№ 1116
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.ов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100501129 по описа за 2023 година
за се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
13280/30.05.2023г., подадена ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу решение №702/05.03.23г., постановено по гр.д.
№5651/22г. на ВРС, с което е осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане“ да заплати на
Д. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ******,сумата в размер на 3511.12лева
като частичен иск от целия в размер на 4 953.52 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на
броня задна, капак багажник, решетка халоген десен, предна броня,
декоративна маска под арматурно табло, лайсна хром задна броня, датчик
дистанция задна броня - 2 бр., основа задна броня, задна престилка, водач
горен задна броня PVC, панти заден капак - 2 бр., водач десен задна броня
PVC, PVC кора дясна задна под броня, водач калник преден ляв PVC, водач
калник преден десен PVC, водач горен предна броня среден, основа предна
броня и воден радиатор на собственият му л.а. марка „Фолксваген Пасат", с
per. № ******, които вреди ,представляват и тотална щета по смисъла на
чл.390 от КЗ, причинени в резултат на реализирано на 21.03.2022 г. ПТП, в гр.
Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на т.а. марка „Фолксваген
ЛТ 35", с per. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба -03.05.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.432,ал.1 от КЗ.
1
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Изложените са съображения, че като не
допуснал провеждане на поисканата своевременно повторна тройна
автотехническа експертиза, съдът е извършил процесуално нарушение, което
в крайна сметка се е отразило върху правилността на решението. Сочи, че с
обясненията на вещото лице по първоначалната експертиза, дадени в съдебно
заседание, експертът в една част е изменил заключението, без да спази срок
по чл. 199 от ГПК. Излага допълнително аргументи срещу обосноваността на
приетото заключение, което при определяне пазарната стойност на
автомобила към датата на застрахователното събитие не е отчело
експлоатационния период на МПС-то. Поддържа още, че с
първоинстанционния съдебен акт не е съобразено, че процесният автомобил е
отремонтиран. На следващо място сочи, че вместо да приспадне от размера на
дължимото обезщетение стойността на запазените части, съдът без да има
основание за това е извършил редукция със стойността на вещта като скрап.
На самостоятелно основание оспорва решението в частта, в която е уважено
искането за законна лихва от дата на исковата молба, като счита, че такава се
дължи от датата на дерегистрация на автомобила, за каквато няма данни. С
оглед на изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване отхвърляне на иска.
Въззивникът се представлява в о.с.з. от адв. А., който поддържа
жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Д. Х. Х., чрез адв. А.
депозира писмен отговор, с който поддържа становище за законосъобразност
и обоснованост на обжалваното решение. Счита, че вида и стойността на
запазените части са останали недоказани по делото. В този смисъл
обосновано първоинстанционният съд е заключил, че след произшествието
собственикът на вещта е могъл единствено да реализира остатъчната стойност
на автомобил за предаване за скрап. Реализиране на останалите незасегнати
от произшествието части намира за малко вероятно, още повече на
собственика на увреденото имущество е забранено да разглобява автомобила,
както и да го продава на части. Настоява за потвърждаване на решението и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С нарочна
молба поддържа въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Д. Х. Х.,
ЕГН **********, срещу ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със
седалища: гр. София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 3511.12лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 4
953.52 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващо се в увреждане на броня задна, капак багажник, решетка халоген
десен, предна броня, декоративна маска под арматурно табло, лайсна хром
2
задна броня, датчик дистанция задна броня - 2 бр., основа задна броня, задна
престилка, водач горен задна броня PVC, панти заден капак - 2 бр., водач
десен задна броня PVC, PVC кора дясна задна под броня, водач калник преден
1 ляв PVC, водач калник преден десен PVC, водач горен предна броня среден,
основа предна броня и воден радиатор на собственият му л.а. марка
„Фолксваген Пасат", с per. № ******, причинени в резултат на реализирано
на 21.03.2022 г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача
на т.а. марка „Фолксваген ЛТ 35", с per. № ******, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно-
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Позовава се на получено вече застрахователно обезщетение в размер на
1068,08 лева, която сума е недостатъчна за покриване на вредите.
Ответникът с отговора на исковата молба се позовава на настъпила
тотална щета на автомобила. Счита, че при определяне на пазарната стойност
на автомобила следва да се съобрази експлотационния период на автомобила,
както и действителния му пробег.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236
ГПК и е действително. Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, като с
оглед неоспорването от страна на ответника относно предявена писмена
претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, за
обективиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в
предявения размер, искът се преценява за допустим.
Пред въззивния съд не са оспорени фактите относно настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит от ответния застраховател
риск и относно факта на увреда на имуществото – собственост на ищеца.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда единствено до размера на
дължимото застрахователно обезщетение и относно изискуемостта на
вземането поради липса на данни за дерегистрация на автомобила.
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане
разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
3
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.
400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /.
Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия,
така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. Когато
разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят 70 процента от
действителната стойност, законът постановява, че обезщетението се определя
при условията на тотална /пълна/ загуба на застрахованото имущество, съгл.
чл. 390, ал.2 КЗ.
За определяне възстановителна и пазарната стойност на застрахованото
имущество по делото са назначение две технически експертизи.
Според заключението на единичната експертиза, назначена в първата
инстанция сумата необходима за поправка на уврежданията на „Фолксваген
ЛТ 35", с per. № ****** по средни пазарни цени на труда, материалите и на
резервните / нови/ части към датата на събитието възлиза на 3835,97 лева.
Според вещото лице пазарната стойност на увреденото имущество към датата
на експертизата (21.11.2023г.) възлиза на 4729,18 лева, като поради
отдалечеността от датата на събитието и отчитане на средногодишното
овехтяване счита, че към датата на произшествието пазарната цена е в размер
на 5000 лева. За да определи този размер вещото лице е съобразило 11 броя
пазарни аналози, цените на които са обявени в два ел.сайта, като е взело
предвид офертни цени, без редукция.
Според заключението на тричленната експертиза, назначена от
въззивната, инстанция средната пазарна стойност на л.а. „Фолксваген ЛТ 35",
с per. № ****** към датата на произшествието възлиза на 4250 лева( съгласно
изричното уточнение w o.с.з ). Заключението е съобразило общо 31 пазарни
аналози в повече от три ел. сайта. Според експертизата средната пазарна
стойност на разходите за възстановяване към същата дата възлиза на
3765,08лева.
Въззивният съд намира за по- обективно заключението по тричленната
експертиза. На първо място трите вещи лица са изследвали общо 31 пазарни
аналози/ в сравнение с първоначалната САТЕ съобразила 11 обяви/, което
сочи на по-голяма обоснованост и представителност на заключението.
Тричленната експертиза е отчела и обяви / извлечения от ел. страници/,
публикувани към дата по близка до събитието. Обстоятелството, че част от
тези обяви са представени от ответника с отговора на исковата молба, не
опорочава достоверността на заключението. Въпросните обяви са приети като
4
доказателства по делото, а заинтересованият ищец не е възразил надлежно
срещу приемането им. Не може да се сподели аргумента на процесуалния
представител на въззиваемия за това, че ползваните аналози са неподходящи.
Аналозите по естеството си представляват обекти, които са близки, а не
идентични с изследвания. За това е достатъчно да отговарят на базисните
характеристики на изследвания обект- марка, модел, двигател, купе, пробег и
т. н., както е и сторено в случая. Прочее и първоначалната експертиза също не
е базирала заключението си на оферти за автомобили, които да са изцяло
аналогични на изследвания.
На следващо място, въпреки че въззиваемият е бил задължен да
представи увреденото имущество за оглед, той не е изпълнил това си
задължение, поради което и следва да понесе неблагоприятните последици от
оценка, базирана на недостатъчно представителни аналози. В съдебно
заседание въззиваемият Д. Х. е твърдял, че след настъпване на ПТП-то
автомобилът е продаден на трето лице без оформяне на продажбата в
изискуемата от закона форма с нотариална заверка на подписите на страните
(чл. 144, ал. 2 от ЗДвП), която продажба е потвърдена с показанията на
разпитания пред въззивната инстанция свидетел Иван Чолаков.
Въззивният съд намира, че така релевираното обстоятелство не е от
естеството да освободи страната от задължението за съдействие на
експертизата. След като изискуемата за прехвърляне на МПС форма не е
спазена, а за доказването й не могат да се кредитират изслушаните гласни
доказателства(чл. 164,ал. 1, т. 4 от ГПК), съдът приема, че именно ищецът Д.
Х. е собственик на увредения автомобил, съответно същият е не е оказал
съдействие на вещите лица, поради което следва да понесе и
неблагоприятните от поведението си последици.
И при двете експертизи/ първоначална и повторна/ възстановителната
стойност надвишава с повече от 70 процента пазарната, поради което и на
осн.чл. 390,ал. 2 от ГПК обезщетението следва да се определи по пазарната
цена. Както се посочи по-горе съставът на въззивния съд кредитира като по-
обосновано заключението по повторната и намира, че тази стойност възлиза
на 4250 лева.
Предвид общото изискване за избягване на неоснователното
обогатяване, застрахователят е поискал намаляване на обезщетението със
запазените части от автомобила, които са годни за употреба. Установяването
на наличието на запазени части и тяхната стойност е в доказателствена
тежест на застрахователя. Поради затруднения, свързани с необходимостта от
разкомплектоване на автомобила и изследване поотделно на запазените части,
като и законовите ограничения на дейностите по събиране и третиране на
изтекли от употреба МПС, вещите лица не могат да дадат точно заключение
по този въпрос. Възможни са различни методи на оценка. Вещите лица по
тройната експертиза са предложи няколко такива метода. Например чрез
оценка на остатъчен ресурс на детайла и приспадане разходите за
5
разкоплектоване и складиране или чрез остойностяване на 25 % от
стойността на МПС съгл. чл. 22 от Наредба № 24/2006г. Така посочените
методики не се приемат от настоящия състав като обективно остойностяващи
запазените части. При първия вариант неяснотата по отношение разноските за
разкомплектоване е съществена. При втория вариант следва да се посочи, че
пар.2 от Наредба № 24/2006г. само фиксира границата, под която не може да
се определи обезщетение при тотална щета, а не обективира методика за
оценка. При тези данни съдът приема, че единствената сигурна полза, която
пострадалото лице е могло да извлече от увреждането е като предаде
автомобила за скрап. Като цена за предаване на скрап към датата на
събитието- 21.03.2022г. вещото лице по първоначалната експертиза посочва
734,58 лева. Тази стойност следва да се приспадне от приетата стойност на
пазарна оценка ( 4250 лева). Допълнително следва да се приспадне
полученото от страната обезщетение в размер на 1068,08 лева.
При тези данни искът се явява основателен до размер на сумата от
2447,34 лева.
Оплакването относно присъдената върху определеното обезщетение
законна лихва, като правоувеличаваща последица от предявяване на иска,
поради липса на доказателства за дерегистрация на автомобила, е повдигнато
едва с жалбата, поради което въпросът следва да се прецени като
преклудиран.
Само за изчерпателност съставът на въззивния съд посочва следното:
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач.
Тъй като делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за
изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). По арг. от
чл. 390, ал. 1 КЗ началният срок на забавата при увреждане в хипотезата на
„тотална щета“ тече от представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила. При преценка за наличие на тотална щета обаче
и определяне на обезщетение по този ред застрахователят е задължен да
изпрати съответно уведомление по служебен път от информационните
системи на Гаранционния фонд чл. 18а ал. 7 от Наредба №I-45 от
24.03.2000г. За собственика на увредения автомобил подобен ангажимент не
се предвижда.
В конкретния случай при определяне на размера на обезщетението по
предявената извънсъдебна щета няма данни застрахователят да е
квалифицирал увредата като „тотална щета“, съответно да е изпратил
уведомление за дерегистрация на увредения автомобил. В резултат от
поведението си самият длъжник се е поставил в забава за заплащане на
обезщетение, поради което и то се дължи без допълнителни условия.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
6
частта, в която е уважен иска за застрахователно обезщетение за разликата
над 2447,34 лева до присъдените с обжалваното решение 3511,12 лева по
частичния иск в общ размер на 4953,52 лева, като искът се от отхвърли в тази
част
С оглед изхода от спора обжалваното решение следва да се измени в
частта за разноските, като на ищеца се присъдят разноски за пред първата
инстанция съобразно приетия за основателен от въззивния съд материален
интерес или сумата от 759,75 лева. На ответника също се следват разноски в
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 90,93 лева за експертиза и юк.възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение
на ищеца в размер на 120 лева за въззивната инстанция, на осн. чл. 25, ал. 2
от НПП, определено при съобразяване на цената на иска, броя на проведените
съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Този размер
на възнаграждението следва да се съобрази при присъждане на разноските
пред настоящата инстанция съобразно уважения материален интерес. Така
при материален интерес, предмет на въззивното производство от 3511,52
лева и отхвърлен с въззивното решение материален интерес от 1064,18 лева,
при общо сторени разноски в размер на 1090,25 лева, на въззивника се
присъждат 330,42 лева.
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски съобразно на отхвърлената част от жалбата.
Възражението за прекомерност относно заплатения от въззиваемия хонорар е
релевирано своевременно, но се явява неоснователно. Възнаграждението в
размер на 780 лева с ДДС е съобразено с минималния размер по Наредбата за
адвокатските възнаграждения. На въззиваемият се следват разноски за адв.
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 543,60 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
OTМЕНЯ решение №702/05.03.23г., постановено по гр.д.№5651/22г. на
ВРС в частта, с която е осъдено ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК
*********, със седалище: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" №7,
ет.5 за заплати на Д. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** сумата над
2447,34 лева до присъдените с решението 3511.12лева по частичен иск от
сумата в размер на 4 953.52 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на броня задна, капак
7
багажник, решетка халоген десен, предна броня, декоративна маска под
арматурно табло, лайсна хром задна броня, датчик дистанция задна броня - 2
бр., основа задна броня, задна престилка, водач горен задна броня PVC, панти
заден капак - 2 бр., водач десен задна броня PVC, PVC кора дясна задна под
броня, водач калник преден ляв PVC, водач калник преден десен PVC, водач
горен предна броня среден, основа предна броня и воден радиатор на
собственият му л.а. марка „Фолксваген Пасат", с per. № ******, които вреди
,представляват и тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ, причинени в
резултат на реализирано на 21.03.2022г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на т.а. марка „Фолксваген ЛТ 35", с per. №
******, 20, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
03.05.2022год. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.432,ал.1 от КЗ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
****** срещу ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище:
гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" №7, ет.5 иск за заплащане на
разликата над 2447,34 лева до претендираните 3511.12лева по частичен иск
от сумата в размер на 4 953.52 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на броня задна,
капак багажник, решетка халоген десен, предна броня, декоративна маска под
арматурно табло, лайсна хром задна броня, датчик дистанция задна броня - 2
бр., основа задна броня, задна престилка, водач горен задна броня PVC, панти
заден капак - 2 бр., водач десен задна броня PVC, PVC кора дясна задна под
броня, водач калник преден ляв PVC, водач калник преден десен PVC, водач
горен предна броня среден, основа предна броня и воден радиатор на
собственият му л.а. марка „Фолксваген Пасат", с per. № ******, които вреди
,представляват и тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ, причинени в
резултат на реализирано на 21.03.2022г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на т.а. марка „Фолксваген ЛТ 35", с per. №
******, 20, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
03.05.2022год. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.432,ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ИЗМЕНЯ решение №702/05.03.23г., постановено по гр.д.№5651/22г. на
ВРС в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" №7, ет.5
представлявано от А. П.Л. и Р.К.Д.. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, сумата от 759,75 лв., представляваща
сторени съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** ДА
8
ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище:
гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" №7, ет.5 представлявано от А.
П.Л. и Р.К.Д. сумата от 90,93 лв., представляваща сторени съдебно деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище:
гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" №7, ет.5 представлявано от А.
П.Л. и Р.К.Д. сумата от 330,42 лв., представляваща сторени съдебно
деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със
седалища: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" №7, ет.5
представлявано от А. П.Л. и Р.К.Д.. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, сумата от 543,60 лв., представляваща
сторени съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9