М О Т И В И
към присъдата по НОХД N 425/2018
г. по описа на Районен съд –
Девня, четвърти състав
Девненският районен прокурор е внесъл в РС – Девня
обвинителен акт по обвинението срещу С.Я.Х., ЕГН: ********** за това, че:
На 29.10.2017 г.
в с. Д., обл. Варна отнел чужди движими вещи – сумата 2600 лв., мобилен телефон
„***“ модел „***“ на стойност 50 лева и три броя кена бира „***“ на стойност 3,
18 лева, всички вещи на обща стойност 2653, 18 лева от владението и собственост
на наследниците на М. Б. М. – И.С.М. и С.М.Б., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор –
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 от НК.
По искане на подсъдимия съдебното следствие по
настоящото наказателно производство е проведено по реда на глава двадесет и
седма в хипотезата на чл. 372 т. 2 от НПК, като в хода му той признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съгласие за това дава и назначения
му от съда защитник. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за
извършеното.
Участващия в делото прокурор поддържа обвинението, като
счита същото за безспорно доказано въз основа на самопризнанията на подсъдимия и
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Счита, че
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, за срок към
минималния, отреден в закона, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено
с 1/3, а изтърпяването му да бъде отложено с минимален изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия, при проведеното съкратено съдебно следствие и
направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във
връзка с индивидуализацията на следващото му се наказание. В тази насока моли
за минимално наказание, предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и съдействието му за разкриване на обективната
истина. С оглед процедурата моли за редукция на наказанието и отлагане на
изтърпяването му с минимален изпитателен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Я.Х. *** и работил като овчар.
На 29.10.2017 г. той излязъл с овцете сутринта. Като стигнал до гората на
селото подсъдимият забелязал на моста над реката л.а. „***“ с рег. № В *** СМ.
Автомобилът бил собственост на М. Б. М., който предната вечер повлиян от изпито
голямо количество алкохол паднал в реката, където починал. Разбира се,
минавайки край автомобила подсъдимият не знаел това обстоятелство.
Приближавайки автомобила подс. Х. забелязал на земята мобилен телефон марка „***“
модел *, който предната вечер М. изтървал. След това подсъдимият погледнал в
автомобила, тъй като стъклата му били счупени и видял вътре три кена с бира „***“
и плик с паричната сума от 2 600 лева в него. Тъй като не видял хора
наоколо подсъдимият решил да вземе вещите, намиращи се без постоянен надзор в
отключения автомобил на вече починалия М. Веднага след като взел вещите подс. Х.
се отдалечил в гората, където изпил бирите. На следващия ден той си купил кон
за сумата от 600 лева с част от отнетата сума, а телефона оставил у дома си.
Впоследствие похарчил и останалата част от паричната сума за лични нужди.
След разкриване на деянието от страна на
органите на МВР, на 03.11.2017 г. подс. Х. предал доброволно отнетия мобилен
телефон, който бил върнат на наследниците на починалия.
На същата дата бил проведен оглед на мястото
в землището на с. Д., където подс. Х. посочил мястото, където се намирали
отнетите от него вещи.
В хода на досъдебното производство за
определяне стойността на инкриминираните вещи е била назначена съдебно -
оценителна експертиза, кредитирана от съда като компетентно и безпристрастно
изготвена, чието заключение сочи общата пазарна цена на отнетите вещи в размер
на 2 653, 18 лева. „
Гореописаните фактически обстоятелства съдът приема
за установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които напълно ги
подкрепят. Налице е както фактическа, така и логическа връзка между
самопризнанията, направени от подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, водеща недвусмислено до извода, че деянието е
осъществено от подсъдимия по начина, описан в обвинителния акт. Ето защо и с
оглед на установената в хода съкратеното съдебно следствие фактическа
обстановка и при отчитане на заложеното в чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подс. Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” на вещ
оставена без постоянен надзор по смисъла на НК, описано в обвинителния акт, за
което е предаден на съд. Затова и съдът го призна за виновен по възведеното
обвинение за престъпление по чл.195 ал.1 т.2 вр. чл. 194 ал. 1 от НК.
Деянието е осъществено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като той е съзнавал, че отнема
чужди движими вещи и е направили всичко възможно за осъществяването на своя
фактическа власт върху тях. Подсъдимият добре е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и
пряко ги е целял.
Квалификацията на извършеното деяние по чл. 195
ал.1 т.2 от НК се обуславя от обстоятелството, че отнетите от подсъдимия вещи
са били оставени без постоянен надзор.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по
лесен, нетрудов начин.
При определяне на наказанието съдът отчете степента
на обществената опасност на деянието и дееца, като взе предвид и подбудите,
мотивирали го да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали
обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и съответно спази
изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, относно постигането на
целите на наказанието. Като смекчаващо обстоятелство бе отчетено оказаното от
подсъдимия съдействие на органите на разследването за разкриване на
престъплението и самопризнанията, направени още в хода на досъдебното
производство, което говори за осъзната вина. Такова е и чистото съдебно минало
на подсъдимия. С оглед на това и наказанието на подсъдимия бе определено при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – към минималния
предвиден в закона размер, а именно една година и шест месеца. По силата на чл.
373 ал. 2 от НПК и чл. 58 а от НК съдът
намали така определеното наказание с една трета. При наличието на основания за
приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на
редуцираното наказание с минимален изпитателен срок.
Съдът намира, че така определеното наказание
съответства в най - голяма степен на целите на генералната и специалната
превенция, като в същото време е достатъчно за постигане
на превъзпитателен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така
и върху останалите членове на обществото. Съдът счита, че това именно наказание
ще дадат възможност на подсъдимия да осъзнае противоправната същност и
моралната укоримост на стореното, както и оценката на обществото по отношение
на такъв вид поведение.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимия да
заплати полагащите му се съгласно чл. 189 ал. 3 от НПК разноски по делото.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: