Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 27.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на 11 декември
2019 год. в състав:
Председател:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и
с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното
от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 352
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от „УОНДА“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Ветово, обл.Русе, чрез адв.В.С. – РАК, против Решение №717 от 25.10.2019 год. на
Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1241/2019г. по описа на съда,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0000541 от
13.05.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе. С НП на жалбоподателя за нарушение
на чл. 7а ал. 2 пр. 2 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.,
на основание чл. 96г ал. 1 пр. 2 ЗАвП; за нарушение на чл. 7а ал. 2
пр.3 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл.
96г ал. 1 пр. 2 ЗАвП и за нарушение на чл. 7б ал. 1 изр. 1 ЗАвП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл. 96г ал. 1 пр. 2 ЗАвП.
В
жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно -постановено в нарушение
на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочат се доводи за неправилна квалификация на нарушенията в АУАН и НП, тъй
като цитираните разпоредби били бланкетни и препращали към три различни
подзаконови нормативни акта, но АНО не бил посочил нито съответната наредба,
нито нарушената разпоредба от нея. На следващо място счита, че посочената в НП
категория на автобуса – М2, не е о твида МПС, за които се изисквала карта за
квалификация на водача съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на
МТ. В заключение изтъква, че неправилно била ангажирана отговорността на
автомобилния превозвач, тъй като деянието било извършено от конкретно физическо
лице, което било разпоредило на водача да извърши превоза.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
С
Решение № 717 от 25.10.2019 год. на Районен съд гр. Русе, съдебният състав е
потвърдил НП № 38-0000541 от 13.05.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе, с което
Началник ОО „АА“ гр.Русе на „УОНДА“ ЕООД, гр.Ветово за нарушение на чл. 7а ал.
2 пр. 2 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание
чл. 96г ал. 1 пр. 2 ЗАвП; за нарушение на чл. 7а ал. 2 пр.3 ЗАвП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл.96г ал. 1 пр. 2 ЗАвП и
за нарушение на чл. 7б ал. 1 изр. 1 ЗАвП е наложена имуществена санкция в
размер на 3000лв., на основание чл. 96г ал. 1 пр. 2 ЗАвП. Трите деяния, за които
е наказан нарушителя са свързани с неизпълнение на задълженията му по чл. 7а ал. 2 и чл. 7б ал. 1 ЗАвП – в качеството му на лицензиран превозвач на
27.03.2019г., в гр.Русе, е допуснал водач,
който не отговаря на три от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз на пътници, а именно – водачът Б.С.О.не отговарял
на изискванията за правоспособност за управление на моторни превозни средства
от съответната категория и за психологическа годност, както и на изискването за
квалификация на водача.
Нарушението било установено при
извършена проверка на 27.03.2019г. от длъжностно лице към ОО „АА“ – Русе в
гр.Русе, КПП Русофили.
Тези деяния според актосъставителя
нарушавали разпоредбите на чл. 7а ал. 2, пр. 2, чл. 7а ал. 2, пр. 3 и
чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвП,
което дало основание за съставяне на АУАН. Началник ОО „АА“ -
Русе също приел, че са
налице описаните по-горе нарушения, липсват основания за отпадане на
административно-наказателната отговорност или
за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал процесното НП. Възприел и
възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН, както и направената
в акта квалификация на нарушенията, като ги е подвел под санкционната
разпоредба на чл. 96г ал. 1, предл. 2 ЗАвП.
Русенският
районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за
законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната
инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че
деянията са безспорно установени и
доказани. Налице е нарушение на реда, въведен с разпоредбите на чл. 7а ал. 2, пр. 2 и пр.
3 и чл. 7б ал. 1, изр. 1
ЗАвП, тъй като нарушителят, в качеството му на лицензиран превозвач е допуснал лицето Б.О.да
извърши обществен превоз на пътници без да притежава правоспособност за
управление на МПС от категория D, валидно удостоверение за психологическа годност и
карта за квалификация на водача. Изложил е и съображения относно неприложимостта
на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и за трите нарушения, както и за правилната
индивидуализация на наказанията.
Решението
е правилно.
Настоящият
състав споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, поради
което не е необходимо те да бъдат преповторени.
По
отношение на доводите на жалбоподателя за неправилна квалификация на
нарушенията в АУАН и НП,
които са изтъкнати още в хода на въззивното производство, следва да се отбележи
следното: Действително разпоредбата на чл. 96г ал. 1, изр. 1 ЗАвП е бланкетна и
препраща към изисквания, въведени с разпоредби от същия закон или подзаконови
нормативни актове. Посочените като нарушени разпоредби обаче, тези по чл. 7а
ал. 2 пр. 2 и пр. 3 и чл. 7б ал. 1, изр. 1 ЗАвП, посочват точно е ясно
задълженията на лицензираните превозвачи – да осъществяват превоз на пътници
само с водачи, които отговарят на изискванията за правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност и на изискването за квалификация на водача. Препращането към
съответните нормативни актове, посочени в чл. 7 ал. 3, чл. 12б ал. 1 ЗАвП и чл. 152 ЗДвП е направено с оглед на уточняването на реда и начина, по който всеки
водач може да придобие съответните умения и правоспособност, но не и с оглед на
задълженията на превозвача. Самите подзаконови нормативни актове (НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г.,
НАРЕДБА № 37 от 2.08.2002 г. и НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г.) уреждат съответно условията и реда
за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, реда за
провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС и условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация,
но съдържат разпоредби, въвеждащи задължения за лицензираните превозвачи, към
които евентуално да препращат тези по чл. 7а ал. 2 пр. 2 и пр. 3 и чл. 7б ал.
1, изр. 1 ЗАвП. Поради изложеното съдът счита, че правилно АНО е квалифицирал
както извършените нарушения, така и подвеждането им под съответната санкционна
норма – извод, до който е достигнал и въззивния съд.
Колкото
до възражението на жалбоподателя, че посоченият в НП автобус бил с категория М2
и съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация не попадал сред изброените категории и
подкатегории МПС, за които се изисква карта за квалификация на водача, същото е
неоснователно поради следните съображения: Категоризирането на моторните
превозни средства по чл. 149 ал. 1 т. 2, б.“б“ ЗДвП, каквато е очевидно
квалификацията на процесния автобус, посочен в НП, е за нуждите на одобряването
на типа превозните средства. Разпоредбата на чл. 150а ал.2 ЗДвП е тази, която
определя категориите МПС с оглед определяне на правоспособността на водачите на
МПС, като изрично е посочено, че са различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви.
В
заключение следва да се отбележи, че правилно АНО е подвел под
администротивноноказателна отговорност именно дружеството – жалбоподател, тъй
като то в качеството на лицензиран превозвач е имал задълженията, визирани в
разпоредбите на чл. 7а ал. 2 пр. 2 и пр. 3 и чл. 7б ал. 1, изр. 1 ЗАвП. Общият
термин „който“, употребен от законодателя в разпоредбата на чл. 96г. ал. 1 ЗАвП
обосновава както отговорността на физически, така и на юридически лица.
Твърдението на жалбоподателят, че конкретно физическо лице било разпоредило на
водача да извърши превоза, останаха недоказани. Но дори това да е така, видно е
от АУАН, че управителят на дружеството Б.А.А., който се явява и представител на
лицензирания превозвач, е бил наясно и е допуснал водача да осъществи превоза,
въпреки, че не е отговарял на изискванията на закона.
С
оглед на изложеното правилен е изводът на РРС за обоснованост на НП, поради
което решението следва да се остави в сила.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр.
с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 717 от 25.10.2019 год. на Районен съд гр. Русе,
постановено по АНД № 1241/2019 г. по описа на РРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.