Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
891 17 юли 2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на осми юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
като
разгледа административно дело номер 718 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211
от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл.145 и сл.
от Административно процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.Г.А. ***, против
заповед №Л-1097 от 28.02.2020 г. на главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/, с която на жалбоподателя, заемаща
длъжност младши инспектор, надзирател, І-ва степен в затвора Бургас, І-ва
категория, на основание чл.194, ал.2,
т.4, чл.197, ал.1, т.6, във вр.чл.203, ал.1, т.13 от Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е
прекратено служебното й правоотношение с ГД „ИН“, затвор Бургас.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени
оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.
Претендира разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът
по жалбата -
главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на
оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен
интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че със заповед №Л-6209 от 12.08.2008 г.
на гл. директор на ГД „ИН“, В.А. е назначена за държавен служител, като стажант,
на длъжност „надзирател“ в затвора Бургас/л.114 от делото/.
Със заповед
№Л-1181 от 23.02.2009 г. на гл. директор на ГД „ИН“, същата е назначена за
надзирател в затвора Бургас/л.135 от делото/.
На 22.12.2019 г.
в затвора Бургас е постъпила телеграма
№251р-39631 от ОД МВР Бургас, относно кражба на вещи от магазин „Кауфланд“,
находящ се в к-с „Меден рудник“, за която е установено, че е извършена от В.А.,***
/л.29 от делото/.
Във връзка с
постъпилата телеграма, началникът на затвора Бургас, е направил предложение за
образуване на дисциплинарно производство срещу младши инспектор В.А.-надзирател,
І-ва степен, затвора Бургас, І категория, на основание чл.201, ал.1, т.13 ЗМВР,
с оглед постъпили данни за извършени нарушения на Етичен кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“/виж предложение, изх.№2702/23.12.2019 г., л.27 и 28 от делото/.
На 27.12.2019
г., главният директор на ГД „ИН“, е издал заповед №Л-5574, на основание чл.207,
ал.1, т.2 ЗМВР, предвид постъпилите предварителни данни, отразени в
предложението на началника на затвора Бургас, за тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, за образуване на дисциплинарно производство
срещу жалбоподателя. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващия орган,
който, в срок - до 23.01.2020 г. да изготви становище за наличието на основание
за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя/чл.207, ал.2 ЗМВР/л.25 и 26 от делото/.
Заповедта е
връчена на А. на 06.01.2020 г./л.26 от делото/.
По повод
образуваното дисциплинарно производство, В.А. е депозирала обяснение, рег.№91
от 07.01.2020 г./л.32 от делото/.
Дисциплинарно
разследващият орган, въз основа на установената фактическа обстановка, е
изготвил обобщена справка, изх.№184 от 17.01.2020 г., в която е приел, че
събраните документи, сочат на извършено нарушение от В.А.,***, която, на
22.12.2019 г., в магазина „Кауфланд“, находящ се в ***, след преминаване през
касовата зона на магазина, е спряна от охраната и след извършена проверка, е
установено, че в дрехите и чантата й, има стока/шоколадови изделия, ядки, свещи
и др./ на обща стойност 80.86 лева, която не е заплатена по съответния ред.
Прието е, че младши инспектор А. е извършила тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, което е несъвместимо с етичните
правила на поведение на държавните служители в ГД „ИН“, уронващи престижа на
службата, регламентирани в чл.6, 15 и 17 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от ГД „ИН“, с който служителят е запознат на 11.01.2018
г., поради което са налице основанията за реализиране на дисциплинарната му
отговорност/л.50-52 от делото/.
А. е запозната с
обобщената справка и е дадена възможност, в срок до 24 часа, да депозира
допълнителни обяснения и възражения/виж протокол, рег. №359 от 17.01.2020 г., л.53
от делото/.
На 20.01.2020
г., рег.№421, жалбоподателят е депозирала възражение, в което оспорва
констатациите на дисциплинарно разследващия орган. Сочи, че установените в
обобщената справка факти не отговарят на истината, което е довело по погрешни
крайни изводи за отговорност по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, а именно- невярно е
отразена общата стойност на незаплатената стока, тъй като установените в нея
стоки са били единични и насипани артикули, а в крайната цена са пресметнати
целите опаковки /л.54 от делото/.
В обобщената
справка и в изготвеното въз основа на нея становище от дисциплинарно
разследващият орган, изх.№231 от 22.01.2020 г./л.55-60 от делото/ са
възпроизведени констатациите, относно извършеното от жалбоподателя деяние,
подробно описание, както и обстоятелствата, свързани с извършването му и правната
му квалификация като дисциплинарно нарушение. Заключителното становище на
комисията пресъздава по идентичен начин изводите, съдържащи се в обобщената
справка относно извършеното от В.А. нарушение и наказанието, което следва да й
се наложи.
След като
получил становището на дисциплинарно разследващия орган, главният директор на ГД „ИН“, е
изпратил, на основание чл.206, ал.1 ЗМВР, покана до жалбоподателя, рег.№1192 от
15.02.2020 г./л.15-17 от делото/ да представи писмени обяснения, адресирани до
директора на ГД „ИН“ по установените фактически и правни основания и
предложението да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поканата
е връчена на А. на 18.02.2020 г. Приети са писмените й обяснения, изх.№486 от
21.02.2020 г, в които сочи, че вече е дала обяснения във връзка с образуваното
срещу нея дисциплинарно производство; направила е възражения и искания по
доказателствата. Счита, че след като не е била със служебна униформа; не е
„афиширила“ длъжностното си качество и деянието не е станало „достояние на
широката общественост“, извършеното от нея не осъществява белезите на тежко
нарушение на служебната дисциплина по
чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР. Счита също, че не са събрани достатъчно доказателства
за ангажиране на дисциплинарната й отговорност, и по никакъв начин не е уронила
авторитета на системата, в която работи- ГД „ИН“ /л.18 от делото/.
След
като били събрани и оценени всички доказателства по случая, в това число
изготвените от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка и становище,
взета е предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата,
при които то е извършено, формата на вината, цялостното поведение на държавния
служител по време на службата, както и приетите писмените обяснения, които той
е дал в хода на дисциплинарното производство, то е приключило с издаване на заповед
№Л-1097 от 28.02.2020 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“/ГД „ИН“/, с която на В.Г.А., заемаща длъжност младши инспектор,
надзирател, І-ва степен в затвора Бургас, І-ва категория, на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, във
вр.чл.203, ал.1, т.13 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й
правоотношение с ГД „ИН“, затвор Бургас, която е предмет на оспорване в
настоящото производство.
При тези факти
се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед
№Л-1097 от 28.02.2020 г. е издадена от компетентен орган- главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/, съобразно чл.204, т.3 ЗМВР.
На второ място,
същата е издадена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа посочените в нормата на чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити.
На
трето място, при издаване на заповедта са спазени
административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е
образувано с писмена заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, с която е назначен и дисциплинарно разследващия орган, в
изпълнение на изискването на чл.207, ал.1 ЗМВР. Дисциплинарното производство е
протекло в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал.1 ЗМВР,
предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. А дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган/по арг. от чл.196, ал.1 и 2 ЗМВР/. В конкретния случай дисциплинарно
наказващият орган е уведомен за извършеното нарушение и то е установено от него
на 27.01.2020 г., когато е запознат с обобщената справка/л.50-52 от делото/,
изготвена от дисциплинарно разследващия орган на 17.01.2020 г. в изпълнение на
изискването на чл.207, ал.7 МВР. Заповедта за налагане на наказанието е
издадена на 28.02.2020 г., т.е в предвидения от закона срок. Държавният служител е дал
писмени обяснения, с които органът наложил наказанието се е запознал и които
изрично са посочени в процесната заповед. Ето защо, съдът приема, че е спазено
императивното изискване на чл.206, ал.1 ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното
наказание, дисциплинарно наказващият орган да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен
когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан
или да даде писмени обяснения. Дисциплинарно
разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на
дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, като държавният служител е участвал
в административното производство, съгласно правата си по приложимия закон.
На
следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази
следното:
В
рамките на проведеното дисциплинарно производство е установено конкретното
нарушение и извършителя му, което се доказва и от събраните и обсъдени
доказателства.
Анализът на
множеството събрани в хода на производството доказателства сочат безспорно на
извършеното от А. нарушение, която, на 22.12.2019 г., в магазина „Кауфланд“,
находящ се в ***, след преминаване през касовата зона на магазина, е спряна от
охраната и след извършена проверка, е установено, че в дрехите и чантата й, има
стока/шоколадови изделия, ядки, свещи и др./ на обща стойност 80.86 лева, която
не е заплатена по съответния ред. Нарушението е установено от служители за
охрана в търговския обект, чрез монтираната в обекта система за видео наблюдение.
Били уведомени служители на ІV РУ, ОД МВР Бургас, които установили,
самоличността на извършителя, а именно младши инспектор В.А.,***. По случая
била образувана преписка №3292 ЗМ-735 от 22.12.2019 г. по описа на ІV РУ, ОД
МВР Бургас, и пр. преписка, вх.№190/2020 г. по описа на Районна прокуратура
Бургас.
С действията си младши
инспектор А. е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, което е несъвместимо с етичните правила на поведение
на държавните служители в ГД „ИН“, уронващи престижа на службата,
регламентирани в чл.2, ал.1/етичните правила в този кодекс са приложими спрямо
държавните служители за техните действия на поведение в работно и извънработно време/,
чл.6/стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за
гарантирането на правата и свободите на гражданите и авторитета на институциите
в РБ/, чл. 15/държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява/ и чл.17/държавният служител насърчава хората да спазват закона
като дава личен пример с поведението си/ от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“/ГД „ИН“ към министъра на правосъдието/л.229-240 от делото/, с
който служителят е запознат на 11.01.2018 г., поради което са налице
основанията за реализиране на дисциплинарната му отговорност/л.50-52 от
делото/.
Неоснователни са възраженията,
изложени в жалбата, че е нарушена презумпцията за невиновност, като се
акцентира, че жалбоподателят, според дисциплинарно наказващия орган, е
извършила кражба, за която обаче не е наказана с влязла в сила осъдителна
присъда. На жалбоподателя А. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, не
защото е извършила кражба, а защото с действията си е нарушила правилата на
Етичния кодекс на държавните служителите от Главна дирекция „Охрана“ и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“ към министъра на правосъдието, с
които е била запозната на 11.01.2018 г., видно от подписаната от нея
декларация/л.187 от делото/.
Неоснователно
е и възражението, че не е уронила престижа на службата и не злепоставила
институцията, към която принадлежи, тъй като не е била в служебна униформа,
когато е отишла в магазин „Кауфланд“ и не е „афиширала“ длъжностното си
качество. Изрично в чл.2, ал.1 от Етичния кодекс е посочено, че правилата на
етичния кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и
поведение в работно и извънработно време. Ирелеванто е обстоятелството, че
жалбоподателят е била без униформа, извънработно време и не е афиширила
длъжностното си качество. В писмени
обяснения на 22.12.2020 г. по образуваната по случая преписка в ІV РУ , същата
не отрича, че е взела стоките, които след това доброволно е предала, без да ги
заплати/л.42 от делото/.
При тези
установени обстоятелства, съдът намира за правилен извода на административния
орган, че жалбоподателят е нарушил изискванията на чл.2, ал.1, чл.6, чл.15 и
чл.17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция
„Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/ към министъра
на правосъдието, утвърден със заповед №ЛС-04-4 от 02.01.2018 г. на министъра на
правосъдието/л.228-240 от делото/.
Деянието, извършено от А. е несъвместимо
с етичните правила, тъй като уронва
престижа на надзорно - охранителната служба и изобщо държавната служба.
Забраните, установени в ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от ГД „ИН“ са установени изключително с оглед на
естеството на изпълняваната надзорно охранителна дейност, с каквато е бил
натоварен и жалбоподателя. Последната, като надзирател в затвора в Бургас/заведение за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”/, е следвало особено стриктно да
спазва тези забрани, предвид естеството на изпълняваната от нея длъжност.
При реализиране на дисциплинарната отговорност, наказващият
орган е отчел тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата
по извършването, умисъла и цялостното поведение на държавния служител по време
на службата му, с оглед на което законосъобразно е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение.
Поведението
на жалбоподателя правилно е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, представляващо тежко нарушение
на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, а именно деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГД „ИН“,
уронващи престижа на службата. Под престиж на службата следва да се разбира
авторитетът на надзорно-охранителната служба и изобщо държавната служба. За да
бъде налице тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на
чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР деянието следва да е от такова естество, че
реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на
обществото в надзорно-охранителната служба. Мястото и времето на извършване на
нарушението са без значение, защото това не е елемент на фактическия
състав. В случая деянието е извършено на публично място. Действията трябва да
са станали или е възможно да станат достояние на други лица, какъвто е
конкретният случай. Действията на А. са възприети от служители на службата за
охрана в търговската верига, както и от полицейски служители в ІV РУ, ОД МВР
Бургас, за което е образувана преписка №3292 ЗМ-735 от 22.12.2019 г., както и
пр. преписка №190/2020 г. по описа на Районна прокуратура Бургас, т.е станали
са достояние на част от обществеността,
с което В.А. е уронил престижа на службата, компрометирайки длъжността
надзирател в затвора Бургас, І-ва категория. Няма съмнение, че поведението на А. е
неприемливо и несъвместимо със заеманата от нея длъжност. Действията й сочат на
тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, за което правилно, му
е наложено предвиденото в същата разпоредба най-тежко дисциплинарно наказание -
уволнение.
Процесната заповед е съобразена с
целта на закона, нарушението е доказано в хипотезата на неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
По изложените съображения, заповед№Л-1097 от 28.02.2020 г. на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/ е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в съответствие с
материалния закон и административнопроизводствените правила, и целта на закона,
поради което жалбата на В.Г.А. ***, младши инспектор, надзирател, І-ва степен в
затвора Бургас, І-ва категория, като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора разноски на
жалбоподателя не се следват.
В полза
на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00/сто/ лева, определено,
съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006
г./.
Мотивиран така и
на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.А. ***, против
заповед №Л-1097 от 28.02.2020 г. на главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/, с която на жалбоподателя, заемаща
длъжност младши инспектор, надзирател, І-ва степен в затвора Бургас, І-ва
категория, на основание чл.194, ал.2,
т.4, чл.197, ал.1, т.6, във вр.чл.203, ал.1, т.13 от Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е
прекратено служебното й правоотношение с ГД „ИН“, затвор Бургас.
ОСЪЖДА В.Г.А. *** да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/ разноски в размер на 100.00/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: