
части от земеделски земи на нотариус С. К.-рег.№ *** на НК, с район на действие
РС-Бяла, вписан с вх.рег.№5382 от 08.11.2016г.,
акт №52, д.№2853 в СлВп-Бяла, първият ответник по настоящото производство Е.А.Ф.
дарил на втория ответник Т.З.В., ид.части от описаните ниви, както следва :234/2160ид.ч
от нивата с площ 45,273дка в м.“Е.“ и 234/2160ид.ч от нива с площ 1,206дка в
м.“Г.-ОВ.ГР“. С нотариален акт №46 от
8.11.2016г. за покупко-продажба на идеални части от земеделски земи на нотариус
С. К., вписан с вх.рег.№5383,акт №53, т.15,д.№2854 в СлВп-Бяла, Е.Ф. е продал
на Т.З.В., по 312/2160 ид. части от двата имота за общата сума
600,00 лв. От данните по нотариалния акт е видно, че правото на
собственост на продавача е установено с нот.акт за покупко-продажба
№118,т.9,рег.№6719, н.д.№1030/19.08.2016г. на нотариус № ***, вписан в БРС с
вхе.рег.№4201,акт187,т.11. При сключване на сделките Т.В. е бил в брак с
ответницата В.Ц.В., починала в хода на делото-на 27.06.2020г. С определение по
чл.227 ГПК от 15.09.2020г. като ответници са конституирани наследниците й по закон – Т.З.В.,З.Т.З.
и К.Т.З..
Както беше
посочено, предмет на настоящото производство е въззивната жалба на ищцата Г.Х.
против решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени иска
за обявяване нищожността на договор за дарение, сключен между Е.А.Ф. и Т.З.В.
за 234/2160ид.ч от нивата с площ
45,273дка в м.“Е.“, представляваща ПИ № ***, в парцел 12 масив 32 по КВС на с.Г.
А.о, и 234/2160ид.ч от нива с площ 1,206дка в м.“Г.-ОВ.ГР“, представляваща имот
№ ***, парцел 232 в масив 97 по КВС на с.Г. А., като привиден – прикриващ
продажба на имота и иска за изкупуване на 546/2160ид.ч от същите имоти, на
основание чл.33,ал.2 от ЗС.
От събраните писмени и гласни доказателства е установено,
че през годините някои от сънаследниците на процесните ниви са продали
своите ид.части на трети лица.Свидетелката Р. Ц. Г., съсобственик, изнася
данни, че е разговаряла с други съсобственици – Х. А., К. Х., К. Т., М. Б. и Р.
Б., да извършат доброволна делба на земеделските земи.По този повод К. Х.
уведомила Г., че вече е продала идеалните си части, но не уточнила на
кого.Свидетелката П.Р.- дъщеря на ищцата, също установява, че св.Р. Ц. Г. е
предприела инициатива да осъществи връзки с всички наследници, за да извършат
доброволна делба; до някои от тях разпратили покани. На тази свидетелка е
известно, че ответникът Т.В. е бил арендатор на нивата от 45дка, а впоследствие
прехвърлил фирмата на съпругата си / В.В./ и тя станала арендатор. На
свидетелката В. предложила да изкупи притежаваните от баба й идеални части и й
казала, че вече е закупила имоти /дяловете/ от други наследници на нивата, като
К. /Х./, Х. /А./, Д./Б./, Р. /Б./ и К. /Т./. Пред районния съд е представен
нотариален акт от 19.08.2016г. за дарение на идеални части от земеделски земи на
нотариус С. К. – вписан в СлВп-Бяла с вх.рег.№4200/19.08.2016г., акт 186, т.11,
с който Х. А. Б. и К. Х. Б. даряват на Е.А.Ф. своите идеални части от
земеделски земи, находящи се в землището на с.Г.А., а именно : 234/2160ид.ч от
нива с площ 45,273дка, в м.“Е.“, представляваща поземлен имот № *** и
234/2160ид.ч от нива с площ 1,206дка в
м.“Г.-ОВ.ГР“, съставляваща поземлен имот № ***. Представен е и нотариален акт
№118 от 19.08.2016г. за покупко-продажба на идеални части от земеделски земи,
на нотариус С. К., вписан с вх.рег. №4201 /19.08.2016г., акт №187, т.11 по
описа на СлВп-Бяла, с който К. Д.Т. и М. П. З., действащ като пълномощник на М.
Б. Т. и Р. Б. И., продават на Е.А.Ф. своите идеални части от съсобствени
земеделски имоти, както следва : 312/2160ид.ч от нива с площ 45,273дка, в м.“Е.“,
представляваща поземлен имот № *** и 312/2160ид.ч от нива с площ 1,206дка в м.“Г.-ОВ.ГР“,
съставляваща поземлен имот № ***, за общата сума от 600лв.
