№ 1002
гр. Бургас, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501740 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалбата на „Континентал 99“ ЕООД, с управител Георги Драгнев Драгнев
от *****, против: отправена му покана за доброволно изпълнение(ПДИ) изх.№8096/08.09.22г. от
ЧСИ Георги Михалев, с рег.№703 и район на действие-този на БОС, по изпълнително дело №290
по описа на същия ЧСИ за 2022г.; против неправилно възложените на длъжника от ЧСИ такси и
разноски по ТТРЗЧСИ за изпълнителното производство, от 1498,37лв. с втора ПДИ, връчена му на
29.09.22г., въпреки своевременно плащане на дълга към взискателя; евентуално против
Постановление на ЧСИ Г.Михалев от 19.08.22г., с което са приети деловодни разноски, сторени за
адвокатско възнаграждение на взискателя по делото в необосновано завишения размер от 688лв.,
вместо 590,78лв.
Жалбата изразява недоволство от горепосочените действия на съдебния изпълнител, които
се сочат за незаконосъобразни.
Конкретно се твърди, че спрямо взискателя по делото „Лита“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 169, партер, с управител
Веселина Енчева Терзиева, на 19.09.22 г.длъжникът бил заявил по теле поща готовност да заплати
разноските по т.д. №148/ 2019 г. по описа на БОС и по в.т.д.№ 190/2020 г. по описа на БАС,
възлизащи на общо 4596, 52 лв., като е поискал да му бъде предоставена валидна банкова сметка,
защото съществуващите били закрити. Теле пощата била получена от взискателя на 20.09.22 г., а
на 26.09.2022 г. длъжникът превел по посочената му банкова сметка на дружеството горната сума,
представляваща разноски по споменатите две съдебни дела.
На 29.09.22г. обаче ЧСИ Михалев изпратил ПДИ на длъжника за доброволно изпълнение
на сумата от 1498, 37 лв. разноски, сторени по изпълнителното дело, които страната счита, че не
дължи, т.к. не е дала повод за завеждането му и е платила дълга си към взискателя преди
връчването на ПДИ.
Твърди, че взискателят не му е дал валидна банкова сметка, по която да преведе дължимата
1
сума.
Независимо от казаното, при условие на евентуалност, сочи приетия от ЧСИ адвокатски
хонорар за защита на взискателя от 688лв. за прекомерно завишен и целящ излишното му
натоварване с разноски по делото. Счита, че би следвало възнаграждението да бъде намалено до
размер от 590,78 лв.
Моли за уважаване на жалбата с последици по закон, като бъдат отменени
незаконосъобразните действия на ЧСИ Г. Михалев, поради извършено плащане на задължението
преди връчването на ПДИ. Евентуално пледира за намаляване на адвокатския хонорар от 688лв.,
приет с постановление от 19.08.22г. на ЧСИ, до размера на горепосочената сума и претендира
съдебно-деловодни разноски. Прилага писмени доказателства.
В срок е постъпило становище от ответника по жалбата-взискател „Лита“ ООД, чрез адв.
Петя Колева.- БАК- процесуален представител на страната, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Любен Каравелов“ 5, вх. А, ет. 1, ап. 2, в което жалбата против ПДИ се сочи за недопустима, т.к.
за това действие на ЧСИ не е предвиден самостоятелен инстанционен контрол в нито една от
хипотезите на чл. 435, ал.2 от ГПК, в които на длъжника е признато от закона право на защита
срещу незаконосъобразни процесуални действия на СИ чрез жалба. В тази част производство по
делото следвало да бъде прекратено.
Жалбата, насочена срещу разноските по изпълнението и в частност срещу размера на
възложеното в тежест на длъжника адвокатско възнаграждение, платено от взискателя, се счита
за допустима, но неоснователна.
Страната признава, че е получила по теле поща на 20.09.22 г. уведомление ,
съдържащо изявление на длъжника за доброволно изпълнение на сумите, за които е осъден с
изпълнителния лист, по който е образувано изп.д.290/22г. по описа на ЧСИ Г.Михалев, но
акцентира, че горното е изпратено след образуването на посоченото изпълнително дело(19.08.22г.)
и самото плащане е извършено на 26.09.22 г., след връчването на първата ПДИ( на 29.08.22г.), по
реда на чл.50 от ГПК, във връзка с чл.47, ал. 1 от ГПК, т.к. представител на длъжника не е бил
намерен на адреса му на управление. Взискателят бил уведомил ЧСИ веднага за изпълнението. По
тази причина на длъжника била изпратена нова ПДИ от 29.09.22г., сочеща като дълг само остатъка
в размер на 1498, 37 лв., включващ такси и разноски по изпълнението, включително за
адвокатското възнаграждение, платено за защитата на взискателя по делото.
В контекста на евентуалното искане за намаление на горното възнаграждение изтъква
съображения, че то не е прекомерно, а е съобразено с нормативно предвидения за това минимум, с
размера на дълга и с извършените съдебно-изпълнителни действия.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.Не ангажира доказателства.
Представени са мотиви от ЧСИ Михалев, с които оспорва жалбата против ПДИ като
недопустима, а жалбата против действията си по приемане на разноските по изпълнението,
включая и тези, платени като адвокатско възнаграждение от взискателя, намира за неоснователна.
Твърдял е редовно връчване на първата ПДИ чрез залепване на 29.08.22г., при посещение от
призовкар на адреса на дружеството, на който негов представител и офис не е открит и след
неуспешно посещение на домашния адрес на управителя на търговеца(напуснал апартамента
преди 10 години, по сведение на живущите там). При повторно посещение на адреса на търговеца,
без законът да го задължава за това, призовкар на ЧСИ извършил ново лепене на уведомление, на
дата 16.09.22г., т.к. отново не открил представител и офис на дружеството. Счита, че първото
уведомяване на длъжника за образуваното принудително изпълнение е било надлежно и поддържа,
че плащането е извършено след образуването на делото и връчването на ПДИ. Посочва, че едва
след проведен разговор с помощник на ЧСИ, управителят на длъжника се е явил в кантората му на
29.09.22г. и е получил ПДИ за остатъка от дължимата сума.С оглед на това намира, че такси и
разноски по ТТРЗЧСИ са дължими.По отношение размера на възложеното адвокатско
възнаграждение-не изразява становище, предоставя преценката на съда.
Проверката на БОС сочи жалбата, по която е образувано настоящото производство,
за подадена в рамките на предвидения от закона преклузивен двуседмичен срок от
връчването на втората ПДИ, на 29.09.22г., съдържаща информация за основанието и
2
размера на дължимите от длъжника разноски по изпълнението.
В частта, насочена против посочените разноски тя е допустима, т.к. в чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК изрично е предвидено правото на длъжника да ги обжалва, следователно подлежи на
разглеждане по същество.
В частта, насочена против първата отправена ПДИ по изпълнителното дело обаче, жалбата
е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено, т.к. посоченото
процесуално действие не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Видно от изрично
изброените процесуални действия в изпълнителното производство, за които в чл.435, ал.2 от ГПК
на длъжника е признато право на жалба за собствена защита, атакуването на отправена ПДИ, не е
сред тях.Тъй като цитираната норма е императивна, не подлежи на разширително тълкуване и
следва да бъде приложена точно. Изводимо от това е, че дружеството длъжник няма признато от
закона право на жалба срещу ПДИ изх.№8096/08.09.22г., връчена лична на управителя му на
29.09.22г.
По същество :
Изпълнително дело № 290/22г. по описа на ЧСИ Г.Михалев е образувано на 19.08.22г. по
молба на взискател „Лита“ ООД, против длъжника „Континентал 99“ЕООД, за удовлетворяване на
парично вземане в общ размер от 4596,52лв.( възложени в тежест на второто дружество разноски
по две съдебни дела). За сумата в полза на първото дружество е издаден от БОС и изпълнителен
лист на дата 05.08.22г..
На 19.08.22г. е издадено и постановление на ЧСИ, с което като разноски по делото е приет
адвокатски хонорар от 688 лв., уговорен и заплатен в брой на процесуален защитник от
взискателя. Сумата е отразена като дълг в издадената до длъжника ПДИ от 19.08.22г., ведно със
задължението според изпълнителния лист. Видно от данните по делото е, че призовкар е посетил
на 29.08.22г. както адреса по седалището на дружеството- длъжник(гр.Бургас, ул. „Средна гора“
№6), установен без промяна към посочената дата чрез служебна справка на съда в Търговски
регистър, така и личния адрес на управителя на длъжника- търговец в *****. На първия не е
открит офис на юридическото лице, а само неработещ, празен хотел, заради което е извършено
залепване на уведомлението до дружеството, на ел. табло в двора на хотела. На втория- по
сведения на живущо от 30 години семейство У., там не живее лице Г.Д. и той не е бил намерен от
връчителя. Уведомление е залепено и на втория адрес.
ЧСИ е извършил и второ посещение със залепване на уведомления на същите адреси, на
дата 16.09.22г., като отново не е открил офис и лице за контакт с търговеца, респективно не е
намерил на адреса в ж.к.*** управителя, защото според сведения от други съседи, е напуснал
преди 10 години.
В кориците на делото са приобщени и две подписани от управителя на дружеството –
длъжник ПДИ, връчени му лично в кантората на ЧСИ на 29.09.22г.-първата за дълг, включващ
сумите от изпълнителния лист от 05.08.22г., ведно с такси по изпълнението и разноски, а втората-
за остатък от 1498,37лв., включващ адвокатско възнаграждение от 688лв. за защитата на
взискателя по изпълнението и 810,37лв. разноски и такси, дължими към ЧСИ(с ДДС).
Данните по делото сочат, че ЧСИ е извършил обстойно проучване на имуществото на
длъжника и е наложил съответни обезпечаващи изпълнението мерки, включително е издирил
мобилен телефон на управителя на дружеството, за осъществяването на служебен контакт.
На 19.09.22г. търговецът чрез управителя си е поискал от взискателя по теле поща
посочване на нарочна валидна банкова сметка, за да престира. Безспорно и установено от данните
по делото(представен платежен документ) е, че сумата по изпълнителния лист е заплатена на
взискателя на дата 26.09.22г. от длъжника.
Сумата на разноските към ЧСИ е формирана от простите такси, дължими в изпълнителното
производство, които няма данни взискателят да е заплатил авансово и от пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена върху размера на събраната сума. Спор по размера на тези
разноски не е повдигнат, нито се слуша възражение, че не са били реално сторени.
При тези данни съдът намира жалбата против разноските за изпълнителното
3
производство, дължими на ЧСИ, за неоснователна.
Последователна е съдебната практика( вкл. на ВКС по ГК,ІV г.о. № 523 от 19.07.2012 г. по
гр.д. № 1496/2010 г. и № 266 от 19.12.2013 година по гр.д. № 1427/2012г. и др.), че при плащане
след образуването на делото, дори и това да е направено в срока за доброволно изпълнение,
пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ е дължима. Дълг на длъжника са и всички останали
прости такси, според правилото на чл.79, ал.1 от ГПК, които след като са платени, се превръщат в
разноски на взискателя, както и в приложение на правилото на чл.79, ал.2 от ГПК- таксите, които
са били авансово задължение на взискателя, но не са били заплатени от него.
С оглед на горното и т.к. в случая изпълнението е извършено след образуването на делото и
дори след получаването на първата ПДИ, надлежно връчена на основание чл.50, ал.4 от ГПК, чрез
залепване на уведомлението на адреса на дружеството на дата 29.08.22г., следва да се заключи, че
сторените в производството разноски се дължат и твърдението на жалбоподателя, че
престирането му е своевременно и го освобождава от заплащането им, е неоснователно, защото не
намира опора в закона.
Таксите, дирени от ЧСИ са нормативно предвидени, а разноските му, според наличните в
изпълнителното дело сметки и изчисления, следва да бъдат приети за безспорно реално
извършени.
Недобросъвестно поведение(респективно неоказване на съдействие) от страна на
взискателя, целящо осуетяване на доброволното изпълнение на длъжника, след установяването на
дълга му със съдебни решения по две дела, не се доказва,в противовес на заявеното от
жалбоподателя.
Тъкмо обратно – в процеса е видно трудно издирване на длъжника, с оглед
осъществяването и съобщаването на процесуалните действия, които ЧСИ по делото трябва да
извърши.
По отношение разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
взискателя по изпълнителното дело:
Тези разходвани парични средства са част от разноските по изпълнението, следователно и
на основание чл.79, ал.1 от ГПК също следва да се възложат в тежест на длъжника.
Касателно въведените възражения за размера им, като неоправдано и шиканьозно завишен
и с оглед искането за неговата редукция, съдът се съобразява с предвидените в тази връзка в
НМРАВ правила (вж.чл.10 и чл.7, ал.2).
Те визират на база имуществения интерес( в случая размера на дълга) минимум, който
уговореното адвокатско възнаграждение от 688лв. превишава 2,5 пъти. Затова и с оглед
обстоятелството, че продължителността на принудителното изпълнение е малка, а на
процесуалния представител на взискателя се е наложило освен подаването на молбата за
образуване на делото, да представи още само една молба, известяваща ЧСИ за паричната
престация на длъжника, съдът приема, че има основание заявеният от взискателя размер на
хонорара му да бъде редуциран до 590 лв., съобразно конкретно въведеното от жалбоподателя
възражение.
В обобщение на горните констатации съдът приема, че следва да отмени
Постановление от 19.08.22г. по изп.дело №290/22г. по описа на ЧСИ Г.Михалев, приемащо
разноски за адвокатско възнаграждение за защитата на взискателя в изпълнителното
производство, в размер над 590лв. до 688лв.
В останалата част жалбата против разноските по изпълнението следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „Континентал 99“ ЕООД, с
управител Георги Драгнев Драгнев от гр. ***, против връчена му на 29.09.22г.покана за
доброволно изпълнение(ПДИ) с изх.№ 8096/08.09.22г. от ЧСИ Георги Михалев, с рег.№703 и
район на действие-този на БОС, по изпълнително дело №290 по описа на същия ЧСИ за 2022г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1740/22г. в тази част.
ОТМЕНЯ Постановление от 19.08.22г., с което ЧСИ Г.Михалев приема платено адвокатско
възнаграждение за представителство на взискателя, като разноски по изп.дело №290/22г. по описа
на същия ЧСИ, в размер над 590лв. до 688лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Континентал 99“ ЕООД против приетите като
дължими на СИ от жалбоподателя-длъжник по изп.дело №290/22г. по описана на ЧСИ Г.Михалев
разноски в останалата й част.
Решението, в частта, имаща характер на прекратяващо производството по делото
определение, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна
жалба, пред Апелативен съд-Бургас.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5