Решение по дело №13001/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12882
Дата: 29 юни 2024 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20241110113001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12882
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110113001 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба и уточнителна такава, насочени против В. И. С. и Л. И. С., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да са
се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумите както следва:
В. И. С.166.92лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата и 4.17лв. – законна лихва 15.09.2021г. –
10.01.2024г.
Л. И. С. - 166.92лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата и 4.17лв. – законна лихва 15.09.2021г. –
10.01.2024г.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния
апартамент имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответниците, с която се сочи,
1
че сумите предмет на настоящото производство са платени.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че
ответниците, в качеството им на собственици са процесния апартамент са имали
качеството потребител през исковия период, че между страните е сключен договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се намира
топлоснабденият имот с абонатен № 163732 е била присъединена към топлопреносната
мрежа, че процесният недвижим имот, а именно – ап. 158, находящ се в /адрес/, е бил
топлофициран, че през исковия период ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия в количеството и с качеството посочено в исковата молба на
индивидуализираната стойност, както и че ответникът е в забава в изплащането на
претендираните суми.
С молба от 31.05.2024г. /л.73/, ищцовото дружество сочи, че в хода на процеса от
ответниците е извършено плащане на сумата от 551.78лв., с която сума са погасени
вземанията, предмет на производството включително дължимите се разноски за
внесени държавни такси. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:
Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответниците са дали
повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса,
поради което на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, следва да заплатят на ищеца
сумата от 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу В. И. С., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 166.92лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., до обект с абонатен № 163732, представляващ
ап. 158, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 07.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 4.17лв. – законна
лихва за периода 15.09.2021г. – 10.01.2024г., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу Л. И. С., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 166.92лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., до обект с абонатен № 163732, представляващ
2
ап. 158, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 07.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 4.17лв. – законна
лихва за периода 15.09.2021г. – 10.01.2024г ., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 50.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА Л. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 50.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3