Решение по дело №1793/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 185
Дата: 20 януари 2020 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20197180701793
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

185 

гр. Пловдив, 20.01.2020 год.   

В ИМЕТО НА НАРОДА   

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХVIII състав в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 при секретар Ваня Петкова, като разгледа административно дело № 1793 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от А.Д.И. ЕГН**********, с адрес ***, против Експертно решение №0463/058/05.04.2019г. на специализиран състав по сърдечно – съдови заболявания на Национална експертна лекарска комисия /съкр. НЕЛК/– град София, с което е потвърдено Решение №2517/212/03.12.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД Смолян за приета временна нетрудоспособност на лице с увреждания до 04.03.2018г., оправдан отпуск по болест след тази дата от 05.03.2018г. до 22.03.2018г вкл. и не продължава отпуската по болест за временна нетрудоспособност след това.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, като същото не съответства на действителните факти по заболяването, противоречи на материалните норми и е издадено при нарушение на административно производствените правила. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество в писмени бележки взима становище за незаконосъобразност на атакувания административен акт, като сочи, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства е установено заболяване, водещо до временна неработоспособност на лице с увреждания и след периода 23.03.2018г., което обосновава с неправомерен отказ да бъдат приети представени документи за здравословното състояние на освидетелствания. Моли да се отмени оспореното решение. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - София, с писмен отговор от процесуалния си представител юрк. А. оспорва жалбата, ангажира писмени доказателства и взема становище за нейната неоснователност. Счита атакувания административен акт за законосъобразно издаден, при спазване на административно производствените правила и съобразяване с материалноправните разпоредби. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Център за спешна медицинска помощ-Смолян, встъпва в процеса и се представлява от процесуалния си представител адв.Т., който не взима становище по жалбата. По същество на спора също не взима становище. Не претендира разноски.

Заинтересованите страни ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД-Смолян, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ Пловдив, РД „СП“-Пловдив и МБАЛ „Проф.д-р А. Шопов“ ЕООД-Златоград– не встъпват в процеса, не се представляват и не ангажират становище по делото.

         Съдът като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е диагностициран с водещо заболяване „хронична исхимична болест на сърцето“, с инванзивно доказана триклонова коронарна болест, наложила извършването на четворен АКБ и осъществено аортно-клапно протезиране след преживян долен миокарден инфаркт, захарен диабет II тип без класическите симптоми на диабетна стенокардия и стеноза на вътрешна лява каротидна артерия. С ЕР на ТЕЛК №001367/04.05.2015г. му е определена трайно намалена трудоспособност 81%, като при преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК с №1063/14.04.2016г. са му определени 71% трайно намалена трудоспособност за срок от две години до 01.04.2018г.. В определеният срок на инвалидността И. е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност като лице с увреждания, дължащо се на ново заболяване –„мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебралните артерии“ до 13.01.2018г.. В последствие в периода от 08.01.2018г. до 04.03.2018г. по повод друго заболяване - „анавризма на торакалната аорта без споменаване на руптура“ е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-Пловдив, където му е осъществено хирургическо лечение чрез редо- стернотомия, редо- аортно клапно протезиране с биологична клапна протеза и протезиране на  възходящата аорта с протеза, с усложнен постоперативен период с предсърдномъждене и дехисценция на оперативната рана. Като окончателна диагноза е приета, че се касае за „състояние след редо-стернотомия,редо аортно клапно протезиране с биологична клапна протеза. Тежкостепенна аортна недостатъчност. СН II-III ФК. Състояние след аортно клапно протезиране с механична протеза и АКБХ4. Проходима лима.Проходими автовенозни графтове към РД1 и ОМ2. Оклудиран автовенозен графт към РИКА. Състояние след остър миокарден инфаркт и ПСИХ1. ЛББ.WPW синдром. Артериална хипертония III стадий. Захарен диабет II тип. Дислипидемия. МСБ. Стеноза на артерия каротис интерна синистра.Състояние след исхимичен мозъчен инсулт. РПН. Пристъпно предсърдно мъждене. Тиреоидит на Хашимото.“. Всичко това е прието за хронично състояние, касаещо тежки и значими заболявания на сърдечно – съдовата, ендокринната и централна нервна система. В тази връзка с протокол №288/22.03.2018г ЛКК към МЦ-Мадан ООД жалбоподателят е насочен към ТЕЛК след изтичането на 180 дни непрекъснат отпуск по болест за удължаване на временната неработоспособност. В тази връзка е била подадена от И. молба- декларация от 29.03.2018г.за продължаване на отпуска по болест. В тази връзка с ЕР №1554/17.07.2018г. ТЕЛК при МБАЛ „Д - р Б.Ш.“ АД, въпреки че е прието, че се касае за временно неработоспособно лице с увреждане, то без заявление от негова страна му е била определена 100% СУ без чужда помощ, пожизнено, като е посочено, че лицето в предвид на здравословния си статус, за него са противопоказни условия на труд- работа като лекар- анестизиолог и интензивно лечение към МБАЛ-Златоград и към ЦСМП- Смолян на санитарен автомобил. След обжалване пред горестоящият административен орган, със свое ЕР №0822/120/25.09.2018г. специализиран състав по сърдечно съдови заболявания на НЕЛК е отменил атакувания административен акт и е върнал преписката на ТЕЛК за ново произнасяне след освидетелстване на лицето по реда на чл.32 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, като е дал указания да се произнесе по молба- декларация за наличие на основания за продължаване на временна неработоспособност след 04.03.2018г. и Протокол на МК. С ЕР №2517/212/03.12.2018г.. Административният орган приел, че в периода на инвалидност жалбоподателят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност поради настъпило увреждане в периода 06.09.2017г. - 04.03.2018г.. Същевременно поканен да се яви за освидетелстване пред него, същият не го сторил, като родственици на И.- свидетелят М.Н., негова сестра ги уведомила, че същият не може да се яви. Били изискани производствени характеристики, а преглед за освидетелстване бил осъществен на 17.07.2018г.. Приели, че следва да се прекрати временната неработоспособност  след 04.03.2018г. поради липса на приложена медицинска документация в КМЕД, като същият бил пренасочен към ЛКК МЦ-Мадан, издала медицинския протокол от 22.03.2018г. да уреди посканата временна неработоспособност. Недоволен от това ЕР №2517/03.12.2018г. жалбоподателят го обжалвал пред горестоящият административен орган- НЕЛК София, който се произнесъл с процесното ЕР №0463/058/05.04.2019г., с което потвърдил решението на ТЕЛК и допълнително посочил, че временната неработоспособност  следва да бъде определена до 22.03.2018г.  включително. В мотивите си изложил съображения от проведеното обследване, че се касае за безспорно установена диагноза за влошаване на здравословното състояние на жалбоподателят, като ТЕЛК се е произнесъл за временната неработоспособност до 22.03.2018г вкл., за което приел, че няма отразени пропедевтични и параклинични данни за нея. В тази връзка е направено изложение, че в МЕД е приложен контролен преглед от 13.03.2018г, в който е отразено като негово състояние, че „няма съществени оплаквания от страна на ССС, регистрирана е стабилна хемодинамика, без обостряне на състоянието с ехок- данни за ниска ФИ и за дилатирана лява камера, с митрална регулация I+ степен, при тежко хронично сърдебно – съдово болен“, в което не е изказано мнение за временна неработоспособност. Приели, че съществува и лист за контролен преглед на лицето от Клиника по кардиохирургия към УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД-Пловдив от 28.03.2018г., в който било изказано становище за временна неработоспособност, но при прегледа не е обективирано нестабилизирано състояние, поради което приели, че с произнасянето за продължителността на временната неработоспособност е нарушен чл.24 ал.2 от НМЕ. Позовали се и на приложени листове за контролни прегледи от 10.09.2018г., 17.09.2018г., 10.10.2018г. и 12.11.2018г., в които е отразено, че липсват съществени оплаквания от страна на ССС, не са описани обостряния на хемодинамичните отклонения, а са описани ехок, с данни за просперираща ниска ФИ и дилация на лява камера при тежко  хронично болен. Посочил, че при данните, проследяващи състоянието, не са отразени обективни параклинични данни, обуславящи временна неработоспособност при лице с тежки хронични увреждания. По тези съображения направил извод, че се касае единствено за тежки хронични заболявания с хронично рецидивиращ ход на обостряне във времето, което се доказвало и с последващо приложените медицински документи от проведено болнично лечение за двикратно извършената сърдечно – съдова интервенция - на 15.06.2018г в клиника по кардиохирургия на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД и на 24.08.2018г. в кардиологично отделение на МБАЛ „д-р Б.Ш.“-Смолян. По тези мотиви потвърдил ЕР №2517/03.12.2018г на ТЕЛК. Недоволен от така постановеното Решение на НЕЛК жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство. В хода на същото се установява от показанията на разпитаните свидетели М.Д.Н., Р. Атанасова К. и И.Я., че към периода м. февруари 2018г по повод дисфункция на аортна клапа е проведена кардиологична интервенция, която е касаела смяна на механична клапа на сърцето с нова биологична клапа, при която посоперативният период за възстановяване е поне два месеца. Същевременно се е установило, че има дифиценция, което касае разкъсване на целостта на гръдния кош и допълнително инфектиране, което е наложило вторична рефиксация и допълнителен престой в болничното заведение с антибиотично лечение. След изписването му за жалбоподателят е продължил труден възстановителен период, свързан с плеврални изливи, пекардни изливи, както и ритъмна патология. Така на 15.06.2018г по спешност е транспортиран в Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД поради остра дихателна исърдечна недостатъчност, което е наложило интубиране. Така периодът на възстановяване е продължил с още 6 месеца. Свидетелите дават преценка, че заболяването показва необходимост от допълнителни медицински и логопедични процедури, за продължителен период от време, с оглед необходимостта от възстановяване на пациента.

Горната фактическа обстановка се възприе от писмените доказателства по делото- пълната административна преписка, касаеща издадения административен акт, получена с писмо вх.№13884/19.07.2019г. на Административен съд-Пловдив, приобщените писмени доказателства с подадената до съда жалба, както и от показанията на свидетелите М.Д.Н., Р. А. К. и И.Я., които съдът кредитира като обективни, обосновани, логични, без възникнали съмнения в тяхната достоверност, неоспорени от страните по делото.

При така установената фактическа обстановка, на база приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното от правна страна:

Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, в предвидения от закона 14 дневен срок, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения.

Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, Експертно решение №0463/058/05.04.2019г. на НЕЛК-специализиран състав по сърдебно – съдови заболявания е постановено от компетентен орган. Същото е издадено в предвидената форма, без съществени пороци, които да касаят до съществено накърняване на неговата законосъобразност и водещи до неговата нищожност.

По отношение на съответствието на административният акт материалноправните разпоредби и с административно производствените правила, настоящия съдебен състав прие следното:

Съобразно изискването на чл.6 ал.4 от Наредба за медицинската експертиза, когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Така в конкретният случай обжалваният административен акт- ЕР №0463/058/05.04.2019година е издаден без съществено нарушение на административно производствените правила, със съответните за това ясно изразени мотиви, което обосновава и неговата законосъобразност. Така в ЕР на НЕЛК е дадено съответно на действително установеното здравословно състояние на освидетелстваното лице медицинско тълкувание на заболяването му. Приета е, че водеща диагноза на И. е „състояние след редо-стернотомия, редо аортно клапно протезиране с биологична клапна протеза. Тежкостепенна аортна недостатъчност. СН II-III ФК. Състояние след аортно клапно протезиране с механична протеза и АКБХ4. Проходима лима. Проходими автовенозни графтове към РД1 и ОМ2. Оклудиран автовенозен графт към РИКА. Състояние след остър миокарден инфаркт и ПСИХ1. ЛББ.WPW синдром. Артериална хипертония III стадий. Захарен диабет II тип. Дислипидемия. МСБ. Стеноза на артерия каротис интерна синистра.Състояние след исхимичен мозъчен инсулт. РПН. Пристъпно предсърдно мъждене. Тиреоидит на Хашимото. Безспорно е прието от административният орган, че в действителност здравословното състояние на лицето е било нестабилно и в последващ, след 22.03.2018г. период. Не са били налице обективните предпоставки да се приеме, че с оглед здравословното му състояние са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Напротив, от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че с оглед хронично протичащия процес на заболяванията му, то през м. юни 2018г се е наложило същият с оглед осъществената му хирургична интервенция по редо аортно клапно протезиране с биологична клапна протеза да бъде приет по спешност в Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД поради остра дихателна и сърдечна недостатъчност, където е интубиран. Касаело се е за труден негов възстановителен период, свързан с плеврални изливи, пекардни изливи, както и ритъмна патология, описана в административният акт като съпътстваща заболяванията му патология. Ето защо напълно обосновано в издадения административен акт е прието от специализирания състав по сърдебно – съдови заболявания на НЕЛК, че се касае единствено с тежки хронични заболявания с хронично рецидивиращ ход на обострянията, като към момента на разглеждане на медицинските документи не е установено след 22.03.2018г да са отразени пропедевтични и параклинични данни, обусляващи временна неработоспособност. Посочено е състояние „без динамика“ и „без отразени оплаквания от страна на ССС“. Направена е оценка на медицинската интервенция съобразно представените документи за периода, когато е приет на 15.06.2018г в Клиника по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД- Пловдив и на 24.08.2019г в Кардиологично отделение на МБАЛ „д-р Б.Ш.“ АД-Смолян. Тези изводи не се опровергават и от събраните в хода на съдебното производство гласни показания на свидетелите Я., К. и Н.. Техните показания са съответни на приложените медицински документи. Ето защо законосъобразен е направеният от административният орган извод, че се касае единствено и само за хронично рецидивиращ ход на тежки хронични заболявания на жалбоподателят, а не и за състояние, което касае неговата временна неработоспособност и позволяващо възстановяване на работоспособността му в следващите 6 месеца. Изложените от административният орган обстоятелства са в съответствие с предишни ЕР на ТЕЛК, където е определен % на НТР в резултат на съответната преценка на текущото здравословно състояние. Установи се по категоричен и несъмнен начин, че не съществува възможност за подобрение на хроничните заболявания на освидетелстваното лице, а единствено и само е налице необратимост на процеса, свързан хронично рецидивиращ ход на обостряния във времето. Налице са необходимите данни от обективни изследвания и от приложена обективна медицинска документация, че в случаят се касае за определен стадий на хронични заболявания, които не позволяват да се изгради извод, че е налице необходимост от продължаване на временната неработоспособност на лицето. В решението на НЕЛК относно оценката на временната неработоспособност е намерило място именно вярното отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването, като е извършен цялостен анализ на здравословното състояние на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на  чл.46, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /съкр.ПУОРОМЕРКМЕ- отм. ДВ, бр.62/2018 г., в сила от 27.07.2018г., приложима към момента на издаване на оспореното решение/, НЕЛК може да събира допълнителни данни за заболяването и работоспособността/вида и степента на увреждане на лицата, както и да иска мнението на специалисти от лечебни заведения, научноизследователски институти и на националните консултанти. Съгласно чл.46, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК насочва болните за диагностично уточняване в лечебни заведения по своя преценка. Следователно НЕЛК разполага с достатъчно възможности в сравнение с тези на освидетелстваното лице, позволяващи да вземе правилно и законосъобразно решение по същество, относно експертизата на временната неработоспособност на освидетелстваните лица. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че вида и степента на увреждане на жалбоподателя са определени в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 6 ал.4 от НМЕ, като са съобразени тежките хронично протичащи заболявания и установените хронично рецидивиращи ход на обостряния във времето, стадият на тяхното развитие и обусловеният функционален дефицит.

Направените от жалбоподателят възражения, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на административните правила и материалните норми, при непълнота на събраните в административното производство доказателства по вина на първичния административен орган ТЕЛК, при неизяснена фактическа обстановка, при неправилно, необосновано и противоречащо на нормалната логика възприемане на фактите, при неправилно и необосновано тълкуване и прилагане на нормативната уредба са неоснователни. Така част от изложените аргументи касаят предходен административен акт- ЕР на ТЕЛК №1554/17.07-.2018г., който е бил предмет на предходно административно обжалване и е отменен с ЕР на НЕЛК №0822/120/25.09.2018г.. Всички те касаят наведени доводи, които се опровергават от събраните доказателства. Липсва посочената непълнота на доказателствата при произнасяне на административният роган. Напротив, в медицинското досие са приложени контролен преглед от 28.03.2018г.,  Епикриза от УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД -Кардиологично отделение за постъпването му на 15.06.2018г. в едно с контролни прегледи от 10.09.2018г., 17.09.2018г., 10.10.2018г. и 12.11.2018г., Епикриза №1700/24.08.2018г на Кардиологично отделение на МБАЛ „д-р Б.Ш.“-Смолянлогопедично заключение от 01.06.2018г., които са обсъдени от административният орган. Направено е и възражение, че за времето на болничен престой от 15.06.2018г. до 22.06. 2018 г.  жалбоподателят също не е бил работоспособен. Следва да се посочи, че това възражение касае период, който не попада в обхвата на медицинската експертиза на работоспособността съобразно  обжалвания административен акт, а касае друг, последващ период на временна неработоспособност, за който е следвало да се иска издаване на друг болничен лист по  реда на чл.6 ал.3 от НМЕ, която норма определя, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК. В случаят не се касае за една и съща временна неработоспособност на обжалвалото лице, а за нова такава.

По така изложените съображения жалбата на А.И. срещу  ЕР на НЕЛК от 05.04.2019г следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. Чл.143 ал.3 от АПК. Същите съобразно разпоредбата на чл.144 от АПК следва да се определят по реда на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закон за правната помощ в минималния размер от 100.00 /сто/ лева.

В предвид на изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.И. ЕГН**********, с адрес ***, против Експертно решение №0463/058/05.04.2019г. на НЕЛК- специализиран състав по сърдечно – съдови заболявания– град София, с което е потвърдено Решение №2517/212/03.12.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Б. Ш.“ АД Смолян.

ОСЪЖДА А.Д.И. ЕГН**********, с адрес *** да заплати на Националната експертна лекарска комисия гр.София направените по делото разноски от 100.00 /сто/ лева за юрисконсутско възнаграждение. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава 12 от АПК.

СЪДИЯ: