№ 12016
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110164465 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 346379/30.10.2024г.
на ищцата А. Е. Б., с която е предявила отрицателен установителен иск с правно основание
по чл. 439 ГПК против ответника ****** за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сума в размер на 1354.24 лева - главница за потребена вода за периода от
30.01.2009 г. до 02.12.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 07.03.2016 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 319.29 лева за периода от 02.03.2009 г. до
02.12.2015 г., както и сумата от 207.05 лева – присъдени разноски, съставляващи 1/2 част от
вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 15.07.2016 г. в полза на ****** по гр.д. №
12645/2016 г., по описа на СРС, 141 състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20248630401927 по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ
под *** поради погА.ване на вземанията по давност.
Ищцата твърди, че е била уведомена за образувано изпълнително дело №
20248630401927 по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под ***.
Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.07.2016 г. по
гр.д. № 12645/2016 г., по описа на СРС, 141 състав, съгласно който в полза на ответника
****** срещу ищеца, в качеството на наследник на починалия длъжник С.А.Х., са
претендирани 1/2 част от следните суми: сума в размер на 2708.48 лева, представляваща
главница за потребена вода за периода от 30.01.2009 г. до 02.12.2015 г., ведно със законната
лихва за периода от 07.03.2016 г. до изплащане на вземането, за сумата от 638.59 лева -
мораторна лихва за периода от 02.03.2009 г. до 02.12.2015 г., както и сумата от 414.09 лева –
присъдени разноски. Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на
ответното дружество е образувано изпълнително дело № 20248630401927 по описа на ЧСИ
С.Х., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под *** за събиране на посочените вземания.
Поддържа, че не дължи сумите по изпълнителния лист, доколкото същите са погасени с
изтичане на тригодишна погасителна давност. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че сумите по издадения изпълнителен лист от 15.07.2016 г.
са били установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като след влизане
1
в сила на заповедта за изпълнение вземанията на ищеца са станали ликвидни и безспорни,
установени са по основание и размер, с оглед на което влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК има за последица преклудиране на възраженията на ищеца,
свързани със съществуване на процесните вземания, които е могъл да изложи в срока за
възражение. Намира, че по отношение на процесните вземания е приложима петгодишната
погасителна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че въз основа на молба на
ответника е образувано изп. д. № 2625/2016 по описа на ЧСИ С.Х., с която е поискано
предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника по изпълнителния
лист, наследодател на ищеца, както и въз основа на молба от 13.05.2024 г. е образувано
последващо изп. д. № 1927/2024 по описа на ЧСИ С.Х. и на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ
съдебният изпълнител е овластен да избира начина на изпълнение. Твърди, че по искане на
взискателя са предприети действия по изп.д. № 2625/2016г. по налагане на запори,
прекъсващи давността, като такива са наложени на 16.11.2016г. и 18.11.2016г., на
14.08.2018г. е депозирана молба от взискателя за посочване на изпълнителен способ, на
15.02.2019г. е наложен запор на МПС, така и за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение в страната на 20.05.2020г. давност не е текла. По изложените
доводи поддържа, че давността по отношение на процесните вземания не е изтекла,
доколкото същата е прекъсвана с образуване на посочените изпълнителни дела и с
предприетите в хода на същите действия по изпълнение. Моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет препис от изпълнителен лист от 15.07.2016г., издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.03.2016г.
по ч.гр.дело № 12645/2016г. по описа на СРС, 141 състав, с който С.А.Х., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на ****** сумата от 2708,48 лева – неизплатена сума за потребена вода
през периода от 30.01.2009г. до 02.12.2015г., ведно със законната лихва за периода от
07.03.2016г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 638,59 лева за периода
от 02.03.2009г. до 02.12.2015г., както и 414,09 лева разноски по делото.
Представено е удостоверение за наследници от 09.03.2017г., от което се установява, че
С.А.Х. е починала на 02.01.2017г. и е оставила за наследници по закон своите две дъщери –
А. Е. Б. (ищца по делото) и А.Е.Х..
Към доказателствения материал е приобщено и копие от изпълнително дело №
2625/2016г. по описа на ЧСИ С.Х., от което се установява, че същото е образувано по молба
от 09.09.2016г. на взискателя ****** срещу С.А.Х. (наследодател на ищцата), въз основа на
горепосочения изпълнителен лист от 15.07.2016г. Изготвена и изпратена е покана за
изпълнение с изх. № 126136/16.09.2016г., която е връчена на 29.09.2016г. В хода на
изпълнителното дело съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника в ******** със запорно съобщение от 16.09.2016г., получено от банката на
19.09.2016г. Със запорно съобщение от 03.11.2016г., получено на 08.11.2016г., е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в *********. На 14.08.2018г. взискателят по
изпълнително дело е депозирал молба, с която е поискал от съдебния изпълнител да бъде
наложена възбрана върху недвижими имоти, да бъде бъдат наложени запори върху
банковите сметки на длъжника и вземанията му за трудово възнаграждение, както и да бъде
извършен опис на движими вещи. След подаването на тази молба, съдебният изпълнител е
извършил справка в Столична община, район „Връбница“ и е установил, че длъжникът
С.А.Х. е починал на 02.11.2017г., поради което на 16.11.2018г. е конституирал на основание
чл.429, ал.2 ГПК като длъжници по делото нейните дъщери - А. Е. Б. (ищца по настоящото
дело) и А.Е.Х.. До А. Е. Б. е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело,
2
получено на 06.12.2018г. След конституирането на А. Е. Б. като страна в изпълнителното
производство, съдебният изпълнител е наложил запори върху банковите й сметки, открити в
******** и *********, със запорни съобщения от 16.11.2018г., получени от третите -
задължени лица на 22.11.2018г. Така образуваното изпълнително дело е прекратено с
постановление на съдебния изпълнител от 26.01.2024г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Приет е и препис от изпълнително дело № 1927/2024г. по описа на ЧСИ С.Х., от който
се установява, че производството по делото е образувано по молба от 13.05.2024г. на
взискателя ******, отново въз основа на процесния изпълнителен лист от 15.07.2016г.,
издаден по ч.гр.дело № 12645/2016г. по описа на СРС. В молбата за образуване взискателят е
възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Извършена е справка в
НБДН и на 11.07.2024г. като длъжници отново са конституирани наследниците на
починалата С.А.Х. - А. Е. Б. (ищца по настоящото дело) и А.Е.Х.. Извършени са справки за
имущественото състояние на двамата длъжници, но не се установява да са били предприети
изпълнителни действия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.439 ГПК. Според посочената разпоредба
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В процесния случай съдебно дирене не е провеждано,
доколкото изпълнителното основание, което удостоверява вземането на кредитора, е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което новите факти и обстоятелства следва да са
настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т.е. след влизането й в сила.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
ответникът се легитимира като негов кредитор за 1/2 част от вземанията по изпълнителен
лист от 15.07.2016 г. по гр.д. № 12645/2016 г. по описа на СРС, 141 състав, издаден в полза
на ******; качеството на ищеца на наследник на длъжника по изпълнителния лист – С.А.Х.,
както и наличието на правопогА.ващи факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
С окончателния доклад по делото съдът е отделил като безспорни следните
обстоятелства: 1) че в полза на ****** срещу наследодателя на ищеца С.А.Х. е издаден
изпълнителен лист от 15.07.2016 г. по гр.д. № 12645/2016 г., по описа на СРС, 141 състав, за
следните вземания: сума в размер на 2708.48 лева, представляваща главница за потребена
вода за периода от 30.01.2009 г. до 02.12.2015 г., ведно със законната лихва за периода от
07.03.2016 г. до изплащане на вземането, за сумата от 638.59 лева - мораторна лихва за
периода от 02.03.2009 г. до 02.12.2015 г., както и сумата от 414.09 лева – присъдени
разноски; 2) че въз основа на изпълнителния лист от 15.07.2016 г. е образувано
изпълнително дело № 20248630401927 по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС,
вписан в КЧСИ под ***; 3) че ищецът А. Е. Б. е наследник по закон на починалата си майка
С.А.Х. при заявената квота от 1/2 част.
Процесният изпълнителен лист от 15.07.2016г. е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.03.2016г. по ч.гр.дело №
12645/2016г. по описа на СРС, 414 състав. След стабилизиране на заповедта, погасителната
давност за установените в нея вземания е всякога 5 години. По този въпрос е налице
установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок
на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
3
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила
заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по
основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред
само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за
възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по
което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за
длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК.
Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова
защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е
налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като по новият процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират /така решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о/. Така както длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене
в производството, в което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и
вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, /така решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. №
1722/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г.
о., ГК, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС,
Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК и др./. При това
положение, давностният срок от пет години за вземанията на кредитора е започнал тече,
считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По делото липсват
данни, от които да се установи датата на влизане в сила на заповедта, поради което следва да
се приеме, че към 15.07.2016г., когато е издаден изпълнителен лист, същата е била влязла в
сила.
Доколкото и двете изпълнителни дела по описа на ЧСИ С.Х. – изп.дело № 2625/2016г.
и изп.дело № 1927/2024г. са образувани след 26.06.2015г., то следва да намерят приложение
разрешенията на ОСГТК на ВКС, дадени с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г.
по т.д. № 2/2013г., съгласно което погасителната давност се прекъсва с предприемането на
изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитори, възлагане на
вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите
действия до постъпването на суми от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й.
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва
да тече нова погасителна давност. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /Решение
4
№ 21 от 11.01.2024г. по гр.д. № 439/2023г., г.к., III г.о. на ВКС/.
В настоящия случай, след образуване на изпълнително дело № 2626/2016г. на
09.09.2016г., са извършвани следните изпълнителни действия, годни да прекъснат
петгодишния давностен срок, като след всяко едно от тях е започвала да тече нова давност.
Така на 16.09.2016г. съдебният изпълнител е изготвил запорно съобщение за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника, получено от ******** на 19.09.2016г., а със
съобщение от 03.11.2016г., получено от банката на 08.11.2016г., е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в *********. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането, поради което следва да се приеме, че с
получаването на запорното съобщение от ********* на 08.11.2016г. е бил наложен и самият
запор. От тази датата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която би
изтекла на 08.11.2021г., ако не настъпят обстоятелства, които да прекъснат нейното течение.
Следва да се посочи, че с настъпването на смъртта на първоначалния длъжник С.А.Х. на
02.01.2017г. давността е спряла да тече, тъй като до конституирането на наследниците не
могат да бъдат извършвани никакви действия, а както е отбелязано в т. 10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, ако кредиторът няма
правна възможност да действа, давност не тече. След конституирането на ищцата А. Е. Б.
като страна в образуваното изпълнително дело на 16.11.2018г. по отношение на нея е било
предприето последващо изпълнително действие – със запорни съобщения от 16.11.2018г. е
наложен запор върху банковите й сметки в ******** и *********, които съобщения са
получени от банките на 22.11.2018г. Това е станало преди да изтече давностният срок,
прекъснат с предходното изпълнително действие, поради което от 22.11.2018г. давността
отново е била прекъсната и е започнала да тече нова такава, която би изтекла в общия
случай на дата 22.11.2023г. По това изпълнително дело - № 2625/2016г. не са били
предприети други изпълнителни действия, които да прекъснат давностния срок от 5 години
по отношение на ищцата А. Е. Б., като с постановление от 26.01.2024г. производството по
принудително изпълнение е било прекратено от съдебния изпълнител на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
След прекратяване на първоначалното изпълнително дело, взискателят ****** е
депозирал на 13.05.2024г. пред съдебния изпълнител молба за образуване на ново
изпълнително дело, въз основа на която е образувано изп.дело № 1927/2024г., отново по
описа на ЧСИ С.Х.. Сама по себе си тази молба е годна да прекъсне погасителната давност,
доколкото в нея е налице възлагане по чл.18 ЗЧСИ – така ТР 2/2023г. от 04.07.2024г. на
ОСГТК на ВКС. Обстоятелство, че тази молба за образуване на изпълнително дело и
пристъпване на принудително изпълнение е подадена след предходното перемиране на
изпълнително дело № 2625/2016г. е без значение за приложението на института на
погасителната давност. Това е така, тъй като всяко ново искане, което е отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. Активността на кредитора е достатъчна за прекъсване на давността.
Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Само по себе си канцеларското
действие по образуване на изпълнително дело не влияе върху материалноправния ефект от
действията на кредитора. Независимо от това, съдът намира, че към този момент
давностният срок от 5 години вече е бил изтекъл, а може да се прекъсва само давност, която
не е изтекла. Посочи се по – горе, че давността по отношение на А. Е. Б. е била прекъсната
последно в хода на предходното изпълнително дело № 2625/2016г. на дата 22.11.2018г.,
когато ******** и ********* са получили запорните съобщения на съдебния изпълнител от
16.11.2018г. Именно от тази дата е започнала да тече новата 5 – годишна погасителна
5
давност, която би изтекла на 22.11.2023г. Следва да се съобрази обаче, че започналата да тече
на 22.11.2018г. давност е била спряна за 2 месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г. –
20.05.2020г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.), поради което същата вместо на 22.11.2023г. е
изтекла на 29.01.2024г., т.е. преди подаване на молбата на взискателя от 13.05.2024г. за
образуване на изпълнително дело № 1927/2024г. и преди предявяване на процесния иск по
чл.439 ГПК на 30.10.2024г.
При това положение, предявеният от ищцата отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата в размер на
1354.24 лева - главница за потребена вода за периода от 30.01.2009 г. до 02.12.2015 г., ведно
със законната лихва за периода от 07.03.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер
на 319.29 лева за периода от 02.03.2009 г. до 02.12.2015 г., както и сумата от 207.05 лева –
присъдени разноски, съставляващи 1/2 част от вземанията по процесния изпълнителен лист
от 15.07.2016г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248630401927 по
описа на ЧСИ С.Х. и които вземания са претендирани от страна на ответника ****** от
ищцата А. Е. Б. в качеството й на наследник на починалия длъжник С.А.Х., се явява
основателен и следва да бъде уважен, поради изтеклата погасителна давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има единствено ищцата.
Същата е заплатила държавна такса в размер на 54,17 лева, поради което на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на
А. Е. Б..
Ищцата е била представлявана по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. По делото е
представен договор за правна защита от 30.10.2024г., сключен между А. Е. Б. и адвокат К.
К., в който е уговорено, че се предоставя безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл.38, ал.2
ЗАдв, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Независимо
от посочената разпоредба, съдът намира, че при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С 438/22, с което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от
определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. №
1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и
др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети
предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това
число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия,
продължителността на производството. В случая делото не се отличава с фактическа и/или
правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, не са допускани
съдебни експертизи, като е проведено едно открито съдебно заседание. С оглед на това
съдът приема, че за оказаната на А. Е. Б. безплатна адвокатска помощ в хода на
производството на процесуалния й представител адвокат К. К. следва да се определи
адвокатското възнаграждение па основание чл.38, ал.2 ЗА в размер от 400,00 лева, който
съдът намира за справедлив и обоснован, предвид извършените процесуални действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата А. Е. Б., ЕГН **********, не дължи на ответника ******, ЕИК
**********, сумата в размер на 1354.24 лева - главница за потребена вода за периода от
30.01.2009 г. до 02.12.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 07.03.2016 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 319.29 лева за периода от 02.03.2009 г. до
02.12.2015 г., както и сумата от 207.05 лева – присъдени разноски, съставляващи 1/2 част от
вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 15.07.2016 г. в полза на ****** по гр.д.
№ 12645/2016 г., по описа на СРС, 141 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20248630401927 по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС,
вписан в КЧСИ под *** поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА ******, ЕИК **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на А.
Е. Б., ЕГН **********, сумата от 54,17 лева, представляваща сторени пред Софийски
районен съд разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ******, ЕИК **********, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв,
вр.чл.78, ал.1 ГПК на адвокат К. И. К. от САК сумата в размер от 400,00 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по иска -
А. Е. Б. в производството по гр.дело № 64465/2024г. пред Софийски районен съд, 27 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7