Решение по дело №130/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Екопродукт“ ООД- [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра, с ЕИК ********* против решение № 5 / 08.01.2025 г., постановено по гр. дело № 1743/ 2024 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД 04-248-16 / 01.10.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ.

С постъпилата жалба се поддържа искане за отмяна на съдебния акт и потвърдената с него заповед, както и за присъждане на направените по делото разноски. Поддържат се касационни доводи за необоснованост на съдебния акт и за противоречие с материалния закон. Счита се, че липсват доказателства, че към датата на издаване на заповедта именно дружеството е ползвало имота и се твърди, че последният е бил в държане, „на разположение на ДПФ, респ. на ОД “Земеделие“-Силистра и реално жалбоподателят нямал задължение за заплащане на никакви суми“. В тази връзка се сочи, че липсват материалноправни предпоставки за издаването на заповедта.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в първоинстанционното производство е установено по безспорен начин, че именно дружеството е ползвало процесния имот, респ. част от него, определен за изземване, поради което както първоинстанционното решение, така и потвърденият с него административен акт, следва да бъдат потвърдени.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във връзка с основателността ѝ съдът намира следното:

Производството пред РС – Силистра е образувано по жалба от „Екопродукт“ ООД против Заповед № РД 04-248-16 / 01.10.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да се изземат от дружеството неправомерно ползвани 22,000 дка от имот с идентификатор: 57577.48.17 в землището на [населено място], общ. Ситово, включени в ДПФ.

По т. 2 от заповедта е указана на адресата възможността по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за спиране на изпълнението на заповедта посредством внасянето на сумата от 2 970. 00 лв., представляваща трикратният размер на средното годишно рентно плащане в размер на 45 лв./дка за землището на [населено място].

С обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на участие на жалбоподателя в производството.

За да потвърди заповедта съдът е коментирал, че установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган, което следва да се осъществи с допустимите доказателствени средства. Съдът е посочил, че от представените по делото извлечение от кадастралната карта на масива и ортофотокарта е видно, че имотът, предмет на заповедта с идентификатор ***е с обща площ от 45.017 дка от които 22, 000 дка е обработваема, съседните имоти на процесния имот, а именно: ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** са разпределени за ползване на „Екопродукт“ ООД на основание чл. 37, ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно приложен доклад с вх. № ПО-09-35-59/31.01.2024 г. и Споразумение с вх. № 1ПП/30.01.2024 г., одобрено със Заповед № РД-№26-4/31.01.2024 г. Съседен [имот номер] с НТП „за селскостопански, горски ведомствен път“ е заявен за ползване на основание чл. 37в, ал. 16 съгласно приложено Заявление с вх. № 32/25.01.2024 г. от „Екопродукт“ ЕООД.

В обобщение е анализирал, че иззетият имот попада в земеделски масив, предоставен за ползване на „Екопродукт“ ООД, обработван е по еднакъв начин със съседните имоти, засят е със същите земеделски култури, а достъпът до него е възможен единствено чрез съседните имоти, обработвани от същото дружество.

Коментирал е, че протокол №1 от 20.05.2024 г. сочи, че имотът е част от ДПФ и че е бил обработван, без да установява от кого, но с оглед констатациите относно местоположението, начина на обработка и невъзможността за достъп до имота от трети лица, съдът е приел, че по делото са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, за да се приеме, че ползвател на имота е дружеството, поради което предпоставките за изземването му по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ са налице.

Обсъдил е неоснователността на довода на дружеството, че фактическата ситуация, установена чрез констативния протокол от 20.05.2024 г., не била меродавна към момента на издаване на заповедта, като се е обосновал, че земеделските дейности се извършват на база стопанска година съобразно цикъла на обработка на земеделските култури, поради което няколкото месеца от съставянето на протокола до издаването на заповедта за изземване в рамките на същата стопанска година, не променят достоверността и актуалността на констатациите по протокола.

Начинът на изчисление на трикратния размер на средното годишно рентно плащане по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за спиране на изпълнението на заповедта е преценен като съответен на наличните данни за средна цена на рентата за конкретното землище.

По тези съображения подадената жалба е отхвърлена като неоснователна.

Така постановеното решение е правилно. В съответствие с чл.168 ал.1 АПК районният съд е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания от чл.146 АПК, като е установил, че същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, като аргументирането на този извод е направено с излагането на подробни мотиви относно основния спорен факт в процеса - обработвало ли е дружеството процесната част от имота, включен в ДПФ, които мотиви настоящата инстанция възприема напълно и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Не може да бъде споделено оплакването в касационната жалба, че към момента на издаване на заповедта са липсвали категорични доказателства относно факта, че именно дружеството е обработвало процесната част от имота. Съдът е обсъдил подробно всички приложени доказателства от органа – кадастрална карта, ортофотокарта, споразумение на масиви за ползване на земеделските земи в землището на [населено място], изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 г. Изложил е задълбочени и убедителни мотиви защо следва да бъде споделено становището на органа, че единствено дружеството е имало достъп до имота и го е ползвало неправомерно, поради което са налице материалноправните предпоставки за постановяването на заповедта. Фактът, че изводите, направени на база събраните по делото доказателства, не съответстват на желания от касатора резултат, сам по себе си не води до необоснованост на решението. Правилни са разсъжденията на съда, че заповедта е издадена в рамките на същата стопанска година, в която е установено неправомерното ползване от ответника. Съгласно § 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Така установеният период е съобразен с агрономичния цикъл на отглеждане на културите и отчита сезонните промени, които влияят на производството. В случая няма нито доказателства, нито твърдения, че засятата продукция е останала неприбрана и имотът междувременно е бил предаден на ДПФ, за да се твърди, че са липсвали предпоставки за издаването на заповедта. При условие, че в процеса е било установено неправомерното ползване на имота от дружеството в средата на стопанската година, то в тежест на оспорващата страна е било доказването на настъпилата промяна във фактическата обстановка посредством преустановяване на ползването в малко по-късен момент. В този смисъл не могат да бъдат споделени твърденията в касационната жалба, че към датата на издаване на заповедта имотът е бил на разположение на ДПФ и той е можел да се разпорежда с него както намери за добре, още повече, че ползване по предназначение в конкретната стопанска година не би могло да бъде осъществено, но посредством заповедта се обезпечава ползването през следващата стопанска година.

За да бъде материалнозаконосъобразна заповедта по чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ, е необходимо да бъдат установени кумулативно следните предпоставки: 1. Земеделският имот, предмет на административното разпореждане с оспорената заповед, да е част от ДПФ; 2. Същият да се ползва от адресата на заповедта и 3. Това ползване се извършва без правно основание. В случая и трите предпоставки са налице. При това положение издадената заповед се явява постановена в съответствие с материалния закон, до какъвто извод е достигнал и районния съд.

Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Силистра

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 08.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1743 по описа на Районен съд–Силистра за 2024 година.

ОТТХВЪРЛЯ искането на касатора за присъждане на разноски.

Решението е окончателно