РЕШЕНИЕ

№ 281

гр.Бургас, 22.02.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 25 януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2144 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията.

 Жалбоподател е „ВиЖ Арапя“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. Йорданов. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адв. И.У.от Адвокатска колегия – гр. Бургас.

Ответник по жалбата е кмета на община Царево. Същият взема участие в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Г.Н. от Адвокатска колегия- гр. Бургас.

Предмет на оспорване е заповед № РД-01-562/21.09.2020г. на кмета на община Царево, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахне на незаконен строеж – масивно барбекю, находящо се в поземлен имот с идентификатор 48619.6.569, по КК на гр. Царево, с.о. Арапя. В обстоятелствената част на заповедта и констативния акт е прието за установено, че жалбоподателят е извършител на строежа, който е пета категория и не са установени данни да е издадено разрешение за строеж. Изложени са съображения за липса на предпоставките на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Със същата е определен на „ВиЖ Арапя“ ООД срок за премахване на строежа един месец от влизането ѝ в сила.

В жалбата се правят оплаквания, че в оспорената заповед обектът, подлежащ на премахване, не е описан по начин, позволяващ да се идентифицира. Наред с това се сочат допуснати административнопроцесуални нарушения, изразяващи се в обстоятелството, че проверката била извършена в отсъствие на наемателя на търговския обект в поземления имот, който е жалбоподателя и който е посочен като извършител на строежа. Оспорва се като недоказана констатацията, че жалбоподателят е извършител на строежа. Наред с това се сочи, че необосновано и недоказано административният орган е приел, че строежът е пета категория. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. В представена по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя се поддържа жалбата. Излага се становище, че от изготвената СТЕ по категоричен начин се установява, че процесният обект представлява преместваем, чието премахване се осъществява по различен ред от приложения. Представен е списък с разноски.

Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва жалбата, като прави искане същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Иска се присъждане на разноски по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Административното производство е започнало по повод постъпил сигнал от Р. Петков за извършено незаконно строителство в имот с идентификатор № 48619.6.569 по КК на ***. По повод на постъпилия сигнал от община Царево е изпратено съобщение с изх. № 62-01-1109/1/22.07.2020 г. до Р. Петков, Н. Тодорова, Л. Ангелова, М. Йорданова, Й. Динев и В. Петков – всички собственици на имот имот с идентификатор № 48619.6.569 по КК на *** съгласно представения нотариален акт 200, том V, рег. № 6619, дело № 823/2018 г. на нотариус М.Василева, за образуване на производство по установяване на незаконно строителство в описания имот и е предоставен срок за представяне на относими доказателства. В предоставения срок документи са постъпили от „ВиЖ Арапя“ ООД със заявление от 27.07.2020 г. /л.35/, към което са приложени договор за наем на недвижим имот от 30.09.2016г. и анекс от 22.06.2017 г. Видно от представените договор от 30.09.2016 г. собствениците на имота са го отдали под наем на П. Георгиев, като последният е следвало да постави в границите на имота преместваем обект – заведение за обществено хранене. Съобразно представения анекс от 22.06.2017 г. е договорено дружеството /новоучредено/ „ВиЖ Арапя“ ООД да извършва търговска дейност и да стопанисва поставеният обект „Заведение за обществено хранене- бирария“, разположен в имот с идент. № 48619.6.569 по КК на ***.

Към административната преписка е представен и заверен препис от разрешение за поставяне на преместваем обект на основание чл. 56 от ЗУТ № 07/05.04.2017 г., издадено на името на собствениците на поземлен имот № 48619.6.569 по КК на ***, за поставяне на обект „Заведение за обществено хранене- бирария“, върху площ от 251.69 кв.м.

На 29.07.2020 г. от служители на община Царево е извършена проверка на място в поземлен имот № 48619.6.569 по КК на ***, при която е установено, че в имота е извършен строеж без издадено разрешение за строеж, а именно: изградена към източната фасада на съществуващ търговски обект масивна постройка с предназначение „за барбекю“ с площ около 25 кв.м., с височина на тухления зид на три от стените – 0.75 м., едноскатен покрив от дървена конструкция, с височина „било“ на обекта – 4,20м. и минимална височина – 2.60 м., като в помещението са установени изградени две тухлени пещи. При проверката по документи – въз основа на представените договор за наем и анекс, е прието, че строежът е извършен от „ВиЖ Арапя“ ООД – наемател на разположения в имота търговски обект „заведение за обществено хранене – бирария“. Установени са и собствениците на недвижимия имот, съобразно описания по-горе нотариален акт. Строежът е квалифициран като такъв от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, като е прието, че същият е извършен през 2019 г. Направен е извод, че строежът е незаконен на основание чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ. Резултатите от проверката са обективирани в констативен акт № 8/29.07.2020 г. /л.32/. За издаването на констативния акт до управителя на „ВиЖ Арапя“ ООД е изпратено съобщение с рег. № 94-01-2969/18.08.2020 г., което е получено на 20.08.2020 г., видно от ИД PS 8260 0047SO O /л.25/. Съобщение е изпратено и до всички собственици на поземления имот. В предоставения срок не са постъпили възражения по акта.

Въз основа на констатациите от КА № 8/29.07.2020 г., кметът на община Царево е издал оспорената заповед, като изцяло е възприел данните и направените изводи в констативния акт. В допълнение са изложени единствено съображения за липса на основания да се приеме, че констатирания незаконен строеж е търпим по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПРЗ на ЗУТ, предвид годината на застрояване. Съобщение за издаване на заповедта е изпратено до „ВиЖ Арапя“ ООД, чрез неговите управители, като същото е получено от В. Йорданов на 25.09.2020 г., видно от ИД PS 8260 004OQ M. Съобщение е изпратено и до собствениците на засегнатия имот.

В хода на съдебното производство са изготвени от вещото лице инж. С.И. заключение по съдебно-техническа експертиза и допълнително заключение към същата. При извършения оглед на място в имота вещото лице е установило, че в същия има реализирано строителство съобразно издадено разрешение за поставяне на преместваем обект „заведение за обществено хранене- бирария“, като извън обхвата на това разрешение е установена постройка, изградена на изток от разрешения обект, с размери 4,40х4,00м. и 2,00х3,00м. или обща площ на обекта – приблизително 24 кв.м. В отговора на въпрос 2 от основното заключение и въпрос 1 от допълнителното заключение, вещото лице описва констатирания обект, като постройка – дървена конструкция от колони и греди 14/14, монтирана върху стоманобетонни фундаментни елементи с метални планки, които могат лесно да се демонтират и да се възстанови първоначалния вид на терена, като ограждащите стени са извършени от тухли с височина 1,25м.; покривът на постройката е едноскатен, извършен от дървена конструкция с ребра 6/12 с поставена върху тях обшивка от OSB плоскости и покрит битумна хидроизолация; подовата настилка на помещението е бетонова с покритие от теракот, върху която в източната част на обект са монтирани пещ за пици и пещ за барбекю /определени от вещото лице като технически съоръжения/ с височина приблизително 1.75 м и комин с височина приблизително 2,00м., като двете пещи заемат около 6кв.м. площ. В допълнителното си заключение вещото лице посочва, че установената от него постройка и тази описана в заповедта се различават по описанието на конструкцията, като в заповедта е посочена „масивна постройка“, а според вещото лице е извършена „дървена конструкция“, разлика се установява и във констатираната височина на ограждащите тухлени стени – по заповедта те са с височина от 0.75м., а по заключението – 1.75 м. В основното заключение /отговор на въпрос 3/ е посочено, че обектът – постройка с две технологични съоръжения – пещ за пици и пещ за барбекю, няма трайна връзка с терена и същите /постройката и съоръженията/ могат лесно да се демонтират като се възстанови първоначалния вид на терена. Посочено е, че технологичното изпълнение на постройката съответства на начина на изграждане на разрешения преместваем обект. Според вещото лице постройката е изградена през 2019 г., съобразно данните дадени от жалбоподателя и видът на използваните материали. В съдебно заседание вещото лице сочи, че тухленият зид не е конструктивен елемент и няма отношение към това дали обектът може да се разглоби или не, което се определя в зависимост от вида конструкция. Относно установените пещи посочва, че са изградени от огнеупорни тухли, като определя същите като оборудване. Относно постройката уточнява, че е монтирана върху готови стоманобетонни елементи, който също могат да се демонтират без да се нарушава целостта.

Съдът не кредитира частта от изготвените заключения, в която вещото лице прави извод, че обследвания обект представлява преместваем обект по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, доколкото това е правен въпрос, който е извън компетентността на вещото лице. Наред с това съдът кредитира като надлежно установени всички посочени в заключението факти относно процесната постройка – размери, конструкция, начин на изграждане, материали и др.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съдът намира за необходимо най-напред да посочи, че приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая са касае за преместваем обект, а не за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно §5, т. 80 от ДР на ЗУТ „преместаве обект“ представлява обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Основното, което различава преместваемите обекти от строежите е обстоятелството, че същите могат да бъдат преместени в пространството без да губят своята индивидуализация, което по отношение на процесния обект не е налице съобразно техническото му изпълнение и извършените СМР. Отделно от това, в цитираното по-горе определение е посочено, че за да се приеме един обект за преместваем, то същият не следва да има характеристиките на строеж. В тази връзка, съдът не споделя становището на вещото лице, че тухленият зид не е определящ относно възможността за преместване на обекта в пространството. Същият, макар и да не е част от конструкцията на обекта, представлява определяща част от него, без която обектът не би имал същите характеристики – затворено обособено пространство. Наличието на тухлен зид води до извод, че обектът не може да бъде преместен в пространството без да загуби своята индивидуализация, доколкото е невъзможно този зид да се премести заедно с него без да бъде разрушен. Отделно от това конструкцията, макар и временно захваната, е поставено върху стоманобетонни фундаменти, които не са неразделна част от обекта, доколкото начинът на изграждане на обекта предполага тяхното предварително поставяне. Последното следва от описаното от вещото лице изграждане на разрешения в имота обект и направения извод, че начинът на изграждане на обследваната постройка е идентичен с него – „Монтирането да се извърши върху готови стоманобетонови фундаментни елементи с размери 25/50, армирани… Преди бетонирането на фундаментните елементи, да се положат метални планки, с помощта на които да бъде извършен монтажа на постройката.“ С оглед на изложеното съдът намира, че обследваната постройка представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Част от строежа представляват и установените две пещи и комин, тъй като начинът им на изграждане - от огнеупорни тухли, не позволява тяхното преместване в пространството без да загубят своята индивидуализация, т.е. да бъдат разрушение. Същите са част от извършената постройка и определят същата по предназначение - „за барбекю“.

С оглед на изложеното съдът намира, че правилно по отношение установяване законността на извършената постройка е приложен редът по чл. 225 и сл. от ЗУТ.

Във връзка с компетентността на издателя на процесния административен акт, съдът взе предвид, че процесният обект е правилно определен като такъв от V-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ, доколкото същият е с площ по-малко от 1000 кв.м. Съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ компетентен орган да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от посочената категория е кметът на съответната община или упълномощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от кмет на община Царево. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а ал.1 ЗУТ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - конкретно е посочен обектът, който подлежи на премахване, основанията същият да бъде приет за незаконен, както и лицето в чиято тежест е възложено това премахване и основанията за това. Самият обект е описан по начин позволяващ неговата индивидуализация по място и размери, т.е. не е налице неясно относно обекта, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед – постройка с изградени в нея две пещи. Наличието на разминаване между описанието на конструкцията съобразно заповедта и даденото от вещото лице заключение не могат да обосноват извод за неяснота относно обекта, чието премахване е разпоредено, доколкото е налице съвпадение между останалите идентификационни белези. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на настоящата заповед. Констативният акт е съставен от проверяващите длъжностни лице – старши специалист „незаконно строителство“ и младши експерт „екология“ при община Царево. Проверката е извършена в отсъствието на жалбоподателя, но констативният акт му е надлежно връчен по пощата, видно от представеното известие за доставяне ИД PS 8260 0047SO O. В същия е посочено, че представлява основание за започване на производство по премахване на незаконно строителство и е предоставен срок за подаване на възражения, от което жалбоподателят не се е възползвал. С това съдът приема за изпълнени особените процесуални изисквания по издаване на обжалваната заповед, визирани в чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и общите процесуални изисквания по издаването на акта. Осигурено е и участие в производството на всички заинтересовани страни, в това число жалбоподателя и собствениците на недвижимия имот, поради което не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила визирано в чл. 168, ал. 4 от АПК.

Както бе посочено по-горе в изложението процесният обект представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи се извършват въз основа на издадено разрешение за строеж. С оглед характеристиките на установения обект, не може да се направи извод, че същият попада в обхвата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, който предвижда случаите, в които не се изисква издаване на разрешение за строеж. С приложената от административния орган материална разпоредба на чл.225 ал.2, т. 2 от ЗУТ е прието, че един строеж е незаконен, когато е изграден без издадено разрешение за строеж. Ето защо съдът приема, че за извършеното строителство е било налице изискване за издаване на разрешение за строеж и доколкото такова не е издадено, то извършеното строителство се явява незаконно съобразно нормата на чл.225 ал.2, т. 2 от ЗУТ.

С оглед установения период на извършване – през 2019 г., то по отношение на извършеното строителство се явяват неприложими нормите на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същите касаят извършени строежи най-късно до 2001 г. Ето защо съдът приема, че процесният строеж не е търпим.

Правилно е определен и извършителят на строежа. От данните по делото се установява, че имотът, в който се намира обекта е отдаден под наем, като именно „ВиЖ Арапя“ ООД стопанисва намиращото се в него обществено заведение. Процесният обект е част от заведението и предназначението му има обслужваща функция спрямо него. Отделно от това жалбоподателят не твърди, че друго лице е извършител на строежа, не се установяват и данни сочещи на противоположен извод.

С оглед на изложеното, съдът намира жалбата на „ВиЖ Арапя“ ООД против заповед № РД-01-562/21.09.2020г. на кмета на община Царево, за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на деловодни разноски и липсата на възражение за прекомерност на претендираното за заплащане адвокатско възнаграждение, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1050 лева, от които 900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева – заплатен депозит за извършване на експертиза.

При горните мотиви оспорената заповед се явява законосъобразна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „ВиЖ Арапя“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. Йорданов, против заповед № РД-01-562/21.09.2020г на кмета на община Царево.

ОСЪЖДА ВиЖ Арапя“ ООД с ЕИК *** да заплати на община Царево сумата от 1 050 лева /хиляда и петдесет лева/, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :