№ 89
гр. Варна, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100503032 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.дело № 3032 по описа на ВОС за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба вх.№
14082/27.08.2021г., подадена от „Българска банка за развитие“ЕАД, чрез пълномощник адв. И.П.
И. срещу постановление на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, с което е отказано извършване на
поискани от жалбоподателя изпълнителни действия и е отменено разпореждане за
конституирането му като взискател по изп.д. № 109/2014г. В жалбата се излага, че
постановлението е необосновано и неправилно, а в частта, с която е отменено разпореждането за
конституиране на жалбоподателя като взискател е недопустимо. Счита, че с изплащането на
сумата в размер на 4804,69лв. по предоставена гаранция, в обезпечение на отпуснат на длъжника, в
рамките на „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ въз основа на искане, поради неплащане от
длъжника, „ББР“ЕАД се е суброгирала в правата на „Юробанк България“АД срещу главния
длъжник и срещу всички други евентуални солидарни длъжници и поръчители, посочени в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело на основание чл.74
ЗЗД. Твърди, че е осъществен фактическия състав на зоконовата суброгация, включително и
предвидените в разпоредбата на чл.74 предпоставки, като в случая частичното изпълнение е
прието от кредитора. Жалбоподателят има качество на частен правоприемник на взискателя по
смисъла на чл.429, ал.1 ГПК и може да иска изпълнение срещу длъжниците, въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, послужил за образуване на изп.д. Счита за
неправилни и необосновани изводите на ЧСИ, че жалбоподателят е следвало да се снабди с
отделен изпълнителен лист за платената по банковата гаранция сума, за да бъде конституиран като
взискател по делото, както и, че в изпълнителното производство, ЧСИ не е компетентен да
изследва материалноправните отношения между бенефициента и издателя на банковата
гаранция.По изложените доводи и съображения се претендира атакуваното постановление да бъде
отменено.
Взискателят „Юробанк България“ АД не изразява становище по жалбата.
1
Длъжникът „Ан-Вип-Травел“ЕООД не изразява становище по жалбата.
ЧСИ е представил писмени мотиви по жалбата, в които изразява становище за
неоснователност на същата.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
Жалбата е депозирана в срок, подадена е от легитимирано лице и срещу действие,
подлежащо на обжалване съгласно чл.435, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1
ГПК взискателят може да обжалва отказът на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело
или да извърши исканото изпълнително дело. Жалбата е допустима, доколкото в случая отказът на
ЧСИ да конституира като взискател жалбоподателят, заявил в качеството си на частен
правоприемник на взискателя права в изпълнителното производство препятства възможността да
упражни валидно същите, като посочи изпълнителни способи и събере претендираното вземане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:
Изп.дело №20147180400109 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718 и район на
действие ВОС, е образувано на 08.01.2014г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
17.12.2013г. по гр.д.№ 18107/2013г. по описа на ВРС, с които „Ан-Вип-Травел“ЕООД е осъдено да
заплати на „Юробанк България”АД, сумата от 4804,69лв., представляваща главница по договор за
банков кредит от 30.05.2008г. и сключени към него анекси от 17.04.2009г. и 07.12.2009г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.12.2013г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 458,07лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода
21.03.2013г.-10.12.2013г., както и сумата от 462лв., представляваща съдебни разноски.
На 18.11.2014г. по делото е депозирана молба от „Българска банка за развитие“ЕАД, с
искане на основание чл.429, ал.1 ГПК, молителят да бъде конституиран като взискател по делото, в
качеството му на частен правоприемник на взискателя „Юробанк България“ЕАД на основание
настъпила законова суброгация по чл.74 ЗЗД. В молбата е посочено, че въз основа на сключен
договор за банкова гаранция „Българска банка за развитие“ЕАД е платило на взискателя по делото
сума в размер на 4804,69лв.
С разпореждане от 05.12.2014г. ЧСИ е конституирал „ББР“ЕАД като взискател по делото
срещу длъжника „АнВип Травел“ЕООД за сумата от 4804,69лв.
На 03.08.2021г. „ББР“ЕАД е депозирало по изпълнителното дело молба, с която е отправено
искане за извършване на проучване на имуществото на длъжника и прилагане на посочени в
молбата изпълнителни способи.
С разпореждане от 12.08.2021г. ЧСИ е отменил разпореждането си от 05.12.2004г. за
конституиране на „ББР“ЕАД като взискател по делото и е оставил без уважение исканията за
извършване на проучване на имуществото на длъжника и предприемане на изпълнителни
действия.
От доказателствата по изпълнителното дело безспорно се установява, че жалбоподателят
„ББР“ЕАД се легитимира като правоприемник на първоначалния взискател по делото, в полза на
когото е издаден изпълнителния лист, на основание договор за банкова гаранция, по който е
извършил плащане към взискателя и така се е суброгирал в неговите права до размера на платената
сума. Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което
изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник, лицето посочено в
изпълнителния лист като длъжник. С разпоредбата на чл.429 ГПК са уредени изключенията от
това правило В ал.1 на чл.249 ГПК са посочени изключенията за взискателя. Съгласно посочената
разпоредба наследниците и частните правоприемници на взискателря, както и поръчителят и
солидарният длъжник, които са платили дълга могат да искат изпълнение въз основа на издадения
в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането се установява с
писмени доказателства. Разпоредбата на чл.429, ал.1, ал.2 ГПК разграничава поръчителят и
солидарният длъжник, платили дълга, от всички останали случаи на частно правоприемство, като
ограничава и проверката, която СИ дължи по надлежната легитимация на лицето, което не
фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респективно-плащането на
дълга. Във всички случаи СИ е компетентен да установи плащането, но поръчителят и
солидарният длъжник се суброгират в правата на кредитора, само ако притежават регресно право
срещу длъжника. Регресното право е е материално-правна предпоставка на законната суброгация,
като чл.429, ал.1, изр. 2, пр.2 ГПК освобождава СИ да извършва проверка за нея. Следователно
при хипотеза на законна суброгация правоприемството по чл.429, ал.1 ГПК е налице за поръчител
2
и солидарен длъжник, които са платили дълга, а не за всяко трето лице, което по силата на закона
се е суброгирало в в правата на удовлетворения кредитор. Само в тези случаи законодателят
изрично е включил и правото на принудително изпълнение, сред правата, които суброгиралото се
лице е придобило. За да събере дължимата сума , всяко друго трето лице, което твърди че се е
суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да инциира съответното
съдебно производство за снабдяване с изпълнително основание, в което да заяви своето регресно
право срещу длъжника, както и всички останали предпоставки за законовата суброгация, на които
се позовава.
В настоящия случай жалбоподателят не притежава качеството на поръчител или солидарен
длъжник. Същият е правоприемник на взискателя на основание договор за банкова гаранция.
Съгласно текста на чл.442 ТЗ, с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на
посоченото в гаранцията лице определена сума, съобразно условията предвидени с нея. Банковата
гаранция се сключва за обезпечаване на вземането на кредитора, в случай, че длъжникът не плати
в сроковете и условията по договора. Гарантът отговаря до размера на поетото с гаранцията
задължение, като тази отговорност не е солидарна с тази на кредитополучателя. Освен това
изплащането на паричната сума по гаранцията не е единственото условие за суброгацията по
смисъла на чл.74 ЗЗД, като наличието на материалноправните предпоставки за суброгацията не е
от компетентността на СИ. Последният е оправомощен да следи единствено за външната
редовност на основанието за принудително изпълнение, като снабдяването с изпълнителен титул
следва да стане в нарочно съдебно производство.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба срещу издаденото
постановление на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, с което е отказано извършване на поискани
от жалбоподателя изпълнителни действия и е отменено разпореждане за конституирането му като
взискател по изп.д. № 109/2014г. и следва да се оставят без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№ 14082/27.08.2021г., подадена от „Българска банка
за развитие“ЕАД, чрез пълномощник адв. И.П. И. срещу постановление на ЧСИ Станимира
Данова, рег.№ 718, с което е отказано извършване на поискани от жалбоподателя изпълнителни
действия и е отменено разпореждане за конституирането му като взискател по изп.д. № 109/2014г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3