Решение по дело №555/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. И., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 87/14.05.2024 г. по АНД № 69/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли. С решението е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К № 8500662 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Представена била снимка със заснети още 2 автомобила, като единият - при изпреварване на автомобила, шофиран от жалбоподателя. Твърди се, че не ставало ясно как административнонаказващият орган еднозначно е определил най-бързо движещия се автомобил. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция.

В съдебно заседание касаторът Л. Д. И., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата, като твърди, че не били положени от Районния съд всички усилия за изясняване на фактическата обстановка. Моли решението да бъде отменено, а делото – върнато за ново произнасяне от друг състав. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се представлява. Депозиран е писмен отговор, с който се оспорва жалбата, като се твърди, че по безспорен начин се установявали нарушението и неговият нарушител. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 19.12.2023 г., в 13:53 часа Л. Д. И. е управлявала лек автомобил, [Марка], с рег. номер [рег. номер], в [населено място], на бул. „България“, до паркинг „Извора на белоногата“, в посока на движение към [населено място]. При ограничение на скоростта 50 км/ч, движение в населено място, автомобилът е засечен да се движи със 69 км/ч, от която скорост е приспаднат 3 км/ч толеранс в полза на водача и същата се зачита като 66 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство № ARH CAM-S1 с номер 120CD43, представляващо преносима система за контрол на МПС, преминало проверка и съответстващо на одобрения тип. Приложен е протокол за използването на АТСС на 19.12.2023 г. За извършеното нарушение от ОД на МВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 8500662 от 19.12.2023 г. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Харманли доказателствен материал.

РС - Харманли е приел, че в хода на административнонаказателното производство безспорно се установявали нарушението и неговият извършител. Приел е също, че нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съответно същото е безспорно доказано. Изрично е посочил, че правилно е приложен материалният закон чрез съответна на фактическите констатации правна квалификация. При това е формирал изводи, които настоящият състав не споделя.

Основателно е твърдението в касационната жалба, че от приложената към административнонаказателната преписка снимка не може да се установи кое МПС е превишило максимално допустимата стойност. От прегледа й се различават най-малко три леки автомобила, като са видими регистрационните номера на два от автомобилите, а на третия се виждат само първата буква и три цифри, поради което не може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с процесното АТСС +69 км/ч /прибл./. От прегледа на снимката се установява, че автомобилът, собственост на касатора, е последен, т.е. след другите два автомобила на преден план, за да се формира безспорно извод, че всъщност при управлението на автомобила, собственост на касатора, е превишена допустимата скорост.

В текстовото съдържание на снимката липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство. По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение /които биха могли да дадат възможност да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при положение че на представената по делото снимка са заснети три автомобила/, липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона /от изображението/, в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.

Формира се извод, че не може да се установи безспорно осъществено ли е описаното в електронния фиш нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

При това и доколкото направените от Районен съд – Харманли изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение и потвърдения с него ЕФ следва да бъда отменени на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК.

Разноски:

Що се отнася до искането на адвоката на касатора за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът намира същото за основателно. „За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува буквално и да се прилага, без да се изискват и събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв“. /така вж. Решение по адм. д. № 9332/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/. Предвид изложеното и съобразявайки изхода от спора, в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ пред Районен съд – Харманли и Административен съд – Хасково съгласно представените договори за правна защита и съдействие, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 800 лева, определен съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР – Хасково съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 87/14.05.2024 г. по АНД № 69/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 8500662 от 19.12.2023 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково, с който на Л. Д. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, да заплати на адв. Н. К.-С. от АК – Хасково, с адрес – [населено място], [улица], адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 /осемстотин/ лева за оказаните безплатно пред двете съдебни инстанции правна помощ и съдействие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.