Разпореждане по дело №7328/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14537
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Методи Тодоров Шушков
Дело: 20221110107328
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 14537
гр. София, 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110107328 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№27013/14.02.2022 г. на Л. П. П. с предявен иск по чл.233,
ал.1, изр.І ЗЗД-за връщане на наета вещ, съединен с парични искове.
Съдът, след като извърши проверка на редовността на исковата молба, я намира за явно
нередовна и негодна да бъде разглеждана по същество:
1. По делото са предявени общо 3 обективно кумулативно съединени искове: иск по чл.233,
ал.1, изр.І ЗЗД--за връщане на наета вещ, иск по чл.236, ал.2, пр.І ЗЗД-за обезщетение за
ползването на имота след прекратяване на наемния договор (без посочен период на това
ползване); и иск по чл.236, ал.2, пр.ІІ ЗЗД-за консумативни разноски за наетия имот от
01.06.2021 г., но без посочена крайна дата.
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се
събира държавна такса по всеки иск-4% върху цената на иска, но не по-малко от 50,00 лв.
за всеки иск (чл.1 от Тарифата).
Предявеният иск по чл.233, ал.1, изр.І ЗЗД е оценяем и цената му се определя съгласно
чл.69, ал.1, т.5 ГПК–като сбор от дължимия наем за една година (в този смисъл както
константната съдебна практика: Определение №71/10.05.2011 г. по т.д.№354/2011 г. на
ВКС-ІІ т.о., Определение №202/03.10.2011 г. по т.д.№737/2011 г. на ВКС-ІІ т.о.;
Определение №453/04.06.2012 г. по ч.т.д.№865/2011 г. на ВКС-ІІ т.о.; Определение
№252/28.10.2011 г. по т.д.№840/2011 г. на ВКС-І т.о.; Определение №169/06.03.2012 г. по
ч.т.д. № 59/2012 г. на ВКС-І т.о.; Определение №396/17.06.2011 г. по т.д.№187/2011 г. на
ВКС-ІІ т.о.; Определение №60/19.03.2012 г. по т.д.№606/2011 г. на ВКС-ІІ т.о.; Определение
№21/20.01.2012 г. по гр.д. №996/2011 г. на ВКС-ІІІ г.о.; Определение №239/30.03.2012 г. по
1
ч.гр.д.№330/2011 г. на ВКС-ІІІ г.о.; Определение №121/11.06.2010 г. по гр.д.№3/2010 г. на
ВКС-ІІІ г.о.; Определение №478/27.06.2012 г. по ч.гр.д.№418/2012 г. на ВКС-ІV г.о.;
Определение №239/30.03.2012 г. по ч.гр.д.№330/2011 г. на ВКС-ІІІ г.о., така и
задължителните указания, дадени с ТР №6/2012 г. на ВКС-ОСГТК, т.20).
Следователно съобразно уговорената месечна наемна цена (350,00 евро) по процесния
договор цената на иска е 8 214,49 лв., а дължимата държавна такса по него е 328,58 лв. По
делото е внесена държавна такса от 260,00 лв.-по паричния иск за сумата 6 500,00 лв. По
иска за консумативни разноски към настоящи момент държавна такса не може да се
определи поради очевидната нередовност на исковата молба-непосочена цена на иска.
2. Не е посочен период на иска за сумата 6 500,00 лв.-през който ответникът е ползва имота-
следва да се дадат указания да се заяви период на тази претенция, като се има предвид, че
нейната крайна дата не може да бъде след датата на подаване на исковата молба, доколкото
искове за бъдещи и невъзникнали вземания са недопустими.
3. Не е посочен период и размер на претенцията за консумативни разноски-за този период е
посочена не крайна дата, а бъдещо несигурно събитие, което е абсолютно недопустима
индивидуализация на иска. По този иск следва да се укаже и внасянето на държавна такса- и
да внесе държавна такса по този иск в размер на 4% от цената на този иск, но не по-малко от
50,00 лв., доколкото държавна такса при обективно кумулативно съединяване се дължи
върху иска за всяко вземане, защото всяко вземане е отделен имуществен интерес съгласно
чл.72, ал.1 и 2 ГПК.
4. Според чл.127, ал.4 ГПК „По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова
сметка или друг начин за плащане.“, което изискване е за редовност на исковата молба,
въведено със ЗИДГПК (ДВ, бр.86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.).
По изложените мотиви и на основание чл.129, ал.2 вр.чл.127, ал.1, т.3, 4 и 5 и ал.4 и чл.128,
т.2 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх.№27013/14.02.2022 г. на Л. П. П..
УКАЗВА на ищцовата страна в 1-седмичен срок от връчване на настоящото разпореждане:
1. да представи по делото доказателство за внесена в полза на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 328,58 лв.-по иска по чл.233, ал.1, изр.І ЗЗД-за връщане на
наета вещ;
2. да посочи период (с начална и крайна календарна дата), за който се претендира сумата
6 500,00 лв.;
3. да посочи период (с начална и крайна календарна дата) и размер на претенцията за
консумативни разноски, както и да внесе държавна такса по този иск в размер на 4%
от неговата цена, но не по-малко от 50,00 лв.
4. да посочи по делото банкова сметка на ищцовата страна или друг начин на плащане,
2
по който ответната страна може да изпълни доброволно задълженията си-предмет на
делото.
При неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото-прекратено.
УКАЗВА на ищцовата страна, че разглеждането на делото по реда на чл.310 и сл ГПК е
недопустимо поради съединяването на иска по чл.233, ал.1, изр.І ЗЗД с парични искове,
които не се разглеждат по този ред-с оглед забраната по чл.310, ал.2 и 3 ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3