Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XIII – ти
граждански състав, в открито заседание на дванадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 286 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените
в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК
и материалноправно такова - чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез клона си в страната, твърди, че на
27.04.2016 г. сключил с ответницата А.М.С. *** договор за потребителски кредит №
CREX-13187493, по силата на който й
предоставил в заем сумата от 398,52 лева с цел финансирането на покупката на
стока – смартфон HTC, модел
626. Твърди, че ответницата поела задължението да върне главницата, ведно с
уговорената възнаградителна лихва от 37,04 % годишно и годишен процент на
разходите от 44,03 %, на 9 равни месечни вноски – всяка от по 51,81 лева. Сочи,
че ответницата погасила само първите 4 вноски като преустановила плащанията по
договора, считано от датата на падежа на петата месечна вноска -05.10.2016 г. Така неплатени останали главница в размер на
236,69 лева и възнаградителна лихва в размер на 22,36 лева. Поради забавата
претендира и мораторна лихва в размер на 20,46 лева. Поддържа, че за посочените
суми се снабдил със заповед № 4022/27.09.2017 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6744/2017 г. по описа на РРС. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му
дължи посочените вземания. Претендира направените деловодни разноски в исковото
и заповедното производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител,
назначен на ответницата А.М.С., е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. С отговора е заявено оспорване на авторството на подписа,
положен за ответницата, като кредитополучател, респ. клиент, в договора за
потребителски кредит и в приложенията към него, включително в представената
фактура за закупената с отпуснатия кредит стока. Особеният представител моли
съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
С протоколни определения от 11.07.2018 г., във връзка със
заявеното от особения представител на ответницата оспорване на авторството на
подписа, положен за кредитополучател, респ. клиент в договора за потребителски
кредит и приложенията към него, съдът е открил производство по чл.193, ал.2 от ГПК, разпределил е доказателствената тежест между страните и е назначил съдебна
графическа експертиза. От заключението на вещото лице по категоричен начин се
установява, че подписите за кредитополучател (клиент) във всички оспорени
документи са изпълнени от ответницата. Освен това, както сочи и ищеца, в
декларацията за предоставяне на лични данни се съдържат множество данни,
включително телефони за връзка, които не са включени в информацията в личната
карта на ответницата и чието предоставяне потвърждава, че изявленията в
оспорените документи са именно на последната. Договорът за потребителски кредит
отговаря на императивните изисквания за неговата валидност, които поставя ЗПК и
за които съдът е длъжен да следи служебно. Липсват данни ответницата да е
погасила задълженията си по него, установяването на което обстоятелство е в
нейна доказателствена тежест. По изложените съображения предявените искове се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК, в тежест на ответницата са направените от ищеца деловодни разноски,
включително тези в заповедното производство, за които също следва да бъде
постановен осъдителен диспозитив съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Ищецът е направил разноски
за държавна такса в общ размер на 150 лева и за възнаграждение на особения
представител на ответницата в исковото производство в размер на 150 лева. В
полза на ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
минималните размери по чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ или още 150 лева. Така на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 450 лева.
По оспорването, направено от особения представител на
ответницата, съдът е назначил експертиза, възнаграждението на вещото лице по
която, в размер на 200 лева, е заплатено от бюджета на съда – арг. от чл.83,
ал.3 вр.ал.1, т.5 от ГПК. Тъй като не особеният представител е задължен за
заплащането на разноските, а представляваната от него страна, когато не е
освободена от тяхното заплащане, то те следва да се присъдят от съда с
решението по спора и да се възложат съобразно изхода на делото – т.7 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. По тези съображения
ответницата следва да възстанови по сметка на съда разноските за възнаграждение
на вещото лице, назначено по искане на особения й представител.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.М., с ЕГН **********,***, че
дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, представлявано от Давид Лоран, номер на
регистрацията: *********, действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, с ЕИК *********, със седалище на клона в гр.София, район Младост,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, представляван поотделно от Димитър
Тодоров Димитров, Нели Панчева Недялкова и Жозе Мануел Салоио, сумата от 236,69
лева – неплатена част от главницата по договор за потребителски кредит №
CREX-13187493/27.04.2016 г., сумата от 22,36 лева – неплатена част от
възнаградителната лихва по същия договор за периода от 05.10.2016 г. до
05.02.2017 г., както и сумата от 20,46 лева – мораторна лихва за периода
от 05.11.2016 г. до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата и
възнаградителната лихва, считано от 26.09.2017 г. до окончателното им
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6744/2017 г. по описа на Районен съд
- Русе е издадена заповед № 4022/27.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.М., с ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК
*********, сумата от 450 лева –
деловодни разноски в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА А.С.М., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд - Русе сумата от 200 лева
– заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/