№ 18276
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20241110107361 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. Ф. срещу „Ф. П.“ ЕООД,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 213 КТ, чл. 220 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищцата А. М. Ф. твърди, че между нея и ответника „Ф. П.“ ЕООД, дъщерно
дружество на „Ф. И. Х.“ ГмбХ, е съществувало безсрочно трудово правоотношение въз
основа на трудов договор, по силата на който изпълнявала длъжността „аналитик,
компютърно осигуряване на качество“ с код по НКПД 2519-6006 в Технически
инженерен център „Развой на софтуер“ при пълно работно време с брутно трудово
възнаграждение в размер на 5200 лв. Ищцата твърди, че на работното си място
системно била подлагана на вербален тормоз, обиди, неуместни сексуални шеги, за
което прекият ръководител Кристиян Дилов не взимал мерки, а възприемал ситуацията
като нормалния начин, по който колегите му „разпускат“. Затова ищцата подала сигнал
до международния отдел за оплаквания на дружеството и пряко към ръководителя на
отдела за тестване на роботи и системно инженерство във „Ф. И. Х.“ ГмбХ Хайно
Бауер. Сочи, че „Ф. И. Х.“ ГмбХ на 20.11.2023 г. направило официално писмено
изявление за закриване на проекта, за изпълнение на който ищцата била назначена, с
указания до „Ф. П.“ ЕООД да преназначи всички служители по други проекти. В
изпълнение на указанията, всички останали членове работили по същия проект били
преназначени на други длъжности по други проекти, с изключение на ищцата.
Междувременно достъпът до системата за работа бил спрян на 01.12.2023 г. преди
трудовият договор да бъде прекратен.
1
На 28.12.2023 г. ищцата получила нотариална покана за явяване в 3-дневен срок
от получаването в офис на ответника, за да предостави трудовата си книжка за
оформяна, да върне предоставената техника поради неявяване на уговорена
присъствена среща. Към поканата се съдържала и Заповед № 1197/30.11.2023 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ –
поради намаляване обема на работа. Твърди, че основанието не е осъществено, както и
оспорва да е проведен подбор по чл. 329 КТ. Сочи още, че на 31.01.2024 г. е получила
плащане от ответното дружество в размер на 14 793,25 лв., описано като обезщетение
по чл. 220 и чл. 224 КТ. Въз основа на изложеното иска уволнението на соченото
основание да бъде обявено за незаконно, ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата от
31 200 лв. в брутен размер, за периода от 28.12.2023 г. до 28.06.2024 г., на основание
чл. 213, ал. 2 КТ сумата от 5200 лв., представляваща обезщетение за недопускане до
работа за периода 05.12.2023 г. – 28.12.2023 г., на основание чл. 220 КТ сумата от 2 528
лева, претендирана като дължим остатък от обезщетението за неспазен срок на
предизвестие, сумата от 40 лв., претендирана като дължим остатък от обезщетението
за неползван платен годишен отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска (09.02.2024 г.) до окончателното плащане.
Ответникът, в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба, оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че обемът на работата е
намалял, което се е отразило и на отпадане на необходимостта от всички служители,
изпълняващи трудовата функция на ищцата. Поради това бил осъществен подбор, при
който ищцата показала най-ниски резултати, затова и нейното трудово
правоотношение било прекратено. При условията на евентуалност, ако се приеме за
основателна претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ релевира възражение за прихващане
със сумата от 15 600 лева, за която твърди да е платена като обезщетение за неспазен
срок на предизвестие.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, поради което на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК в доклада по делото като безспорни са отделени следните обстоятелства:
че страните са били обвързани от безсрочно трудови правоотношение, по силата на
което ищцата е изпълнявала длъжността аналитик, компютърно осигуряване на
качество“ с код по НКПД 2519-6006 в Технически инженерен център „Развой на
софтуер“ при пълно работно време с брутно трудово възнаграждение в размер на 5200
лв.; че срокът за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е 3
месеца; че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №
1197/30.11.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на
работа, считано от 28.12.2023 г.
2
Съгласно представеното в превод на български език писмо от управителния
съвет на ответното дружество от 21.11.2023 г. (на лист 82 по делото) в него е посочено,
че проектно звено „Роботика“ се закрива, а всички служители от него ще бъдат
преназначени в други отдели във фирмата. Като причина за закриване на това звено е
посочено обстоятелството, че ответното дружество няма да успее да достигне
достатъчно голям дял от световния пазар с конкретна целева група, поради което
пазарът на роботика не е икономически осъществима бизнес област за ответното
дружество в средносрочен и дългосрочен план.
Със заповед № 1182/22.11.2023 г. на управителя на „Ф. П.“ ЕООД (на лист 50 по
делото) е назначена комисия за извършване на подбор по чл. 329 КТ във връзка с
намаляване обема на работа вследствие на прекратяването на дейността на
корпоративната бизнес единица „Роботика“ и възникнала необходимост от намаляване
броя на сътрудниците, заемащи длъжността „аналитик, компютърно осигуряване на
качеството“, от 6 сътрудника на 5 сътрудника.
От протокол № 2/27.11.2023 г. от заседание на комисията за извършване на
подбор (лист 60-61) се установява, че бланките за оценките за представянето в
работата на всички сътрудници, заемащи длъжността „Аналитик, компютърно
осигуряване на качеството“, са попълнени от г-н Калин Дилов, на длъжност
„мениджър“ в звено „Развой на софтуера“, като комисията е кредитирала напълно
поставените оценки. Видно от изготвените квалификационни оценки (л.66-68) именно
на база на тях са изготвени и общите оценки на всеки от сътрудниците, при което
ищцата е получила най-нисък резултат.
Съгласно бланка за оценка на критерии за по-добро представяне в работата на
сътрудници (л.67) ищцата А. Марина Ф. е получила оценка 2 за изпълнение на
задачите (частично покрива очакванията), оценка 1 за трудова дисциплина (не покрива
очакванията), оценка 1 за технологична дисциплина (не покрива очакванията), оценка
1 за работа в екип (не покрива очакванията) и оценка 1 като обща оценка на
представянето (не покрива очакванията). Така средната оценка за представянето в
работата на ищцата е 1,2.
Съгласно представената бланка с попълнени квалификационни оценки (л.66)
ищцата е получила 4 точки за наличие на висше образование (бакалавър), 0.*********
за професионален опит, придобит на тази или сходна длъжност, 2 точки за компютърна
грамотност и 1 точка за езикови умения.
Съгласно Протокол № 1 от заседание на комисията за подбор по реда на чл. 329
КТ (л.51-58) относно квалификационния критерий „Образование“ се полагат от 0,5 до
5 точки, като 5 точки се полагат за висше образование /магистър/, за висше
образование /бакалавър/ - 4 точки, за висше – професионален бакалавър – 3 точки, за
средно специално – 2 точки, за средно – 1 точка, и за основно – 0,5 точки. Относно
квалификационния критерий „Професионален опит, придобит на тази или сходна
длъжност“ се полагат за всяка година по 0,2 точки, но не повече от 7 точки. За
критерий „Компютърна грамотност“ се дават максимум 4 точки. За критерия езикови
умения се дава 1 точка.
От полученото писмо от Агенцията по заетостта от 12.07.2024 г. (л.158) се
установява, че ищцата А. М. Ф. е регистрирана като търсещо работа безработно лице
на 05.01.2024 г., на 05.04.2024 г. е консултирана за професионално развитие в сферата
на медицинската роботика, като й е възложен срок за изпълнение на стъпката –
05.06.2024 г. На 05.06.2024 г. ищцата е участвала в групово мероприятие за
3
професионално ориентиране с представена тема „Представяне на професията актюер“.
На 05.06.2024 г. на ищцата е възложена стъпка насрочване на разговор с конкретен
работодател – „Робопартнерс Груп“ със срок за изпълнение – 09.07.2024 г. При
срещата с трудовия посредник на 09.07.2024 г. ищцата е заявила, че ще кандидатства за
работа в чужбина, за което е даден срок за изпълнение – 09.08.2024 г.
