№ 17495
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110174881 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 408866/16.12.2024
г., уточнена с молба с вх. № 174187/19.05.2025 г. от С. И. К., ЕГН **********,
адрес: С***, чрез адв. А. В. С., сл. адрес: гр. П*, сл. тел.: *, e-mail: a** срещу
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ЕИК * адрес: гр. София, ул. „Т*,
представлявано от министъра на енергетиката Ж*, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявано от
председателя Р*, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, представлявано от
председателя Н*, с която са предявени осъдителни искове с правна
квалификация чл.2в ЗОДОВ, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца сумата от:
6 420.23 лв. /шест хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски
градски съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2
1
от ДЕС да осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата
по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г.,II-Ж състав,
отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9
от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради
нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права
на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 §1, б. „б“ от
ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и
Министърът на енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл.
13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива
2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до
достигане на предвидените в директивите цели, както и поради приемане
на нормативни актове в противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от
ДФЕС ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото
на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение на
задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури ефективна правна
защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в.
гр. д. 2170/2024 г., II-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на
правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от
Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17
от Хартата на основните права на ЕС и поради нарушаване на
задължението по чл. 267 § 1, б. „б“ от ДФЕС, нарушение на Народното
събрание на Република България и Министърът на енергетиката на
изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива
2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по
начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели,
както и поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл.
101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД суми за топлинна енергия, дялово разпределение
и мораторни лихва към тях. Твърди, че при постановяване на решението съдът
2
не е отправил преюдициално запитване, не е приложил правилно Директива
2006/32/ЕО. Твърди, че другите ответници не транспонирали правилно
посочената директива, тъй като нямало реален отчет, индивидуален, нямало
разбираема фактура, не се защитавали потребителите, нарушено правото на
собственост, сумата за дяловото разпределение и сградна инсталация не са
били правилни, не е обявена методика за сградна инсталация за нищожна.
В уточнителна молба ищецът уточнява, че нарушението се изразява в
това, че СГС не е осигурил ефективна правна защита на ищцата в
производствата, посочени в исковата молба, отказвайки да осигури
предимството на правото на ЕС, нарушени са базисни елементи от
съдържанието на правото на ищцата на ефективна съдебна защита, във връзка
с прилагането на чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива
2006/32/ЕО в контекста на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните
права на ЕС, както и поради нарушаване на задължението по чл. 267 §1, б. „б“
от ДФЕС.
Твърди, че държавата, в лицето на Народното събрание и Министърът на
енергетиката, е нарушила изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, изискващ чл.
13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС
да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до достигане на
предвидените в директивите цели. Народното събрание е възложило на
министъра да приема наредба, регулираща начина на определяне и
разпределяне на топлинната енергия между потребители в сгради в режим на
етажна собственост, като министърът е приел метод, който противоречи на
цитираните директиви и на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС. Народното
събрание е бездействало и бездейства понастоящем, като не е отстранило
извършеното нарушение на правото на ЕС и не урегулира отношенията в
съответствие с правото на ЕС.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът СГС подава отговор. Изцяло
оспорва исковите претенции. Твърди, че съдебен орган не може да отговаря
солидарно с орган на изпълнителната власт. Твърди, че СГС не е легитимиран
да отговаря за нетранспонирана уредба. Твърди, че не са налице елементите на
фактическия състав за отговорност на ответника по иска: 1. Нарушение на
норма, която дава частни права на ищеца; 2. Това нарушение да е достатъчно
съществено и явно; 3. Пряка причинна връзка между нарушение и вредата.
3
Твърди, че не са били налице предпоставките по чл.629, ал.З ТПК за отправяне
на преюидицално запитване. Оспорва да са налице вреди. Не са налице
доказателства за наличието на претърпяна вреда в размер на 6420.23 лева.
Моли съда са отхвърли исковете. Претендира разноски. Представя
списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът НС подава отговор. Твърди, че
искът е недопустим, тъй като е предявен срещу лица, които не отговарят
солидарно. По същество прави възражение, че не е сезиран е искане за
изменение на закон, а вредите се претендират от приет подзаконов нормативен
акт от Министерство на енергетиката. Оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че ответникът правилно е транспонирал процесното
законодателство, поради което изключва отговорността. Оспорва да е налице
противоречие на българското законодателство със законодателството на ЕС.
При условията на евентуалност твърди, че дори и да се приеме нарушение, то
не е съществено. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Оспорва
да са налице вреди и от действието на ответника. Твърди, че не е допринесъл
за настъпването на евентуалните вреди. Позовава се на писмо от 19.06.2015г.,
е което а закрита процедура по нарушение № 2012/2018 от 22.03.201 г. на ЕК
срещу България, като Директива 2006/32/ЕО не е транспонирана неправилно.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Министерство на енергетиката
(МЕ) подава отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Твърди, че не е нарушение на Правото на ЕС, същото не е съществено, не
нарушение на Директива 2006/32/ЕО и 2012/27/ЕС, както и на членове 13 и 9.
Позовава се на решение по съединени дело С-708/17 и С-725/17, съгласно
които СЕС е постановил, че е допуска националната разпоредба да въвежда
цитираното от ищецо действие. Липсвало нарушение. Твърди, че за
процесиите периоди не е имало нарушение на Правото на ЕС на посочените
нормативни актове. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли
съда да отхвърли исковете.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът С. И. К. се представлява от
адв. С., в което от името на ищеца се поддържа исковата молба. В ход по
същество процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да
бъдат уважени.
4
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ответникът Министерство на
енергетиката се представлява от юрк. Маричкова, в което от името на
ответника се поддържа отговорът на исковата молба. В ход по същество
представителят на ответната страна моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ответникът Софийски градски съд
не се представлява. С молба – становище от 29.08.2025 г. от името на
ответника се поддържа отговора на исковата молба и наведените в него
възражения и оспорвания.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ответникът Народно събрание на
Република България се представлява от юрк. Г*, в което от името на ответника
се поддържа отговорът на исковата молба. В ход по същество представителят
на ответната страна моли предявените искове да бъдат отхвърлени по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Представя списък на
разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) Прокуратура на Република
България се представлява от прокурор Н*. В ход по същество представителят
на Прокуратура на Република България излага становище, че предявените
искове са недоказани по основание, с оглед на което се прави искане същите да
бъдат отхвърлени.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Споровете за отговорността на държавата за вреди, причинени от
нарушение на правото на Европейския съюз са гражданскоправни и по общо
правило те подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по реда на
ГПК.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
5
същество. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на исковете
С определение № 30852/21.07.2025 г. (л.162-167 от делото) съдът е
разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките за
уважаване на исковете, като се установят следните факти или ищецът при
условията на пълно и главно доказване: нарушение на правна норма,
предоставяща права на частноправни субекти, нарушение на норма,
предоставяща конкретно на ищцата права, това нарушение да е достатъчно
съществено и явно нарушението на тази норма, пряка причинна връзка между
нарушението и вредата, вреда, размер на вредата.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна, поради което не се изисква
установява на вина (т.3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК).
По възражението за настъпила давност по чл. 110 ЗЗД. ответникът
следва да установи, че задълженията са възникнали (станали изискуеми)
преди повече от пет години от датата на подаване на исковата молба, както и
техния размер. Ищецът следва да установи действия, които прекъсват или
спират давността.
Между страните не се спори, че по отношение на ищцата има влезли в
сила решения, които са цитирани в ИМ.
От приетото гр.д. № 20019/2015 г. по описа на СРС, 46 състав, се
установява, че с постановеното по делото решение № 466485/08.08.2018 г., е
признато за установено на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК в отношенията
между страните, че С. И. К. от гр. София, ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД – гр. София, ЕИК *, сумата от 1788,10 лв.
(главница), представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот с аб. № * (ап. № 65, находящ се в гр. София, ж. к. „Г*, бл. 1А,
вх. Б) за периода м. ноември 2011 г. – м. април 2014 г., ведно с мораторна
лихва в размер на 262,49 лв. за периода 31.12.2011 г. – 27.10.2014 г., и сумата
6
от 8,16 лв. (главница), представляваща цена за услугата дялово разпределение
по фактури от м. юни 2012 г. и м. юни 2013 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 1,22 лв. за периода 01.08.2012 г. – 27.10.2014 г., както и законна
лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на
11.11.2014 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.11.2014 г. по ч. гр. д. № 61526 /
2014 г. на Софийски районен съд, 46 с-в.
С решение № 8656/17.12.2019 г. по в.гр.д. № 8086/2019 г. по описа на
СГС, IV-A възз. св., е потвърдено решение от 08.08.2018 г., гр. д. 20019/15 г.,
СРС, 46 с-в.
Между страните не се спори, а и от приетото гр.д. № 60269/2021 г. по
описа на СРС, 47 състав, се установява, че с постановеното по делото решение
№ 17322/24.10.2023 г., е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че С. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж. к. „Г*, бл. 1, ет. 2, ап.
65, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 366,08 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.,
ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 45,21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 18.03.2018 г. до 11.01.2021 г., и
сумата от 30,74 лева, представляваща цена за извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от м. декември 2017 г. до м. юли 2020 г., ведно със
законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане, за които на
02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2783/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е
издадена заповед за изпълнение, както и е отхвърлен в цялост като
неоснователен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *, срещу С.
И. К., ЕГН: **********, положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,32 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2018 г. до 11.01.2021 г.,
начислена върху таксата за дялово разпределение.
С решение № 2504/25.04.2024 г. по в.гр.д. № 2170/2024 г. по описа на
СГС, II-Ж възз. св., е потвърдено решение № 17322/24.10.2023 г. по гр.д. №
60269/2021 г. по описа на СРС, 47 състав, в частта, с която е признато за
7
установено, че С. И. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: сумата от 366,08 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 45,21
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 18.03.2018 г. до 11.01.2021 г., и сумата от 30,74 лв.,
представляваща цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода
от м.12.2017 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до
окончателното изплащане, за които на 02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2783/2021 г.
по описа на СРС, 47 състав, е издадена заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при: нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2-4 на Конвенцията.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице.
С оглед посочените разпоредби следва, че държавата носи пълна
имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените
вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели
гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и
обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
По отношение на ответника СГС се поддържа, че не е осигурил
ефективна правна защита на ищцата в производствата, посочени в исковата
молба, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, нарушени са
базисни елементи от съдържанието на правото на ищцата на ефективна
съдебна защита, във връзка с прилагането на чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и
чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО в контекста на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от
Хартата на основните права на ЕС, както и поради нарушаване на
задължението по чл. 267 §1, б. „б“ от ДФЕС.
Съгласно принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 от
ДЕС, държавите членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки,
8
необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС,
да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от
всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели. От този общ принцип
произтичат редица конкретни задължения - в това число и за националните
съдилища, някои от които са закрепени в Договорите, а други са изведени в
практиката на СЕС. От него следва и институтът на отговорността на
държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на общностното
право /Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C-9/90, § 33/. Вредата може
да е причинена от всеки държавен орган - в това число и от национална
юрисдикция /съдебен орган/, действаща като последна инстанция /** v. Austria
(С-224/01), T* (С-173/03)/. Касае се за обективна отговорност, при която се
преценява характера на извършеното нарушение, а не вината на решаващия
състав. Фактическият й състав включва общностна норма, която предоставя
права на частноправните субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази
общностна норма и пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
вредата. Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди
е въведена постепенно с три знакови решения на СЕС /Frankovich and others v.
Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler/, които установяват
елементите на фактическия й състав и стандартите във връзка с процесуалния
ред за реализирането й. /Определение № 784 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3865/2022 г., III г. о., ГК/
Предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал.
1 ЗОДОВ са изведени в Решение на Съда от 5 март 1996 година по съединени
дела С-46/93 и С-48/93, т. 51, 56 и 57, а именно: нарушената правна норма има
за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, че
нарушението е достатъчно съществено и накрая, че съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което
носи отговорност държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица.
следва да се посочат степента на яснота и прецизност на нарушената правна
норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма
предоставя на националните или общностните органи, умисълът или
непредпазливостта при неизпълнението на задължението, извинимият или
неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, както и
обстоятелството, че поведението на общностна институция може да е
допринесло за бездействие, за приемане или за запазване на национални мерки
9
или практики, които противоречат на общностното право. При всички
положения едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато
е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо
твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално
запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област,
от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение.
Според приетото от СЕС, при всички положения нарушението на
правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно
несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (решения от 30
септември 2003 г., *, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 56, от 12 декември 2006 г.,
T**, C-446/04, EU:C:2006:774, т. 214 и от 25 ноември 2010 г., Fuß, C-429/09,
EU:C:2010:717, т. 52). /В този смисъл т. 26 от Решение на Съда (първи състав)
от 28 юли 2016 година по дело C-168/15/ Принципът на отговорност на
държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на
нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е
приложим и когато въпросното нарушение произтича от решение на
национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, при
наличието на посочените по-горе материално правни предпоставки. Съдът е
приел, че това се налага предвид съществената роля, която изпълнява
съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти извеждат
от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че юрисдикция, която се
произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната
инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези
правни норми. /В този смисъл са т. 20 и т. 23 от Решение на Съда (първи
състав) от 28 юли 2016 година по дело C-168/15/
Според практиката на СЕС, отговорност на държавата за вреди,
причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна
инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно
нарушение на приложимото право на Европейския съюз. Принципът за
отговорност на държавата, присъщ и на съюзния правен ред, изисква
поправяне на вредите, а не ревизиране на съдебното решение, което ги е
причинило, и не влиза в противоречие с принципа на правна сигурност /не се
поставя под въпрос силата на пресъдено нещо/. За достатъчно съществено
нарушение на правото на Съюза, осъществено от правораздавателен орган,
при всички случаи се приема, когато окончателното съдебно решение
10
противоречи на разпоредбите на общностното право /включително и на чл.
234, ал. 3 ДЕО – задължение за отправяне на преюдициално запитване/ или на
практиката на СЕС, независимо от вида на производството, по което тя е
установена /решение по дело С-224/01, т. 53 – т. 56; решение по дело Traghetti
del Mediterraneo, С-173/03/. Във връзка с това разрешение на основанията за
ангажиране на отговорност на държава-членка, следва извод, че в
производството по реализирането на такава отговорност сезираният съд,
макар че силата на пресъдено нещо подлежи на зачитане и окончателното
решение, което е неин източник, не може да бъде преразглеждано /решението
по R. Kapferer, С-234/04, т. 20/, е в правомощията си да преценява процеса по
събиране и анализ на доказателствата от гледна точка на съответствието им с
правото на Европейския съюз в съдебното решение, поставено в основанието
на иска /решение на СЕС по дело С-173/03/. /Решение № 443 от 14.07.2025 г.
на ВКС по гр. д. № 1370/2024 г., III г. о., ГК/
В чл. 5, ал. 4 на Конституцията е уреден механизъм за предотвратяване
на евентуални вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, чрез
овластяването на всички правоприлагащи органи - от местната и държавната
администрация до Конституционния съд - да преценяват съответствието на
приетите закони с правото на Европейския съюз и да приложат това право с
приоритет пред националния закон, но съществуването на този механизъм не
освобождава държавата от отговорността, че е приела и/или поддържа
националния закон в несъответствие с правото на Европейския съюз, както и,
че този механизъм не е сработил ефективно и вреди са причинени.
Причинният процес започва от приемането или поддържането в националното
право на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и
преминава без прекъсване до нейното приложение и осъществяването на
съответните негативни последици. Поведението на различните държавни
органи в този причинен процес има значение единствено за процесуалната им
легитимация да отговарят като ответници по иска за обезщетение.
Обезщетение за нарушение на правото на Европейския съюз може да се
претендира, както поради нарушения от нормотворчески, правораздавателни
и правозащитни органи, на органи на изпълнителната власт и на местното
самоуправление, така и за допускането на нарушения от частноправни
субекти.
11
Правото на Европейския съюз може да бъде нарушено не само, когато е
приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е
съобразено с правото на Европейския съюз, но също и когато правото на
Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, като
приложимата правна норма е тълкувана неправилно (напр. неавтономно), но
също и когато тя не е приложена, независимо от това дали същата е уредена
изрично, или може да бъде изведена от националната правна уредба, т.е.
обективно да съществува в друг вид в националното право. /В този смисъл е
Решение № 16 от 02.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК. /
В процесния случай с постановените по отношение на ищеца съдебно
решение № 466485/08.08.2018 г. по гр.д. № 20019/2015 г. по описа на СРС, 46
състав, потвърдено с решение № 8656/17.12.2019 г. по в.гр.д. № 8086/2019 г.
по описа на СГС, IV-A възз. св., така и в решение № 17322/24.10.2023 г. по
гр.д. № 60269/2021 г. по описа на СРС, 47 състав, което е потвърдено с
решение № 2504/25.04.2024 г. по в.гр.д. № 2170/2024 г. по описа на СГС, II-Ж
възз. св., е прието, че С. И. К. е собственик на топлоснабден имот,
съставляващ ап. 65, находящ се в сграда в режим на етажна собственост на
адрес в гр. София, ж. к. „Г*, бл. 1, ет. 2.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
съгласно официално уведомително писмо от 22.03.2013 г. спрямо Република
България е откритата процедура за нарушение № 2012/2218 във връзка с
неизпълнение от страна на България на задължението да транспонира
правилно в националното си законодателство чл. 13, параграф 1 и 2 от
Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги. (л. 127 от делото).
Производството пред Комисията е въз връзка с получени жалби от български
граждани относно транспонирането и прилагането на чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО с оплаквания, че в България индивидуалното измерване на
топлинна енергия и топла вода не е осигурено и че фактурирането не е въз
основа на действителното потребление. (л. 130 от делото). Във връзка с
поддържаните от ищцата доводи и възражения следва да се посочи, че е
установено по делото, че на 18.06.2015 г Европейската комисия е взел
решение за закриване на процедура за нарушение № 2012/2218 във връзка с
неизпълнение от страна на България на задължението да транспонира
12
правилно в националното си законодателство чл. 13, параграфи 1 и 2 от
Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги. Посочено е, че в позицията по
нарушението, изпратена на Европейската комисия на 21.05.2013 г., България
отхвърлила напълно констатациите за неправилно транспониране на чл. 13,
параграфи 1 и 2 от Директива 2006/32/ЕО, като привела необходимата
аргументация за това. (л. 147 от делото)
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
съгласно официално уведомително писмо от 22.07.2014 г. спрямо Република
България е откритата процедура за нарушение № 2014/0307 във връзка с
неизпълнение от страна на България на задълженията й за нотифициране на
националните мерки, транспониращи Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО. Срокът за транспониране на
директивата е изтекъл на 5 юни 2014 г. (л. 139 от делото). С решение от
28.04.2016 г. Комисията е взела решение за закриване на процедурата за
нарушение № 2014/0307, като е приела, че основание за закриване на
процедурата е обнародването в „Държавен вестник“ на общо 22 нормативни
акта, транспониращи изискванията на Директива 2012/27/ЕС (л. 145 от
делото).
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема изложените от
ищеца доводи във връзка с прилагането на чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл.
10 и от Директива 2006/32/ЕО, за неоснователни. Това е така, доколкото с
решение от 28.04.2016 г. на Комисията е прието, че в Република България са
приети общо 22 нормативни акта, транспониращи изискванията на Директива
2012/27/ЕС, както и по отношение на Директива 2006/32/ЕО Комисията е
приела, че в позицията по нарушението, изпратена на Европейската комисия
на 21.05.2013 г., България отхвърлила напълно констатациите за неправилно
транспониране на чл. 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/32/ЕО, като
привела необходимата аргументация за това. Ето защо, се установява по
делото, че посочените нормативни актове са били правилно транспонирани в
националното право.
По въпросите дали потребителите на топлинна енергия в сграда с
13
етажна собственост дължат заплащане на разпределените им сума за сградна
инсталация и дали това представлява непоръчана доставка е постановено
Решение на Съда (четвърти състав) от 5 декември 2019 година по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 („ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу Н* и
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М*). Съдът на ЕС се е произнесъл по
въпросите на запитващите юрисдикции, като приема следното: 1) Член 27 от
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент
и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и
за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. 2) Член 13,
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива
93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент.
14
По изложените в исковата молба твърдения, че при постановяване на
решението ответникът СГС не е отправил преюдициално запитване, съдът
приема същите за неоснователни. Въпросът относно неотправянето на
преюдициално запитване за съответствие на националната правна уредба с
правото на Европейския съюз не може да представлява достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС, доколкото за решаващите състави
значението и смисълът на разпоредбите относно приложимата нормативна
уредба са били достатъчно ясни, че не будят никакво съмнение и
постановените от тях решения съответстват на тълкуването на нормата от
европейското право, дадено от СЕС в цитираното решение от 05.12.2019 г.
Съставите на СГС са изложили съображения относно качеството на ищцата на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ.
Приели са, че ищцата е страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължи цената на доставената топлинна
енергия, както и е установено, че топлопреносното предприятие е доставило
топлинна енергия до имота на ищцата през процесния период, поради което и
в тежест на ищцата е възникнало корелативното задължение за заплащане на
цената й. Ето защо, съдът приема, че като не е отправил преюдициално
запитване СГС не е допуснал нарушение, довело до неправилно тълкуване на
норма от правото на ЕС, в резултат на което ищцата да е претърпяла
имуществени и неимуществени вреди.
С оглед изложеното, първата материална предпоставка, обуславяща
възникването на претендираното право на обезщетение за причинени вреди от
неправилно прилагане на правото на ЕС, изразяващо се в нарушение на
задължението на Софийски градски съд по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури
ефективна правна защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV
- А състав, в. гр. д. 2170/2024 г.,II-Ж състав, отказвайки да осигури
предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и
чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС и поради нарушаване на
задължението по чл. 267 §1, б. „б“ от ДФЕС, нарушение на Народното
събрание на Република България и Министърът на енергетиката на
изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива
2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по
15
начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели,
както и поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл. 101 от
ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС, е недоказана.
Съдът прие, че от правна страна не се установява нарушение на норма,
предоставяща конкретно на ищцата права, както и не се установява
претендираните имуществени и неимуществени вреди да са в причинна
връзка с противоправно поведение на ответниците, довело до настъпване на
вредоносен резултат за ищеца и на това основание исковете за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и недоказани.
Освен това, по делото не се установи бездействията на ответниците
(СГС, че не е приложил право на ЕС, отправил преюдициално запитване), НС
и МЕ (не са транспонирали директивата) да са извършени действията
солидарно, за да се ангажира отговорността солидарно. След като не
отговарят солидарно, то съдът няма как да се произнесе по такъв иска и да го
уважи, освен, че не се доказа нарушение на норма на ПЕС, които да е
съществено. По делото ли сват доказателства за настъпила вреда у ищеца.
Липсват доказателства, че кредиторът си е взел паричната сума. Не се
доказаха неимуществени вреди.
С оглед приетите за неоснователни искове по чл.2в ЗОДОВ, не следва
да бъде обсъждано наведеното от ответниците при условията на евентуалност
възражение за изтекла погасителна давност.
Ето защо съдът приема, че следва да ОТХВЪРЛЯТ изцяло, като
неоснователни и недоказани, предявените от С. И. К., ЕГН **********, адрес:
С***, чрез адв. А. В. С., сл. адрес: гр. П*, сл. тел.: *, e-mail: a** срещу
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ЕИК * адрес: гр. София, ул. „Т*,
представлявано от министъра на енергетиката Ж*, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявано от
председателя Р*, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, представлявано от
председателя Н*, осъдителни искове с правна квалификация чл.2в ЗОДОВ, с
които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца
сумата от:
6 420.23 лв. /шест хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
16
вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски
градски съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2
от ДЕС да осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата
по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г., II-Ж състав,
отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9
от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради
нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права
на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 §1, б. „б“ от
ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и
Министърът на енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл.
13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива
2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до
достигане на предвидените в директивите цели, както и поради приемане
на нормативни актове в противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от
ДФЕС ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото
на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение на
задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури ефективна правна
защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в.
гр. д. 2170/2024 г., II-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на
правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от
Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17
от Хартата на основните права на ЕС и поради нарушаване на
задължението по чл. 267 § 1, б. „б“ от ДФЕС, нарушение на Народното
събрание на Република България и Министърът на енергетиката на
изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива
2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по
начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели,
както и поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл.
101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските
17
С оглед изхода на делото, ответниците имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът Народното събрание претендира юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК. Ответникът представя списък
с разноски (л. 199 от делото). Същото се определя съгласно Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение на ответника
Народното събрание следва да бъде определен в среден размер, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Делото е протекло в две съдебни
заседания, с присъствие на процесуален представител на ответника Народното
събрание. При тези съображения най-справедливото възнаграждение на
ответника следва да бъде 200.00 лева.
Ответникът Софийски градски съд се е представлявани в съдебното
производство по пълномощие от лице с юридическо образование, с оглед на
което му се дължи възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, като в този
смисъл е Решение № 163 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV
г. о., ГК.
Ответникът Софийски градски съд представя списък с разноски (л. 103
от делото). Съдът приема, че възнаграждение на ответника Софийски
градски съд следва да бъде определен към средния размер от 200 лева,
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и броя на
проведените по делото съдебни заседания, в които представител на този
ответник не е взел участие.
На ответника Министерство на енергетиката не се следват разноски,
доколкото същият не е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Ето защо, С. И. К., ЕГН **********, адрес: С***, следва да бъде осъдена
да заплати на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, представлявано от
председателя Н*, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, представляващи разноски
в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
18
Ето защо, С. И. К., ЕГН **********, адрес: С***, следва да бъде осъдена
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, представлявано от председателя Р*, сумата от 200.00 лв.
/двеста лева/, представляващи разноски в настоящото производство, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
С. И. К., ЕГН **********, адрес: С***, чрез адв. А. В. С., сл. адрес: гр. П*, сл.
тел.: *, e-mail: a** срещу МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ЕИК *
адрес: гр. София, ул. „Т*, представлявано от министъра на енергетиката Ж*,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
2, представлявано от председателя Р*, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, пл. „Народно
събрание“ № 2, представлявано от председателя Н*, иск с правна
квалификация чл.2в ЗОДОВ, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 6 420.23 лв. /шест хиляди
четиристотин и двадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на нарушение на
правото на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение
на задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури ефективна правна защита
на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д.
2170/2024 г., II-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на правото на
ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива
2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на
основните права на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 §1, б.
„б“ от ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и
Министърът на енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т.
1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да
бъдат транспонирани по начин, който да доведе до достигане на предвидените
в директивите цели, както и поради приемане на нормативни актове в
противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС ведно със законна лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до
19
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
С. И. К., ЕГН **********, адрес: С***, чрез адв. А. В. С., сл. адрес: гр. П*, сл.
тел.: *, e-mail: a** срещу МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ЕИК *
адрес: гр. София, ул. „Т*, представлявано от министъра на енергетиката Ж*,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
2, представлявано от председателя Р*, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, пл. „Народно
събрание“ № 2, представлявано от председателя Н*, иск с правна
квалификация чл.2в ЗОДОВ, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски градски
съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да
осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата по гр. д.
8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г., II-Ж състав, отказвайки да
осигури предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива
2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС и поради
нарушаване на задължението по чл. 267 § 1, б. „б“ от ДФЕС, нарушение на
Народното събрание на Република България и Министърът на енергетиката на
изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива
2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по
начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели,
както и поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл. 101 от
ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, адрес: С*** да заплати на
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ *, адрес:
гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, представлявано от председателя Н*,
сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, представляващи разноски по гр. д. №
74881/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, адрес: С*** да заплати на
20
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
2, представлявано от председателя Р*, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/,
представляващи разноски по гр. д. № 74881/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Прокуратура на
Република България като контролираща страна в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители и на Прокуратура на Република България като
контролираща страна.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21