Свидетелят
М.З., който е бил пълномощник на М. Т. и Р. И.-продавачи по сделката, заявява,
че от години познава лицето Т.З. като човек, който е бил председател на
кооперация в с.Г.А., занимавал се със земеделие и изкупувал земи. Свидетелят заявява,
че с Е.Ф. са приятели. На свидетеля е известно, че Ф. се е занимавал с
изкупуване и препродаване на земи. Познава и свидетелката П. Х., като колега,
която го питала дали той е участвал по някакъв начин в сделка за нива в с.Г. А.,
в която съсобственик е и нейната баба.Свидетелят й отговорил, че има участие в
такава сделка като пълномощник „по един от нотариалните актове“.Разказал на Х.,
че е бил пълномощник на други съсобственици, които прехвърлят на Е.Ф. идеални
части от един имот. Не е получавал пари във връзка със сделката – това било
осъществено от страните „директно“. Нямал
отношение и към изготвянето на нотариалния акт – „нотариусът го бил изготвил“,
а З. само го прочел и подписал като пълномощник. С това били изчерпани и неговите
функции на пълномощник и нямал никакво отношение към последващи сделки на Е. и
други купувачи. Свидетелят категорично заявява, че няма отношение и към сделка,
сключена между Е.Ф. и
Т.З.. Споделя, че заедно с колегата П. Х. коментирали ТР
на ВКС /ТР №5 по т.д.№5/12г./ и обстоятелството, че на практика, когато се
изкупуват ид.части от съсобствен имот, страните първо „оформят дарение или
замяна“, а останалата част се продава.Свидетелят М.З. нееднократно заявява, че
не са му известни никакви конкретни обстоятелства относно сделка, сключена
между Е.Ф. и Т.З.В..
При
така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че по делото не е
установено, договорът за дарение
на 234/2160ид.ч от нива от 45,273дка в м.“Е.“ и от нива с площ 1,206дка в м.“Г.-ОВ
ГР“, в землището на с.Г.А., сключен
между ответниците Е.А.Ф. и Т.З.В., е
симулативен и прикрива продажба.По делото не са събрани доказателства, които обосновават категоричен извод за наличие на
твърдяната относителна симулация.Изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на иска, са правилни, а оплакванията на жалбоподателката – неоснователни. За да е налице привидност на договора
следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му, страните не са желали безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост, чрез
дарение, и това е станало срещу заплащане на определена цена. В случая събраните свидетелски показания не
установяват различна от обективираната в договора за дарение воля на страните. Нито един от
разпитаните свидетели няма лични и непосредствени впечатления за условията, при
които е сключена сделката.Обстоятелството, че ответниците са се занимавали с
придобиване на земеделска земя, и фактът, че първият ответник е придобил по
аналогичен начин правата върху земеделските земи, с които впоследствие се е
разпоредил, не е основание да се приеме, че процесния договор за дарение, е
симулативен.
Предявеният иск за обявяване нищожност на договора за
дарение, като привиден, прикриващ продажба на имота, е неоснователен и решението на
първоинстанционният съд, с което е отхвърлен, е правилно.
Поради
неоснователност на иска по чл.17 ЗЗД
за
нищожност на договора за дарение, като привиден,
прикриващ продажба, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.
33, ал.2 ЗС,обусловен от
недействителност на придобивното основание на ид.части от имотите
в патримониума на ответниците.
С оглед изхода на
спора жалбоподателката дължи на първия ответник разноските по делото за тази
инстанция.
По
изложените съображения въззивният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 239 от 07.12.2017г. и допълнително решение №59 от 29.03.2018г. на
Беленския районен съд, постановени по гр.д.№1044/16г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Г.Т. *** против Е.А.Ф.,***,
Т.З.В.,*** и В.Ц.В. /починала в хода на делото и заместена от законните
наследници Т.З.В., Т.З.В.,З.Т.З. и К.Т.З./ иск за обявяване на
договор за нищожност на договор за дарение, сключен между Е.А.Ф. и Т.З.В. за 234/2160ид.ч от нива с
площ от 45,273дка в м.»Е.», представляваща поземлен имот № ***, парцел 12 в
масив 32 по КВС на с.Г. А. и нива с площ 1,206дка в м.»Г. – ОВ-ГР»,
представляваща имот № ***, парцел 232 в масив 97 по КВС на с.Г. А., като
привиден, прикриващ продажба на имота и иск за изкупуване на 546/2160ид.ч от
същите имоти на основание чл.33,ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.Т. *** да заплати на Е.А.Ф.,***, 500лв. разноски
по делото.
Решението
може да се обжалва пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
В останалата част решението е влязло в сила.
Председател:
Членове: