Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Пензов | |
на основание чл. 303 връзка. с чл. 305 от НПК и чл.183 ал.3 от НК П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Б. Т. - [дата на раждане] в [населено място], . с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, за периода от 01.05.2015 г. до 30.07.2015 г. в [населено място], като е осъден с Определение № 798/ 30.01.2013 г. постановено по гр. дело с № 2439/ 2012 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е одобрена Спогодба, влязла в сила на 30.01.2013 г. да издържа свои низходящи – децата си, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно три месечни вноски по 90 лв. или всичко 270 лв. за детето си К. Р. Т. род. на 09.09.2001 г. и съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – а именно три месечни вноски по 80 лв. или всичко общо 240 лв. за детето си И. Р. Т., род. на .......... г. или общо за двете деца 510 лв., платими чрез тяхната майка и законна представителка Е. И. К., като преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради което и на основание чл.183, ал.3 от НК не му налага наказание. ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред Благоевградски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството пред Районен съд - Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който на Р. Б. Т., [дата на раждане] в [населено място], общ. С., обл. Б., българин, с българско гражданство, с постоянен адрес в [населено място], общ. С., не осъждан, разведен, с висше образование, работещ като шофьор във [фирма] – Б. с ЕГН [ЕГН] е повдигнато обвинение за това, че след като е осъден с Определение № 798/ 30.01.2013 г. постановено по гр. дело с № 2439/ 2012 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е одобрена Спогодба, влязла в сила на 30.01.2013 г. да издържа свои низходящи – децата си, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно три месечни вноски по 90 лв. или всичко 270 лв. за детето си К. Р. Т. [дата на раждане] и съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – а именно три месечни вноски по 80 лв. или всичко общо 240 лв. за детето си И. Р. Т., [дата на раждане] или общо за двете деца 510 лв., платими чрез тяхната майка и законна представителка Е. И. К.. Деянието е квалифицирано от Районна прокуратура – Б., като престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура - Б. поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, като пледира подсъдимият да бъде призната за виновен по повдигнатото обвинение, като на основание чл.183, ал.3 от НК не му се наложи наказание, тъй като в хода на съдебното следствие по делото е заплатила дължимата сума, представляваща издръжката за периода, който е посочен в обвинителния акт. Подсъдимият се явява лично в съдебното заседание и със защитник – адв. А., дава пълни обяснения по случая, като заявява, че ще изплаща месечната издръжка на децата си чрез тяхната майка Е. К., която понастоящем се грижи за децата. Общо дължимата сума от 510 /петстотин и десет/ лева, описана в обвинителния акт на Районна прокуратура Б. подсъдимият Т. е изплатил изцяло на майката на децата му Е. К.. Защитникът на подсъдимия пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като не му се налага наказание по смисъла на чл.183 ал.3 от НК, тъй като е изплатил сумите, представляващи издръжка за инкриминирания период. Като причина за неизпълнение на това задължение защитата сочи невъзможността на подсъдимия в инкриминирания период, поради финансови затруднения да изплаща в срок дължимата издръжка. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, прима за установено следното: Подсъдимият Т. и свидетелката К. са бивши съпрузи, като от брака си имат две деца – К. Р. Т. с ЕГН [ЕГН] и И. Р. Т. с ЕГН [ЕГН]. След разтрогване на брака съдът с Определение № 798/ 30.01.2013 г. постановено по гр. дело № 2439/2012 г. по описа на Районен съд – Благоевград е одобрена Спогодба между съпрузите, която е влязла в сила на 30.01.2013 г., като е предоставил упражняването на родителските права и задължения върху родените от брака деца – К. и И. на майката, а бащата Р. Т. е осъден да заплаща на сина си И. Р. Т. месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/лева, платими чрез неговата майка и законен представител Е. К. и месечна издръжка на дъщеря си К. Р. Т. в размер на 90 /деветдесет/ лева, отново платими чрез нейната майка и законен представител Е. К.. За периода 01.05.2015 г. до 30.07.2015 г. подсъдимият Т. не е заплатил дължимите месечни вноски на децата си, а именно три месечни вноски по 90 лева или всичко 270 лева за детето си К. Р. Т. и три месечни вноски по 80 лева или всичко общо 240 лева за детето си И. Р. Т. – или общо за двете деца 510 лева. Неплащането на тази издръжка мотивирало майката на децата и бивша съпруга на подсъдимия – свидетелката Е. К. да подаде Сигнал вх. № 1106 от 17.04.2015 г. до Районна прокуратура – Б., въз основа на който е иницирано образуването на настоящото наказателно производство. От показанията на свидетелката К., дадени пред съда, както и от обясненията на подсъдимия Т. се установява, че през периода от 01.05.2015 г. до 30.07.2015 г. не е изпълнявал задължението си да заплаща издръжка на децата си, като общата сума на неплатената издръжка възлиза общо на сумата от 510 /петстотин и десет/ лева. Подсъдимият обяснява, че не е изплащал издръжките поради лошо материално състояние в което е изпаднал, както и поради това, че в този период е изплащал кредит, който бил получен и ползван от двамата съпрузи по време на брака им. Свидетелката К. установява също, че с подсъдимия са имали общ кредит, който същият се е съгласил да изплаща сам, поради което му е определена минималната издръжка за децата. Сочи също, че децата общуват нормално с баща си и не е прекъсната връзката между тях. По делото са изискани и приети, като доказателство разпечатки от банковата сметка на името на свидетелката Е. К. в Общинска банка – Б. по която са превеждани и получавани средствата за издръжка на децата за времето от 01.02.2013 г. до 31.12.2013 г., календарната 2014 г. и от 01.01.2015 г. до 12.11.2015 г. от които се установява, че дължимата от подсъдимия Т. издръжка за времето от 01.02.2013 г. до 31.12.2013 г. е преведена и изплатена изцяло. За календарната 2014 г. подсъдимият Т. е превеждал и заплатил средства за дължима издръжка на децата си, като налице частични плащания за месец май с 70 лева по-малко, за месец септември с 10 лева по-малко, за месец октомври с 70 лепва по-малко, за месец ноември и декември не е заплатен пълният размер на издръжката от по 170 лева месечно за двете деца или общо с 490 лева неизплатени средства за издръжка на годишна база. За периода от 01.01.2015 г. до 12.11.2015 г. подсъдимият Т. чрез преводи на каса и преводи по сметка е изплатил общо сумата 1690 лева, като видно от самите вносни бележки е изплащал и издръжка за минал период, като по този начин към края на инкриминираният период дължимата издръжка за същия, както и дължимата такава частично за 2014 г. в размер на 490 лева е била изцяло изплатена. Видно от свидетелството за съдимост на Р. Т. е, че същият е неосъждан и до настоящия момент по отношение на него не е прилагана законовата привилегия на чл.183, ал.3 от НК. Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката К., както и от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното производство. Показанията на свидетелката са логични, последователни и допълващи се с писмените такива, като същите напълно подкрепят обясненията на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства по делото, като съобрази, че обясненията на подсъдимия са освен средство за защита, така и доказателствено средство и доколкото същите са непротиворечиви на останалия събран доказателствен материал, последователни и логични следва да бъдат ценени като истинни. При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази направените самопризнания на подсъдимия на фона на целият доказателствен материал по делото, съдът намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин, че Т. е извършил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл.183, ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимият Т. е субект на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като е лице осъдено по силата на съдебно решение да заплаща издръжка на свой близък, а именно на свои низходящи (деца) – сина си И. Т. и дъщеря си К. Т., чрез тяхната майка и законен представител – свидетелката Е. К. и въпреки това си задължение в периода от 01.05.2015 г. до 30.07.2015 г. не е заплащал такава. Макар, ме се установи в инкриминирания период Т. да е осъществявал частични плащания по банковата сметка на свидетелката К., то предвид обстоятелството, че същият е дължал суми за издръжка за минал период, а именно за календарната 2014 г. (неизплатени на годишна база издръжки в размер на 490 лева) и предвид това, че така платените в този период суми са погасявали стари задължения, то съдът приема, че престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е осъществено чрез пълно бездействие и неговият престъпен резултат по отношение на кредитора е настъпил. От друга страна обаче се установи, че в хода на съдебното следствие по делото дължимата за процесния период издръжка е изплатена изцяло от подсъдимия Т.. От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като Т. е съзнавал задължението си, а от тук и общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си за задоволяване на свой лични нужди. Допълнителен аргумент за извода на съда, досежно тази форма на вина при извършване на процесното престъпление са и самите обяснения на подсъдимия, който изрично заявява, че съзнава вината си, както и последващите действия по изплащане на дължимата издръжка за инкриминирания период, каквито доказателства се възприеха пряко и непосредствено от съда. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия Т. престъпление, съдът прие, че е налице хипотезата на чл.183 ал.3 от НК, тъй като преди постановяване на присъдата същият е изпълнил задължението си, като е заплатил дължимите месечни вноски за издръжка на двете си деца за процесния период, а именно сумата 510 /петстотин и десет/ лева, както и не се установиха да са настъпили други вредни последици за пострадалите. Подсъдимият Т. не е осъждан, както и по отношение на него не е прилагана привилегията на чл.183, ал.3 от НК. Изложеното мотивира съда да приеме наличието на всичките законоустановени и кумулативно необходими предпоставки за прилагането разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, но не следва да му бъде налагано наказание. По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |