№ 12500
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110161851 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от П. С. С. и С. Л. С. срещу „България Еър“ АД
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, чл. 22,
пар. 2 вр. чл.24, пар. 1 от Монреалската конвенция и ревизираните лимити на
отговорност от 28.12.2019г. на Международната организация за гражданска авиация
/ИКАО/, да се признае за установено, че „България Еър“ АД дължи на ищците
следните суми: сумата от 3 153,32 евро /по 1 576,66 евро за всеки от тях/,
представляваща главница за обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет
FB444 от София до Барселона на 02.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от
21.03.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 16860/2024г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищците П. С. С. и С. Л. С. твърдят, че на 02.09.2023г. пътували със самолетен
полет на ответното дружество по дестинация гр. София - гр. Барселона. Полетът бил
№ FB477, като ищците предали на превозвача за въздушен превоз 1 бр. куфар, 12 кг. на
името на С. С.. Посочват, че при кацане в гр. Барселона е установено, че багажът
липсва. Още на летището в Барселона уведомили летищните власти и попълнили
доклад за нередност във връзка с липсващия багаж. На същата дата – 02.09.2023г. П. С.
пуснала по е-майл на превозвача жалба по случая. Поддържат, че в рамките
законоустановения 21 дневен срок – на 08.09.2023г. ищците подали жалба през
официалния сайт на превозвача, в който описали съдържанието на багажа, както и че
същият не е върнат. Допълват, че на 08.12.2023г. ответникът им отговорил, че имат
право на обезщетение в размер на 360 лева, съгласно чл.15.4.4 „Общи условия за
1
превоз на „България ЕР“ – Превозвачът изплаща обезщетения за загубен багаж или
унищожен чекиран багаж въз основа на твърда ставка за единица тегло /кг./,
независимо от съдържанието на самия багаж“. Оспорват размера на твърдяната от
ответника твърда ставка – 30 лева. Позовават се на нищожност на разпоредбата.
Считат изплатената от ответника сума в размер на 360 лева за незначителна в
сравнение със стресът и причиненото им неудобство. Излагат съображения, че
приложимост намира уредбата на чл. 22, пар. 2, вр. чл. 24, пар. 1 от Монреалската
конвенция и ревизираните лимити на отговорност от 28.12.2019г. на Международната
организация за гражданска авиация /ИКАО/, съответно претендират обезщетение за
загубения багаж за сумата 1576,66 евро за всеки пътник. Претендират сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„България Еър“ АД, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържа, че след обработване на подадената обща жалба е определил и изплатил на
04.04.2024г. обезщетение в размер на 360 лева, съгласно ОУ и в съответствие с чл. 76
от Закона за гражданското въздухоплаване. Заявява, че превозвачът предоставя на
пътниците възможност за ангажиране на по-висок праг на отговорност за чекиран
багаж с попълване на декларация за обявена стойност на багажа, какъвто настоящият
случай не е. Позовава се на разпоредбата на чл. 8.3.4, съгласно която превозвачът не
носи отговорност за вещи на висока стойност, които е следвало да бъдат в личния
багаж на пътника. Навежда доводи, че предвидените лимити на отговорност съгласно
Монреалската конвенция представляват горна граница, като превозвачът дължи
обезщетение за доказаните реално вреди, като такива не са представени от страна на
ищците в хода на рекламационното производство. Моли за отхвърлянето на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1. валидно възникнало правоотношение, породено от
договор за международен въздушен превоз, по силата на което за ответника е
възникнало задължение да превози ищеца и неговия багаж до посочената в исковата
молба дестинация; 2. настъпването на щета, изразяваща се в изгубването багажа на
ищеца; 3. настъпването на щетата през времето, в което багажът е бил под надзора на
ответника; 4. своевременно уведомяване на превозвача, чрез писмена жалба в
установените в Конвенцията срокове. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
горните обстоятелства.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
2
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
С доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата относно това, че на 02.09.2023г. между
страните е сключен договор за въздушен превоз FB477 с дестинация от летище София
до летище Барселона, изгубване на багажа, за което ответникът е своевременно
уведомен, както и плащането извънсъдебно на сумата от общо 360 лева на 04.04.2024г.
по предявената претенция.
Съгласно чл. 76 от З., при превоз на багаж отговорността на превозвача е
съгласно изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, изготвена в М. на 28 май 1999 г. (ратифицирана със
закон - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9
октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай
на произшествия.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. България, международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р.
България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. След присъединяването
на България към Европейския съюз на 01.01.2007г., общностното право се ползва с
примат пред националното. С оглед на това Конвенцията за уеднаквяване на някои
правила на международния въздушен превоз, ратифицирана със закон на 16.07.2003г.,
в сила от 09.01.2004 г. за Република България и на отделно основание, като част от
правото на Е. съюз, е приложимо право, ползващо се с приоритет пред националните
норми, уреждащи материята на международния въздушен транспорт и които
евентуално и противоречат. Процесният полет с маршрут София - Барселона отговаря
на изискванията на понятието международен полет, съгласно чл. 2 от КУНПМВП.
Установи се по делото, че е налице договор за превоз с „България Еър“ АД, по силата
на който за авиокомпанията е визникнало задължението да осигури превоза на ищците
П. С. С. и С. Л. С., в качеството им на пътници и на техния багаж. Не се спори и
относно обстоятелствата, че багажът не е пристигнал при изтичане на 21 дни след
датата, на която е трябвало да пристигне, поради което следва да се счита загубен по
смисъла на чл. 17, т. 3 от Конвенцията. Същевременнно доколкото от представените по
делото писмени доказателства - багажен етикет за куфар 12 кг. № FB 364135 (л.16) и
доклад за нередовност на багаж/изгубен багаж - Барселона (л.18) еднозначно се
установява, че процесният багаж е на името на ищеца С. Л. С., именно последният
като пътник в процесния полет FB477 има право да упражни срещу превозвача
правата, които произтичат от договора за превоз.
Относно размера на обезщетението:
3
Формираният по делото правен спор е по отношение размера на дължимото от
превозвача обезщетение за вредата от изгубения багаж.
Отговорността на превозвача и размера на обезщетението за вреди са уредени в
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз
/КУНПМВП или Конвенцията/, към която препраща чл. 76 ЗГВ и конкретно – в Глава
III.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от Конвенцията превозвачът е отговорен за вреда,
понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж, само
при условие, че събитието, което е причинило унищожаването, загубата или
повредата, е възникнало на борда на въздухоплавателното средство или по време,
когато превозвачът е бил отговорен за регистрирания багаж, а съгласно чл. 17, т. 3, ако
превозвачът признае загуба на регистриран багаж или ако регистрираният багаж не е
пристигнал при изтичане на 21 дни след датата, на която е трябвало да пристигне,
пътникът има право да упражни срещу превозвача правата, които произтичат от
договора за превоз.
В чл. 22, ал. 2 от Конвенцията е определен лимитът на отговорността на
превозвача по отношение на багажа, като разпоредбата предвижда, че при превоз на
багаж отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или
закъснение е ограничена до 1000 специални права на тираж за всеки пътник, освен ако
пътникът е направил по време на предаване на регистрирания багаж на превозвача
специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и е заплатил
допълнителна сума, ако случаят го изисква. В този случай превозвачът е отговорен да
заплати сума, непревишаваща декларираната сума, освен ако докаже, че сумата е по-
голяма от действителния интерес на пътника от доставка в местоназначението. В
процесния казус не се твърди подадена от ищеца С. в момента на регистрацията на
багажа декларация за интерес от доставка, поради което приложима е първата хипотеза
на чл. 22, ал. 2. Видно е, че тя определя лимит, в който се простира отговорността на
превозвача – тя е ограничена като размер до 1000 специални права на тираж за всеки
пътник, като не се отчита съдържанието на багажа или неговото тегло, т.е. неотносимо
към размера на обезщетението /освен в случаите на декларация при регистриране на
багажа какъвто не е настоящия случай/, е какви вещи се съдържат в багажа на пътника.
Обезщетението по чл. 22, ал. 2 компенсира липсващия багаж, като за получаването му
пътникът не доказва неговото съдържание пред превозвача, в случай, че не е подал
декларация при регистрацията на багажа, като стойността на намиращите се вещи в
багажа може да е и на по - висока стойност от максималната, и на по – ниска. Ако
пътникът е направил разходи за закупуване на необходими вещи, каквито са се
съдържали в загубения багаж, то и възстановяване на сумата за вещите не се
предвижда в рамките на обезщетението по чл. 22, ал. 2 от Монреалската
4
конвенцията.
В настоящия случай за да определи размер на обезщетението от 360 лв.,
ответникът се позовава на чл. 15.4.4 от Общи условия за превоз на пътници на
Авиокомпания „България Еър“ АД, съгласно които, според възраженията в отговора на
исковата молба, размерът на обезщетението се определя въз основа на твърда ставка за
единица тегло, като в случая е определено като теглото на багажа – 12 кг. е умножено
по 30 лв.
Видно от цитираната разпоредба на Общите условия / представени по делото/
превозвачът изплаща обезщетенията за загубен или унищожен чекиран багаж въз
основа на твърда ставка за единица тегло /килограм/, независимо от съдържанието на
самия багаж.
На първо място, тази разпоредба не може да се счете, че обвързва ищеца, като
потребител на превозните услуги – съгласно чл. 147а от Закона за защита на
потребителите, при сключване на договор при общи условия с потребител общите
условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил
с тях, като съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия
подпис. От ответника не се твърди и не се установява от представената извадка от
Общите условия, че те са подписани от потребителя.
На следващо място – представените Общи условия не разкриват съдържание,
поддържано от ответника в отговора на исковата молба – в тях не е посочен размерът
на "твърдата ставка" за единица тегло от 30 лв. Поради това не може да се приеме, че
такава ставка е предмет на уговореното между страните с договора за превоз.
На последно място – дори да се приеме, че договорът между страните съдържа
такава уговорка, тя би била нищожна на основание чл. 26 от Конвенцията, съгласно
който всяка разпоредба, целяща да освободи превозвача от отговорност или да
установи по- нисък лимит на отговорност от определения в тази конвенция, се счита за
нищожна и недействителна, но нищожността на всяка такава разпоредба не води до
нищожност на целия договор, който остава подчинен на разпоредбите на тази
конвенция.
В настоящия случай действителната стойност на багажа не е установена, поради
което размерът на отговорността на превозвача за липсата на регистрирания багаж ще
следва да се определи до регламентирания лимит в чл. 22, ал. 2 от КУНПМВП – 1000
специални права на тираж В чл. 23, ал. 1 от Монреалската конвенцията е посочено, че
сумите, посочени като специални права на тираж в тази конвенция, се счита, че се
отнасят за специалните права на тираж, както са дефинирани от Международния
валутен фонд, като в случай на съдебно производство конверсията на сумите в
национална валута се извършва според стойността на такава валута в специални права
на тираж към датата на постановяване на съдебното решение. Поради което, при
5
извършена служебна справка съдът установи, че курсът на СПТ за 2025г. е: 1 СПТ =
2.43 лева. Поради изложеното, на ищецът С. Л. С. следва да се признае обезщетение в
размер на сумата 2070 лв. (2430 - 360 лв.) или 1058,18 евро, като до пълния предявен
размер от 1576,66 евро искът следва да се отхвърли. Върху уважения размер следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване заявлението по чл. 410
ГПК – 21.03.2024г. до окончателното плащане.
Искът по отношение на ищеца П. С. С. за сумата 1576,66 евро като
неоснователен следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът С. Л. С. и ответникът,
съобразно уважената и респективно отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 22, ал. 6 от Конвенцията определените в чл. 21 и в чл. 22 лимити
не препятстват съда от присъждане в съответствие с прилаганото от него право
допълнително и на всичките или част от съдебните разноски и на другите разходи по
делото, понесени от ищеца, включително лихва. Предходната разпоредба не се
прилага, ако сумата на присъденото обезщетение, без съдебните разноски и други
разходи по делото, не превишава сумата, предложена писмено от превозвача на ищеца
в срок 6 месеца след датата на събитието, причинило вредата, или преди започване на
съдебното дело, ако това е станало по-късно. В случая сумата на дължимото
обезщетение /което подлежи на присъждане в случай, че не беше извършено от
ответника частично плащане/ - 2430 лв., превишава предложеното и платено от
превозвача обезщетение от 360 лв., поради което на присъждане подлежат и
направените от ищеца разноски по делото.
Ищците са направили разноски за платена държавна такса в размер на 123,35 лв.
за исковото и 123,35 лв. за заповедното производство, от които единствено ищецът С.
Л. С. има правото на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за сумата 82,64 лв. (2 х
41,32 лв.) за заповедното и исково производства.
От страна на процесуалния представител на ищците се претендира и адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото производство и
заповедното производство по чл. 38, ал. 1 , т. 3 ЗА в размер от 480 лв. по отношение на
всеки от тях, който съдът намира, че е под минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
съответно възражението на ответника се явява неоснователно. С оглед горните мотиви
за основателност на иска по отношение на ищеца С. Л. С., и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 1 , т. 3 ЗА на процесуалният представител Г. Г. следва да се
присъди сумата 321,60 лева за заповедното и сумата 321,60 лева за исковото
производство.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което и такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че „България
Еър“ АД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ НА С. Л. С., ЕГН **********, на основание чл.
22, пар. 2 от Монреалската конвенция и ревизираните лимити на отговорност от
28.12.2019г. на Международната организация за гражданска авиация /ИКАО/ сумата
1058,18 евро, представляваща обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет
FB444 от София до Барселона на 02.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от
21.03.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 16860/2024г. по описа на СРС, 81 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 1058,18 евро до пълния претендиран размер от 1576,66
евро.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 от ГПК от П. С. С., ЕГН **********
срещу „България Еър“ АД, ЕИК ********* положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 22, пар. 2 вр. чл.24, пар. 1 от Монреалската конвенция и
ревизираните лимити на отговорност от 28.12.2019г. на Международната организация
за гражданска авиация /ИКАО/ за признаване за установено, че „България Еър“ АД
дължи на П. С. С. сумата 1 576,66 евро, представляваща обезщетение за загубен багаж
при изпълнение на полет FB444 от София до Барселона на 02.09.2023г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 16860/2024г. по описа на
СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „България Еър“ АД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. С., ЕГН **********, сумата 82,64 лв., представляваща
разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА„България Еър“ АД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Й. Г., личен № **********, сумата 321,60
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита за исковото производство, както и сумата 321,60 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за заповедното
производство, по отношение на ищеца С. Л.
С..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7