№ 504
гр. София , 10.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000681 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда н чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на
Сдружение „Спортен клуб В. – Видин“, ЕИК *********, чрез адв.П. А. от САК насочена
против Решение № 47/10.05.2021 г., постановено по т. д. № 18/2021 г. по описа на СГС, ТО,
с което са потвърдени откази на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при АВп с №№
20210407155656/08.04.2021 г., 20210407160842/08.04.2021 г. и 20210407161339/08.04.2021,
за вписване на промени по партидата на сдружението жалбоподател и обявяване на решение
на общото събрание на сдружението и негов актуален устав.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение,
поради постановяването му в противоречие с материалния закон – ЗЮЛНЦ и на
установените съдопроизводствени правила от чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ и чл.536 ГПК.
Поддържа се, че актът за спиране по чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, какъвто не се оспорва, че е
налице в случая по отношение на заявените за вписване обстоятелства, има действие само
по отношение на конкретното заявление за вписване, по повод на който е постановен, а не и
за всички следващи заявления з вписване, дори те да имат за предмет вписване на същите
обстоятелства.
Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение
и се иска отмяната му, а по съществото на спора отмяна на обжалваните откази на ДЛР при
АВп и задължаване на последната да впише поисканите промени.
В отговор по частната жалба АВп, чрез юрисконсулт И. К., оспорва доводите в жалбата
и поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на
жалбоподателя и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:
Жалбата на Сдружение „Спортен клуб В. – Видин“, ЕИК *********, чрез адв.П. А. от
САК е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.25, ал.4
от ЗТРРЮЛНЦ, от надлежно легитимирана страна – заявителят по регистърното
производство, чрез надлежно и нарочно упълномощения му процесуален представител,
срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт.
1
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а при преценка на оплакванията за
неправилността му, решаващият състав съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред АВп е било образувано по заявление с вх. №
20210407155656/07.04.2021 г. от Х. Ц. П., в качеството й на упълномощен адвокат, с което е
поискано вписване на нови обстоятелства по партидата на сдружението жалбоподател,
изразяващи се в промяна на органите на управление и адреса на управление на
сдружението.
Заявлението е било придружено със съответните приложения, удостоверяващи
наличието на заявените за вписване обстоятелства.
Произнасяйки се по него ДЛР е отказало да впише поисканите промени, позовавайки
се на наличието на предходно регистърно производство по заявление с рег. №
20190627161219 и 202000107162838 за вписване на същите обстоятелства, производствата
по които са спрени с определения на ОС Видин.
Извършената служебна справка по партидата на сдружението жалбоподател в ТР при
АВп установява, че с определение на ОС Видин - № 42/09.04.2021 г., постановено по ч.т.д.
№ 16/2021 г. на осн. чл.536, ал.1 ГПК и чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е спряно регистърното
производство по заявлението А 15 с рег. № 20210407155656, с което са заявени вписване на
промени в УС на сдружението и избор на нов председател, както и промяна на седалището
и адреса на управление.
От мотивите на цитираното определение е установимо, че пред ОС Видин е налице
висящо исково производство по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с ищец
Ю. К. Й. и ответник Сдружение „Спортен клуб В. – Видин“, чийто предмет е установяване
несъществуването на решенията, взети на проведено общо събрание на сдружението на
02.04.2021 г., а при условията на евентуалност – отмяна на тези решения.
Не се спори от жалбоподателя и се установява от приложенията към заявлението с вх.
№ 20210407155656/07.04.2021 г., че последващите заявления Г1 – съответно с вх.№
20210407161339/07.04.2021 г. за обявяване на актове – актуален дружествен договор по
партидата на сдружението, както и вх.№ 20210407160842/07.04.2021 г. за обявяване на акт –
решения за промени на обстоятелствата, подлежащи на вписване в ТР, имат за предмет
именно промените на председателя, управителния съвет и адрес на управление на
сдружението, извършени с взетите решения на проведеното общо събрание на 02.04.2021 г.
Отделно от горното извършената служебна справка по партидата на сдружението
жалбоподател установи, че с Определение № 1/06.01.2020 г., постановено по ч.т.д. № 2/2020
г. по описа на ОС Видин, на осн.чл.536, ал.1 ГПК, във вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е било
спряно регистърното производство по вписване промени по партидата на Сдружение
„Спортен клуб В. – Видин“ относно обстоятелствата, за които са взети решения на общо
събрание на 12.12.2019 г. и заявени за вписване със заявление вх. № 20200103193650 до
приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 1/2020 г. по описа на ОС
Видин.
Съответно – с друго Определение - № 5/09.01.2020 г., постановено по т.д. № 5/2020 г.
по описа на ОС Видин, на осн.чл.536, ал.1 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е било
спряно регистърното производство по заявление А15 с рег. № 20200108114252, с което е
заявено вписването на промени в управителния съвет на Сдружение „Спортен клуб В. –
2
Видин“, - избор на нов председател и нов управителен съвет, както и промяна на
седалището и адреса на управление на сдружението, до приключване с влязло в сила
съдебно решение на образуваното пред ОС Видин производство по искова молба с вх.№
68/09.01.2020 г., депозирана от Ю. К. Й. против Сдружение „Спортен клуб В. – Видин“.
При така установеното от фактическа страна настоящата въззивна инстанция приема, че
обжалваното решение на ОС Видин е правилно.
В същото правилно е застъпено, че отговорът на повдигнатия въпрос с отправената до
него жалба против атакуваните откази на ДЛР, поставен и пред настоящия решаващ състав,
касае по същество даване на отговор на принципния въпрос дали наличието на постановено
спиране на вписване на дадени обстоятелства по реда на чл.536 ГПК, във вр. с чл.19, ал.5
ЗТРРЮЛНЦ има действие и по отношение и на последващи подадени заявления от същия
молител за вписване на същите обстоятелства.
По този въпрос е налице трайна, последователна и безпротиворечива съдебна практика,
обобщена както в цитираното от първоинстанционния съд и от ДЛР решение №
109/15.07.2015 г. по т.д. № 258/14 г., на ВКС, І т.о., така и Решение № 176 от 24.11.2017 г.
на ВКС по т. д. № 389/2017 г., I т. о., ТК, чийто мотиви изцяло се споделят от настоящия
решаващ състав.
Според същите, със спирането на регистърното производство се цели препятстване
възможността за вписване на обстоятелства, които впоследствие биха подлежали на
заличаване, поради което и спряното регистърното производство във всеки случай се
възобновява при разрешаване на спора, послужил като основание за спирането. В тази
хипотеза произнасянето на длъжностното лице е винаги обусловено от съдебното решение
по този спор.
От изискването на чл.13, ал.2, т.3 и т.6 от ЗТРРЮЛНЦ, че заявлението за вписване
следва да съдържа посочване на подлежащото на вписване обстоятелство и документите, въз
основа на които е направено искането, налагащият се извод е че всяко регистърно
производство се образува за вписване на конкретни обстоятелства.
При постановяване на спиране по реда на чл.536 ГПК съдът изследва значението на
спора, по който е образувано или ще се образува гражданско дело, за издаването на
охранителния акт, а въведените основания за спиране от нормата на чл.536, ал.1 и ал.2 ГПК
се отнасят до: 1/ образуване на дело относно правоотношение, което е условие за издаване
на охранителния акт или е предмет на установяване с този акт и 2/ възникнал
гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата.
С оглед изложеното следва, че спирането на производството по регистрация се
постановява по конкретно подадено заявление, но винаги е обусловено от заявените за
вписване обстоятелства.
Затова в хипотеза като настоящата, ако се приемат за състоятелни възраженията на
частния жалбоподател ще се стигне до ситуация, в която при подадени последователно
няколко заявления за вписване на едно и също обстоятелство, възникнало от едно и също
основание лицето, което се противопоставя на вписването, ще следва да иска постановяване
на поредица от спирания на регистърното производство.
Прилагайки нормата на чл.536, ал.2 ГПК в тази хипотеза съдът ще дава указания по
всяко едно искане за предявяване на иск, но при изпълнението му повторно предявеният иск
на същото основание и със същото искане би подлежал на прекратяване /чл.126, ал.1 ГПК/
със съответните последици относно спирането на регистърното производство.
Следователно – единствено първото от исканията за спиране, респ. – първият предявен
по време иск за разрешаване на възникналия гражданско правен спор между молителя и
противопоставящия се на молбата, ще бъде разрешен от съда по същество.
3
Изложеното, преценено във връзка с изискването на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗТРРЮЛНЦ
заявителят за може да подаде ново заявление при отказ за извършване на исканото вписване
на същото обстоятелство, както и да се ползва от представени вече документи, приложени
към заявлението предпоставя единствено обоснован извод, че допустимостта на подадено
ново заявление след отказ за вписване на същото обстоятелство, изключва подаването на
ново заявление за вписване на същото обстоятелство в хипотеза, когато регистърното
производство по предшестващото заявление не е приключило.
И т.к. цитираната правна норма сочи, че новото заявление се разглежда по реда на
постъпването му, то при постановено вписване по предшестващото заявление, ДЛР ще
следва да постанови отказ за вписване по последващо такова заявление, тъй като заявените
обстоятелства са вече вписани.
Когато е постановено спиране на регистърното производство за вписване/обявяване на
конкретни обстоятелства по реда на чл.536 ГПК по подадено заявление, то при повторно
подадено ново такова за вписване на същите обстоятелства е необходимо да се отчете, че
регистърното производство по първоначалното заявление не е приключило и по същото не е
постановен отказ, поради което и последващото заявление за вписване не подлежи на
разглеждане.
Затова и ако установи, че с две поредни заявления е направено искане за вписване на
едни и същи обстоятелства, ДЛР трябва да съобрази постановеното от съда спиране по реда
на чл.536 ГПК на вписването по първото подадено по ред заявление и едва след
възобновяване на регистърното производство по него и разглеждането му, да се произнесе и
по последващото заявление.
При изложеното безсъмнено е, че постановеното спиране на вписване на конкретно
заявени обстоятелства по реда на чл.536 ГПК има действие и по отношение на последващо
подадени заявления за вписване на същите обстоятелства, възникнали на същото основание.
Като е съобразило това, ДЛР е постановило законосъобразно своите откази за
вписване/обявяване по партидата на сдружението жалбоподател на заявените от него
обстоятелства с процесните заявления съобразявайки, че по предходно такова, с което са
заявени за вписване/обявяване същите обстоятелства, възникнали на същото основание
/проведено общо събрание на сдружението на 02.04.2021 г./, е постановено спиране по реда
на чл.536 ГПК от ОС Видин, което има действие и по отношение на последващите
заявления.
По изложените съображения, като правилно, първоинстанционното решение следва да
се потвърди.
Независимо от изхода от спора пред настоящата инстанция решаващият състав счита,
че в полза на Агенцията по вписвания не се дължат разноски по производството, вкл. и при
действието на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ /ред. ДВ бр.105/2020 г./ .
Последното, т.к. и според действащата редакция на цитираната правна норма, в
производства като настоящето съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.
Съобразявайки законовата разпоредба и обстоятелството, че настоящето производство е
охранително по своя характер следва, че към казуса са приложими правилата на Част VI
"Охранителни производства" и Глава 49 "Общи правила" на ГПК , според които разноските
в охранителното производство са за сметка на молителя /арг. от чл.541 ГПК/.
И т.к. изменението на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не води и до промяна в
характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията,
който следва от субективното материално право, чийто защита се търси – това на
жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за когото възникват правните последици
на отказаното вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в
4
Търговския регистър, а Агенцията по вписванията не е страна в производството – според
законово определените й функции тя е орган, който по силата на закона извършва
официално удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства/ обявяване на
актове, то на последната не се дължат разноски в развиващото се охранителното
производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/10.05.2021 г., постановено по т. д. № 18/2021 г. по описа на
СГС, ТО.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5