МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № **/**15
год. по описа на Варненски окръжен съд.
Варненска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия С.В.И. *** за
това. че:
І./
В периода 01.06.**10 г. - 16.05.**11 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството му на управляващ и представляващ "Е."ЕООД
ЕИК по БУЛСТАТ *********, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 146 565.50 лв. /сто
четиридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/,
като:
1./
Потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП - Варна справки -декларации по
ЗДДС, както следва:
1.1/.
СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.**** г., относно несъстояла се през данъчен
период м.06.10 г. сделка с "Е."ЕООД, за която е издадена фактура № ***/**.**.****
г. с данъчна основа - 31 380 лв. и ДДС 6 276 лв.;
1.2./
СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.** г., относно несъстояли се през данъчен
период м.09.10 г. сделки с "В.К.Б."ЕООД, за които са издадени фактури
№ **********/**.**.**** г. с данъчна основа 17 150 лв. и ДДС 3 430 лв. и № **********/**.**.****
г. с данъчна основа ** 150 лв. и ДДС 4 430 лв.;
1.3./
СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.** г„ относно несъстояли се през данъчен
период м.10.10 г. сделки с "В.К."ЕООД, за които са издадени фактури №
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 30 500 лв. и ДДС 6 100 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа ** 500
лв. и ДДС 4 500 лв. и № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 18 600 лв. и
ДДС 3 7** лв.;
1.4./
СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.**** г., относно несъстояли се през данъчен
период м. 11.10 г. сделки с "В.К."ЕООД, за които са издадени фактури
№ **********/**.**.**** г.с данъчна основа 19 300 лв. и ДДС 3 860 лв., № **********/**.**.****
г.с данъчна основа 23 250 лв. и ДДС 4 650 лв., № **********/**.**.**** г. с
данъчна основа 26 100 лв. и ДДС 5 **0 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна
основа 23 050 лв. и ДДС 4 610 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа
21 **0 лв. и ДДС 4 240 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 18 900
лв. и ДДС 3 780 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 25 800 лв. и
ДДС 5 160 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 12 100 лв. и ДДС 2 4**
лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 32 600 лв. и ДДС 6 5** лв., № **********/**.**.****
г. с данъчна основа 16 850 лв. и ДДС 3 370 лв.;
1.5./
СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.** г., относно несъстояла се през данъчен
период м.12.10 г. сделка с "В.К."ЕООД, за която е издадена фактура № **********/**.**.****
г. с данъчна основа 16 750 лв. и ДДС 3 350 лв.;
1.6./
СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.** г., относно несъстояли се през данъчен
период м.02.11 г. сделки с "В.К."ЕООД, за които са издадени фактури №
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 26 125 лв. и ДДС 5 **5 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 31 250
лв. и ДДС 6 250 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 26 150 лв. и
ДДС 5 230 лв. и № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 21 900 лв. и ДДС 4
380 лв.;
1.7./
СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.** г., относно несъстояли се през данъчен
период м.**.11 г. сделки с "В.К."ЕООД, за които са издадени фактури №
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 32 080 лв. и ДДС 6 416 лв., № **********/**.**.****
г. с данъчна основа 21 875 лв. и ДДС 4 375 лв., № **********/**.**.**** г. с
данъчна основа 15 455 лв. и ДДС 3 091 лв. и № **********/**.**.**** г. с
данъчна основа 19 775 лв. и ДДС 3 955 лв.;
1.8./
СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.** г., относно несъстояли се през данъчен
период м.04.11 г. сделки с "В.К."ЕООД, за които са издадени фактури №
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 39 987,50 лв. и ДДС 7 997,50 лв., № **********/**.**.****
г. с данъчна основа 52 500 лв. и ДДС 10 500 лв., № **********/**.**.**** г. с
данъчна основа 44 625 лв. и ДДС 8 925 лв. и № **********/**.**.**** г. с
данъчна основа ** 925 лв. и ДДС 4 585 лв.;
2./
Използвал при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството
и при представяне на информация пред органите по приходите, документи с невярно
съдържание: фактури с номера, както следва:
№
***/**.**.**** г. със сочен издател „Е." ЕООД, с данъчна основа -31 380
лв. и ДДС 6 276 лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 17 150 лв. и ДДС 3 430 лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа ** 150 лв. и ДДС 4 430 лв., със сочен
издател „В.К.Б." ЕООД
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 30 500 лв. и ДДС 6 100 лв.,
№**********/**.**.**** г. с данъчна основа ** 500
лв. и ДДС 4 500 лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 18 600 лв. и ДДС 3 7** лв.,
№
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 19 300 лв. и ДДС 3 860 лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 23 250 лв. и ДДС 4 650 лв.,
№
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 26 100 лв. и ДДС 5 **0 лв.,
№
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 23 050 лв. и ДДС 4 610 лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 21 **0 лв. и ДДС 4 240 лв.,
№
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 18 900 лв. и ДДС 3 780 лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 25 800 лв. и ДДС 5 160 лв.,
№
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 12 100 лв. и ДДС 2 4** лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 32 600 лв. и ДДС 6 5** лв.,
№
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 16 850 лв. и ДДС 3 370 лв.,
№
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 16 750 лв. и ДДС 3 350 лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 26 125 лв. и ДДС 5 **5 лв.,
№
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 31 250 лв. и ДДС 6 250 лв.,
№
**********/**.**.**** г., с данъчна основа 26 150 лв. и ДДС 5 230 лв.,
№
**********/**.**.**** г., с данъчна основа 21 900 лв. и ДДС 4 380 лв.,
№
**********/**.**.**** г.,с данъчна основа 32 080 лв. и ДДС 6 416 лв.,
№
**********/**.**.**** г., с данъчна основа 21 875 лв. и ДДС 4 375 лв.,
№
**********/**.**.**** г., с данъчна основа 15 455 лв. и ДДС 3 091 лв.,
№
**********/**.**.**** г., с данъчна основа 19 775 лв. и ДДС 3 955 лв.,
№
**********/**.**.**** г., с данъчна основа 39 987,50 лв. и ДДС 7 997,50 лв.,
№
**********/**.**.**** г., с данъчна основа 52 500 лв. и ДДС 10 500 лв.,
№
**********/**.**.**** г., с данъчна основа 44 625 лв. и ДДС 8 925 лв.,
№**********/**.**.****
г., с данъчна основа ** 925 лв. и ДДС 4 585 лв.; със сочен издател „В.К."
ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит с общ размер 146 565.50 лв. /сто
четиридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/
-
престъпление по чл. 255 ал.З вр ал.1 т.2,6,7 вр.чл.26 ал.1 НК и
ІІ./
В периода **.**.**** г. - 16.05.**11 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството на управител на "Е." ЕООД -
гр. Варна, чрез използване на документи с невярно съдържание - фактури:
№
***/**.**.**** г. на стойност 31 380 лв. и ДДС 6276 лв. със сочен издател „Е."
ЕООД;
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 39 987,50 лв. и ДДС 7 997,50 лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 52 500 лв. и ДДС 10 500 лв.,
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа 44 625 лв. и ДДС 8 925 лв. и
№
**********/**.**.**** г. с данъчна основа ** 925 лв. и ДДС 4 585 лв. със сочен
издател „В.К." ЕООД и справки -декларации изискуеми по чл. 125 от ЗДДС:
вх. № ****-*******/**.**.**** г., за данъчен период м. 06.**10 г.; вх.№ .****-*******/**.**.**
г. за данъчен период м. 04.**11 г.; направил опит "Е." ЕООД - гр.
Варна да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи
размери - 28 735 лв. /двадесет и осем хиляди седемстотин тридесет и пет/ -
възстановяване на суми по ЗДДС, като деянието останало недовършено по
независещи от волята му причини.
- престъпление по чл. 256, ал.2, вр. ал. 1 , вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК
В съдебно заседание представителят на
ВОП поддържа така предявеното обвинение по чл. 255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.26 от НК , като заявява, че
е доказано по несъмнен начин от фактическа и правна страна. Счита, че в хода на
съдебното следствие са събрани категорични доказателства за виновността на
подсъдимия, че въпросните фактури са с невярно съдържание, а сделките са
нереални. Предлага да му бъде наложено наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, като не прави искане за налагане на кумулативното
наказание конфискация на част или цялото имущество.
По отношение на обвинението по чл.256,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, заявява, че не го
поддържа.
Защитата оспорва фактическата
обстановка. Счита, че обвинението по отношение на подсъдимия И. не е доказано
по безспорен начин от фактическа и правна страна и моли съда да постанови
оправдателна присъда. Заявява, че подсъдимият е упражнявал редовна търговска
дейност с много доставчици, разполагал със складови помещения, имал назначени
работници, съставял е фактури. Счита, че подсъдимият не може да носи
отговорност, че доставчиците му не са били издирени, и, че те имали нередности
в счетоводството си. Сочи се довод, че от субективна страна, подсъдимият не е
съзнавал, че с включените фактури в счетоводството е извършил престъпление.
Пледира алтернативно, в случай, че бъде признат за виновен, съдът да определени
наказание при условията на чл. 55 от НК, като наложи минимално наказание
лишаване от свобода, с приложението на чл. 66 от НК.
Подсъдимият И. при разпита му в
съдебно заседание дава обяснения, като не се признава за виновен. При дадената
му последна дума моли съда да го оправдае по предявеното му обвинение, тъй като
същото не е доказано по несъмнен начин.
От събраните и проверени в съдебно
заседание гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От
фактическа страна
Подсъдимият С.В.И. - роден на *** ***,
български гражданин, с висше юридическо образование, женен, работи, неосъждан,
ЕГН **********,*** „Е.“ ЕООД било регистрирано по реда на ДОПК на ТД на НАП
– Варна с ЕИК по Булстат ********* на 01.04.**08 год. Дружеството е било
регистрирано първоначално по ЗДДС, считано от 30.04.**08 год. За периода от
01.06.**10 год. до 31.05.**11 год. същото се представлявало от С.В.И..
Седалището и адреса на управление е
бил в гр. Варна, ***, а предмета на дейност търговия с ел. материали и ел.
услуги.
Със Заповед за възлагане на данъчна
ревизия №*******/**.**.**** год. на „Е.“ ЕООД е била извършена ревизия по ЗДДС
за периода 01.06.**10 год. до 31.05.**11 год. Същата е приключила с издаването
на данъчно ревизионен доклад от 08.11.**11 год. /т.4, л. ** и сл./. Последвало
издаването на Ревизионен акт №**********/**.**.**** год., който бил обжалван и
частично отменен. Преписката била върната за нова ревизия, която да провери
прилагането на ЗДДС в периода 01.06.**10 г. - 30.06.12 г. /т.З, л. 21, т. 10,
л. 33/. Тази проверка също завършила с издаването на РА № *********/**.**.****
г., който не е бил обжалван, /т.10, л. 33/. По информация на отдел ОПЗ към
12.06.**13 год. няма данни за постъпили плащания от ЗЛ по РА № *********/**.**.****
год. и РА № *********/**.**.**** год.
С
оглед регистрацията по ДДС и в съответствие с разпоредбите на чл.100, ал.1 и 3
от ЗДДС И. бил длъжен ежемесечно да подава справки- декларации пред данъчната
администрация за възникналите данъчни разчети по ЗДДС, като резултат от
осъществяваната търговска дейност на фирмата. Счетоводството на дружеството се
водило в гр. Варна, като подсъдимият бил сключил договор със свид. А.И.А. да извършва счетоводна дейност във връзка с
дейността на „Е." ЕООД.
По време на осъществяване на
дейността, подсъдимият решил да избегне плащането на данъчните задължения,
възникнали за „Е.“ ЕООД, поради което се снабдил с фактури, на които бил
придаден вид, че са издадени от фирми - доставчици на представляваното от него
дружество и включвал тези фактури в подаваните в ТД на НАД справки - декларации
по ЗДДС и приложените към тях дневници за покупки, за инкриминирания период
- 01.06.**10 год. до 16.05.**11 год.
Целта му била чрез неправомерно приспадане на данъчния кредит по тези фактури,
да намали дължимия ДДС за всеки от отчетните периоди и така да избегне
плащането на възникналите за дружеството данъчните задължения.
От показанията на свидетелката А.А. се установява, че подс. И. според договора сключен между
тях имал задължение да предоставя документите за дейността на дружеството, а тя
от своя страна да ги осчетоводява и да ги представя в ТД на НАП.
На
базата на представените от подсъдимия И. фиктивни фактури св. А. ги
осчетоводявала. На основание документите, които той и представял, тя попълвала
СД и дневниците на дружеството по ЗДДС, уведомявала го за резултата за периода
- имало ли ДДС за внасяне или суми по ЗДДС за възстановяване.
Когато
следвало да бъдат внесени суми по ЗДДС, свид. А.
изготвяла /попълвала/ платежните нареждания.
На
27.01.**09 год. в качеството му на представляващ „Е." ЕООД - гр. Варна,
подс. С.В.И. ***, че упълномощил свид. А.И.А. да
подава по електронен път и да подписва с УЕП декларации, документи или данни по
ЗДДС, по ЗКПО, такива свързани със задължителното осигуряване, уведомления за
сключване или изменение на трудови договори /т. 2, л. **2/.
СД
и дневниците по ЗДДС свид. А. подавала, по електронен
път, с електронния подпис, който притежавала и на основание упълномощаването,
което имала от обвиняемия /т.2, л. **2/.
По този начин свид.
А. попълнила справките - декларации и регистрите - по чл. 125 и 124 от ЗДДС на
„Е." ЕООД за данъчните периоди: месеците юни, септември, октомври,
ноември, декември **10 год., месеците февруари, март и април **11 г.
Подала ги /без тези за данъчен период
месец ноември **10 г./ по електронен път /т.2, л. **1/, както следва :
1./ За данъчния период месец юни **10 год. св. А. подала СД на
**.**.**** г. Документът получил вх. № ****-*******/**.**.**** год. /т.2, л. **4,**5/.
Подсъдимият И. й представил и в дневника за покупки на „Е." ЕООД за този данъчен
период била описана фактура № ***/**.**.**** г. с данъчна основа - 31 380 лв. и
ДДС - 6 276 лв. с издател "Е."
ЕООД, ЕЖ *********. Сумата посочена като платена като ДДС била
неправомерно приспадната като данъчен кредит. Предвид резултатите по ЗДДС от
покупките и продажбите през месеца, обвиняемият неправомерно декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 41 987,78 лв. /т.10, л.192/.
2./
За данъчния период месец септември **10 год. св. А. подала СД , която
получила вх. № ****-*******/**.**.** год. / т.10, л. 196,
т.2, л. 210,211/. В дневника за покупки на „Е." ЕООД, изпратен заедно с
нея, били описани такива от „В.К.Б."
ЕООД, ЕИК *********, за които били издадени фактури, както следва: № **********/**.**.****
г. с данъчна основа 17 150 лв. и ДДС 3 430 лв. и № **********/**.**.**** г. с
данъчна основа ** 150 лв. и ДДС 4 430 лв. Сумите посочени като платени при
сделките по ЗДДС били приспаднати в декларацията като ДДС с право на пълен
данъчен кредит. С оглед резултатите от дейността през месеца и обвиняемият
неправомерно декларирал като ДДС за внасяне сумата от 51,** лв.
3./
За данъчния период месец октомври **10
год. св. А. подала СД, която получила вх. № ДДС.****-*******/**.**.** г.
/т.10, л. 199, т.2, л. **1, 212, 213/. В дневника за покупки, изпратен с нея
били описани сделки с "В.К.“ ЕООД
с ЕИК ********* за които били съставени фактури, както следва: № **********/**.**.****
год. с данъчна основа 30 500 лв. и ДДС 6 100 лв., № *********8/**.**.**** г. с
данъчна основа ** 500 лв. и ДДС 4 500 лв. и № **********/**.**.**** г. с
данъчна основа 18 600 лв. и ДДС 3 7** лв. Сумите посочени като платени по ЗДДС
били приспаднати в СД като такива с право на пълен данъчен кредит и обвиняемият
неправомерно декларирал като ДДС за възстановяване сумата от 42,80 лв.
4./
За данъчния период месец ноември **10 год., подсъдимия С.И. подал лично
СД по ЗДСС на хартиен носител в ТД на НАП – Варна, която получила входящ № ДДС.****-*******/**.**.****
год. /т.2, л. **2-2**/, което е видно и
от СГЕ -/ т. 2, л. 196-198/. Подал с
нея и дневниците за покупки и продажби, но на магнитен носител. В СД като
размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит включил сумите по ЗДДС описани в
дневника за покупки по фактури на "В.К.ЕООД
с ЕИК *********, както следва:
№
**********/**.**.**** г.с данъчна основа 19 300 лв. и ДДС 3 860 лв., № **********/**.**.****
г.с данъчна основа 23 250 лв. и ДДС 4 650 лв., № **********/**.**.**** г. с
данъчна основа 26 100 лв. и ДДС 5 **0 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна
основа 23 050 лв. и ДДС 4 610 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа
21 **0 лв. и ДДС 4 240 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 18 900
лв. и ДДС 3 780 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 25 800 лв. и
ДДС 5 160 лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 12 100 лв. и ДДС 2 4**
лв., № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 32 600 лв. и ДДС 6 5** лв., № **********/**.**.****
г. с данъчна основа 16 850 лв. и ДДС 3 370 лв.
С
оглед описаните в дневниците за покупки и продажби сделки през данъчния период
и декларираните в СД суми - платени и получени по ЗДДС по тях, обвиняемият
неправомерно декларирал като данък за внасяне по ЗДДС сумата от 176 лв. /т.10,
л. 184/.
5./
За данъчния период месец декември **10 год. св. А. по електронен път
подала СД и регистрите по ЗДДС на „Е." ЕООД - /т.2, л. **1, 214, 215/.
СД
получила вх. № ДДС.****-*******/**.**.** год. /т.10 л. **7/. С оглед
документите, които подсъдимият И. й представил, в дневника за покупки тя
описала сделка с "В.К. "ЕООД
- фактура № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 16 750 лв. и ДДС 3 350
лв. Сумата по ЗДДС по нея била неправомерно приспадната като право на пълен
данъчен кредит. За периода в СД обвиняемият декларирал, като данък по ЗДДС за
внасяне 117,12 лв.
6./
За данъчния период месец февруари **11
год. св. А. по електронен път подала СД и регистрите по ЗДДС на „Е."
ЕООД. СД получила входящ № ДДС.****-*******/**.**.** г. /т.10, л. 210; т. 2, л.
217/. В дневника за покупки на „Е." ЕООД, която свид.
А. изпратила с нея, били описани съобразно представените от подсъдимия И.
документи, сделки с "В.К."
ЕООД фактури, както следва:
Фактура
№ **********/**.**.**** г. с данъчна основа 26 125 лв. и ДДС 5 **5 лв., фактура № **********/**.**.**** г. с данъчна основа
31 250 лв. и ДДС 6 250 лв., фактура № **********/**.**.**** г. с данъчна основа
26 150 лв. и ДДС 5 230 лв. и фактура № **********/**.**.**** г. с данъчна
основа 21 900 лв. и ДДС 4 380 лв. Сумите посочени в тези фактури, като платени
по ЗДДС били неправомерно приспаднати в декларацията и обвиняемият декларирал
като дължима от търговското дружество по ЗДДС сума от 55,92 лв.
7./
За данъчния период месец март **11 год.
св. А. по електронен път подала СД и регистрите по ЗДДС на „Е." ЕООД. СД
получила входящ № ДДС.****-*******/**.**.** год. /т.10, л.211; т. 2, л. 218/. В
дневника за покупки на „Е." описала представените й от обвиняемия фактури
от "В.К."ЕООД, както
следва:
Фактура
№ **********/**.**.**** г. с данъчна основа 32 080 лв. и ДДС 6 416 лв., фактура
№ **********/**.**.**** г. с данъчна основа 21 875 лв. и ДДС 4 375 лв.,
фактура
№ **********/**.**.**** г. с данъчна основа 15 455 лв. и ДДС 3 091 лв. и
фактура № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 19 775 лв. и ДДС 3 955 лв.
Сумите по ЗДДС по тях били неправомерно приспаднати като пълен данъчен кредит и
в СД подсъдимият декларирал, като дължима от дружеството по ЗДДС сума за
внасяне от 116,55 лв.
8./
За данъчния период месец април **11 год.
св. А. по електронен път подала СД и регистрите по ЗДДС на „Е." ЕООД. СД
получила входящ № ДДС.****-*******/**.**.** г. /т.10, л.212, т. 2, л. 219/.
Подсъдимият
С.И. представил и в дневника за покупки на „Е." ЕООД за данъчния период
св. А. описала фактури на „В.К." ЕООД, както следва:
Фактура
№ **********/**.**.**** г. с данъчна основа 39 987,50 лв. и ДДС 7 997,50 лв.,
фактура № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 52 500 лв. и ДДС 10 500
лв., фактура № **********/**.**.**** г. с данъчна основа 44 625 лв. и ДДС 8 925
лв. и фактура № **********/**.**.**** г. с данъчна основа ** 925 лв. и ДДС 4
585 лв. Сумите като ДДС по тях били неправомерно приспаднати, като право на
пълен данъчен кредит в справката-декларация на „Е." ЕООД за този данъчен
период. В СД подсъдимият декларирал, като сума за възстановяване по ЗДДС на „Е."
ЕООД сумата от ** 459 лв.
С оглед декларираните като платени и
получени суми по ЗДДС за м. юни **10 год., била извършена проверка на основание
чл. 129 от ДОГОС, за установяване на обстоятелства по чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - обстоятелства за прихващане, приспадане или възстановяване на ДДС.
Проверката на данъчната администрация завършила с издаването на акт за прихващане
или възстановяване № *******/**.**.**** г. /т. 5, л. 45-48/. Била прихваната
сумата от 4 642,07 лв. В процедурата останала сума за възстановяване на „Е."
ЕООД от 37 ***,71 лв., считано от м. юли **10 г.
На „Е." ЕООД била извършена
ревизия по прилагането на ЗДДС за периода 01.06.**10 г.- 31.05.11 г. Заповедта,
с който ревизията била възложена, е от 17.06.11 год. /т. 4, л. 21/. Във връзка
с ревизионното производство били извършени насрещни проверки във фирмите на
„доставчиците“, посочени като контрагенти по фактурите, издадени на „Е.“ ЕООД,
като „купувач“.
На 04.08.11 год. в качеството му на
представляващ и управляващ дружеството, обвиняемият И. прехвърлил имота, който
търговецът притежавал - парцел 636, под бл. ** в кв. „**" в гр. Варна, а
на 12.09.11 год. прехвърлил дяловете му на гражданина на БЮР Македония - свид. Л.М.. Помолил го за това като му заявил, че се е
наложило, тъй като имал проблеми с данъчна служителка, която се е заяла с него
и това бил начинът да избегне неприятностите. При промяната като адрес на
управление бил вписан такъв, закупен от обвиняемия и ползван от него, за да
получава кореспонденция /вкл. и към м. май **12 г - т.З, л. 60/: - гр. Варна, ***.
Св. М. станал формален собственик на
дружеството, тъй като упълномощил подсъдимият да продължи да го управлява и да
извършва дейност от негово име.
За времето когато св. М. бил формално
собственик дружеството не осъществявало никаква дейност, като следва да се
отбележи, че това прехвърляне е станало на 12.09.11 год., а обвинението касае
предходен период – от 01.06.**10 год. до 16.05.**11 год.
На 11.06.12 г. по инициатива на
подсъдимия И. дружеството било прехвърлено на св. А.И.Л., който станал
собственик и управител, като едновременно с това бил собственик на още 38
дружества /обстоятелството е установено при проверка в системата „АПИС'7.
Данъчната проверката приключила с
издаването на ревизионен доклад - на 08.11.**11 г. /т.4, л. ** и следв./ и на РА № *********/**.**.** г. Както беше посочено
в началото този Ревизионният акт бил обжалван от обвиняемия и бил частично
отменен, като проверката завършила с издаването на РА № *********/****.**** г.,
който не е бил обжалван, /т.10, л. 33/.
По делото е била назначена ССЕ от заключението на която се установява, че
размера на задълженията по ЗДСС /непризнатия данъчен кредит/ на „Е.“ ЕООД за
инкриминирания период възлиза на 146 565.50 лв.
След
извършен анализ на материалите по делото, ССЕ констатирала, че посочената в
обвинителния акт сума на избегнатите от „Е." ЕООД данъчни задължения - 146
565,50 лв. представлявала част от непризнатия данъчен кредит пo РА № *********/**.**.**** г. и РА № *********/**.**.****
г. и по-конкретно ползваният от „Е." ЕООД кредит по фактури от
доставчиците „Е.“ ЕООД, „В.К.Б." ООД и „В.К."ЕООД на обща стойност
146 565,50 лв.и експертизата е установила, че по делото се намират счетоводни
регистри на „Е." по сметка 501. Каса в кореспонденция със сметка 411.
Клиенти, като същите касаят само продажбите на дружеството, отразени като
касови постъпления.
В тези регистри не са били установени записвания,
свързани с постъпили /извършени плащания от/ към тримата изследвани доставчици.
По
делото се намират банкови регистри и документи, съдържащи данни за движения по
банкови сметки с титуляр „Е.", в които експертизата констатирала множество
постъпления от клиенти на дружеството. От анализа на тези документи и регистри
се установявало, че обичайно постъпилите суми са били изтегляни в брой от
управителя С.И.. Банковите плащания от сметките най-често се отнасят за
осигурителни и данъчни задължения. Не са били установени банкови плащания
към тримата процесни контрагенти. По делото не се
съдържат счетоводни регистри на „Е." по сметките от група 50. Парични
средства, в които да са отразени плащания към „Е.", „В.К.Б." и „В.К.".
От
заключението на назначената по делото СГЕ се установява, че подписът на
подадената пред ТД на НАП – Варна СД по ЗДСС за данъчен период месец ноември **10
год. и в Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДСС за същия данъчен
период са положени от подсъдимия И..
ОТНОСНО
ДОСТАВКАТА ОТ „Е.“ ЕООД:
На
**.06. **10 г. като собственик и управител на „Е." ЕООД, ЕИК *********, с
предмет на дейност ел. материали и подобните на тях, бил вписан А. И.И.. До тази дата собственик на дружеството бил свидетелят Б.Д.Б.,
а управител - М. Й. Д..
На
11.06.**10 г. А. И.И. упълномощил свид.
Б.Д.Б. да управлява и представлява фирмата пред всякакви власти, да тегли от
средства от банки, да заявява, подписва и получава всякакви документи /т.11, л.
190,191/. До **.06.10 г. адресът на управление бил в гр. Варна, а по ЗДДС бил
посочен адрес в гр. Ловеч. Дружеството било регистрирано по ЗДДС от 07.07.**08 год. Дерегистрирано е
било от 05.10.**10 год. по инициатива на данъчен орган, тъй като не можело да
бъде открито на посочения от него адрес лицето представляващо дружеството за
кореспонденция по реда на ДОПК /т.З, л.7/.
СД
и дневниците за покупки и продажби за данъчен период м. юни **10 год. на „Е." ЕООД били подадени по
електронен път с титуляр на УЕП „П." ЕООД с физическо лице – св. Е.Т.Д.
/т.З, л. 24/. Пред данъчната администрация не е представено пълномощно на
хартиен носител за изрично упълномощено лице. Подадено е уведомление за
упълномощаване, с което дружеството упълномощило „П." ЕООД за подаване на
данни по електронен път /т.З, л. 17-18/.
В
хода на досъдебното производство е бил проверен адреса, посочен като такъв по
ЗДДС и като адрес на управление: гр. Ловеч, ***. Установено е било, че от **05
г. до 11.06.**12 г., когато проверката била извършена, офис на Е. ЕООД на него
не е имало /т.З, л. 42/.
Лицето,
вписано като собственик и управител на дружеството на 06.06.10
год. - А. И.И. е починал на **.11.10 г. /т. 5, л.
113/. На адреса, който той декларирал като постоянен и настоящ, не го познавали
видно от изготвената докладна записка /т.З, л. 67/.
Собственикът
на дружеството до 17.05.10 г. - свид. Б.Д.Б. разпитан
в с. з., заявява, че продал дяловете му тъй като преценил, че с оглед
икономическата обстановка нямало да се справи с бизнеса. Купувачът на дяловете
- А. И.И. сам го намерил и при продажбата им, му
предал цялата документация на дружествата.
Освен
това сочи, че по принцип е осъществявал сделки с „Е.“ ЕООД и познавал
управителя, подс.И.. При предявяването му обаче на
фактура № ***/**.**.**** г. с данъчна основа - 31 380 лв. и ДДС - 6 276 лв. с
издател "Е." ЕООД, твърди, че не е издавана от него, и не може да
посочи от кого точно е издадена. Категоричен е, че фактурата не е била издадена
от компютърната програма използвана от него. Обяснява, че е продал
дружеството на А. И. през месец май, след което е станал пълномощник, но и в
този период и в това му качество твърди, че не е сключвал никакви сделки.
Към
датата на продажбата на дяловете на дружеството, е била в хода проверка по
прилагането на ЗДДС за периода 07.07.**08 г. - 28.02.**10
г., завършила с издаването на РА изх. № *********/**.**.** г. /т.10, л. 32/. Няма
доказателства за това при продажбата на дяловете на дружеството, на А. И. да са
били предадени счетоводни документи.
Свид. Б.Б. сочи, че счетоводството се водело от А.Г., който
притежавал електронен подпис и по електронен път подавал СД и регистрите на
дружеството по ЗДДС. Свидетелят не може да посочи нито адрес, нито телефон на
лицето, осъществявало счетоводната дейност.
А.
било малкото име на лицето, което осъществявало счетоводната дейност на от
името на „П." ЕООД. Собственик и негов управител била свид.
Е.Т.Д., но практически дейност с него - търговия с ел. материали развивал свид. Й. Й.П..
Свид. Д. разпитана
в с. з. заявява, че поддържа показанията дадени на ДП, които бяха приобщени по
реда на чл. 281 от НК. Същата твърди, че не познава лице с име Б.Б. и никога не е била упълномощавана да подава документи в
НАП за това дружество.
В
същата насока са и показанията депозирани от св.Й.П. – съпруг на св. Е.Д..
Последният категорично заявява, че познава св.Б., но никога не е бил
упълномощаван от него и не е подавал СД в ТД на НАП за неговото дружество.
Свид. М.Д.Р. бил
назначен за ликвидатор на „Е." ЕООД, но се отказал от назначението.
Документация на фирмата не му е предавана /т.10, л. 10,11/. Такива не са
предадени и на назначения за ликвидатор - свид. С.П.С.
/т. 10, л. **/.
При
анализа на приложените писмени доказателства се установява, че на „Е.“ ООД с
ЕИК ********* във връзка с ревизионното производство била извършена насрещна проверка.
От
същата било установено, че е регистрирано по ЗДСС на 07.07.**08
год. и деригистрирано на 05.10.**10 год. До 17.05.**10
г. седалището му било в гр. Ловеч. На тази дата в търговския регистър била
вписана промяна в обстоятелствата, подлежащи на регистрация, а именно, че
собственик на дяловете и управител станал А. И.И., а
седалището било преместено в гр. Варна. А. И.И.
починал на **.11.11 г. и към датата на проверката нямало вписан правоприемник.
Към месец юни **10 г. дружеството нямало назначени работници. Имало регистриран
касов апарат на адрес гр. Варна, *** - търговски обект. На дружеството била
извършена проверка по прилагането на ЗДДС за периода 01.08.08 г. - 28.02.10 год.,
завършила с издаването на РА за данъчни задължения в особено големи размери.
С
оглед на това и липсата на каквато и да е документация по сделките,
проверяващите направили извода, че липсват доказателства за реално извършени
доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,
че не е възникнало данъчно събитие по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, че за прекия
доставчик не е възникнало правото да начисли ДДС чрез издаване на документ -
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и съобразно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, за „Е." ЕООД
не е налице право на данъчен кредит по сделката с „Е." ЕООД, още
повече, че проверяваното дружество не представило оригинални документи и съгл.
чл. 71, ал. 1 от ЗДДС - не е изпълнено условието за упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит.
От
данъчно ревизионното производство се установява, че описаната по- горе
доставка, която е била декларирана от „Е." ЕООД, не е осъществена, тъй
като не е налице реалност на сделката.
От изготвената ССЕ се установява,
че на л. 195, том 10 се намира ф-ра № ***, издадена
от „Е." ЕООД, в която е отразена продажба на два вида кабели, на обща
стойност 37 656.00 лв.и ДДС в размер на 6 276.00 лв.
По
делото не се намират счетоводни регистри на доставчика, но в хода на
извършената насрещна проверка, в Протокол № **-**-*******-*-*****/**.**.**** г.
(том 5, л. 111) е било записано, че фактурата е включена в дневника за продажби
за данъчен период 06.**10 год. Не са посочени констатации за разминаване в
стойностите на данъчна основа и ДДС или други реквизити по фактурата. Не са
представени данни за плащания и придружаващи документи, свързани с процесната
фактура. Не са налични данни, въз основа на които експертизата да изследва
реалността на документираните доставки.
ОТНОСНО ДОСТАВКАТА ОТ „В.К.Б.“
ООД:
Към
месец септември **10 г. управител на „В.К. - Б." ООД, ЕИК ********* бил свид. И.И.З., който бил съдружник
в него заедно с Й. А.ов Й.. Търговското дружество
имало адрес на управление в гр. София.
С
уведомление от 31.07.07 г. свид. И.И.З. упълномощил ЕТ „Б. - Е.Ж.“ – св.Е.Н.Ж. да подава по
електронен път и да подписва с УЕП декларации, документи или данни по ЗДДС,
ЗКПО, такива свързани със задължително осигуряване, уведомления за сключване
или изменение на трудови договори /т.З, л. 12-14/.
С
уведомление от 09.12.**09 г. свид. З. уведомил
данъчната администрация, че упълномощил за посочените по-горе дейности „П."
ЕООД, с титуляр на УЕП Е.Т.Д..
СД
и дневниците за покупки и продажби за данъчен период месец септември **10 г. на
„В.К.Б." ЕООД били подадени чрез електронен подпис по интернет от титуляр
на УЕП ЕТ „Б. - Е.Ж." /т.З, л. 2,**; т. 1, л. 62-65/. СД и регистрите
изготвила свид. Л.Р., на основание договорни
задължения и с оглед представените й от свид. З.
документи. През данъчни периоди месеците септември и октомври **10 г. „В.К.Б."
ООД не е развивало дейност —/т.1, л. 72-79/.
От
показанията на свид. И.И.З.,
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК се установява, че към месец
септември **10 г. дейността на „В.К.Б." ООД била търговия със захарни
изделия, алкохол, цигари, кафе. Дейността развивал само той, не бил
упълномощавал други лица да го представляват и да осъществяват дейност от името
на дружеството. Същият категорично заявява, че не е осъществявал сделки с „Е."
ЕООД, такава фирма не му е била известна и не познавал човек с името С.И..
От
показанията на св. Л.Р. - счетоводител на „В.К.Б." ООД се установява, че
тя е обслужвала счетоводно дружеството към инкриминирания период и подавала
документи в НАП. То притежавало ресторант, кафе и магазин за стоки на дребно.
Това е бил предмета на дейност. Същата сочи, че освен готвачка и барман е
нямало други назначени на трудов договори служители, както и, че дружеството не
разполагало с транспортни средства.
При
анализа на приложените писмени доказателства се установява, че на „В.К.Б.“ ООД
с ЕИК ********* във връзка с ревизионното производство била извършена насрещна проверка.
По
отношение на „В.К.Б." ООД с ЕИК ********* било установено следното:
На
посочения адрес за кореспонденция не бил открит управителя на дружеството или
упълномощено от него лице. В СД по ЗДДС и в дневниците за продажба на това
дружество за данъчен период месец септември **10 г. не били включени фактури № **********/**.**.****
г. и № **********/**.**.**** г. Съобразно предадените СД и дневници за
данъчен период месец септември **10 г., в този период дружеството не развивало
дейност /т.5, л. 174-176/. С оглед на това и липсата на каквато и да е
документация по сделките, проверяващите направили извода, че липсват
доказателства за реално извършени доставки по см. на чл. 6 от ЗДДС, че
не е възникнало данъчно събитие по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, че за
прекия доставчик не е възникнало правото да начисли ДДС чрез издаване на
документ - чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, че съобразно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, за „Е."
ЕООД не е налице право на данъчен кредит по тези сделки, още повече, че това
дружество не представило оригинални документи и съгл. 71, ал. 1 от ЗДДС не е
изпълнено условието за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит.
От заключението на ССЕ се установява,
че по делото не са представени процесиите фактури, издадени от „В.К.Б."
ООД с получател „Е." ЕООД.
По
делото не са представени дневници за продажби и счетоводна документация на
доставчика, от които да се установи какви данъчни и счетоводни регистри са
съставени във връзка с изследваните фактури.
ССЕ
уточнява, че на л. 53 от НОХД е приложен хронологичен регистър на „В.К.Б."
ООД за периода 01.01.**08 - 31.12.**11 г., от който е
видно, че в регистрите на дружеството не фигурира клиент „Е.". Същото се
потвърждава и от свидетелските показания на счетоводителя на доставчика - Л.Р..
Съобразно
извършената насрещна проверка, в Протокол № **-**-*******-*/**.**.**** г. (том 5, л. 164) е
записано, че след извършена проверка в електронните масиви на ТД на НАП Варна е
установено, че двете процесии фактури не са включени в дневниците за продажби
на доставчика. На л. 174 и сл. се намира СД по ЗДДС и дневник за продажби на
доставчика, от които е видно, че за данъчен период 09.**10 г., 10.**10 и 11.**10
не са декларирани продажби към контрагенти-търговци.
Не
са представени данни за плащания и придружаващи документи, свързани с
процесиите фактури.
Не
са налични данни, въз основа на които експертизата да изследва реалността на
документираните доставки.
ОТНОСНО ДОСТАВКАТА ОТ
"В.К.“ ЕООД:
Собственик
и управител на „В.К." ЕООД с ЕИК **11 била А.В.М.. Адресът на управление е
в гр Варна, ***. Дружеството било регистрирано по
ЗДДС от 23.07.**10 г. Деригистрирано е било считано
от 09.05.11 г., тъй като на посочения адрес за кореспонденция по реда на ДОПК
не било открито лицето представляващо дружеството и не бил деклариран
електронен адрес за кореспонденция, видно от приложените по делото писмени
доказателства /т.З, л. 91 и сл../
На
**.04.**10 г. А.М. подала заявление, че ще подава по електронен път и ще
подписва с УЕП документите във връзка с изпълнението на законовите задължения
или реализиране на законови интереси в производствата, развивани пред органи на
НАП, че ще ползва електронните услуги предоставяни от НАП чрез УЕП, че ще
подписва подаваните документи и ще ги подава по електронен път, с УЕП. /т.З, л.**/.
М. напуснала Р България на 10.07.10 г. /т.З, л.84/. С нейния УЕП по електронен
път били подадени СД и регистрите по чл. 124 и чл. 125 от ЗДДС на дружеството
за данъчни периоди м. октомври, ноември, декември **10 г., м. февруари и март **11
г.
За
данъчен период м. април **11 г. СД и дневниците на дружеството подала в ТД на
НАП - Варна свид. Д.С.С. -
упълномощено лице. /т.З, л. 3/.
Разпитана
в съдебно заседание свид. С. заявява, че не познава А.
В. М., както и подс. С.И.. Дружеството „В.К." ЕООД не й е известно, и по
никакъв начин не била ангажирана с дейността му, вкл. и чрез подаване на СД и
на дневници по ЗДДС /т. 10, л. **/. Такива от името на това дружество твърди,
че не е подавала.
От
доказателствата по делото се установява, че на адреса, вписан като адрес на
управление на „В.К."ЕООД, се намира едноетажна къща с пет стаи, отдавани
под наем от собственика - свид. Г.А.Г.. Същият
разпитан в с. з. заявява, че М. обитавала една от стаите в периода от началото
на **10 г. до пролетта на **11 г. заедно с мъж - инвалид, за когото се грижела
като болногледачка. Постоянно обгрижвала мъжа, който
бил напълно зависим от грижите й, поради което не работела нищо друго. Твърди,
че на адреса никога не е имало офис на търговско дружество и А.В.М. не е
развивала търговска дейност в този период. М. не е обитавала декларирания, като
постоянен и настоящ адрес в гр. Д. Митрополия, което е видно от изготвената
справка /т.3, л.74/.
Същата
не е разпитана в качеството на свидетел по делото и със съгласието на страните
беше заличена от списъка на призованите свидетели, тъй като е напуснала
страната и живее в Испания, и е с неизвестен за призоваване адрес.
При
анализа на приложените писмени доказателства се установява, че на „В.К. “ ЕООД
с ЕИК ********* във връзка с ревизионното производство била извършена насрещна проверка.
От
писмените доказателства по делото се установява, че „В.К." ЕООД с ЕИК *********
е било регистрирано по реда на ДОПК на 15.04.10 год., а по ЗДДС на 23.07.10
год. Дерегистрирано е било по ЗДДС, считано от
09.05.11 год., тъй като при насрещната проверка на адреса посочен за
кореспонденция по чл. 8 от ДОПК не бил открит представляващ дружеството или
упълномощено лице за контакт с приходната администрация. Дружеството не било дкеларирало електронен адрес за контакти. При проверката от
този доставчик не били представени никакви документи относно сделките с „Е."
ЕООД. В периода месец октомври **10 год. - месец април **11 год.
дружеството не е имало назначени работници, нямало и регистриран ЕКАФП.
Поради това и за този доставчик
данъчната администрация направила извода, че липсват доказателства за извършени
реални доставки по смисъла на чл. 6
от ЗДДС, че не е възникнало данъчно събитие по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, че за прекия доставчик не е възникнало правото да начисли ДДС чрез
издаване на данъчен документ съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и
че съобразно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС за „Е." ЕООД не е налице начисления
данъчен кредит, е бил начислен неправомерно. „Е." ЕООД не е представило
оригинални документи по повод на покупките от „В.К." ЕООД и съгл. чл. 71,
ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено условието за упражняване правото на приспадане на
данъчен кредит.
От заключението на ССЕ
се установява следното:
В
том 6, л. 89 и сл. се намират ф-ри с номера от 1—7 и от 1-32 /т.10, л.**1/,
издадени от „В.К." ЕООД. Всички фактури са с предмет на доставка „корков
уплътнител", с изключение на ф-ра № *-**/**.**.****
г., която е с предмет „алуминиев профил".
По
делото не са били представени дневници за продажби и счетоводна документация на
доставчика, от които да се установи какви данъчни и счетоводни регистри са
съставени във връзка с изследваните фактури.
Съобразно
извършената насрещна проверка, в Протокол № **-**-*******-*/**.**.**** г. (том 5, л. 111) е
записано, че след извършена проверка в електронните масиви на ТД на НАП Варна е
установено, че всички процесии фактури са включени в дневниците за продажби на
доставчика със съответните стойности и предмет „продажба". Не са посочени
констатации за разминаване в стойностите на данъчна основа и ДДС или други
реквизити по фактурите, както и за отразяване на фактури в данъчни периоди
различни от тези на издаването им.
Не
са представени данни за плащания и придружаващи документи, свързани с
процесиите фактури.
Не
са налични данни, въз основа на които експертизата да изследва реалността на
документираните доставки.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена въз основа на събрания доказателствен материал –
показанията на свидетелите: П.Д., Н.Г., Л.М., А.А., Е.Д.,
Й.П., Б.Б., М.Р., С.С., И.И.З., Е.Ж., Л.Р., Г.Г. и Д.С.,
приобщените показания на свидетелите от досъдебното производство по чл.281 от НПК,
заключението на съдебно – счетоводна експертиза, и допълнителната тройна
съдебно – счетоводна експертиза, заключението на съдебно – почерковата
експертиза и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства от досъдебното производство.
Съдът прие като професионално
изготвени, почиващи на знанията и опита на експертите изготвените по делото
ССЕ- зи и съдебно – почерковата
експертиза. Същите са обосновани, пълни и ясни, като дават отговор на
въпросите, които са били поставени на досъдебното и съдебно следствие и не бяха
оспорени от страните по делото.
Посочените доказателства съдът
кредитира изцяло, тъй като са абсолютно непротиворечиви, взаимно се допълват и
установяват фактическата обстановка отразена по- горе, като водят към
изясняване на главния факт.
При анализа на доказателствата съдът
се е съобразил преди всичко с показанията на гореизброените свидетели и със
събраните писмени доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият С.И.
дава обяснения, но не се признава за виновен, като моли да бъде оправдан по
предявеното му обвинение. Същият оспорва фактическата обстановка, като заявява,
че сделките с контрагентите описани по - горе са реално извършени и е платил
сумите по така изготвените фактури за извършените стопански операции.
Защитата сочи доводи, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, а така също, че от субективна страна
подсъдимият не е съзнавал, че включвайки тези фактури в счетоводството си
извършва някаква нередност.
Тези доводи са неоснователни и съдът
приема, че са израз на защитна позиция с която се цели подсъдимият да избегне
наказателната отговорност. Това е така защото обясненията в тази му част са в
пълно противоречие с всички събрани гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите посочени по- горе. Същите са пълни, достоверни, логически издържани
и непротиворечиви. Те са незаинтересовани от изхода на процеса и няма никаква
логика да уличават подсъдимия И. в извършване на престъпление.
От показанията им и най – вече от
показанията на свидетелите Б. Б., Е. Д., И. З., Л. Р. и Г.А.Г., които са
подкрепени от доказателствата от ревизионното производство на „Е.“ ЕООД, по
което са изготвени насрещни проверки, както и от изготвените ССЕ- зи и съдебно – почерковата
експертиза, съдът прие че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради
което намира този довод на защитата за неоснователен.
От тези доказателства съдът прие, че е
доказано по категоричен начин, че посочените от пункт 1 до пункт 8 по- горе
сделки между „Е.“ ЕООД, като „получател“ и „Е.“ ЕООД, „В.К.Б. ООД и „В.К.“
ЕООД, като „доставчици“, удостоверени с първичните счетоводни документи не са
били реално осъществени.
ССЕ категорично е приела, че по
отношение на всички доставчици изброени детайлно по – горе не се съдържат
документи удостоверяващи реално
извършени стопански операции. Т. е. липсват данни за извършени плащания и
придружаващи документи, свързани с процесните фактури, както и не са налични
данни въз основа на които експертизата да изследва реалността на
документираните доставки.
Обоснован е изводът на прокурора, че
за да възникне правото на данъчен кредит за подсъдимия, следва да има извършена
реална сделка с друг доставчик, и , че
само наличието на съставена фактура не е достатъчно за да се докаже, че
сделката е реална. Подсъдимият в тази връзка твърди, че сделките с тримата
доставчици са реални, тъй като има плащане от негова страна.
Съдът намери доводът му за
неоснователен, тъй като от доказателствата по делото – извършеното за
инкриминирания период ревизионно производство, по което са били извършени
насрещни проверки, както и от ССЕ, по категоричен начин се установява, че
разплащания между съконтрахентите не е имало. В тази връзка логически издържан
е изводът на прокурора, че ако е имало такова плащане, дори и да не е било
извършено по банков път, а в брой купувачът е заинтересован да получи и да
съхранява доказателства за това, за да може да го докаже в случай на необходимост
при търговските взаимоотношения.
Неоснователен е доводът на защита, че
от субективна страна подсъдимият не е съзнавал, че включвайки тези фактури в
счетоводството си извършва някаква нередност.
Доказателствата по делото сочат, че
подсъдимият И. е знаел, че фактурираните доставки са нереални, и, че фактурите
са изготвяни единствено с цел за източване на ДДС. Това е така защото
коментираните по – горе в мотивите доставки на стоки и услуги не са били реално
осъществени. Изводът се налага от направеното изследване на цялата верига от
доставки, която има отношение към данъчните задължения на управляваното от
подсъдимия дружество. Категорично от доказателствата по делото се установява,
че така наречените „доставчици“ не са извършвали сделките с дружеството на
подсъдимия И., така както са отразени по – горе.
Поради тези съображения именно съдът
прие, че подсъдимият С.И. е извършил деянието за което му е предявено обвинение
по чл.
255 ал.3, вр. ал.1, т.2, 6 и 7, вр.
чл.26, ал.1 НК, за което подробно са изложени мотиви по- горе, поради
което съдът го призна за виновен и му наложи съответното наказание.
На подсъдимият С.И. е предявено
обвинение по чл. 256, ал.2, вр. ал. 1 , вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че в
периода **.**.**** г. - 16.05.**11 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството на управител на „Е.“ ЕООД - гр. Варна,
чрез използване на документи с невярно съдържание – фактури: № ***/**.**.****
г. със сочен издател „Е.“ ЕООД; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г. и № **********/**.**.**** г. със сочен издател „В.К.“
ЕООД и справки - декларации изискуеми по чл. 125 от ЗДДС вх. № ****-*******/**.**.****
г., за данъчен период м. 06.**10 г.; вх.№ ****-*******/**.**.** г. за данъчен
период м. 04.**11 г., да е направил опит „Е.“ ЕООД - гр. Варна да получи от
държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери - 28 735 лв. /двадесет и осем хиляди седемстотин
тридесет и пет лева/ - възстановяване на суми по ЗДДС, като деянието останало
недовършено по независещи от волята му причини.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата заявява, че не поддържа така предявеното обвинение по чл. 256, ал.2, вр.
ал. 1 , вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК.
От събраните доказателства по делото
се установява, че за „Е.“ ЕООД е възникнало правото за данъчен кредит за
данъчен период за месец юни **10 год. и за данъчен период месец април **11
год., поради което подсъдимият И. е декларирал ДДС за възстановяване.
Този данъчен кредит за възстановяване
е бил приспаднат от ДДС за внасяне в следващите отчетни периоди. За такъв
данъчен кредит видно от доказателствата по делото няма декларирани данни от
данъчно задълженото лице /от подсъдимия И. /за
поискване за ефективно възстановяване.
Налице е законова процедура по ЗДДС,
когато ДЗЛ може да си прихване ДДС за възстановяване от следващите ТРИ ОТЧЕТНИ
периода. Едва след изтичането му ДЗЛ / подсъдимият/ може да поиска ефективно
възстановяване на ДДС.
В настоящият случай в нито един от
периодите, в които е възникнал ДДС за възстановяване - месец юни **10 год. месец
октомври **10 год. и месец април **11 год., към края на приключване на
процедурата по приспадане /ТРИМЕСЕЧНИЯТ СРОК за всеки период/ не е имало ДДС за
възстановяване, който данък да е следвало подсъдимият И. да поиска, или е
поискало за ефективно възстановяване. В срока на процедурата по възстановяване
/тримесечния срок/ дружеството е приспаднало цялата стойност за възстановяване.
Този извод се подкрепя и от
заключението на назначената допълнителна тройна ССЕ. Вещото лице е категорично,
че в никой от изследваните данъчни периоди ефективно не е възстановяван ДДС.
Поради тези именно съображения съдът на основание чл.304 от НПК призна
подсъдимия С.И. за невинен и го оправда по така предявеното му обвинение по чл. 256, ал.2, вр.
ал. 1 , вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Анализът
на изброените по – горе доказателства обосновават у съда извода, че подсъдимия С.В.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.
255 ал.3, вр. ал.1, т.2, 6 и 7, вр.
чл.26, ал.1 НК, за това, че в периода 01.06.**10 г. -
16.05.**11 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в
качеството му на управляващ и представляващ „Е.“ ЕООД ЕИК по БУЛСТАТ *********,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - ДДС в размер на 146 565.50 лв. /сто четиридесет и шест хиляди петстотин
шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/, като:
1. Потвърдил
неистина в подадени пред ТД на НАП - Варна справки -декларации по ЗДДС, както
следва:
1.1. СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.**** г., относно несъстояла се през
данъчен период м.06.10 г. сделка с „Е.“ ЕООД;
1.2. СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.**
г., относно несъстояли се през данъчен период м.09.10 г. сделки с „В.К.Б.“
ЕООД;
1.3. СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.**
г„ относно несъстояли се през данъчен период м.10.10 г. сделки с „В.К.“ ЕООД;
1.4. СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.****
г., относно несъстояли се през данъчен период м. 11.10 г. сделки с „В.К.“ ЕООД;
1.5. СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.**
г., относно несъстояла се през данъчен период м.12.10 г. сделка с „В.К.“ ЕООД;
1.6. СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.**
г., относно несъстояли се през данъчен период м.02.11 г. сделки с „В.К.“ ЕООД;
1.7. СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.** г., относно несъстояли се през
данъчен период м.**.11 г. сделки с „В.К.“ ЕООД;
1.8. СД по ЗДДС № ДДС.****-*******/**.**.** г., относно несъстояли се през
данъчен период м.04.11 г. сделки с „В.К.“ ЕООД;
2.
Използвал при упражняване на
стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите, документи с невярно съдържание - фактури
с номера, както следва: № ***/**.**.**** г. със сочен издател „Е.“ ЕООД; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г., със сочен издател „В.К.Б.“ ЕООД; № **********/**.**.****
г. ; № *********8/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; **********/**.**.**** г. със сочен издател „В.К.“ ЕООД и приспаднал
неследващ се данъчен кредит с общ размер 146 565.50 лв. /сто четиридесет и шест
хиляди петстотин шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/
Правните изводи на съда са съобразени
с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
От
обективна страна деянието е общественоопасно,
противоправно и наказуемо, осъществено чрез действие.
Подсъдимият е извършил активни
действия, за да избегне плащането на дължими данъци, като в справките
декларации, изискуеми по. чл. 100 от ЗДДС се е позовал на фактури, които макар
и да са изхождали от реално съществуващи фирми е установено съдържащото се в
тях лъжливо документиране. Без съмнение доставките на стоки и услуги,
документирани с неистински или с невярно съдържание данъчни фактури, както по
обективно съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на
"доставка" по смисъла на ЗДДС от 1998 г. /чл. 6 ал.1 / и подсъдимият
е бил напълно наясно с това. Така, с декларирането на фиктивни доставки в
инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и претендирайки за приспадане на
пълен данъчен кредит, какъвто изобщо не му се е полагал, той е целял да осуети
установяването на действителните си данъчни задължения. Със съставянето на
всяка една от инкриминираните справки-декларации по чл. 100, ал. 1 и 3 ЗДДС и
депозирането й пред съответната данъчна служба, се осъществява от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние по чл.
255 ал.3, вр.ал.1, т.2, 6 и 7, вр.чл.26,
ал.1 НК.
Квалификацията на
деянието „данъци в особено
големи размери“ се определя от разпоредбата на чл.93, т.14 от НК. "Данъци в особено големи размери" са
тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева, което налага извода, че в
посочения по горе период е налице този квалифициращ признак.
Квалификацията на
деянието по чл.26 от НК се определя от обстоятелството, че
отделните деяния на подсъдимия описани по – горе от п.1 до п.8 са осъществени в
периода от 01.06.**10 год. до 16.05.**11 год., при еднородна обстановка, при
еднородност на вината, при което последващите се явяват продължение на
предшестващите.
Субект
на извършване на деянието е пълнолетно, вменяемо, наказателноотговорно
физическо лице, неосъждано към момента на деянието.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
под формата на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 , пр.1 от НК. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Действал е с користна
цел, а именно да си набави имотна облага с цел да се облагодетелства противозаконно,
като е съзнавал, че отразените в съответните данъчни периоди сделки са
фиктивни, и, че не са извършени каквито и да било доставки на стоки и услуги,
при което е съзнавал, че изготвя и представя пред органите на НАП документи с
невярно съдържание.
ПРИЧИНИ И МОТИВ за извършване
на деянието: користна цел – стремеж към облагодетелстване по незаконен начин,
ниското правно съзнание и нежелание да се съобразява с установения правов ред в
страната, както и незачитане правилата за събиране на данъци.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО :
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК, относно целите на наказанието, като
съобрази предвиденото от закона наказание. За извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода в размер от две до десет години и
глоба.
Съдът
счита, че в случая не са налице по отношение на подсъдимия изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства обосноваващи приложението на
чл. 55 от НК.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието - висока, както и на подсъдимия - невисока, а така също взе предвид
като :
Смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало, изминалото продължително време
от извършване на деянието до внасянето на делото в съда по независещи от
подсъдимия причини, както и липсата на данни да има други простъпки или
извършени престъпления.
Отегчаващи вината
обстоятелства – престъпна упоритост при извършване на деянието.
Съдът
като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, невисоката
степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, на основание
чл. 255 ал.3, вр.ал.1, т.2, 6 и 7, вр.чл.26, ал.1 НК и
чл.54 от НК му наложи наказание – ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, както и кумулативно предвиденото
наказание КОНФИСКАЦИЯ на собствената му част от имот, състоящ
се от **6 кв.м. идеални части от дворно място, цялото от 3** кв. м., УПИ **-***,
кв.** идентичен с парцел **-**** кв.**, намиращ се в гр.Варна, ***.
Съдът,
като взе предвид обществената опасност на подсъдимия С.И. – невисока, че е с
чисто съдебно минало, изминалото продължително време от извършване на деянието
до внасянето на делото в съда по независещи от подсъдимия причини, както и
липсата на данни да има други простъпки или извършени престъпления, семейното
му положение, обосновават приложимост на института на условното осъждане.
Поради
тези съображения съдът приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като отложи
изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
счете, че така определеното наказание е достатъчно и справедливо и е съответно
на извършеното от подсъдимия деяние, което ще изиграе както своята
превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия за да
коригира противоправното си поведение, така и за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
С присъдата си съдът на
основание
чл.189, ал.3 от НПК ОСЪДИ подсъдимия И.
да заплати направените по делото разноски в размер на 292.50 лева /двеста деветдесет и два лв. и 50 ст./ в полза на Държавния бюджет
по сметка на ОД на МВР-Варна и 933.44 лева / деветстотин тридесет и три лв. и 44
ст./ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: