Мотиви по НОХД
№473/2008 г. по описа на Районен съд-Монтана
Подсъдимият М. М. И. е обвинен в това, че на
08.02.2008 г. в землището на с. Г., обл. Монтана, без
редовно писмено позволително сякъл, добивал и извозвал 2 куб. м. дърва от
Държавния горски фонд, на обща стойност 50 лв., като
случаят е маловажен - престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда да
признае подсъдимия И. за виновен и му наложи наказание пробация.
Подсъдимият И. се
признава за виновен и съжалява за стореното. Заявява на съда, че това е
единствения начин на препитание за него, но вече няма да се повтаря.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият
Г. е на 57 години, с начално образование, вдовец. Няма постоянна работа и живее
в с. Г., обл. Монтана заедно със сина си.
Видно от
справка за съдимост рег. №2224/02.12.2008 г. на БС при РС-Монтана, подсъдимият И.
не е осъждан за извършени престъпления от общ характер.
На
08.02.2008 г. подсъдимият с каруца, придружен от сина си, отиват в района на с.
Г.. След като пристигат, И. започва да реже дърва от
горския масив /дъб и цер/, без да има редовно писмено позволително за
извършване на сеч, добив и извозване. По това време свидетелят В. Б. xxx при
извършен обход в местността "Л.Д."
забелязва двамата мъже. Извършва проверка на каруцата и установява, че в нея
има отрязани 2 кубика дърва и кара подсъдимия да ги свали на земята. Докато
свидетелят извършва проверка, бащата и синът успяват да избягат с каруцата. На
19.02.2008 г. на подсъдимия са съставени акт №72 и акт №73 /л. 17 и л. 18 от ДП
№449/2008 г. на РПУ-Монтана/.
От
свидетелските показания на И. и Б. xxx. се установява, че подсъдимият никога не
е правил опит да се сдобие от ДЛ-Монтана с надлежно разрешително /не е подавал
молба/.
От приетото в хода на съдебното следствие
писмено заключение на вещото лице, извършило оценителна експертиза /л. 27 от
ДП/ се установява, че стойността на 2 куб. м. дърва е 50 лв.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели - И. Ц. И. и
В. Ц. Б., които като непосредствени очевидци са формирали своите лични
възприятия за точната дата и мястото от държавния горски фонд, където
подсъдимият е осъществил сечта, добива и извозването на 2 куб. м. дърва, вида на същата и кубатурата й, каруцата използвана
от подсъдимия за извозване на дървесната маса /транспортирал незаконно добит
дървен материал, непридружен с документи, доказващи
законния му произход и немаркиран с КГМ и експедиционна горска марка ЕГМ/.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си
подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. 1 НК: на 08.02.2008 г. в землището на с. Г., обл. Монтана, без редовно писмено позволително сякъл,
добивал и извозвал 2 куб. м. дърва от Държавния горски
фонд, на обща стойност 50 лв., като случаят е
маловажен.
От субективна страна същото е извършено с пряк
умисъл - подсъдимият е съзнавал, че не притежава надлежно разрешително за
горепосочените дейности, нито е правил опити да му бъде издадено такова.
Съдът призна подсъдимия
И. за виновен в извършването на деянието по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. 1 НК .
В особената част на НК е предвидено наказание за маловажни случаи - лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Подсъдимият
е с чисто съдебно минало и се признава за виновен. За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 , съдът му определи съответното наказание във вр. чл. 54 - ГЛОБА в размер на
100 лв., платима в полза на Държавата.
Съдът намира, че така
наложеното наказание е от вид и характер да изпълни целите на наказанието,
както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Съобразно изхода на
делото, подсъдимия М. М. И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ВСС-София сумата от 45 лв. - направени по делото разноски за експертиза, както
и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: