№ 625
гр. Враца, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Гражданско дело №
20241400100342 по описа за 2024 година
С искова молба вх. № 3096 от 22.04.2024г. ищецът Г. В. Т., ЕГН
********** с адрес: ***, чрез адв. Л. Б. - АК-София, е предявил срещу
ответниците Г. О. Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, понастоящем и двамата в затвора гр.Враца,
обективно и субективно съединени искове за заплащане на сумата 150 000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди -
болки и страдания от нанесените телесни увреждания и психически
последици, както и сумата 9 132, 80 лева, представляваща обезщетение за
причинени му имуществени вреди - разходи за лечение и медикаменти,
настъпили в резултат на нанесен му от двамата ответници побой на
01.10.2022г., ведно със законната лихва върху тези суми от деня на
увреждането, до окончателното им изплащане, както и деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Г. В. Т., ЕГН **********, твърди, че на
01.10.2022г. в дома му в ***, е нападнат от неговите съседи в блока Г. Б. и А.
Н., които са му нанесли удари с юмруци в областта на главата, лицето и очите
и с крака в главата и гърба. Поддържа, че следствие на побоя са му нанесени
следните телесни повреди: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма; Отлепване на ретините на двете очи, установени от прегледа му на
01.10.2022г. в МБАЛ ,,Х. Ботев“ АД Враца, Хирургично отделение.
Впоследствие, на 06.10.2022г. е постъпил в СОБАЛ ,,Акад. Пашев“ ЕООД,
София, където му е поставена окончателна диагноза: Отлепване на ретината с
ретинално разкъсване на двете очи - дезинсерция. Състояние след травма на
двете очи. Травматична катаракта на двете очи. Рецесия на ПКЪ на двете очи.
Посочените травматични увреждания са констатирани и в
Съдебномедицинска експертиза № 469/2022г. от 29.10.2022г., в която е
1
отразено, че контузионните промени в областта на мозъчния паренхим са му
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота (съгласно
чл. 129, ал. 2 НК); травмите в областта на всяко едно от очите е от естество да
реализира медико-биологичния квалифициращ признак постоянна слепота
(съгласно чл. 128, ал. 2 НК); останалите травматични мекотьканни увреждания
са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота
(съгласно чл. 130, ал. 1 НК). Посочва, че на 10.12.2022г. е направена
психологическа консултация в Психологическа агенция Lapis, от
заключението на която е видно, че е преживял остър емоционален стрес и е
изпитал силен страх за здравето и живота си, интензивните негативни емоции
са преминали в тревожно депресивно състояние с елементи на
посттравматичен стрес, което не е отзвучало и към момента на изследването.
Изтъква, че по случая е образувано производство по НОХД № 1209/2023г. по
описа на Районен съд - Враца, IV наказателен състав срещу Г. О. Б. и А. М. Н.,
което е прекратено със Споразумение № 298 от 23.11.2023г., с което
извършителите са се признали за виновни в извършено престъпление на
основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК (причинили са
средна телесна повреда, изразяваща се в „отлепване на ретината на двете очни
ябълки /по медицински данни/, което увреждане отговаря на самостоятелния
медико - биологичен признак трайно отслабване на зрението с двете очи), като
на двамата подсъдими са определени наказания. Твърди, че в първите месеци
след побоя е изпитвал силни физически болки от нанесените травми по
главата, лицето и очите, имал е проблем със зрението си, които все още
продължават макар и в намален интензитет, че е имал нужда от помощ от
близките си за извършване на нормални физически дейности за задоволяване
на първични човешки нужди. Поддържа, че е било нужно лечение на травмите
му и прием на болкоуспокояващи, че са били извършени 7 операции на очите
му, което е ангажирало него и близките му материално и нематериално.
Посочва, че са налице и сериозни последици за психиката му от нанесения
побой - неговото самочувствие и самосъзнание на индивид равен с другите е
потъпкано, че с оглед лекарската му професия, като целия инцидент се
отразява изключително зле, както на здравето и работата му, така и на
личността му, психиката му като човешко същество и лекар, сринат е
авторитета му. Наред с това изтъква, че в резултат на нанесения побой е
претърпял и имуществени вреди - разходи за лечение и медикаменти, за
доказването на които е приложил фактури.
Ответниците Г. О. Б. и А. М. Н., редовно известени, в срока за отговор
на исковата молба не вземат становище по исковете, не правят възражения, не
посочват и не представят доказателства и не са поискали събирането на
такива.
В съдебно заседание ответниците оспорват размера на исковете и молят
съда да присъди на ищеца обезщетение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените
комплексни съдебно-медицинска и съдебно-психологична и психиатрична
експертизи, намери за установено следното:
Установи се, от приложения по делото протокол от съдебно заседание,
проведено на 23.11.2023г. по НОХД № 1209/2023г. на РС-Враца, че с
определение от съдебното заседание съдът е одобрил споразумение между
прокурор при РП-Враца, подсъдимите Г. О. Б. и А. М. Н. и техните
защитници, на основание чл.382, ал.7, вр. чл.24, ал.3 от НПК, по силата на
което двамата подсъдими са се признали за виновни в умишлено извършване
на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, а именно: че на
01.10.2022г. в гр.Враца, в апартамент ***, находящ се в ***, в съучастие като
съизвършители, чрез нанасяне на удари с юмруци в главата и с крака в
областта на главата на Г. В. Т. от гр.София, са му причинили средна телесна
повреда, изразяваща се в „отлепване на ретината на двете очни ябълки” /по
медицински данни/, което увреждане отговаря на самостоятелния медико-
биологичен признак трайно отслабване на зрението с двете очи. За
извършените от подсъдимите деяния съдът с посоченото определение им е
определил съответни наказания и е прекратил наказателното производство.
За установяване на причинените на ищеца травматични и психически
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение по делото са
представени писмени доказателства (епикризи, съдебно-медицинско
удостоверение, психологическа консултация, резултати от медицински
изследвания, амбулаторни листа, рецептурни бланки, болнични листа,
медицински протокол на ЛКК и др.), назначени са и са изпълнени комплексни
съдебно-медицинска и съдебно-психологична и психиатрична експертизи и са
събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
инцидента пострадалият Г. В. Т. е приет в ХО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД - гр.
Враца, където е бил за лечение от 01.10.2022 г. до 05.10.2022 г. с диагноза:
Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. В издадената
Епикриза ИЗ №11364 е отразено, че постъпва по спешност в отделението след
нанесен побой; оплаквал се от главоболие, болки в лява поясна област и
затруднено зрение; при приемането бил в умерено увредено общо състояние,
ориентиран; имал „очилат“ хематом и кръвоизливи под външните обвивки на
очните ябълки. От КТ на глава - без КТ данни за счупване на костите на
черепната кутия; без КТ данни за хеморагични контузионни изменения на
мозъчния паренхим; умерено набелязан общомозъчен оток; без КТ данни за
3
вътречерепни кръвоизливи; контузионни изменения на меките тъкани
периорбитално в ляво и челно. От извършен консулт с д-р Иво Ралчовски –
офталмолог е установена: Контузия на очните ябълки. Отлепване на ретината
двустранно. Насочен за оперативно лечение. Проведено му е медикаментозно
лечение и е изписан с дадени указания.
Последвало е лечение на ищеца в СОБАЛ „Академик Пашев“ ЕООД -
гр. София в периода от 06.10.2022 г. до 08.10.2022 г. От съставената в това
лечебно заведение Епикриза ИЗ № 2377 е видно, че Т. е приет за лечение с
диагноза: Отлепване на ретината с ретинално разкъсване на двете очи -
дезинсерция. Състояние след травма на двете очи. Травматична катаракта на
двете очи. Рецесия на ПКЪ на двете очи. При преглед е установено
травматично отлепване на ретините на двете очи. От ехография - дезинсерция
на ретините на двете очи. Извършена е предоперативна подготовка и на
06.10.2022 г. е извършена инвазивна процедура № 1886 - след поставяне на
ретробулбарна анестезия е извършено PPV+sil.oil 5700. Направен е ендолазер
3-4 реда силиконова тампонада, шев на еклера и конюнктива и е поставен
парабулбарно НСПВС и кортикостероид. Дадени препоръки за ХДР след
изписването и назначено медикаментозно лечение след изписването за
оперираното око.
В периода 11.10.2022 г. - 10.06.2023 г. ищецът многократно е постъпвал
за лечение в СОБАЛ „Академик Пашев“ ЕООД - гр. София, видно от
Епикризи ИЗ №2422, ИЗ №2778, ИЗ №816, ИЗ №827, ИЗ №1779, ИЗ №1783,
където са му извършвани различни процедури и операции на очите и му е
провеждано медикаментозно лечение.
На 29.10.2022 г. на ищеца е извършен преглед от доц. д-р А. А. – съдебен
лекар в УМБАЛ „Александровска” ЕАД – София, за който му е издадено
съдебно-медицинско удостоверение № 469/29.10.2022 г., в което е отразено, че
към момента на прегледа по кожата на главата и лицето не се констатират
изменения от травматичен характер с вид на охлузвания, кръвонасядания или
рани (или белези от такива). Конюктивите на двете очи са силно
хиперимирани, като се наблюдава анизокория, като зениците на дясното око е
с диаметър около 0,8 см., а на лявото око около 0,4 см. Отчита се, че пациента
трудно се ориентира в околната обстановка поради затруднение на зрението.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена
комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, изготвено
след изследване на материалите по делото и личен преглед на ищеца от
двамата специалисти, се установи, че в резултат на процесния инцидент на
01.10.2022 г. ищецът Г. Т. е получил следните увреждания: контузия на двете
очни ябълки с травматично отлепване на ретините и кръвоизливи под
външните обвивки на очните ябълки; кръвонасядане на двете очи по типа на
„очилат хематом“; контузионни изменения на меките тъкани в челната област
на главата и около лява очница; закрита черепно-мозъчна травма - контузия на
мозъка и общомозъчен оток. Според заключението първоначално на ищеца е
било проведено медикаментозно лечение за времето на престоя му в ХО при
4
МБАЛ „Х. Ботев“ АД, гр. Враца, което е последвано от специализирано
офталмологично и медикаментозно лечение. Лечебния и възстановителен
период е протекъл около 9 месеца, като затрудненията, които е изпитвал
ищеца са в ДЕЖ и ориентиране в околната среда, а болките са били с
характерна сила и интензитет за този вид травми, свързани с мекотъканни
увреждания. От заключението се установява също, че към момента на
изготвяне на експертизата ищецът е възстановен от мекотъканните увреди и
черепно-мозъчната травма, като е налице и частично възстановяване на
зрението на двете очи, вследствие на извършените неколкократно оперативни
процедури за подобряване на същото.
В съдебното заседание вещите лица, изготвили заключението по
назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, поясниха, че
причинената контузия на двете очни ябълки на ищеца, изразяваща се в
травматично отлепване на ретината, е довела до постоянна слепота, като това
състояние е било подобрено в резултат на високоспециализирано лекарско
лечение. Според вещото лице – офталмолог, зрението на пострадалия не може
да бъде възстановено в състоянието, в което е било преди причиняване на
травмата. То може да търпи динамика, като или ще остане в състоянието, в
което е сега, или ще се влошава, но няма да се подобри. Пострадалият трябва
да се въздържа от извършване на тежка работа, с оглед извършените му
операции.
Заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни не е оспорено от страните и съдът
го приема като професионално и компетентно изготвено, обективно и пълно,
изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена
комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, което съдът
приема като професионално и компетентно, изготвено след изследване на
материалите по делото и проведено обследване на психическото състояние на
ищеца, се установи, че в резултат на извършеното престъпление у ищеца е
настъпила остра стресова реакция, която е довела до промяна в
психологичното и емоционалното му състояние, изразяваща се в повтарящо се
припомняне, възпроизвеждане и изживяване на травмата с внезапно
оживяване на минали сцени и кошмарни сънища. В пострадалия е настъпила
емоционална лабилност, плачливост, раздразнителност, напрегнатост,
повишена тревожност и невъзможност да усеща радост от живота. Същият е
изпитвал затруднения при извършване на обичайните ежедневни дейности,
ограничаване на кръга от интереси, намалена активност и работоспособност.
5
Настъпила е и промяна в поведението му - дистанциране, нежелание и
въздържане от социални контакти, нежелание за общуване и страх. Според
вещите лица острата психогенна реакция е преминала в нарушение на
адаптацията, а по-късно и в посттравматично разстройство, което наложило
психиатрично лечение. В заключението е отразено също, че това са
невротични заболявания, свързани с деликта, които с времето отзвучават и не
водят до трайно увреждане на психичното състояние. Към момента на
освидетелстването в ищеца Т. е налице посттравматично разстройство, чиято
симтоматика избледнява.
В съдебното заседание вещите лица, изготвили заключението по
назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, поясниха, че към
настоящия момент у ищеца е налице постравматично разстройство, чиято
интензивност намалява в сравнение със симптоматиката, която е имало към
момента на прегледа на психиатъра с посттравматичното разстройство. Това е
психично заболяване, което отзвучава с времето си и не води до трайни
последици, не отключва психоза или нещо, което да застрашава неговото
здраве. Според вещите лица с отдалечаването от момента на психотравмата,
сиптоматиката ще намалява и след време ще отзвучи и няма да доведе до
трайни последици за психичното здраве на ищеца.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното спрямо него деяние, по делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Т. В. Т. - сестра на
ищеца. Същата е разбрала за инцидента с брат й от негово обаждане по
телефона и е отишла в болницата в гр.Враца. Там заварила пострадалия в
много тежко състояние - имал много следи от побой, главата му била
подпухнала, оттекла, имал много синини по лицето и по ръцете, очите му
били затворени и подути, а когато успял малко да ги отвори, видяла, че били
целите в кръв. Според свидетелката брат й останал в болницата в гр.Враца пет
дни, тъй като освен откъсване на ретината на двете очи, имал и комоцио и
трябвало да бъде наблюдаван, след което спешно бил преместен в гр.София за
извършване на операция на очите, за да не изгуби зрението си завинаги. След
преглед в очна клиника в гр.София, се установило, че състоянието на очите му
е много тежко и започнала поредица от очни операции, общо седем на брой до
деня на съдебното заседание, на стойност около 10 хил. лв. Свидетелката
установява също, че ищецът е с много увредено зрение, все още вижда с очила
6
и използва лупи за четене и за двете очи. Според нея инцидента се отразил
много тежко на психиката на брат й – същият бил в шок от това което
преживял, депресиран е, постоянно се страхува, заключва вратата и ако някой
звънне, се страхува да отвори; социалния му кръг е ограничен, стои само в
къщи и никъде не излиза, което се отразило на всички сфери от неговия живот,
вкл. и на работата му. Свидетелката твърди също, че инцидента се отразил и
на цялото им семейство, а не само на него. Майка му полага постоянни грижи
за него вече 7 месеца, тъй като той не може да изпълнява обичайни дейности в
ежедневието си; след инцидента приятелката му го изиставила, а от тогава той
не е посещавал жилището им в гр.Враца.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението при съобразяване на нормата на чл.172 ГПК.
Не могат да се игнорират свидетелски показания, само защото изхождат от
близък роднина на страната, но съдът е свободен и следва при преценката им
да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с
останалите доказателства - самостоятелно и в съвкупност и по правилата на
логиката. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован
от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена
критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост,
съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно
определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В
случая съдът намира, че показанията на свидетелката следва да бъдат
кредитирани, тъй като те не са опровергани от други доказателства по делото,
напротив кореспондират с приетите медицински документи и заключенията на
съдебно-медицинската и съдебно-психологичната и психиатрична експертизи,
като същевременно в тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно
спорните факти. Свидетелката има непосредствени възприятия относно
релевантните за спора обстоятелства, свързани с установяване на състоянието
на ищеца непосредствено след инцидента и по време на възстановителния
период.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове за
7
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, причинени от непозволено увреждане (нанесен побой), с правно
основание чл. 45 вр. с чл. 52 и чл.53 ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на
мораторна лихва за забава върху претендираните обезщетения с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
По осъдителните искове по чл. 45 вр. с чл. 52 и чл.53 ЗЗД в тежест на
ищеца в настоящото производство е да проведе пълно и пряко доказване на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане -
виновно противоправно действие, извършено от двамата ответници,
настъпили за ищеца имуществени и неимуществени вреди - болки и
психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите,
както и да обоснове размера на претендираните обезщетения; наличие на
влязло в сила споразумение, на основание чл.382, ал.7, вр. с чл.24, ал.3 НПК
на наказателен съд относно описаното в исковата молба деяние. Вината
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се
предполага.
Ищецът следва да докаже и размера на претенциите си.
Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от
наказателния съд споразумение за решаване на делото по чл. 381 НПК има
последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички
юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица, а във връзка с
гражданския процес влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено
нещо относно изчерпателно изброените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, при
което е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно
и дали дееца е виновен. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2 от
НПК споразуменията, одобрени по реда на глава 29 от НПК са задължителни
за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е
деецът и наказуемо ли е деянието.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбите на чл. 300 ГПК и
чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК намира, че съдържащите се в одобреното от
наказателния съд споразумение от 23.11.2023г. по НОХД № 1209/2023г. на РС-
Враца, констатации относно извършването на твърдяното в исковата молба
деяние, неговата противоправност и вината на двамата ответници Г. О. Б. и А.
М. Н. са задължителни за него и не подлежат на доказване в това
8
производство.
Като взе предвид, че престъпленията по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК са
резултатни, т. е. елемент от фактическия състав е именно наличието на средна
телесна повреда, настоящата инстанция намира, че следва да се считат за
доказани в хода на настоящото производство при разглеждане на
гражданските последици от извършеното деяние досежно имуществената
отговорност на деликвентите, също и причинените на ищеца телесни
увреждания, посочени в одобреното от наказателния съд споразумение, а
именно: отлепване на ретината на двете очни ябълки, което увреждане
отговаря на самостоятелния медико-биологичен признак трайно отслабване на
зрението с двете очи, представляващо средна телесна повреда, както и
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на двамата
деликвенти и посочените телесни увреждания на ищеца. Формираната трайна
съдебна практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971 г. по гр. д. № 130/1971 г.
на І г. о., Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр. д. № 1789/76 на І г. о., Решение
№ 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д.
№ 1366/1979 г. -І г. о., Решение № 2759/26.09.1981 г. по гр. д. № 2095/1981 г. -І
г. о./ е, че влязлата в сила присъда /респ. споразумение или решение по чл.78а
НК/ относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо,
поради което е задължителна за гражданския съд, само когато размерът на
вредите е елемент от фактическия състав на престъплението.
Влязлото в сила споразумение е задължително за съда в настоящото
производство, съгласно чл. 300 от ГПК, единствено относно деянието, за което
е постановено, а именно причиняването на посочената средна телесна
повреда. Споразумението, обаче, няма задължителна сила досежно
процесните леки телесни повреди и обстоятелствата, релевантни към
произтекли от каквито вреди, подлежат на доказване на общо основание от
ищеца. Според указанията по т.18 от ППВС № 3 от 27.09.1979 г., когато с
деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни
увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с
оглед на най-тежкия резултат, като в тези случаи не е налице идеална
съвкупност, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на
общия принцип по-лекия резултат се поглъща от по-тежкия. Това обаче не
означава, че присъдата е обвързваща и за по-леките телесни увреждания, тъй
като те не са част от обективните признаци на фактическия състав на
9
престъплението, за което е повдигнато обвинението и е постановена, а са от
значение само за определяне на наказанието. Мотивите към нея не се ползват
със задължителна доказателствена сила за приетите за установени в тях факти.
Причинените на ищеца травматични увреждания, техния интензитет и
продължителност на лечение и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на двамата деликвенти и тези увреждания, които
не са обхванати от задължителната сила на споразумението, бяха установени
от представените от ищеца и приети като писмени доказателства медицински
документи, от приетото по делото заключение на комплексната съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, както и от гласните
доказателства. Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на двамата деликвенти на
ищеца Г. В. Т. са причинени както описаните в одобреното от наказателния
съд споразумение от 23.11.2023г. по НОХД № 1209/2023г. на РС-Враца
травматични увреждания, така и тези, посочени в заключението по
комплексната съдебно-медицинска експертиза, които не са обхванати от
задължителната сила на споразумението.
Наред с това, от заключението на комплексната съдебно-психологична и
психиатрична експертиза се установи наличие на остра стресова реакция,
която е довела до промяна в психологичното и емоционалното състояние на
ищеца, преминала в нарушение на адаптацията, а по-късно и в
посттравматично разстройство, което наложило психиатрично лечение, чиято
симтоматика постепенно избледнява.
От заключенията по двете експертизи и от свидетелските показания се
доказа и наличието на причинно-следствена връзка между деянието на
ответниците и вредоносния резултат.
С оглед така обсъдените доказателства по делото, съдът приема за
установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
поради което са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на двамата ответници за обезщетение на пострадалия за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Относно размера на дължимото обезщетение, съдът приема следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
10
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки,
страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/23.12.1968 г.,
съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е
свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.". Справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения,
които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени
вреди.
В процесния случай ищецът Г. В. Т. е получил контузия на двете очни
ябълки с травматично отлепване на ретините и кръвоизливи под външните
обвивки на очните ябълки; кръвонасядане на двете очи по типа на „очилат
хематом“; контузионни изменения на меките тъкани в челната област на
11
главата и около лява очница; закрита черепно-мозъчна травма - контузия на
мозъка и общомозъчен оток. За посочените увреждания ищецът е претърпял
специализирано офталмологично и медикаментозно лечение. Лечебния и
възстановителен период е протекъл около 9 месеца, като затрудненията, които
е изпитвал ищеца са в ДЕЖ и ориентиране в околната среда, а болките са били
с характерна сила и интензитет за този вид травми, свързани с мекотъканни
увреждания, като същите са купирани със съответните медикаменти. През
този период ищецът е нарушил обичайният си начин на живот, търпял е
неудобства, свързани с обслужване и обгрижване от други лица, но същите са
обичайни за подобен род ситуации. При определяне на обезщетението следва
да се съобрази също, че ищецът е получил остра стресова реакция, която е
довела до промяна в психологичното и емоционалното му състояние,
преминала в нарушение на адаптацията, а по-късно и в посттравматично
разстройство, което наложило психиатрично лечение, чиято симтоматика
постепенно избледнява.
Следва да се вземе предвид също, че понастоящем ищецът е
възстановен от мекотъканните увреди и черепно-мозъчната травма, като е
налице и частично възстановяване на зрението на двете очи, но същото не
може да бъде възстановено в състоянието, в което е било преди причиняване
на травмата. То може да търпи динамика, като или ще остане в състоянието, в
което е сега, или ще се влошава, но няма да се подобри. Пострадалият трябва
да се въздържа от извършване на тежка работа, с оглед извършените му
операции.
Като взе предвид тези доказани от ищеца Г. В. Т. вреди, многократните
му хоспитализации, както и факта, че е бил в активна трудоспособна възраст -
42 години към момента на извършване на деликта, продължителността на
възстановителния процес (9 месеца), обстоятелството, че зрението на двете му
очи не може да бъде възстановено в състоянието, в което е било преди
причиняване на травмата, както и претърпените от него неудобства и
затруднения в битовото обслужване през оздравителния период; не на
последно място преживения стрес от травмиращото събитие, при
съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, съдът намира, че справедливото в случая обезщетение
по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде
определено в размер 65 000 лева. Този размер на обезщетението би репарирал
12
в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на
деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на ответниците.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
Този размер е съобразен и със следните обстоятелства, имащи
отношение към определянето на по-висок размер на обезщетението:
механизма на деянието - чрез нанасяне на множество удари с юмруци в
главата и с крака в областта на главата, които действия безспорно са от
естество да предизвикат основателен страх за живота и здравето на
пострадалия; причинения страх и стрес от случилото се; изпитваното
неудобство да се появява в обществото и да поддържа социални контакти в
рамките на възстановителния период. Полученото увреждане с оглед неговия
характер - трайно отслабване на зрението с двете очи, е травма, която се
отразява не само на физическото състояние на пострадалия, но и на неговата
психика. Нарушава се основното възприятие на човека за заобикалящия го
свят, ориентирането в околната среда, общуването и нормалния начин на
живот.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените от ищеца имуществени вреди в общ размер 9132,80 лева. В
подкрепа на твърденията за извършени разходи ищецът е представил
съответни доказателства – 14 броя фактури за платени лекарски консултации,
избор на екип, изследвания за операция, операции, импланти на обща
стойност 9132,80 лева. Посочените суми са заплатени от ищеца Г. В. Т..
Установи се също така, от заключението по изготвената комплексна съдебно-
медицинска експертиза, че посочените в платежните документи разходи са във
връзка с получените от ищеца увреждания в областта на очите и последващото
лечение за възстановяване на зрението, като извършването на същите е било
необходимо от медицинска гледна точка за престоя му в здравно заведение и
извършените операции. С оглед изложеното, ответниците дължат на ищеца
обезщетение за причинените от процесния деликт имуществени вреди в
претендирания размер от 9132,80 лева.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъдят двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди 65 000 лева; за горницата над уважения размер до
предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв.
искът не е доказан и следва да се отхвърли, като неоснователен. Предявеният
иск за имуществени вреди е изцяло основателен и следва да се уважи, като се
осъдят двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени
вреди 9132,80 лева.
13
Тъй като и двамата ответници с поведението си са причинители на
вредите, на основание чл. 53 ЗЗД следва да отговарят при условията на
пасивна солидарност към ищеца за репарирането им, поради което следва да
се осъдят солидарно да заплатят присъдените суми.
По иска за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД:
Поради уважаването на исковете за имуществени и неимуществени
вреди, съдът намира за основателна и акцесорната претенция за обезщетение
за забава. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение, произтичащо от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
лихви за забава от датата на увреждането. В полза на ищеца следва да се
присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците
от 65 000 лева неимуществени вреди и от 9132,80 лева за имуществени вреди,
считано от датата на увреждането - 01.10.2022 г. до окончателното им
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът не дължи заплащане на държавна такса и разноски по
производството на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, не е направил и не
претендира такива, поради което не следва да му се присъждат.
Ответниците също не са направили разноски по делото и не претендират
такива, поради което не следва да им се присъждат.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно е от
приложения на л. 109 договор за правна защита и съдействие от 15.03.2024 г.,
сключен между адв. Л. К. Б. от САК и ищеца, че са уговорени безплатно
процесуално представителство и защита по настоящото дело на основание
чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на
безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска
помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в
случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. Това е възнаграждение, което при наличие на
законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат, оказал
14
безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое право,
той следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА.
В случая, с оглед изхода на спора, възнаграждението следва да бъде
определено съответно на уважената част от иска за неимуществени вреди по
чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената
разпоредба възлиза на сумата 5858, 00 лв., както и за уважения иск за
имуществени вреди по чл. 7, ал. 2, т.2 от посочената наредба, като изчислено
съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 1213, 28 лв. Така на
адвокат Л. К. Б. от САК, представлявала безплатно ищеца пред настоящата
инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, се дължи сума в общ размер 7071,
28 лв., която е съответна на уважената част от иска за неимуществени вреди
/65 000 лева./ и на уважения иск за имуществени вреди /9132,80 лева/.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски за
производството, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят съразмерно с уважената част от иска за
неимуществени вреди и на уважения иск за имуществени вреди сумата 852, 51
лв. разноски за възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи и
сумата 2965, 31 лева държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - гр. Враца.
Така мотивиран, на основание чл. 45 вр. чл. 52 и чл.53 ЗЗД Врачански
окръжен съд
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА Г. О. Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Г. В. Т., ЕГН
********** с адрес: ***, сумата 65 000,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 9132,80 лева
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му в резултат на
нанесен му от двамата ответници побой на 01.10.2022г., ведно със законната
лихва за забава върху тези суми, считано от датата на увреждането -
01.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание
чл. 45 вр. чл. 52 и чл.53 ЗЗД в частта за разликата над сумата 65 000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 150 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. О. Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Л. К. Б. от САК, ЕГН
**********, с адрес на кантората ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, по съразмерност сума в общ размер 7071, 28 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на Г. В. Т., ЕГН ********** - ищец по гр.д. №
342/2024г. на Окръжен съд - Враца.
ОСЪЖДА Г. О. Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по съразмерност държавна такса в
размер 2965, 31 лева, разноски за възнаграждение на вещите лица по
изготвените експертизи в размер 852, 51 лв., както и 5 (пет) лева – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в срока за
доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16