РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Т., 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500004 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. №4/2022 г. по описа на Окръжен съд-Т. е
образувано по въззивни жалби от община Т., представлявана от кмета д-р Д.
Д. с адрес за призоваване: гр. Т., пл. „Св.“ № ... и Д. В. Г., действаща чрез
пълномощника си адв. С.К. от АК – Ш. с адрес за призоваване и съобщения
гр. Ш., ул. „С.“ № ..., вх. ..., ет. ...
ПРОТИВ Решение № 480 от 27.10.2021 год., постановено от Районен
съд гр.Т. по гр.дело № 20213530100544 по описа на същия съд за 2021 год. и
Решение № 565 от 06.12.2021 г. за допълване и поправка на допуснати
очевидни фактически грешки, с което е ОСЪДЕНА Община Т.,
представлявана от кмета Д. Д. да заплати на Д. В. Г. с ЕГН ********** от гр.
Т., ул. „Бр.“ № ..., вх....., ет....., ап....., със съдебен адрес гр. Ш., ул. С. № ....,
вх....., ет. ...., чрез адв. С.К. АК-Ш. сумата от 18000 /осемнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпените
болки, страдания, неудобства и затруднения, настъпили в резултат на
претърпяна от ищцата злополука на 20.08.2018 г., а именно падане на
необезопасен и неподдържан участък - тротоар на бул. Ц. Осв. № ...., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
20.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата
част и до пълния претендиран размер от 20 000лв., представляващи частичен
1
иск от дължими 35 000 лв., отхвърля иска като неоснователен, както и е
ОСЪДЕНА Община Т., представлявана от кмета Д. Д. да заплати на Д. В. Г. с
ЕГН ********** от гр. Т., ул. „Бр.“ № ..., вх. ..., ет. ..., ап. .., със съдебен адрес
гр. Ш., ул.С. № ..., вх. ..., ет. ..., чрез адв.С.К., АК- Ш. сумата от 1625.28
/хиляда шестстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпените болки,
страдания, неудобства и затруднения, настъпили в резултат на претърпяна от
ищцата злополука на 20.08.2018 г., а именно падане на необезопасен и
неподдържан участък - тротоар на бул. Ц. Осв. № ..., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 20.08.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Присъдени са разноски на
ищцата - сумата от 2356.59 лв., представляваща направени по делото
разноски, по компенсация.
Считайки решението за необосновано и незаконосъобразно, в частта с
която община Т. е осъдена да заплати на ищцата Д. В. Г. сумата от 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от
1625,28 лв. - имуществени вреди, ответникът моли съда да го отмени и
отхвърли предявените искове, алтернативно да отчете наличието на
съпричиняване от страна на ищцата.
С писмен отговор, по реда и в срока по 263, ал. 1 ГПК ищцата счита
жалбата за неоснователна.
Считайки решението за необосновано и незаконосъобразно, в частта с
което е отхвърлен искът за разликата над 18 000.00 лв. до пълния предявен
размер от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, като същият представлява частичен иск от дължимите 35 000.00 лв.,
ищцата моли съда да го отмени, като уважи изцяло исковата претенция, както
и да й присъди направените по делото разноски.
По реда и в срока по 263, ал. 1 ГПК от ответника не е постъпил писмен
отговор.
В съдебно заседание въззивникът община Т. се представлява от юрк. В.
К., която поддържа въззивната жалба, като моли същата да бъде уважена и да
бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд, като бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, като
неоснователен и недоказан. Алтернативно въззивникът моли да бъде
намалено определеното обезщетение от 18 000 лева за претърпени
неимуществени вреди, като се отчете фактът, че ищцата може би е
допринесла за настъпването на падането. Претендира и сторените разноски.
Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от адв. С.К., която
поддържа подадената въззивна жалба, моли същата да бъде уважена,
доколкото предявената претенция е основателна в пълен размер. Счита, че
предвид събраните доказателства, безспорно е установен инцидента,
настъпилите вреди, причинната връзка. Моли също да бъде отхвърлена
жалбата на община Т.. Според въззиваемата се е установило, че на
2
тротоарното платно е имало неравности, които не са били сигнализирани.
Също така въззиваемата сочи, че задължението за поддържане на тротоарите
към общинските пътища по закон е вменена на община Т., като това
задължение не е било изпълнено. Претендира и сторените разноски.
Съдът, след като констатира, че въззивните жалби са подадени в срок и
са допустими, провери изложените в тях оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледани по същество въззивната жалба от община Т. е
неоснователна, а въззивната жалба от Д.Г. е основателна.
От събраните по делото като писмени доказателства медицински
документи, касаещи ищцата и от заключението на вещото лице - ортопед по
изготвената от него и приета от съда съдебномедицинска експертиза се
установява, че вследствие на падането, ищцата Д. В. Г. контузва десния си
крак и получава пертрохантерно счупване, закрито в дясно. Налага се
обездвижване изцяло на легло в болница, след което се извършила закрита
репозиция на фрактурата на дясна бедрена кост, а десния долен крайник е
поставен на директна екстензия.
На 22.08.2018 год. е извършена хирургическа операция с пълна упойка
при която се е извършила открита репозиция и е направена вътрешна
фиксация с ОНЗ плака с 5 отвора, компресивен винт и 1 допълнителен винт за
шийката и 5 винта за фиксиране на плаката към костта. След операцията Д.Г.
е оставена още няколко дни в болницата за наблюдение и лечение, като през
тях била обездвижена изцяло. Изписана е на 28.08.2018 год. с препоръки да
спазва щадящ режим на крайника, провеждане на ЛФК и прием на
антикоагулант 20 дни. Самото счупване и контузията са предизвикали силни
болки и страдания на пострадалата, довели до невъзможност да се движи и
самообслужва изцяло сама. Поради характера на счупването и продължаваща
болка след няколко седмици отново е приета поради подуване и отичане на
крака. Постоперативно е търпяла отново силни болки и страдания.
Постепенно, с времето болките са намалели. Движенията и към момента са
ограничени и накуцва, независимо от проведената рехабилитация. През
първите 2 месеца не е можела да става от леглото и се е нуждаела от чужда
помощ при всички действия, изискващи повдигане на десния крайник, като
например обличане на дрехи, хранене, къпане и др.
В резултат на увреждането от 2018 год. до настоящия момент е с 50 %
намалена работоспособност, за което има издадени експертно решение №
3446 от 173 от 08.11.2018 год. на ТЕЛК към МБАЛ Т. АД, експертно решение
№ 3430 от 180 от 18.11.2019 год. на ТЕЛК към МБАЛ Т. АД и експертно
решение № 3068 от 163 от 09.11.2020 год. на ТЕЛК към МБАЛ Т. АД.
Видно от приложените по делото фактури, рецепта и другите
медицински документи, както и от заключението на вещите лица, във връзка
с лечението си ищцата е направила следните разходи: по фактура №
**********/21.08.2018 г. за закупен инплант - 1490 лв.; по фактура №
3
20000000032/28.08.2018 г. за вакуум бутилка и дрен – на 40 лв. с ДДС, по
фактура № 20000002885/28.08.2018г. за болничен престой - 46.40 лв., по
фактура № **********/28.08.2018г. за закупени лекарства - фраксипарин и
памперси - 48.88лв. Общата стойност на разходите е 1625.28 лв.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
Св. Р. Евг. Р. - дъщеря на ищцата, заявява, че е била заедно с майка си
по време на инцидента. Докато вървели по бул. „Ц. Осв.“, леко по-нагоре от
светофарите на самия мост, малко преди заведение „Подлеза“, майка й
залитнала и паднала. Изпищяла от болка и не могла повече да стане. Там
имало пропадане на тротоара, което от години стояло. Кракът й бил огънат на
една страна и стоял неестествено. Тя лежала неподвижно по гръб и леко на
една страна. Звъннала на „112“, за да дойде бърза помощ. Линейката я
закарала в спешното и там установили, че има счупване в горната част на
бедрото. Оставили майка й в болницата, без да я гипсират, защото изчаквали
за операция около ден или два. Направили й операция, с която й поставили
вътре шина, за да наместят ставата.
Това била първата операция. След това я прибрали в тях с много болки.
След 20-30 дни кракът й започнал да се надува в долната част в глезена,
съпроводено с много болки. Веднага я приели в болницата и установили, че
има нещо като съсирване на кръвта. Последвала нова интервенция, преливали
течности, с които да разредят кръвта й. След няколко дни я прибрали. Два
месеца била неподвижна на легло с вдигнат крак. След това започнала да се
движи по малко с проходилка и патерици. След шестия месец с мъки
проходила. През това време правили и рехабилитация. До шестия месец се
движила с помощни средства, а след това се пробвала сама и с подпиране на
стената. Не се наложило да вадят шината и нищо повече не са правили
ортопеди и хирурзи. Гледали я в техния дом като помагали всички членове на
семейството. Свидетелката твърди, че и към момента състоянието й не е
добро, накуцва. Не можела да се обслужва сама без чужда помощ. От около 4
години не работи по трудов договор, но не е свързано с инцидента, а защото
помагала на сестра й. Инцидента й се отразил зле на психиката, била
потисната и не искала да говори с никого. Когато влизали да я обслужват се
обръщала на другата страна. Не е имала заболявания преди това. Докторите
им препоръчали имплант и те се съобразили с препоръката им.
Св. М. С. К. - приятелка на ищцата от 15-20 години, заяви, че след
инцидента я е посещавала. Първият път я заварила на легло с опериран крак.
Споделила й, че си е счупила крака около „Бряста“ на път за дъщеря си, като
се спънала в тротоарна плочка и паднала. Есента пак ходила да я види и пак
била на легло. Вторият път вече ставала по-малко. Много я боляло, била зле.
Имала притеснения, че няма кой да гледа внукът й. Имала и възрастна
свекърва, която също трябвало да гледа. Това състояние продължило цяла
зима. В момента накуцвала, но все пак ходела. Преди инцидента не е
работила, а гледала внука и свекървата. След операцията не можела да се
4
оправя без чужда помощ. За нея се грижили съпругът й и дъщерите й.
Психически се сринала. Според свидетелката тя едва ли ще се възстанови
вече.
Св. Ст. Н. - фактически съжител на дъщерята на ищцата, заявява, че е
дошъл на мястото, където е паднала Д.Г. веднага след инцидента. Не посмели
да я вдигнат и изчакали линейка. Лекарите установили счупване и се
наложила операция. Поставен й е имплант. Наложили се две лекарски
интервенции. Към момента все още не е възстановена. Видимо има
затруднение с ходенето. Била силно травмирана и уплашена. Не й се
говорило, не искала да прави нищо. Първо ходила с проходилка, после с
патерици. Дъщерите й и мъжът й се грижели за нея. След падането станала
съвсем друг човек. Преди това се грижила за внуците си, не е работила от 4-5
години.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, като счита че
макар двама от тях да са заинтересовани от изхода на спора са видели ищцата
непосредствено след падането и имат преки и непосредствени впечатления от
причината, поради която това е станало. С нея са ежедневно след това и най-
добре обясняват процеса на лечение, възстановяване и преживявания на
ищцата, през този период до момента. Показанията им кореспондират и с
представените по делото писмени доказателства и не си противоречат.
От заключението на приетата по делото без възражения от съда и
страните СМЕ се установи, че описаните увреждания отговарят на
твърденията, че лицето Диана Г. на 20.08.2018 г. се спъва и пада на ул. „Ц.
Осв.“. Установено е пертрохантерно счупване вдясно-счупване в горната част
на бедрото до тазобедрената става. Механизмът на получаване на това
счупване е възможно да е станал по описания в исковата молба начин.
Продължителността на оздравителния и възстановителен период е от 6
месеца до 1 година, като през това време първоначално е било нужно да бъде
обслужвана от придружител. Имала е ограничения при придвижването
поради болки и ограничени движения. Първоначално лицето е имало много
силни болки като с времето и проведеното лечение са намалявали. Все още е
възможно да има болки при продължително натоварване на десния долен
крайник и при промяна на времето. По Решение на ТЕЛК Д. Г. има 50%
намалена работоспособност, което означава че има проблеми-затруднения
при вървене, физическо натоварване, стоене права и др.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Въззивникът община Т. на първо място твърди, че не е налице
наличието на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, доколкото
не е доказано, че вредите са причинени виновно от лице, на което
възложителят по чл. 49 ЗЗД е възложил работата, както и не е налице
причинно-следствена връзка между инцидента и описаните в исковата молба
вреди. Това възражение е неоснователно.
5
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод
изпълнението на работата. В този смисъл отговорността на ответника има
обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените
с извършването на работата лица.
Предявен е иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие,
изразяващо се в ненадлежно обезопасяване на разместени плочки по тротоар,
находящ се в гр. Т., бул. Ц. Осв. № .... ТОС констатира, че претърпените от
пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на основание чл. 49 ЗЗД,
доколкото са свързани с човешка дейност по поддръжка и реконструкция на
тротоарна площ и прилежащите към нея плочки, който безспорно е публична
общинска собственост.
Съгласно решение № 488/07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. по описа
на ВКС, ІV Г. О. при деликта, когато едно лице действа и от това действие
последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно,
като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие
последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията,
които е било длъжно да извърши. Когато общината не предприеме
предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата
грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от
закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят
вреди, общината не дължи обезщетение.
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за
противоправно бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за
вредите от станалия инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други
решения на ВКС се приема, че когато законът определя изискуемия резултат,
който общината следва да постигне и щом в крайна сметка не го е постигнала
чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е
противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
РСТ е приел, че процесната част от тротоара на бул. Ц. Осв. е част от
инфраструктурната мрежа, а нормата на чл. 30, ал. 4 ЗП възлага в тежест на
общината контрол върху изграждането, поддържането и ремонта й. Като не са
констатирали проблем на пропадането по протежението на тротоара,
служителите на ответника са в неизпълнение на законово възложените им
задължения, поради което са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на СО.
Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод по следните
съображения:
Разпоредбите на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 ЗП задължават лицата, които
стопанисват пътищата, да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по тях и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Наличието на неправилно поставени плочки или
6
такива с нарушена или повдигната конструкция, неправилно поставена
фалшива основа на тротоара или липсата на плочки в даден участък от
тротоара представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по
пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината. Съобразно
приетото в практиката на ВКС, от гледна точка на деликтната отговорност,
посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира
отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД. В Решение от 11.04.2018 г.
по гр. д. № 1676/2017 г., ІV г.о. на ВКС се приема, че "стопанинът на пътя по
основното му направление отговаря за проектирането на организацията на
движението, за изпълнението и поддържането и на кръстовища, в които се
пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани", а
съгласно § 1, т. 1 от ДР на Нар. № 1/17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата, "стопанин на пътя" е собственикът или
администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая общината. Доколкото в
хипотезата на чл. 49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно
виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да
поддържа в изправност и безопасност пътния участък, са в причинно-
следствена връзка с настъпилото увреждане, съдът при съобразяване с така
даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е счел, че в
конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи
отговорността на община Т., при условията на чл. 49 ЗЗД.
Подръжката и ремонтната дейност на тротоарите на улиците в гр. Т. е
задължение на община Т., без оглед на това на кого конкретно е възложена
тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на общината
да отстрани пропадането на тротоара/да постави нови плочки ангажира
отговорността й по чл. 49 ЗЗД. Мястото е част от градската среда, тротоарът е
с обществено предназначение и предвид свободния достъп до него, се е
налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата повърхност на
съоръжението, разположено на тротоара. Задължението за обезопасяване се
извежда от общото задължение да не се вреди другиму с оглед
местонахождението на тротоара в близост до централно градско кръстовище,
сигнализирано със сфетофар, свободния достъп на хора до него и обичайното
преминаване по това място на много пешеходци.
Задължение на всяка община е да поддържа уличната мрежа в града
като нейна общинска собственост в изправност, да сигнализира незабавно за
препятствия или други опасности по него и да ги отстранява в най-кратък
срок, съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на
ответната община, същата не е изпълнила задълженията си да сигнализира
опасностите по уличната мрежа и да организира безопасно движение по
улиците. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
бездействието на служителите на общината, настъпилия деликт и
причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й.
7
Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинна връзка с
бездействието на лицата, на които е било възложено от ответната община
упражняване на надзор, ремонт и почистване, поради което са причинени по
повод възложената им работа. Установява се по безспорен начин от
показанията на свидетелите, че мястото на инцидента е било необезопасено, а
увреждането вследствие на злополуката е в пряка причинна връзка с
бездействието на ответника, което е попречило на ищцата да забележи
неравномерно наредените плочки на тротоара.
На следващо място, въззивникът счита, че е налице съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата в обем от 80 процента, доколкото ищцата
не е проявила необходимото внимание и не е преценила правилно ситуацията
– възможно е било да премине по другия тротоар или да заобиколи
неравността, а съгласно чл. 108, ал. 2 ЗДвП ищцата е разполагала с
възможността да се движи по платното за движение, по възможност най-
близо до лявата му граница, когато тротоарът е невъзможно да бъде
използван. Това възражение е неоснователно. Разпоредбата на чл. 108, ал. 2
ЗДвП не е приложима в случая, доколкото не става въпрос нито за липсващ
тротоар, нито за невъзможност да бъде използван. Наличието на пропадане
или неравност в подредбата на плочките на тротоара не може да се приеме, че
във всеки случай е лесно забележима и то от достатъчно разстояние, за да
може да бъде заобиколена или да се премине от другата страна на пътя
безопасно. Поради това съдът намира направеното възражение за
съпричинчаване за неоснователно.
На трето място, въззивникът оспорва размера на присъденото
обезщетение за имуществени вреди, доколкото не е доказана нуждата да бъде
поставен по-скъп имплант на стойност 1490 лева, вместо такъв за 1000 лева,
каквато е цената според ценоразпис на „МБАЛ-Т.“ АД.
Съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано. На
първо място, претърпените вреди от ищцата се претендират в този размер,
доколкото на тази стойност е бил монтиран имплант в тазобедрената й кост и
за тази стойност претенцията е доказана съобразно представените фактури.
Това е стойността на имуществената вреда, доколкото тази цена ищцата е
следвало да заплати за този медицински консуматив. В допълнение следва да
се посочи, че въззивникът община Т. твърди, че в ценоразписа на „МБАЛ-Т.“
е вписана по-ниска стойност на подобен имплант, но в подкрепа на тези
твърдения не бяха представени доказателства, поради което същите останаха
недоказани.
На следващо място, и двете страни оспорват размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 18000 лева. Според въззивника
община Т. същият е завишен, доколкото не съответства на причинените
вреди, реално претърпените болки и страдания от ищцата, както и не е
съобразено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, изразяваща се в неположена от нея дължима грижа за
8
безопасно придвижване по тротоара, с оглед конкретната обстановка. Според
въззиваемата, предявеният от нея иск за обезщетяване на претърпените от нея
неимуществени вреди следва да бъде уважен в цялост поради извършените
две оперативни намеси, невъзможността сама да се обслужва в ежедневието
си, притесненията й, трудността да си намери работа, бъдещите последици от
увреждането, както и предстоящата интервенция по премахване на импланта.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент
на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и
здраве на пострадалото лице е във всеки отделен случай конкретно, а не по
общи критерии. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е
присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде
компенсиран в най-пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото
разрешение в практиката на ВКС в решение от 24.06.2010 г. по гр. д. №
1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС и
решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС.
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени
вреди съдът, определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл.
52 ЗЗД, взе предвид следните обстоятелства: към датата на увреждането
пострадалата е била на 57 години; икономическата конюнктура в страната за
2018 г.; фактът, че е получила една телесна повреда, която е наложила
оперативна интервенция с открито наместване на дясно бедро и вътрешна
фиксация с DHS плака с 5 отвора, компресивен винт, 1 допълнителен винт
шийката и 5 винта за фиксиране на плаката към костта; обичайният период на
възстановяване е около 6 месеца до една година, като през това време е било
нужно да бъде обслужвана от придружител. Съдът отчита и негативните
емоции, които ищцата, като всеки пострадал при инцидент с телесно
увреждане, е преживяла. Изпитвала е страх и притеснение за състоянието си,
за възстановяването си. Била е зависима от грижите на трети лица за
значителен период от време, изпитвала е неудобството да е ограничена в
движенията си, да не може да се обслужва самостоятелно, да се движи
свободно. В началото се е движела с проходилка, а впоследствие с патерици.
Пострадалата е имала затруднение в битовото си обслужване и нарушение на
обичайния ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и
страданията, причинени на ищцата са били най-интензивни непосредствено
след травмата, и в началото на раздвижването. В периода 05.10.2018 г. –
12.10.2018 г. поради подуване на десен крайник ищцата е постъпила отново в
болница, като й е предписана терапия с противовъзпалителни лекарства.
В експертното заключение е посочено, че ищцата има 50% намалена
работоспособност, като има затруднения при вървене, физическо
натоварване, стоене права и др. Възражението на ответника, че това
обстоятелство не следва да се отчита при определяне на дължимото
обезщетение е неоснователно. Неработоспособността се изразява в липса на
9
физически или психични способности за труд, свързани със здравето или
възрастта на осигуреното лице. С експертни решения на ТЕЛК от 08.11.2018
г., 18.11.2019 г. и 09.11.2020 г. на ищцата е призната 50% трайно намалена
работоспособност, като с последното решение срокът на определения процент
трайно намалена работоспособност е 2 години, като е посочено в описанието
на диагнозата - ограничение на движенията в ставата – тежка степен. Видно
от служебна бележка от Агенция по заетостта с изх. № 20-07-12-
309/05.10.2018 г. Д.Г. е регистрирана като търсещо работа лице в дирекция
„Бюро по труда“ в периода след 13.04.2018 г. Фактът, че ищцата е била
безработна към датата на увреждането не означава, че тя е била
неработоспособна. Неработоспособността не позволява на лицето да полага
труд, а допреди 20.08.2018 г. не са налице данни тя да е била
неработоспособна поради други причини. Наличието на трайно намалена
работоспособност, какъвто е случая ще затрудни намирането на подходяща
работа, която ищцата да е в състояние да изпълнява и следва да бъде отчетен
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото не е
ясно до кога Д.Г. няма да има възможност да получава трудови доходи.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че тази
претенция е основателна до размер от 25 000 лв., предвид характера на
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на настъпването им.
Предвид това, че искът за неимуществените вреди е предявен като
частичен иск от 35000 лв., то претендирания по настоящето дело размер от
20000 лв. следва да се уважи изцяло.
Съдът след като се съобрази с дадените указания в т. 2 от ТР № 3/
22.04.2019г. на ВКС по т. д. № 3/2016г., счита, че не следва в диспозитива на
решението си да посочва сумата от 20000 лв., която претендира ищеца и
която съдът приема за доказана, че представлява част от цялото му вземане
срещу ответника за 25000 лв., колкото установява съда, или за
претендираното от ищеца обезщетение от 35 000 лв., тъй като със сила на
пресъдено нещо се ползват само установените по делото правопораждащи
факти, индивидуализиращи спорното право.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първата и
настоящата инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната
му част - за разликата над 18000 лв. до 20000 лв. и потвърдено в останалите
обжалвани части.
При този изход на спора право на разноски се поражда за въззиваемата
страна Д.Г., която се е защитавала по изцяло неоснователна въззивна жалба, а
подадената от нея въззивна жалба е уважена в цялост. Съгласно представения
списък сторените разноски от Д.Г. възлизат на 1241,30 лева, които
представляват заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. С.К. и
заплатената държавна такса за въззивно обжалване. Въззивникът община Т.
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата и сумата от 27,75 лева,
10
представляващи разноски в първоинстанционното производство, за която
сума районният съд е уважил претенцията за разноски на ответника,
съобразно отвхърлената от него част от иска и е направил компенсация за
дължимите от ответника на ищеца разноски. Доколкото с настоящото
решение искът е уважен изцяло, то право на разноски за ответника съобразно
отхвърлената част от иска не се дължат, а ответникът следва да заплати на
ищеца сторените разноски в цялост.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 480 от 27.10.2021 год., постановено от по гр.
дело № 20213530100544 по описа на Районен съд - Т. в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. В. Г. против Община Т. иск
по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата над 18000 лева до
пълния претендиран размер от 20000 лева, представляващ частичен иск от
35000 лева, претендирани за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от претърпените болки, страдания, неудобства и затруднения,
настъпили в резултат на претърпяна от ищцата злополука на 20.08.2018 г., а
именно падане на необезопасен и неподдържан участък – тротоар в гр. Т.,
бул. „Ц. Осв.“ № 30, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, като неправилно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Община Т., представлявана от кмета Д. Д. да заплати на Д.
В. Г. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. „Бр.“ № ....., вх. ...., ет. ...., ап. ..., със
съдебен адрес гр. Ш., ул.С. № ..., вх. .., ет. ..., чрез адв. С.К., АК- Ш., на
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 и 52 ЗЗД допълнително сумата от 2000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (общо
20000 лева), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
20.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Т., представлявана от кмета Д. Д. да заплати на Д.
В. Г. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. „Бр.“ № ...., вх. ...., ет. ..., ап. ....,
допълнително сумата от 27,75 /двадесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община Т., представлявана от кмета Д. Д. да заплати на Д.
В. Г. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. „Бр.“ № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата от
1241,30 /хиляда двеста четиридесет и един лева и тридесет стотинки/ лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12