Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ІІІ-28 02.04.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ :КАЛИНА
ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 279 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
С решение №
2629/19.12.2018 год. по гр.д.№1018/2018 год. по описа на Бургаския районен съд
е допуснат развод и е прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство,
сключения граждански брак на 24.04.1993 г. в Република България, област Бургас,
община Руен, село Вресово, за което е съставен акт за граждански брак № 3 от
24.04.1993 г. на длъжностно лице по гражданското състояние при община Руен,
между М.Ю.М., с ЕГН **********, с адрес област Б., град А. 8500, ул. Х. Д. № **,
вх. *, ет. *, ап. *** и Ш.Д.М., с ЕГН **********, с адрес област Б./община Р.,
село В. ****. Обявено е, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има жената.
Предоставено е упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете от брака Н.М.Ю., родено на *** в гр. Бургас, с ЕГН **********,
на бащата М.Ю.М., с ЕГН **********, при определен режим на лични отношения на
майката Ш.Д.М., с ЕГН **********, с детето, както следва: от 10:00 часа до
12:00 ч. в съботните календарни дни от годината; телефонни разговори от 10:00
часа до 16:00 часа в съботните календарни дни от годината; с писма. Определено
е местоживеенето на детето Н.М.Ю., родено на *** в гр. Бургас, с ЕГН **********,
при бащата М.Ю.М., с ЕГН **********, на адреса на бащата в област Б., град А. ****,
ул. Х. Д. № **, вх. *, ет. *, ап. ***, докато упражнява родителските права
върху него. Осъдена е Ш.Д.М., с ЕГН **********, с адрес област Б./община Р.,
село В. ****, да заплаща на непълнолетното дете от брака Н.М.Ю., родено на *** в
гр. Бургас, с ЕГН **********, със съгласието на неговия баща М.Ю.М., с ЕГН **********,
с адрес област Б., град А. ****, ул. Х. Д. № **, вх. *, ет. *, ап. ***, месечна издръжка, в размер на
200.00(двеста) лева, считано от 01.02.2018 г. до настъпването на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва
върху всяка закъсняла месечна вноска. Предоставено е ползването на семейното
жилище, представящо апартамент в град Айтос 8500, ул. Хаджи Димитър № 18, вх.
5, ет. 2, след прекратяването на брака на мъжа М.Ю.М., с ЕГН **********.
Постановено е, че съпрузите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването
на брака. Отхвърлен е брачния иск в частта за възстановяване на предбрачното
фамилно име на жената – Х.. Постановено е след прекратяване на брака жената Ш.Д.М.,
с ЕГН ********** да запази брачното си фамилно име-М.. Осъдена е Ш.Д.М., с ЕГН **********,
с адрес област Б./община Р., село В. ****да заплати на М.Ю.М., с ЕГН **********,
с адрес област Б., град А. ****, ул. Х. Д. № **, вх. *, ет. *, ап. *** направени по делото разноски в размер на 925
(деветстотин двадесет и пет) лева. Осъдена е Ш.Д.М., с ЕГН **********, с адрес област
Б./община Р., село В. **** да заплати държавна такса за производството, в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, в размер на
217.00 лева (двеста и седемнадесет лева).
Постъпила е въззивна жалба от Ш.Д.М., с ЕГН **********,
с адрес област Б./община Р., село В. ****, чрез назначения от съда особен
представител адв. Дичко Янев, срещу решението в частите с които е прието, че
вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има жената и тя
е осъдена да заплаща издръжка за непълнолетното дете Н.М.Ю., родено на *** в гр.
Бургас, с ЕГН **********, със съгласието на неговия баща М.Ю.М., с ЕГН **********,
с адрес област Б., град А. 8500, ул. Х. Д. № **, вх. *, ет. *, ап. ***, в
размер на 200 лева, считано от 01.02.2018 г. до настъпването на законни причини
за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху
всяка закъсняла месечна вноска.
Твърди се, че
решението в обжалваните части е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно,
немотивирано, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че действията на съпруга М., който
пръв е заминал в чужбина сочат негово противобрачно поведение, а по делото не е
установено противобрачно поведение на съпругата. Твърди се, че присъдената
месечна издръжка за детето в размер на 200 лв. платима от майката не
съответства на неговите нужди и на възможностите на майката, при липсата на
данни за получаваните от нея доходи. Твърди се, че съдът не е взел предвид
обстоятелството, че поради предоставяне на семейното жилище за ползване на
мъжа, за жената възниква вземане за наем от него. Направено е искане за отмяна
на решението в обжалваните части, като се приеме, че вината за прекратяване на
брака е на двамата съпрузи, а издръжката за детето да бъде определена в
минимален размер. Направено е искане за определяне на размера на вземането на
съпругата по възникналото наемно правоотношение.
В даденият срок не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия М.Ю.М..
Въззивната жалба е
подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
С решението в
обжалваните части Бургаският районен съд в бракоразводен процес се е произнесъл
по претенции с правни основания чл.49, ал.3 от СК и чл.59, ал.2 от СК.
Установи се по
делото, че страните са сключили граждански брак на 24.03.1993 год., от който са
родени децата Х.М.Ю. – пълнолетен към момента на предявяване на иска за развод и
Н.М.Ю. род. на *** год. –непълнолетна към момента на предявяване на иска, към
настоящия момент на ************ години.
От самото начало
съпрузите се разбирали добре и нямало неразрешими проблеми между тях.
Последните няколко години семейството изпитвало недостиг на финансови средства.
Това наложило две години преди предявяване на исковете /т.е. две години преди
07.02.2018 год./ ищецът да замине на работа във Франция. Когато през лятото на
2017 год. ищецът се върнал в България за отпуск усетил, че съпругата му е
променила отношението си към него. Съпругата поискала от ищеца да подпише
декларация за напускане на страната за детето Н., като му казала, че иска двете
да посетят плененника и в Турция. Преди Коледа на 2017 год. пълнолетният син на
страните се обадил на баща си и му казал, че като се прибрал в дома им в
гр.Айтос заварил къщата празна. След разговор с майка си пълнолетният син на
страните разбрал, че тя, сестра му и някакъв мъж пътуват за Холандия и ще
живеят там. Ищецът позвънил на дъщеря си и от нея разбрал, че тя не знае за
намеренията на майка си двете да живеят в Холандия, че иска да се върне в
България за да си завърши учебния срок. Майката и детето пристигнали в Белгия.
Ищецът помолил сестра си, която живее там да вземе детето при нея докато той го
прибере в България. Когато отишъл в Белгия за дъщеря си ищецът заварил в дома
на сестра си и ответницата. Съпругата му казала, че съжалява за стореното и
иска да се прибере в България. Всички се прибрали в България, след което ищецът
се върнал на работа във Франция. Притеснен от това, което се случва в
семейството му ищецът окончателно напуснал работа и се върнал в България на
26.01.2018 год. След окончателното прибиране на ищеца в България съпругата му
казала, че отива на гости при сестра си в с.Б.. Малко след това му се обадила
сестрата на жена му и му казала, че излязла да купи мляко и като се върнала от
магазина не намерила сестра си в къщата. Никой не знаел къде е ответницата.
След подаден сигнал от ищеца в полицията за изчезването на съпругата му, от там
той разбрал, че тя е напуснала страната с полет от Варна за Холандия. След
няколко дни от полицията го уведомили, че са разговаряли с жена му и с нейния
приятел, като тя и приятелят и са решили да живеят заедно в Белгия. От тогава ответницата
не поддържала връзка с ищеца. Поведението на ответницата причинило на всички от
семейството голям стрес, унижение и мъка .
Горепосочените обстоятелства
съдът намира за установени по делото. Ответницата по делото не е намерена на
постоянния и настоящ адрес регистрирани от нея, напуснала е страната без да
даде обяснение или да остави лице за контакти, което е наложило назначаване на
неин особен преставител в процеса. Съгласно приложеното писмо на Д «СП»-Руен
социалните работници не са могли да осъществят контакт с ответницата, тъй като по
данни на кмета на с.В. тя се намира извън страната – в Белгия и няма информация
за завръщането и. Социалните работници, когато са извършили посещение в
семейното жилище на страните в гр.Айтос са констатирали отсъствието на ответницата.
Към момента на посещението в жилището са заварени ищецът и дъщерята на
страните, за която той полага грижи и осигурява издръжката и. Пълнолетният син
на страните е студент и живие в София, като ищецът осигурява и неговата
издръжка.
Посочените по-горе обстоятелства
относно поведението на ответницата спрямо съпруга и децата се установяват при
изслушването на детето Н. от съда. На ************ години детето има адекватни
възприятия за случващото се около него. Н. сочи, че се е запознала с мъжа, с
когото майка и има връзка, но не желае да живее с майка си и с него в Белгия.
И двамата разпитани
по делото свидетели О. и С. познават отношенията между съпрузите от последните
годинии, сочат, че от 01.2018 год. жената се е изнесла от семейното жилище и не
живее с мъжа си, нито поддържа отношения с него. Свидетелят О. е колега на
ищеца и е бил заедно с него във Франция. През м.12.2017 год. свидетелят видял
ответницата, детето Н. и ищеца, след като М. ги прибрал от Белгия и по път за
България ги докарал в квартирата в Париж, където живеел и свидетеля. Свидетелят
сочи, че после тримата заминали за България. М. се върнал във Франция, но в
края на м.01.2018 год., тъй като бил притеснен за семейството си, окончателно
се прибрал в България. Свидетелят С. – втори братовчед на ищеца, познава добре
семейството и сочи, че ответницата на два пъти е бягала от ищеца - в края на
2017 год. и в края на м.01.2018 год. Свидетелят сочи, че за всички е била
голяма изненадата поведението на ответницата, дори за родителите и, с които
ищеца е в добри отношения и те му помагат в грижите за децата.
Съгласно разпоредбата
на чл. 325 от ГПК решението на първоинстанционния съд, в частта с която е
допуснат развод между страните, е влязло в сила независимо от това, че е
обжалвано в частта за вината .
За брачната вина :
Настоящият съд не
споделя възраженията на въззивницата изложени чрез назначения от съда
процесуален представител във въззивната жалба относно необосованост на изводите
на районния съд по въпроса за брачната вина. От събраните по делото
доказателства и от изявленията на детето Н. става ясно, че основна причина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е извънбрачна връзка на съпругата
с друг мъж. Поведението на съпругата по двукратно напускане на семейното
жилище, извършените от нея противоречиви и несъгласувани с останалите членове
на семейството действия свързани с напускане на страната в желанието да заживее
в чужбина отделно от съпруга и децата, явно са последица от влошената емоционална
среда в семейството в разултат на извънбрачната връзка на ответницата. Същевременно
няма никакво основание да се счете, че отиването на ищеца на работа в чужбина е
противобрачно поведение. Самото полагане на работа в чужбина сочи за извършен
от ищеца акт в полза на благополучието на семейството. Не се твърдят и не не
установяват по делото такива действия на ищеца, които да сочат за отрицателно отношение
към съпругата му или за дезинтересиране от семейните задължения. Установи се по
делото, че дори след като е разбрал за връзката на съпругата си с другия мъж
при първото и бягство в Белгия, ищецът я е приел отново, което явно е показало
желанието му да запази семейството си. При второто бягство на ответницата обаче
и демострираното от нея незачитане на семейните ценности и авторитета на
съпруга е настъпил окончателен разрив в отношенията между тях, и то по
единствена вина на съпругата. Ето защо съдът не споделя възражението на
въззивницата, че е установено по делото и противобрачно поведение на съпруга. Изводът
на районния съд, че единствено ответницата има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е обоснован, и се споделя от настоящия съд.
По отношение на размера на месечната издръжка дължима от
майката за непълнолетната Н. :
Пред настоящия съд
страните не спорят относно местоживеенето и мерките за упражняването на
родителските права спрямо детето Н.. В тези части решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Във въззивната
жалба е възразено единствено за размера на издръжката дължима от майката, от
200 лв. месечно.
Съгласно чл.142,
ал.1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите
на лицето, което я дължи. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК сочи, че минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата – т.е. към момента минималната издръжка е 140 лв. Ответницата сама се е
поставила в невъзможност за установяване на месечните и доходи, като това
обстоятелство не може да се тълкува във вреда на детето. Съдът приема, че майката,
която е в работоспособна възраст и е трудоспособна, а също - установила се е да живее в страна с по-висок
жизнен стандарт от този в България, е в състояние да реализира доход, поне в
размер на минималния за страната в която живее, който доход е по-висок от минималния
размер на работната заплата за България. Към момента този размер за България е
560 лв. При положение, че майката няма други алиментни задължения и не
присъства по друг начин в живота на дъщеря си, осигуряването на месечна
издръжка от нейна страна в размер на 200 лв. е обосновано и необходимо за
поддържане на минималния жизнен стандарт на детето. Бащата също е задължен да
участва в издръжката на дъщеря си и той го прави, но съобразно данните за
размера на получаваното от него брутно трудово възнаграждение, което е около
минималната работна заплата за страната и обстоятелството, че полага лични
грижи за детето, съдът намира, че той следва да участва в издръжката на детето
със сумата от 150 лв. Ето защо съдът намира, че за издръжка на дъщеря си,
майката следва да предоставя месечно сумата от 200 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.2 от СК съдът се произнася по определяне на размера
на наема дължим от съпруга, на когото е предоставено ползването на семейното
жилище, само ако това е поискано от другия съпруг. Такова искане може да бъде
валидно направено за пръв път само пред първоинстанционния съд. В
първоинстанционното решение поради липсата на направено искане не се съдържа
произнасяне по този въпрос, поради което настоящият съд не е надлежно сезиран
да се произнесе по него. Поради липса на направено валидно искане и съответно
произнасяне на първоинстанционния съд с обжалваното решение, би било
недопустимо въззивният съд да присъди сума за месечен наем в полза на
съпругата.
Предвид изложеното
по-горе решението в обжалваните части е допустимо
, валидно и правилно и следва да бъде потвърдено
от настоящия съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК разноските по брачните дела се възлагат
върху виновния съпруг. Ето защо и с оглед искането за присъждане на разноски, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивния съд
разноски от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на ангажирания от
него процесуален представител и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
на особения процесуален представител на насрещната страна.
Съдът като взе
предвид изхода на делото и след окончателно определяне на дължимия размер на
държавните такси констатира, че въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
и държавна такса за въззивно обжалване общо в размер на 156,50 лв. както и 71
лв. – неприсъдена от първоинстанционния съд разлика в държавната такса дължима
върху определения размер на издръжката на детето.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2629/19.12.2018 год. по гр.д.№1018/2018 год. по
описа на Бургаския районен съд, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Ш.Д.М., с ЕГН **********, с адрес област Б./община Р.,
село В. **** да заплати на М.Ю.М., с ЕГН **********, с адрес област Б., град А.
****, ул. Х. Д. № **, вх. *, ет. *, ап. *** направени пред въззивния съд
разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ за заплатено адвокатско
възнаграждение на ангажирания от него процесуален представител и 300 лв. /триста лева/ за заплатено
адвокатско възнаграждение на особения процесуален представител на насрещната
страна.
ОСЪЖДА Ш.Д.М., с ЕГН **********, с адрес област Б./община Р.,
село В. **** да заплати на по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за
въззивно обжалване общо в размер на 156,50
лв. /сто петдесет и шест лева и
петдесет стотинки/ както и 71 лв. /садемдесет
и един лева/ – неприсъдена от първоинстанционния съд разлика в държавната такса
дължима върху определения размер на издръжката на детето.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1. 2.