Решение по дело №4881/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260072

 

гр. Бургас, 01.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 11.01.2021 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 4881 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.К.С., ЕГН **********, чрез адв. И Д Р от БАК, срещу Наказателно постановление № 251а-587/22.10.2020 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Иво Рисимански от БАК, който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на НП, както и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.04.2020 г. на жалбоподателя С.К.С. е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата - 23.04.2020 г., около 15:10 часа, в гр. Бургас, се е намирал на открито обществено място - ж. к. "Славейков", парк "Славейков“, като стоял на пейка, с което нарушил въведената в т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ, противоепидимична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, с което виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Жалбоподателя подписал акта без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е депозирано възражение.

 На 22.10.2020 г. било издадено НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на  жалбоподателя С.К.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР- Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Независимо от горното, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, нарушаващи разпоредбата на чл. 57 ЗАНН и възпрепятстващи възможността на лицето да организира защитата си.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

При служебната проверка съдът намери, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава производството. В диспозитива на наказателното постановление е посочено, че се налага административно наказание глоба на лицето С.К.С., а в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че на въпросната дата - 23.04.2020 г., друго лице – Димитър Николаев Иванов, е установено като нарушител. Наличието на подобно противоречие относно самоличността на нарушителя създава сериозна неопределеност и засяга правото на защита на жалбоподателя. Нарушението на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН е съществено и се явява  абсолютно основание за отмяна на постановлението, като незаконосъобразно, изключващо разглеждане на жалбата по същество.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая право на такива има жалбоподателят, който претендира на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата. Видно от приложеното на л. 4 от делото пълномощно правната защита е била предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – безплатно, поради материално затруднение на клиента. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв., поради което и ОД на МВР - Бургас следва да бъде осъдено да заплати сумата от 300 лева на адв. Иво Димитров Рисимански от БАК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-587/22.10.2020 г. на директора на ОД на МВР -  Бургас, с което на жалбоподателя С.К.С., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на адв. Иво Димитров Рисимански от БАК сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВО:К.А.