Съгласно представен фиш (л.74) на ищцата е преведено трудово възнаграждение
за месец декември 2023 г. в размер на 4385,39 лева.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (на лист
138 по делото) полагащия се на ищцата платен годишен отпуск, който не е използван
от нея, е в размер на 2 работни дни, но съгласно представения фиш за начислени
обезщетения такива са начислени за 6 работни дни платен годишен отпуск.
Обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 6 работни дни възлиза на
1418,16 лева и подлежи на данъчно облагане, като нетният размер на обезщетението
възлиза на 1276,34 лева. Вещото лице посочва, че обезщетението е заплатено на
ищцата на 31.01.2024 г. Брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение при неспазване на срока
на предизвестие е 5200 лева, съответно за неспазено предизвестие от 03 месеца
обезщетението е в размер на 15 600 лева. Сумата за обезщетение подлежи на облагане
с данък общ доход в размер на 10 %. Нетният размер на сумата за неспазено
предизвестие възлиза на 14 040 лева. Вещото лице посочва, че обезщетението е
заплатено на ищцата на 31.01.2024 г.
От депозираното от Н. С. К. – вещо лице по назначената съдебно-техническа
експертиза (л.161) се установява, че същият не е в състояние да изготви възложената
му експертиза във връзка с датата на деактивиране на картата за достъп на ищцата до
сградата на ответното дружество, тъй като от последното му е отказано съдействие с
мотиви относно наемодателя на сградата. От последния вещото лице е получило
информация, че системата за контрол на достъпа, администрирана от него, не
съхранява данни за датата на деактивация на картата на ищцата, като такава не се
съхранява и в предоставените на вещото лице извлечение от логовете (журналните
записи) от процесната карта.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
в тежест на ищцата е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е било
прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже предпоставките,
обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание и
надлежното му упражняване. С оглед наведеното конкретно основание в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване и при кумулативна
даденост следните предпоставки 1) намаляване на работата, която се изпълнява от
работника с тази трудова функция; 2) наличие на обективна връзка между намаления
обем на работата, необходимостта работодателят да реорганизира работния процес и
трудовата функция на уволнения работник - намаляването да е свързано с
изпълняваните от работника трудови функции; 3) работодателят да е извършил подбор
и неговата законосъобразност, обусловена от обоснованост на дадените от
4
работодателя оценки по законоустановените критерии за извършване на подбор.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства по убеждение на
настоящата инстанция не е налице намаляване обема на работа при ответното
дружество, което да е обусловило необходимост от съкращение на щата в отдела, в
който е работила ищцата.
Намаляването на обема на работата, за да послужи като законосъобразно
основание за прекратяване на трудово правоотношение, следва да отговаря на няколко
изисквания. На първо място, необходимо е то да се отнася не общо към дейността на
предприятието работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени
трудови функции. На второ място, същото следва да се отличава с характеристиката
трайност, т.е. да не е преходно и колебливо състояние. На следващо място, необходимо
е това намаляване да е в обем, даващ основание да се намали броят на работниците,
изпълняващи съответните трудови функции, а не да е незначително, пренебрежимо
малко спрямо общия обем. Не на последно място, необходимо е още да съществува
обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да
реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла
работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която
работата е намаляла, между други работници в предприятието (в този смисъл
практика на касационната инстанция, обективирана например в Решение № 375 от
25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1925/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 29 от 08.02.2011
г. по гр. д. № 265/2010 г., Решение от 08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г., ІV г. о. на
ВКС, Решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1251/2010 г., ІV г. о. на ВКС). Освен това,
намаляването на обема на работата може да настъпи било поради външни на
предприятието причини – например поради намаляване на клиентелата, било по
решение на работодателя по негова преценка.
От представеното изявление на ответното дружество се установява, че
работодателят е взел решение за закриване на проектното звено, в което е работила
ищцата, което само по себе си означава намаляване обема на работа. Същевременно
обаче, в същото писмо е посочено, че е налице тясна координация между човешките
ресурси и Съвета на представителите на работниците и служителите с цел осигуряване
на бърз и добре синхронизиран процес на преход на всички служители от проектно
звено „Роботика“ към други отдели в рамките на „Фесто“, т.е по преценка на
работодателя, въпреки намаляването на обема на работа, не е било необходимо
съкращение на работници от процесното звено. Едва впоследствие, в пълно
противоречие със заявеното в изявлението, е сформирана комисия за извършване на
подбор при съкращаване на служители, поради „възникналата необходимост от
намаляване на броя на сътрудниците, заемащи длъжността „аналитик, компютърно
5
осигуряване на качеството“ от шест на пет сътрудника“. Установеното пълно
противоречие в поведението на работодателя води до извод за недобросъвестно
упражняване на трудовите права на работодателя.
Поради изложеното, съдът приема, че не е налице намаляване обема на работа,
което да е обусловило съкращение на броя на сътрудниците в звеното, съответно за
съкращаване на ищцата.
При този извод за недоказано намаляване обема на работа, което да е
обусловило съкращение на щата, на който е работила ищцата, само за пълнота следва
да бъдат изложени съображения относно незаконосъобразността и формалността на
извършения подбор.
Правото на подбор е субективно материално преобразуващо право на
работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата,
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата
да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да
останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В
случаите на съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на
брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа,
извършването на подбор е не само субективно преобразуващо право на работодателя,
но и вменено в негова тежест задължение. Когато се касае за закриване на част от
предприятието, съкращаване на единствената или на всички щатни бройки за
съответната длъжност, подбор се извършва по преценка на работодателя, без това да е
задължително. В този смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 3/2011 от
16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2019 г. от
26.10.2021 г. по т.д. № 5/2019 ОСГК на ВКС.
В случая, предвид приложимото уволнителното основание – поради намаляване
на обема на работа, работодателят е задължен да извърши подбор.
По делото не се спори, а и се установява от ангажирания доказателствен
материал, че подбор е осъществен. При проверката на надлежното упражняване на
правото на работодателя да извърши уволнение на наведеното основание съдът не е
ограничен до формалната констатация, че подбор е извършен, а следва да провери
същия съобразно изведените в закона критерии за законосъобразност – същото да е в
интерес на производството или службата, да се запази правоотношението на
работниците, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, подборът, като
материално субективно преобразуващо право може да се упражнява в границите,
установени в закона, т.е. по законосъобразност. В основата му е преценката на
6
критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на
работата/. Като дейност по упражняване на субективно право, тази преценка се
извършва по критериите, установени в правната норма, предназначена е да задоволи
определен от закона интерес и да доведе до посочените в разпоредбата резултати.
Затова осъществяването й трябва да бъде съобразно закона, а не по целесъобразност.
Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за
законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на
критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и
оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява
обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор
е осъществено съобразно установения правен режим.
От протокол № 2/27.11.2023 г. от заседание на комисията за извършване на
подбор (лист 60-61) се установява, че бланките за оценките за представянето в
работата на всички сътрудници, заемащи длъжността „Аналитик, компютърно
осигуряване на качеството“ са попълнени от г-н Калин Дилов, на длъжност
„мениджър“ в звено „Развой на софтуера“, като комисията е кредитирала напълно
поставените оценки и на база на тях са изготвени и общите оценки на всеки от
сътрудниците, при което ищцата е получила най-нисък резултат. По делото обаче не са
ангажирани каквито и да било доказателства за причините, които са обусловили при
оценяването на ищцата да й бъдат поставени конкретните оценки, при това толкова
ниски. Съмнение в обосноваността на оценката се поражда и от обстоятелството, че
при така констатирано от работодателя изпълнение на трудовите функции от страна на
ищцата на ниво, което не покрива очакванията, ответното дружество не е предприело
по-рано прекратяване на трудовото й правоотношение.
Въз основа на горните съображения съдът намира, че уволнението на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е незаконосъобразно, което обуславя основателност на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и същият следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1
КТ ищцата следва да докаже, че в резултат от уволнението е останала работа за
процесния период, поради което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението.
От полученото писмо от Агенцията по заетостта (л.158) се установява, че за
периода от 05.01.2024 г. до 12.07.2024 г. (датата, на която е изготвено писмото) ищцата
е била регистрирана като безработно търсещо работа лице, поради което и предвид
констатираната незаконност на уволнението, съдът намира, че същата е претърпяла
имуществена вреда, изразяваща се в липса на трудово възнаграждение за периода от
28.12.2023 г. до 28.06.2024 г. (6 месеца).
7
Съгласно установената съдебна практика (обективирана например в Решение №
50089/21.12.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3102/2022 г., III г.о., ГК; Решение №
359/17.06.2010 г. по гр. д. № 1448/2009 г., ІV ГО и Решение № 665/11.01.2011 г. по гр. д.
№ 1688/2009 г., ІІІ ГО), когато правоимащият не е имал възможност да отработи един
пълен календарен месец през всички дни, разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ не може да
се приложи пряко и по начин, който води до накърняване на легитимната цел да се
преодолеят негативните за работника или служителя последици от незаконното
уволнение. В този случай следва да се вземе предвид брутното трудово
възнаграждение, което работникът или служителят би получил за пълен работен месец,
ако е имал възможността да го отработи. Не е задължително осуетената възможност за
работника или служителя да е поради злоупотреба и недобросъвестно упражняване на
права и задължения от страна на работодателя по чл. 8, ал. 1 КТ. В закона изрично е
уредена възможността за определянето на размера на обезщетението по друг начин,
приет в акт на Министерския съвет, в колективен или индивидуален трудов договор.
Така съгласно чл. 19, ал. 1 НСОРЗВ, когато работник или служител не е отработил
пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение за целите на обезщетението се
определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи
по броя на работните дни за същия месец. Установената практика на ВКС указва
подзаконовите норми да се тълкуват и прилагат законосъобразно, а не по начин който
противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Подзаконовата уредба е само в
помощ, когато изразява принципите и вмества целите на законовата уредба, както в
случая. Съдържащото се в подзаконовата норма правилото на чл. 19 НСОРЗВ може да
се приложи не само тогава, когато работник или служител изобщо няма пълен
отработен месец при същия работодател, но и когато брутното му трудово
възнаграждение за последния фактически отработен пълен месец е получено през
месеца, предхождащ незаконно уволнение.
Между страните не се спори, че при пълен отработен месец полагащото се
месечно брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 5200 лева.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 220 КТ в тежест на ответника е да докаже, че сумата е платена, а в тежест на
ищеца – наличие на основание за задържане на полученото.
Съгласно установената практика на касационната инстанция (обективирана
например в Решение № 178/09.11.2017 г. по гр.д. № 375/2017 г., III г.о. на ВКС;
Решение № 119/10.06.2021 г. по гр.д. № 2759/2017 г., III г.о. на ВКС; Решение №
88/29.01.2010 г. по гр.д. № 590/2009 г., III г.о. на ВКС) заплатеното обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие подлежи на прихващане от размера на
предявеното с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като
8
и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а
именно – оставането му без работа.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 31.01.2024 г. на
ищцата е изплатена сумата от 14 040 лева като обезщетение за неспазен срок на
предизвестие. Поради това, тази сума следва да бъде приспадната от дължимото се на
ищцата обезщетение (6 месеца x 5200 лева = 31 200 лева) и ответникът следва да бъде
осъден да й заплати сумата от 17 160 лева, върху която се дължи законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.02.2024 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 220, ал.1 КТ в тежест на ищцата е да
установи сключването на трудов договор с ответника, прекратяването му от ответника
без отправяне на предизвестие за това, размера на уговореното трудово
възнаграждение, както и уговорения срок за предизвестието.
Предвид основателността на иска за заплащане на обезщетение за оставане без
работа и обстоятелството, че това обезщетение и обезщетението за неспазване на
срока на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение обезщетяват
едни и същи вреди – оставането на работника или служителят без работа, предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже
незаконно недопускане до работа за релевирания период.
Съгласно установената съдебна практика (обективирана например в Решение №
246/28.12.2018 г. по гр.д. № 4719/2017 г., IV г.о. на ВКС; решение № 518/08.07.2010 г.
по гр.д. № 374/2009 г., IV г.о. на ВКС; решение № 683/21.12.2010 г. по гр.д. №
1130/2009 г., IV г.о на ВКС), за да се ангажира отговорността на работодателя за
недопускане до работа, напълно достатъчно е работникът или служителят дори и един
единствен път да е посетил предприятието и да е изявил готовност да престира труд
по трудовото правоотношение. По този начин последният е изпълнил задължението си
за явяване на работа, на което съответства задължението на работодателя да го
допусне да изпълнява трудовите си функции. Това недопускане до работа е незаконно,
тъй като е извършено в нарушение на основното задължение на работодателя да
осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по
трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 1 от допълнителното споразумение към трудов договор, сключено
на 11.11.2022 г. между ищцата и ответното дружество (л.45) работодателят възлага, а
служителят приема да извършва работа от разстояние в рамките на утвърдените в
Регламента за работа от разстояние допустими работни дни месечно в зависимост от
характера на работа, според графика, съгласуван писмено с прекия ръководител.
9
Съгласно чл. 4.2 от Регламента за работа от разстояние (home office) на
ответното дружество (л.46) работа от разстояние може да бъде извършвана, когато
сътрудникът е заявил писмено желанието си да работи от разстояние до прекия си
ръководител и отговорника за водене на справката на отдела минимум 2 дни
предварително, респективно има писмено разрешение от прекия ръководител. При
извънредни ситуации е допустимо разрешението от прекия ръководител да бъде
дадено в самия работен ден.
Съгласно чл. 4.8.1 от Регламента за работа от разстояние (home office) за
сътрудниците от технически инженерен център, в зависимост от спецификата на
работа и необходимостта от присъствие в офиса, след писмено съгласие на прекия
ръководител, максимално допустимите дни в режим на работа от разстояние месечно
са до 50 % от работните дни в месеца.
Възражението на ищцата, че Регламентът за работа от разстояние не й е бил
известен, тъй като е изготвен на български език, а тя не владее български език, съдът
намира за неоснователно. Допълнителното споразумение към трудовия договор, с
което принципно на ищцата се разрешава работа от разстояние съгласно утвърдения
регламент е подписано от нея и неговата автентичност не е оспорена в настоящото
производство, поради което съдът приема, че същата е била запозната с регламента.
Предвид тези клаузи от Регламента за работа от разстояние и представените по
делото доказателства, съдът намира, че твърденията на ищцата, че не е била допускана
до работа в периода 05.12.2023 г. – 28.12.2023 г., тъй като профилът й в служебната
система е бил деактивиран, са недоказани. Видно от текста на регламента, работа от
разстояние се допуска след писмено разрешение на прекия ръководител за до 50 % от
работните дни в месеца. По делото не са представени доказателства ищцата да е имала
разрешение да работи от разстояние, но дори и да се приеме, че такова е било налице,
съгласно регламента е можела да работи от разстояние максимум половината работни
дни в месеца, а работните дни за периода 05.12.2023 г. – 28.12.2023 г. са 15 на брой и
са повече от половината за месец декември 2023 г. – 18 на брой. Поради това, дори да
се допусне, че ищцата е имала разрешение за работа от разстояние за половината
работни дни от месец декември 2023 г., най-късно на 14.12.2023 г. същата е следвало
да се яви на работа в офиса на дружеството.
Отделно от изложеното, съдът намира, че не е налице хипотеза на незаконно
недопускане до работа. Достъпът на ищцата до компютърната система за работа е бил
преустановен след издаване на Заповед № 1197/30.11.2023 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване
обема на работа. Макар да не е имала техническа възможност да изпълнява
служебните си задължения, ищцата не доказва да се е явила на работното си място, за
да установи каква е причината за това и евентуално да отстрани същата. Обратното –
10
извод за това, че ищцата недобросъвестно не се е явила на работа следва
недвусмислено и категорично от установения по делото факт, че заповедта за
уволнение й е връчена едва на 28.12.2023 г. чрез нотариална покана, в която се
съдържа и изявление за явяване в 3-дневен срок от получаването в офис на
ответника, за да предостави трудовата си книжка за оформяне и да върне
предоставената техника поради неявяване на уговорена присъствена среща.
Въпреки поведението на служителя и съобразявайки обстоятелството, че трудовото
правоотношение не е прекратено до връчване на заповедта, работодателят е изплатил
трудово възнаграждение за месец декември. Плащането на месечно възнаграждение за
месец декември е обосновава недължимост на обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за
недопускане до работа.
Поради това, предявеният иск за обезщетение поради недопускане до работа е
неоснователен и следва да бъда отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже,
че е полагала труд по трудово правоотношение при ответника, което е прекратено
независимо от основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
полагащия се на ищцата платен годишен отпуск, който не е използван от нея е в
размер на 2 работни дни, но съгласно представения фиш за начислени обезщетения
такива са начислени за 6 работни дни платен годишен отпуск. Обезщетението за
неползван платен годишен отпуск за 6 работни дни възлиза на 1418,16 лева и подлежи
на данъчно облагане, като нетният размер на обезщетението възлиза на 1276,34 лева.
Вещото лице посочва, че нетният размер на обезщетението е заплатено на ищцата на
31.01.2024 г.
Поради това, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед на изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, съобразно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищцата доказва разноски в размер на 1200 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (платежно нареждане на лист 164 по делото). Съразмерно на
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 528,43 лева разноски в производството.
Ответникът доказва разноски в размер на 400 лева депозит за съдебно-
счетоводна експертиза (платежно нареждане на лист 102 по делото) и 4800 лева за
11
заплатено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист
166 по делото). Ищцата своевременно е направила възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Предвид правната и фактическа сложност на делото, адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до 1200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 895,42 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС дължимата държавна такса по двата уважени иска. Дължимата
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е в размер на 80 лева,
а по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съразмерно на уважената част от
него – в размер на 686,40 лева, или общо 766,40 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на А. М. Ф., ЛНЧ: **********, извършено със Заповед № 1197/30.11.2023
г., с която е прекратено трудовото й правоотношение с „Ф. П.“ ЕООД, ЕИК: *********
на длъжността „аналитик, компютърна осигуряване на качество“, която е заемала въз
основа на трудов договор № 345/11.11.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ „Ф. П.“ ЕООД, ЕИК: *********
да заплати на А. М. Ф., ЛНЧ: **********, сумата от 17 160 лева (седемнадесет
хиляди сто и шестдесет лева) – брутен размер на обезщетение за оставане без работа
за периода 28.12.2023 г. – 28.06.2024 г. вследствие на незаконното уволнение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.02.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 17 160 лева до
пълния предявен размер от 31 200 лева поради уважено възражение за прихващане с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 220, ал. 1 КТ със сумата от
14 040 лева – заплатено от ответника на ищцата обезщетение за неспазен срок на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на „Ф. П.“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на А. М. Ф., ЛНЧ: **********, сумата от 5200 лева
– обезщетение за недопускане до работа за периода 05.12.2023 г. – 28.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на „Ф. П.“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на А. М. Ф., ЛНЧ: **********, сумата от 2528,00
лева – разликата между дължимото и реално заплатеното обезщетение за неспазен
срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на „Ф. П.“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на А. М. Ф., ЛНЧ: **********, сумата от 40,00 лева
– разликата между дължимото и реално заплатеното обезщетение за неползван платен
годишен отпуск.
12
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф. П.“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на А. М. Ф., ЛНЧ: **********, сумата от 528,43 лева (петстотин двадесет и
осем лева и четиридесет и три стотинки) разноски по делото съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. Ф., ЛНЧ: ********** да
заплати на „Ф. П.“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 895,42 лева (осемстотин
деветдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки) разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Ф. П.“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 766,40 лева (седемстотин
шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13